Мотиви
към присъда по НОХД № 7125/15 г.
по
описа на ПРС, ХХV н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу В.И.О. и същият е предаден на съд за престъпление по чл.195 ал.1, т.3,
пр. ІІ и т.4, пр.ІІ вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че в
периода 30.10.2014г. до 02.11.2014г. в
с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство – отвертка е отнел
чужди движими вещи, както следва:
-
на 30.10.2014г. е отнел чужди движими вещи – парфюми мъжки 576 броя марка YVE CHARME с единична цена от 6,00 лева
за брой, на обща стойност 3456 лева;
-
на 02.11.2014г. е отнел чужди движими вещи – парфюми дамски 504 броя марка YVE CHARME с единична цена от 6,00 лева
за брой, на обща стойност 3024 лева, всичко на обща стойност 6480 лева от владението на „Суперфиниш 2000”
ООД гр. Пловдив, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание от страна на подсъдимия и защитника му – адв. М.М. бе
направено искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се
съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните от
досъдебното производство доказателства – да бъдат ползвани при постановяване на
присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение
реализирането на наказателната отговорност се предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието
изпълнение да бъде отложено с минимален изпитателен срок. Пледира за уважаване
на гражданския иск до размер, определен в обвинителния акт.
По делото като граждански ищец бе конституирано
дружеството „Суперфиниш 2000“ ООД против подсъдимия. Повереникът на същото –
адв. В. моли съда да уважи изцяло
предявения от дружеството граждански иск като доказан по основание и размер,
ведно със законната лихва върху тази сума, както и да бъдат присъдени на
дружеството разноските по делото.
Защитникът на подс. О. – адв. М.М. моли съда, предвид
процесуалното поведение на подзащитния, да му наложи наказание, ориентирано към
минимума на законовия размер, което съобразно нормата на чл. 58а от НК да бъде
редуциран с една трета. По отношение на предявения граждански иск, предоставя
на преценката на съда дали да бъде уважен и в какъв размер.
Подсъдимият В.И.О. признава
изцяло вината си и изразява разкаяние за стореното. Признава фактите и
обстоятелствата от обвинителния акт, като моли да не се събират доказателства
за тези факти. Моли съда да му наложи по-леко наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
В.И.О. е роден на ***г*** , той е **,
български гражданин, със средно образование, не е женен, не е осъждан, работещ,
с ЕГН **********.
Дружеството
„Суперфиниш 2000” ООД – гр. Пловдив имало основна дейност производство на
козметика и парфюми, с управители свидетелите К. Ц. П. и М. А. М.. Дружеството
ползвало производствен цех в с. Граф Игнатиево, обл. Пловдивска, ул. „Малчика”
№ 5, състоящ се от две основни сгради. Едната от сградите се ползвала за склад.
Складовото помещение било с площ от 1,5 дка, като от западната му страна имало изградена бетонна рампа,
която се използвала при товаро-разтоварната дейност. От самата рампа към склада
се преминавало през две големи ролетни
врати, втората от които се ползвала много рядко. Вътре в самото складово помещение чрез
преграждането с плоскости от кнауф било обособено самостоятелно по-малко
помещение, в което се съхранявала готовата продукция. Същото било затворено с
отделна алуминиева врата. Складовото помещение се заключвало, като ключовете се
съхранявали единствено от свид. З. К., която работела в дружеството като „***”. В рамките на работното време
ползването на склада се извършвало в нейно присъствие, като тя лично отключвала
и заключвала склада. В дружеството като работник - „**” работел и подс. В.И.О.. През периода 27.10.2014г. до
29.10.2014г. подс. В.О., докато бил на работа, отишъл в склада, в който
трябвало да оставят готова продукция. Тогава установил, че втората ролетна врата на склада, която се ползвала
много рядко, е в затворено положение, но отключена.
На
30.10.2014г. свид. К. уведомила работниците, че на 31.10.2014г. няма да работят. След като узнал това, подс. О.
