Р Е Ш Е Н И Е
№ 260948
гр. Пловдив, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V въззивен състав, в открито съдебно заседание
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Запрянова в. г. д. №
770 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 и
чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба от „Пълдин
вакейшън“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“№84, ет. 2, ап. 6, чрез адвокат М.Ш., против Решение № 260391/16.09.2020
г., постановено по г. д. № 13679/ 2019
г. по описа на РС Пловдив, XVIII-ти гр. с-в, в частта му, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Бизнес Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Детелин войвода“ № 33, ет. 2,
ап. 2 следните суми: 4834,61 лв. - главница, представляваща неизплатена цена по
договори за продажба и доставка на стоки, сключени между „Евродизайн“
ЕООД и „Пълдин Вакейшън“ АД, вземанията по които са прехвърлени с договор за
цесия от 20.09.2013 г., за които вземания са издадени фактури с № №
2535/13.02.2012 г.; № 2750/14.08.2012 г.; № 2751/15.08.2012 г.; № 2754/16.08.2012
г.; № 2758/17.08.2012 г.; № 2839/22.10.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, 780,25
лв. мораторна лихва за периода от
08.12.2017 г. до 11.07.2019 г. както и 2 118,63 лв. –
разноски в исковото производство.
В жалбата се излагат подробни
съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди
се недължимост на присъдените суми поради погасяването на задължението, чрез
плащане и по давност. Поддържа се да е налице неправилно приложение на чл. 76,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД относно погасяването на възникнали няколко отделни
задължения, както и недължимост на лихва за забава, доколкото такава не е
начислявана от ищеца. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и
вместо това, отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от „Бизнес
Проекти“ ЕООД, чрез адвокат В.Т., с който се взема становище за неоснователност
на въззивната жалба. Моли се същата да се остави без уважение, а решението в
осъдителната му част да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В отговора от „Бизнес Проекти“ ЕООД е
инкорпорирана и насрещна въззивна жалба против решението на районния съд в
частта, с която искът за главница е отхвърлен за разликата над 4834,61 лв. до
пълния предявен размер от 5783,30 лв., като погасен по давност, а искът за
обезщетение за забава за разликата над 780,25 лв. до пълния предявен размер от
918,13 лв. Оплакването е, че първоинстанционният съд е извършил неправилна
преценка, че част от вземането за главница е погасено по давност. Моли се за
отмяна на решението в обжалваните части и вместо това уважаване на предявените
претенции в пълния им размер.
В постъпил отговор по насрещната
въззивна жалба „Пълдин вакейшън“АД взема становище за неоснователност на
насрещната въззивна жалба. Излага подробни съображения.
Въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, против подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, предявени от „Бизнес Проекти“
ЕООД против „Пълдин вакейшън“АД, с които се претендира сумата от 5783,30 лв. - главница,
представляваща неизплатена цена по договори за
продажба и доставка на стоки,
сключени между „Евродизайн“ ЕООД и ответника, вземанията по които са прехвърлени
с договор за цесия от 20.09.2013 г. на ищеца, като за тях са издадени фактури с
№ № 2535/13.02.2012 г.; № 2750/14.08.2012 г.; № 2751/15.08.2012 г.; №
2754/16.08.2012 г.; № 2758/17.08.2012 г.; № 2839/22.10.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
21.08.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 918,13 лв. - мораторна
лихва за периода от 08.12.2017 г. до 11.07.2019 г.
За да
постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет търговска покупко –
продажба на стоки, по което ответникът е получил посочените във фактурите
стоки, но не е погасил изцяло задължението си за заплащане на тяхната
цена. Приел е настъпило частично
погасяване по давност на вземането за главница, с оглед частично извършено от
ищеца признание на дълга преди изтичане на приложим 5-годишен давностен срок за
вземането, както и дължимост на акцесорното вземане за обезщетение за забава,
съответно на непогасения, чрез плащане и давност, размер от главницата.
При извършена служебна проверка по чл.