решил още същата вечер да се върне и да влезе в складовото помещение. Той
знаел, че обектът не бил охраняван чрез физическа охрана и не бил обезопасен
със сигнално-охранителна система. Тъй като не разполагал с автомобил, същата
вечер той отишъл до дома на своя познат свид. Н. Г. А., откъдето взел кон и
каруца и отишъл до склада на дружеството. През отключената ролетна врата влязъл
вътре. С отвертка демонтирал един лист
кнауф от преградната стена към обособеното вътрешно складово помещение, където
се съхранявала готовата продукция и проникнал вътре. От това помещение взел и
пренесъл в каруцата 16 бр. кашона със съдържащи се в тях по 36 бр. мъжки
парфюми „YVE CHARME”. Транспортирал ги на поляна в близост до дома си, след
което върнал обратно каруцата с коня. Повикал такси, с което транспортирал
отнетите кашони с мъжки парфюми до гр. Пловдив до дома на свид. А. Г., на
който ги предложил за продажба. Свид. Г.
се съгласил, като дал първоначална сума от 100 лв. на подс. О. за полученото количество
парфюми, като се уговорили в последващите дни, когато ги продаде, да му предаде
и останалата част от парите за тях. След като оставил кашоните и получил сумата
от 100 лв., подс. О. си тръгнал. Свид. Г. продал част от парфюмите на различни
лица, сред които и на свид. И. Т., който също закупил и продавал част от
мъжките парфюми на други лица. С Протокол за доброволно предаване той предал на
полицейските служители един брой от закупените от св. Г. шишета мъжки парфюми
марка „YVE CHARME”.
На 02.11.2014г. вечерта подс. О.
отново решил да отнеме друга част от готовата продукция на дружеството. Отново
отишъл в дома на свид. Н. А., взел коня и каруцата му и отишъл в складовото
помещение на дружеството. Отново по идентичен начин проникнал през отключената
ролетна врата, като този път изнесъл 14 бр. кашона с по 36 бр. в кашон дамски
парфюми „YVE CHARME”. Отнетите кашони транспортирал в дома на свид. Н. А.. По –
късно се обадил по телефона на свид. А. като му казал, че е оставил в дома му бракувани
парфюми. Предложил му, ако може да намери купувач да ги продаде. След като
разговарял с подс. О., свид. А. отишъл в с. Динк, обл. Пловдивска и предложил на
свид. А. Р. парфюмите. Р. се съгласил и взел всичките 14 бр. кашона с наличните
вътре по 36 бр. шишета дамски парфюми марка „YVE CHARME”, които продал в с.
Динк и с. Калековец. В хода на проведеното разследване било установено, че сред
лицата, на които свид. А. Р. продал в с. Динк и с. Калековец от отнетите
парфюми, била и свид. С.Б., която предала закупеното от нея шише на полицейския
служител свид. Р.А. с протокол за доброволно предаване.
На
03.11.2014г. след започване на работния ден свид. К. отишла в обособеното
складово помещение за готова продукция на дружеството. Когато влязла вътре,
установила липсата на 46 кашона дамски парфюми и 16 кашона мъжки. Веднага се
обадила на управителите на дружеството и съобщила за случая. По късно същия ден
установила и че втората ролетна врата към складовото помещение, която се
ползвала много рядко, е затворена, но в отключено положение.
С
Постановление на РП – гр. Пловдив от 21.05.2015г. материалите, касаещи
противозаконно отнемане на чужди движими вещи от владението на „Суперфиниш” –
с. Граф Игнатиево на 32 бр. кашона с
налични вътре по 36 бр. шишета дамски
парфюми марка „YVE CHARME” - извършено от неизвестен извършител в с. Граф
Игнатиево са били отделени в отделно наказателно производство.
Според заключението на изготвената
допълнителна стоковооценъчна експертиза производствената цена на 1 бр. парфюм
„YVE CHARME” – 50 мл. е 6 лв. Така представеното допълнително експертно
заключение съдът намира за компетентно и обективно изготвено с необходимите
познания в съответната област, неоспорено от страните. Що се касае до
първоначалната оценъчна експертиза, то видно е от обвинителния акт, че самата
прокуратура не се позавава на същия.
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено
установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата според съда
се установява от събраните по делото доказателствени материали, като
самопризнанието на подсъдимия в пълна степен се подкрепя от показанията на свид.