269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното
решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има
изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По посоченото във въззивната жалба
относно правилността на решението в обжалваната му с нея част:
Между страните няма спор и съответно от
фактическа страна в първоинстанционното производство са приети за безспорни
обстоятелствата, че фактури с № № 2535/13.02.2012 г.; № 2750/14.08.2012 г.; №
2751/15.08.2012 г.; № 2754/16.08.2012 г.; № 2758/17.08.2012 г. и №
2839/22.10.2012 г. са осчетоводени от ответното дружество и че стоките описани
в тях са получени от ответника. Преценката дали всички фактури са издадени по
едно облигационно отношение или шест отделни такива, е винаги конкретна и се
извършва въз основа на заявеното в исковата молба и отговора. В случая от
посоченото в тях, че се касае за отделни заявки и доставки на консумативи за
баня по повод оборудване на хотели, не може да бъде направен извод, че е
възникнало само едно облигационно отношение с продължително изпълнение. Следователно
налице са валидно възникнали облигационни отношения по повод сключени шест
отделни договора за покупко – продажба на стоки, по които продавачът е изпълнил
задължението си за предаване на стоката.
Страните не спорят, а и от представените по делото договор за цесия от 20.09.2013 г., уведомление за цесия и обратна разписка № 61611714, се установява, че на 20.09.2013 г. „Евродизайн“ ЕООД е прехвърлил на „Бизнес Проекти“ ЕООД вземанията по процесните шест фактури, ведно със съответните привилегии, обезпечения, лихви и разноски. Извършването на цесията и нейното съобщаване не са оспорени от ответника, като след датата на цесията жалбоподателят е започнал плащания към цесионера.
Спорът е концентриран върху това дали
купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена по всеки
от договорите за продажба, а в случай, че изпълнението е частично, в какъв ред
следва да бъде извършено погасяването на задълженията, респективно погасен ли е
по давност неплатеният остатък от цената за стоките.
По делото са приети две съдебносчетоводни
експертизи, едната от които в първоинстанционното, а другата по почин на съда
във въззивното производство, и двете изготвени от вещото лице Л.К.. Те не са
оспорени от страните и съдът ги кредитира като компетентно изготвени,
обосновани и взаимно допълващи се. Установяват, че в периода 01.02.2012 г. до
31.10.2012 г. цедентът „Евродизайн“ ЕООД е доставил на „Пълдин вакейшън“АД
стоки на обща стойност 24 415,56 лв., като по доставките са издадени
процесните шест фактури, както и две кредитни известия с № 2755/16.08.2012 г. и
№ 2838/22.10.2012 г.
В периода 01.02.2012 г. до 08.12.2017 г.
„Пълдин вакейшън“АД е извършило плащания
по процесните фактури на обща стойност 24 415,56 лв. Двете кредитни известия са
издадени към фактура № 2751//15.08.2012 г. и погасяват конкретно задълженията само
по нея, а останалите плащания не са отнасяни към конкретна фактура, като
страните не спорят и относно това, че в периода от 31.12.2012 г. до 08.12.2017
г. жалбоподателят е платил общо сумата от 14 416,64 лв., за погасяване на
задълженията си по процесните фактури.
При така установените факти и с оглед
въведените с въззивната жалба доводи първо следва да бъде определен падежът на задълженията.
По делото не е установено страните да са уговорили срок, в който купувачът на
стоките да се е задължил да плати цената по тях и доколкото се касае за
търговска покупко – продажба на стоки и не е уговорено „друго“, падежът на
всяко от задълженията следва от правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, в редакция
на Търговски закон към релевантния период на сключване на сделките, като купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи. Данни за датите на предаване на стоката или отделните
фактури за нея също няма. Представените по делото фактура № 2750/14.08.2012 г.
и фактура № 2751/15.08.2012 г. съдържат подписи за получател и поради това се
приема, че те са предадени на купувача в деня на издаването им, когато е
настъпил и падежът на задължението по тях. Останалите четири фактури не са
подписани, поради което за меродавна дата на предаването им следва да се приеме
тази на тяхното осчетоводяване съгласно съвпадащите данни и по двете счетоводни
експертизи, която се явява и датата на падежа на задълженията по тях. Така следва,
че задължението по фактура № 2535/13.02.2012 г. е с падеж 01.03.2012 г.;
фактура № 2754/16.08.2012 г. е с падеж 01.09.2012 г.; фактура № 2758/17.08.2012
г. е с падеж 01.09.2012 г. и фактура № 2839/22.10.2012 г. е с падеж 22.10.2012
г.
Задълженията по фактурите не са платени
на така приетите падежи, като в периода 01.02.2012 г. до 08.12.2017 г.,
жалбоподателят е извършил частични плащания на обща стойност 24 415,56 лв. Това
се установява и от двете счетоводни експертизи. Доколкото задълженията са
парични и не са изпълнени на приетите им падежи, плащането в посочения период е
забавено, а отговорността на длъжника съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със
законната лихва от датата на забавата. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е
уговорено друго. В случая друго не се твърди. Поради това лихвата е дължима на
общо основание от падежа на задължението и не е необходимо отправяне на изрично
искане или покана в този смисъл. Неоснователни са в тази посока доводите във
въззивната жалба, че доколкото ищецът не е начислявал счетоводно лихва за
забава, не е претендирал такава да му се заплаща и поради това тя не се дължи.
Ищецът като титуляр на правото на обезщетение за забава сам решава дали да се
откаже от него или не. Отказът от упражняване на правото може да бъде извършен
чрез неупражняването му в определен период от време, до неговото погасяване,
или изрично, чрез нарочно волеизявление, съгласно чл. 108 от ЗЗД, като само по
себе си неосчетоводяването или неправилното отразяване на изтекли лихви не може
да бъде отнесено към никоя от двете хипотези. Липсва и подобно законодателно
разрешение. В случая ищецът не само, че не се е отказал изрично от правото на
лихва, което е придобил надлежно, съгласно сключения договор за цесия, но и
чрез предявяването на претенция за заплащането ѝ, предприема активни
действия за упражняването му.
Така дължими се явяват главница и лихва
по шест самостоятелно възникнали облигационни отношения, като с изключение на
двете коментирани по – горе кредитни известия към фактура № 2751, липсва
посочване при плащането към кое от главните задължения следва да се отнесе то.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, в посочения случай
намират приложение правилата на чл.76, ал.1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД и на чл.76,
ал.2 ЗЗД в следния ред: „погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а
след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда.“
Възраженията във въззивната жалба, че е
изпълнено цялото задължение за заплащане на главница, като това следва от
разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, не са съобразени с посоченото тълкувателно
разрешение и затова са неоснователни. Това е така доколкото преценката за
обременителност се извършва не между задължението за главница и начислената
върху нея лихва за забава, а между всяко от шестте задължения за главница. След
определяне на най – обременителното между главните задължения, то се погасява
по правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато е съставено от поне два елемента –
главница и лихва, какъвто е и настоящият случай.
Следващото обстоятелство от значение за
правилното изчисляване на погасената чрез плащане част от задълженията е изявлението
в исковата молба, че лихва върху непогасената част от главниците е начислявана
от 01.01.2013 г. Въпреки, че приетите в настоящите мотиви дати на падеж по
всички фактури предхождат заявената от ищеца - 01.01.2013 г. последната, по –
късна дата, е релевантна относно началния момент на изчисляване на лихвата за
забава. Това се налага доколкото съдът е обвързан от заявените от ищеца рамки
на търсена защита на претендираното право.
Изложените до тук съображения определят
като приложим начин на отнасяне на извършените частични плащания за погасяване
на формираните задължения от главници и лихви върху тях, дадения в отговора на
въпрос № 3 от счетоводната експертиза, вариант на изчисление. При него към
датата на исковата молба непогасеният остатък от главница е в общ размер на
3 836,67 лв., формиран от сбора на 1189,47 лв. - остатъчна главница по фактура
№ 2758 и 2 647,20 лв. – главница по фактура № 2839, като до този размер
искът за главницата се явява основателен. За разликата до пълния предявен
размер същият е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Изводът за частична основателност на
претенцията за заплащане на главница, обуславя извод за дължимост и на
обусловената претенция за следващото се обезщетение за забавата при погасяване
на паричното задължение. Съответната лихва за забава за претендирания период от
08.12.2017 г. до 11.07.2019 г. изчислена служебно от съда с помощта на програма
за изчисляване на законна лихва, на основание чл. 162 от ГПК, е в размер на общо 613.87 лв. (190,32 лв. по фактура № 2758 и 423,55
лв. по фактура № 2839).