Н. А., Р., Б., Г., Т., К. П., К., М., Т., М., Б., С., П. и М. М.. Посочените
по-горе гласни доказателства се подкрепят и от събраните в хода на воденото
дознание писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал – протоколи за доброволно
предаване, справка съдимост, характеристична справка, протоколите от стоково-оценъчната експертиза, протокол за оглед
на местопроизшествието. Съдът намира всички процесуално-следствени действия и изготвените
във връзка с тях протоколи от досъдебното производство за съобразени с
разпоредбите на процесуалния закон.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството на деянието.
Следва
да се посочи, че противоречия между показанията на свидетелите досежно
фактическата обстановка не се установиха, като същите изцяло подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание. Времето и мястото на извършване на всяко едно от двете деяния остават доказани
от показанията на свидетелите К. и останалите служители в предприятието, които
обясняват времето на последно посещение в складовото помещение и установяването
на кражбата от свид. К. на 03.11.2014г. Същите свидетели посочват, че за
времето след 30.10.2014г. до 02.11.2014г., вкл. те не са били на работа, а от
показанията на управителите на дружеството и на свид. К. се установява и че
складът на дружеството не е имал физическа охрана, нито монтирана
сигнално-охранителна техника към инкриминирания период. Косвено времето на
извършване на всяко едно от престъпните посегателства се доказва и от
показанията на свидетелите Г. и А., които посочват кога парфюмите са им били
донесени от О.. Всъщност именно показанията на посочените свидетели подкрепят
косвено и самопризнанието на подсъдимия досежно авторството на престъплението.
Те обаче несъмнено установяват, че О. лично е занесъл в дома им кашони с
инкриминирани вещи, като им ги е предложил за продажба на трети лица с цел
финансова изгода.
Обстоятелството, че подс. О. е работел в
дружеството „Суперфиниш 2000“ ООД към инкриминирания период също не е спорно,
което се установява и от показанията на свид. К. и на свидетелите Т., С. и Н.Б..
Последните, но и основно от показанията на свид. К. се установява
разположението на складовата база на дружеството в с. Граф Игнатиево, както
и че ключ за вратата на складовото
помещение е имала само ** – свид. К., без втората ролетна врата да е била
ползвана /отключвана или заключвана/ в дните преди инкриминирания период.
Самопризнанието
на подсъдимия относно начина на проникване в складовото помещение на
дружеството както на 30.10.2014г. вечерта, така и на 02.11.2014г. и
демонтирането на част от преградната стена посредством отвертка, се подкрепят
от показанията на свид. К. – досежно обстоятелството, че втората ролетна врата
е била намерена в отключено положение, от протокола за оглед на
местопроизшествието – касателно демонтирания гипсократонен панел от преградната
стена в складовото помещение и установените развинтени видии, захващащи панела
за останалата част от преградата в склада.
От
показанията на свид. А. се установява несъмнено, че подсъдимият докарал на
02.11.2014г. в дома му кашони с парфюми, за които обяснил, че били бракувани.
Пак от показанията на този свидетел се доказват договорките между двамата за
посредничество на свид. А. за продажба на тези парфюми на трети лица с цел
печалба, подкрепени и от показанията на свид. Р., който видно от показанията му
продал на различни лица всичките парфюми, донесени от О. в дома на А.. Според
свид. А. и свид. Р. те били поставени в
14 бр. кашони, всеки по 36 бр. дамски парфюми. Изготвеният протокол за
доброволно предаване от свид. Б. на закупения от свид. Р. в с. Динк един брой
шише с парфюм /л. 69 от ДП/, също потвърждава несъмнено показанията на свид. Р.
и А. досежно заявените от тях обстоятелства и самопризнанието на подсъдимия.
Предявеното веществено доказателство е било и категорично разпознато от свид. К.
в хода на досъдебното производство, видно от протокола й за разпит на л. 62 от
ДП.
Тук
е мястото съдът да посочи, че показанията на всички разпитани и посочени
по-горе от съда свидетели на дознанието са
логически изложени, подредени, същите са в унисон помежду си и напълно
подкрепят направеното от посъдимия самопризнание. Ето защо, показанията им
съдът кредитира като обективни, логични, последователни, кореспондиращи помежду
си.
Досежно
първото престъпно посегателство от подс. О. /на 30.10.2014г./, признанието на
подсъдимия, както се посочи по-горе, се подкрепя напълно от показанията на
свид. А. Г. /л.57/, който подробно обяснява посещението на О. в дома му около
месец преди да бъде разпитан /разпитът на свидетеля е от 27.11.2014г./, при
което му предложил за продажба 16 броя кашони с парфюми по 36 броя в кашон.
Показанията на този свидетел се подкрепят и от тези на свид. И. Т., който твърди
да е закупил от Г. подобни парфюми. Изготвеният по делото протокол за
доброволно предаване /л.59/, с който
свид. Т. предава на разследващ орган един брой шише от мъжки парфюм с капачка и
няколко капки на дъното, напълно подкрепят показанията му, а предявеното
веществено доказателство е разпознато от свид. К. като част от произведени в
дружеството мъжки парфюми „YVE CHARME”.
Общата
стойност на отнетите от дружеството вещи остава установена от изготвената допълнителна
стоково-оценъчна експертиза, която е била съобразена и с показанията на свид. П.
и на ** П., подкрепени и с представените от дружеството копия от фактура и калкулация
на произвежданата продукция. Според СОЕ стойността на 1 бр. парфюм „YVE CHARME”
– 50 мл. е 6 лв., т.е. общата стойност на общо 30 бр. кашони с по 36 броя
парфюми /общо 1080 броя парфюми/ е 6480 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.ІІ, т.4 , пр.ІІ вр. с чл. 194, ал.1 вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
От
обективна страна, подсъдимият в периода 30.10.2014г. до 02.11.2014г. в с. Граф Игнатиево, обл.
Пловдив, в условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство –
отвертка е отнел чужди движими вещи,
както следва:
-
на 30.10.2014г. е отнел чужди движими вещи – парфюми мъжки 576 броя марка YVE CHARME с единична цена от 6,00 лева
за брой, на обща стойност 3456 лева;
-
на 02.11.2014г. е отнел чужди движими вещи – парфюми дамски 504 броя марка YVE CHARME с единична цена от 6,00 лева
за брой, на обща стойност 3024 лева, всичко на обща стойност 6480 лева от владението на „Суперфиниш 2000”
ООД гр. Пловдив, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил всички съставомерни признаци на
престъпния състав “кражба” при всяко едно от двете престъпни посегателства,
като е отнел описаните по-горе вещи от чуждо владение с присвоително намерение.
Отнемането на вещите е осъществено чрез активни действия – влизането в складовото
помещение, отстраняването на част от преградата, която изолира готовата
продукция от останалата част на склада - чрез демонтиране на част от преградния
панел в същото. Последното пък е реализирано посредством отвертка, което
несъмнено е техническо средство по смисъла на чл. 195, ал.1, т.4 от НК. След което
подсъдимият с вещите се е отдалечил от местопрестъплението, а в последствие е и
предал фактически вещите на трети лица с цел тяхното отчуждаване. Т.е. с
прекратяването на фактическата власт от досегашния владелец, той е установил
своя фактическа власт върху вещите. Деянията са довършени. Липсата на съгласие
от страна на владелеца на вещите се потвърждава от последващото поведение на управителите
– незабавно след установяване липсата на кашоните с готова продукция, са били
сезирани компетентните органи.
Както
се посочи вече по-горе, стойността на отнетите вещи остава установена от изготвената
на дознанието допълнителна стоково-оценъчна експертиза.
От СУБЕКТИВНА страна всяко едно от двете деяния е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Престъплението е осъществено при условията на продължавано
престъпление - извършени са две на брой деяния, които поотделно осъществяват
едни и същи състави на едно и също по вид престъпление – кражба. Същите са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
използването на еднакъв маниер, при аналогична последователност на действията
на подсъдимия. Последното според съда говори за наличието на трайно отношение
на подсъдимия както към предмета на престъпленията, така и към обекта на
престъпно посегателство – обществените отношения, свързани с упражняване
правото на собственост. Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията е
извършено при еднородност на вината – при условията на пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. При така установените по отношение на
престъпленията белези, съдът намира, че те се намират в такова съчетание и връзка,
че последващото деяние е от обективна и субективна страна продължение на
първото, т.е. в условията на продължавана престъпна дейност.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
да наложи на подсъдимия справедливо наказание и съобразно разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК, както и възприетата от съда правна квалификация на
извършеното от него престъпление, съдът съобрази, че предвиденото там наказание
е лишаване от свобода от една до десет години. Самопризнанието на подсъдимия е
взето предвид от законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, но като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита съдействието, което е
оказал на разследването, като при установяването му и признал за престъпните
посегателства, като с обясненията си за това какво е направил с вещите е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото. Наред с това подсъдимият
е в недобро здравословно състояние, като макар да не представя писмени
доказателства в подкрепа на твърдението си за сърдечно заболяване, това
обстоятелство е било заявено от него още на досъдебното производство. Същият е
с нелоши характеристични данни, не е
осъждан, трудово ангажиран е. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита
невъзстановяване на отнетите вещи, като върнатият един брой цял парфюм от свид.