До така посочения размер от 613.87 лв. претенцията за заплащане на обезщетение
за забавено изпълнение на главниците е основателна, като за разликата над него,
до пълния предявен размер същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При достигане на извод за наличие на
основание за дължимост на така посочените размери главница и лихви, следва да
бъде разгледано и своевременно заявеното с отговора на искова молба и
поддържано с въззивната жалба възражение за погасяване по давност на заявените
претенции, както и противопоставеното такова за нейното прекъсване.
Относно главниците е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Началната дата на давността е
настъпването на изискуемостта на вземането, която в случая съвпада с падежа на
задължението по всяка от фактурите, посочен по – горе, като от значение са
падежите на задълженията по непогасените чрез плащане към датата на исковата
молба фактури, а именно фактура № 2758, за
която давност тече от 01.09.2012 г. и фактура № 2839 с начална дата на
давността 22.10.2012 г. При така определените начални дати, основателно се явява възражението на ищеца, че
са налице обстоятелства по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Признанието е извършено с молба
за потвърждение изх.№ 12/17.02.2017 г., издадена от „Пълдин вакейшън“АД и
адресирана до „Бизнес Проекти“ ЕООД, с посочен размер на задължение от 4834,61
лв., което е извършено преди изтичане на петгодишния срок по всяко от двете
вземания. Самото признание се цени от съда заедно с останалите доказателства по
делото, като предвид данните от двете счетоводни експертизи, няма никакво
съмнение, че посоченото задължение от 4834,61 лв. представлява размера на
счетоводно отразения остатъчен дълг за главниците по процесните шест фактури
към 31.12.2016 г. Данни за задължения с друг източник на облигационни отношения
между двете страни не са налични в счетоводствата и на двете страни.
Признанието на вземането обвързва валидно длъжника с установените в закона
последици на прекъсване на давността за вземането, като от датата на неговото
извършване – 17.02.2017 г. започва да тече нов петгодишен срок, който до датата
на пощенското клеймо, с което исковата молба е постъпила в съда – 19.08.2019 г.,
не е изтекъл. От своя страна размерът на признатото задължение за главница
надвишава приетия за дължим такъв от 3 836,67 лв., което обосновава
неоснователност изцяло на възражението за недължимост на същата сума, поради
погасяване на вземането за нея по давност.
Вземанията за лихви на свой ред се
погасяват с кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която
с оглед началния момент на заявената претенция за лихви – 08.12.2017 г. също не
е изтекла към 19.08.2019 г.
Не
се споделят и доводите във въззивната жалба, че доколкото признатото на
17.02.2017 г. задължение към ищеца е 4834,61, а то е заплатено след
признаването и преди предявяване на настоящите претенции, искът за главница е
неоснователен. Действително възражението за изтекла погасителна давност е
предявено в законоустановения срок. То обаче не може да уреди с обратна сила
отношенията между страните. Всички плащания са извършени преди предявяване на
исковата молба. При плащането ответникът
не е посочил кое от задълженията си погасява, поради което те се погасяват по
правилото на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, в посочената по – горе поредност.
Дори и за част от вземанията за главница и лихва по отделните фактури да е
изтекла погасителна давност, доколкото те са извършени от длъжника доброволно,
преди позоваване на давността, не са без основание и следва да бъдат зачетени
за погасяване, включително и за вземания, покрити от давност към момента на
плащането. Това е така, защото изтичането на давностния срок не погасява самото
материално право, а само възможността за неговото принудително реализиране в
бъдеще. Поради това извършеното доброволно плащане на задължения, покрити от
давност, е надлежно погасяване, чрез плащане и не подлежи на връщане. След като
не подлежи на връщане, то не може сега да бъде зачетено като плащане само за
непокритата от давност част от вземането.
По посоченото в насрещната въззивна
жалба относно правилността на решението в обжалваната му с нея част:
С оглед решаващите изводи за
неоснователност изцяло на възражението за изтекла погасителна давност за
вземането за главница, оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.
Разликата над 3 836,67 лв. до пълния предявен размер от 5 783,30 лв.
главница не се дължи поради погасяването ѝ чрез плащане по правилото на чл.
76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД преди датата на предявяване на претенцията в съда.
Разликата над 613.87 лв. до пълния
предявен размер от 918, 13 лв. не се дължи, предвид акцесорния характер на
вземането и неговата обусловеност от размера на уважената част от главницата.
Не до същите фактически и правни изводи
е достигнал първостепенният съд. Това налага обжалваното решение да бъде отменено
изцяло, като изходът от спора да бъде разрешен съобразно решаващите изводи на
въззивната инстанция.
С оглед крайния изход от спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
„Бизнес Проекти“ ЕООД съобразно уважената част от исковете, следва да бъдат
присъдени 1679,30 лв. – разноски за първоинстанционното производство и 830,15
лв. – разноски за въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на „Пълдин вакейшън“АД са дължими е следва да се присъдят 319,09 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и 343,17 лв. – разноски за
въззивното производство. Не следва да бъде включена в дължимите на тази страна
разноски сумата от 100 лв. - възнаграждение за вещо лице, претендирана с
допълнителен списък, представен в съдебно заседание на 14.09.2021 г., доколкото
не са представени по делото доказателства, същата да е платена.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260391/16.09.2020 г. по г. д. № 13679/2019 г. по описа на РС Пловдив,
ХVIII
гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
„Пълдин Вакейшън“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 84, ет. 2, ап. 6 да заплати на „Бизнес
Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Детелин войвода“ № 33, ет. 2, ап. 2, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД сумата от 3 836,67 лв. (три
хиляди осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) - представляваща незаплатена част от цена по договори за покупко-продажба на стоки,
сключени между „Евродизайн“ ЕООД и „Пълдин Вакейшън“ АД, представляваща сбор от 1189,47 лв.
- остатъчна главница по фактура № 2758/17.08.2012 г. и 2 647,20 лв. – главница
по фактура № 2839/22.10.2012
г., вземанията по които са прехвърлени на „Бизнес Проекти“
ЕООД с договор за
цесия от 20.09.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата над
3 836,67 лв. до пълния предявен
размер от 5783,30 лв. и за вземанията по фактура № 2535/13.02.2012 г.; фактура №
2750/14.08.2012 г.; фактура № 2751/15.08.2012 г. и фактура № 2754/16.08.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА
„Пълдин Вакейшън“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 84, ет. 2, ап. 6 да заплати на „Бизнес
Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Детелин войвода“ № 33, ет. 2, ап. 2, на основание чл. 86, вр. с чл. 99 от ЗЗД сумата от 613.87 лв. (шестстотин и тринадесет лева и
осемдесет и седем стотинки)
–
обезщетение за забава върху присъдената главница, за периода от 08.12.2017 г.
до 11.07.2019 г., като за разликата над
613.87 лв. до пълния предявен размер
от 918,13 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА
„Пълдин Вакейшън“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 84, ет. 2, ап. 6 да заплати на „Бизнес
Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Детелин войвода“ № 33, ет. 2, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 1679,30 лв. – разноски за
първоинстанционното производство по г. д. № 13679/2019 г. по описа на РС
Пловдив и 830,15 лв. – разноски за
въззивното производство по в. г. д. № 770/2021 г. по описа на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА
„Бизнес Проекти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Детелин войвода“ № 33, ет. 2, ап. 2 да заплати на „Пълдин Вакейшън“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 84, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 319,09 лв. – разноски за
първоинстанционното производство по г. д. № 13679/2019 г. по описа на РС
Пловдив и 343,17 лв. – разноски за
въззивното производство по в. г. д. № 770/2021 г. по описа на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./