Б. е незначителен на фона на общия брой отнети и невъзстановени вещи. Следва да се отчете и общата висока стойност
на отнетото. Наред с това касае се за една интензивна престъпна дейност – в
рамките на няколко дни подсъдимият е извършил две отделни престъпни деяния,
което следва да се преценя при определяне на наказанието съобразно нормата на
чл. 26, ал.2 от НК. Така изложените по-горе смекчаващи обстоятелства не са
многобройни такива или някое от тях да е изключително, щото и най-лекото
предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Същите
действително са със значителен превес над отегчаващите, което пък мотивира
съдебния състав при определяне на наказанието на подс. О. да определи същото
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал.1 от НК в размер, ориентиран над минималния,
но близък до него. Наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода според съда е съответно на обществената опасност на дееца, а от друга –
и на деянието. Редуцирано по реда на чл. 58А, ал.1 от НК с една трета,
наказанието, което следва да се наложи на подс. О., е една година лишаване от
свобода.
Налице
са предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК
– деецът до настоящия момент не е осъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода и съдът намира, че за поправянето на дееца и постигане целите на
наказанието не е наложително О. да изтърпи наложеното наказание реално. Ето
защо, така наложеното му наказание от една година лишаване от свобода следва да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Тъй
като подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 27.11.2014г.,
ще следва това време на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1 от НК да се приспадне
от наказанието лишаване от свобода, като един ден задържане се зачете за един
ден лишаване от свобода.
Приет
е за съвместно разглеждане граждански иск от дружеството „Суперфиниш 2000“ ООД
против подсъдимия в размер на 6474 лева, претендирани на основание чл. 45 от ЗЗД като обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди в следствие
на престъплението, за което последният е предаден на съд в настоящото
производство. С оглед изложените от съда по-горе мотиви за извършването на престъплението,
неговото авторство и формата на вината,
съдът намира, че освен допустим, така предявения граждански иск е и
основателен. Причинените на пострадалото дружество имуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия и е налице
причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Установи се
категорично по делото, че до приключване на съдебното следствие пред съда
претендираната сума не е била възстановена от подсъдимия. Досежно размера на
претенцията, съдът намира, че същият остава доказан изцяло от представените по
делото частни писмени документи, удостоверяващи производствената цена на един
брой парфюм, а и от изготвената допълнителна оценъчна експертиза Изложеното
по-горе дава основание на съда да приеме, че претенцията следва да бъде уважена
в пълен размер. Основателен е и акцесорния иск за заплащане на законна лихва
върху гражданския иск, считано от датата на деликта до окончателното й
изплащане.
По
делото има приобщени веществени доказателства, които се намират на съхранение в
РУ на МВР с. Труд. Тъй като едното от веществените доказателства - 1 брой
парфюм шише с форма на призма с размери 6 х 5 х 3 см. и стъклена капачка с
форма на цилиндър 3 х 4,5 см., с надпис с черен цвят YVE CHARME,
е изразходвано, следва същото да се унищожи като вещ без стойност. По отношение
на второто веществено доказателство - 1 брой парфюм шише с форма на призма с
размери 6 х 5 х 3 см. без капачка, с надпис със златист цвят YVE CHARME,
с тъмно жълта течност, селдва да се върне на „Суперфиниш 2000” ООД.
Направените
по делото разноски следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК да се възложат в
тежест на подсъдимия. Става въпрос за сумата от 50 лв. за изготвената на
дознанието експертиза, която сума следва да бъде заплатена от О. *** в полза на
Държавата, като следва да заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата от
258,96 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск /на основание чл. 189, ал.3 от НПК вр. с чл.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.