Определение по дело №2660/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2018 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330102660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 3038/9.11.2018г.                                                09.11.2018 г.                                          Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                         16-ти граждански състав

На девети ноември                                                  две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

     Председател: ГЕОРГИ Г.       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Г.

гр.д.№ 2660 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* против С.Г.И., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1289/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 800,00 лв. главница , сумата от 140,20 лв. – договорна лихва за периода от 30.04.2017 г. до 17.03.2017 г., сумата от 84,48 лв.- допълнителни услуги за периода от 30.04.2017г. до 30.03.2018 г.,сумата от 633,60 лв.-застрахователна премия за периода от 30.04.2017 г. до 30.03.2018 г., лихва за забава в размер на 24,67 лв. за периода от 01.05.2017 г. до датата на заявлението – 30.03.2018 г., сумата от 18,84 лв.-лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 01.05.2017 г. до датата на заявлението – 30.03.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Представят се писмени доказателства, правят се доказателствени искания – за назначаване на СИЕ с посочени в исковата молба задачи, в случай, че ответникът оспори претенциите.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, в който искът се оспорва. Не се представят доказателства, правят искания за назначаване на съдебно графологична експертиза,като се изискат оригиналите на представените документи.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

           Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

           Искането на ищеца за допускане на съдебно-икономическа експертиза с поставените в исковата молба въпроси е основателно и следва да се уважи.

            Основателни са исканията на особения представител на ответника по смисъла на  чл. 190 от ГПК и същите следва да се уважат, като следва да бъдат  изискани доказателствата –договор за заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г.,ведно с общите условия,искане за заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г.,застрахователна полица за застраховка защита № МС**********-00018293,договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г,искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г.,ведно с Приложение № 1-описания на допълнителните услуги и известие за доставка с получател на пратката С.Г.  И. и с подател на пратката „АСВ“,получена от С.И. на 25.08.2017 г., следва да се изискат от ищцовото дружество в оригинал.

По искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК и за назначаване на СГЕ с посочените от ответника задачи, съдът ще се произнесе след постъпване на оригиналите на изисканите документи, които са оспорени и които са обект на изследването.

 

 

           С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.12.2018 г. от 11.45 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

             ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 1289/2018 г. по описа на ЯРС.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства.

 ДОПУСКА извършването на СИЕ, в.л. по която след справка да отговори на поставените в исковата молба въпроси, след депозит в размер на 130 лв., вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението.

 Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се уведоми след внасяне на депозита.

ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.190 от ГПК ищцовото дружество да представи в едноседмичен срок от съобщението оригиналите на договор за заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г.,ведно с общите условия,искане за заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г.,застрахователна полица за застраховка защита № МС**********-00018293,договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г,искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00018293 от 17.03.2017 г.,ведно с Приложение № 1-описания на допълнителните услуги и известие за доставка с получател на пратката С.Г.  И. и с подател на пратката „АСВ“,получена от С.И. на 25.08.2017 г..Предупреждава ищцовото дружество, че в случай че не представи изсканите оригинали, съдът ще изключи тези доказателства от материалите по делото.

 

 СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2017 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД /заемодател/ е бил сключен Договор за заем № 1182-00018293 при общи условия, по силата на който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 800 лв.,ведно  с договорна лихва в размер на 140,20 лв. или общ размер на плащанията по заема в размерна 940,20 лв.,платим на 12 равни месечни вноски в размер на 78,35 лв. всяка от тях,като падежът на първата вноска 30.04.2017 г.,а на последната 30.03.2018 г. На 17.03.2017 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД /заемодател/  бил сключен  договор за  допълнителни услуги към договора за  заем  № 1182-00018293 за застрахователна премия в размер на 633,60 лв.,платена от заемодателя на ЗК „Уника Живот“ АД,платима на 12 равни месечни вноски,всяка в размер на 52,80 лв.,като падежът на първата вноска 30.04.2017 г.,а на последната 30.03.2018 г. Също така по договора за допълнителни услуги ответника дължал пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 84,48 лв.,платима на 12 равни месечни вноски в размер на 7,04 лв.,като  падежът на първата вноска 30.04.2017 г.,а на последната 30.03.2018 г. С подписването на договора за кредит заемът бил получен от ответника което удостоверил с подписа си. Ответника не бил извършил плащане,като не погасил нито едно от задълженията си,като срока на договора изтекъл на 30.03.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. С оглед на това ответника дължал и сумата от 24,67 лв. за периода 01.05.2017 г. до 30.03.2018 г. по договора за заем и сумата от 18,84 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.03.2018 г.по договора за допълнителни услуги,които представлявали  съвкупност от начислени лихви за забава,изчислени  за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.На 10.08.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, заедно с Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., с което кредиторът прехвърлил вземанията си срещу ответника на ищеца. Длъжникът бил редовно уведомен за цесията. Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1289/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява настоящият установителен иск

            Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

            Ответникът чрез особения представител оспорва иска по чл. 422 от ГПК. Сочи се ,че подписите на ответника върху договора за заем и всички приложения към него и известието за доставяне,с което длъжника е уведомен за извършената цесия съществено се различавали. Ако се укажело,че документите не са подписани от длъжника договора за заем бил недействителен,или се укажело,че подписа на длъжника върху известието за доставяне не е изпълнен от него искът следвало да се отхвърли,като подаден от нелегитимна страна,предвид,че цесията не е достигнала до кредитополучателя. Също така се счита,че процесния договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК-липсвало преддоговорна информация съгласно ЗКИ,липсвало стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,като не бил спазен чл.8 ЗКИ. Процесния договор не съдържал методика за изчисляване на реферетния лихвен процент. Предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителя дължал връщане само на разликата между отпуснатата и платена сума,но не дължал лихви и други разходи по кредита с оглед на това,че процесния договор бил недействителен. Отделно се прави възражение за нищожност на договорни клаузи на основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗДД които накърнявали добрите нрави,а именно фиксиран лихвен процент и ГПР от договора,като договорната лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Според установената практика съглашение за плащане на възнаградителна лихва било действително,ако тя не надвишава три пъти законната лихва.В процесния договор били уговорени размери на фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите които надвишавали трикратния размер на законната лихва,като същите следвало  да бъдат обявени за нищожни на основание противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД.

            УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между заемателя и заемодателя при посочените в исковата молба условия, възникнало при спазване изискванията на особените закони за предоставяне на заем; че ответника е направил волеизявление за сключване на процесния договор и че е приел общите условия към него; обстоятелството, че заемодателят е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил задължението си да предостави заетата сума на заемателя; размера на дължимите задълженията на длъжника – главница и лихва,че ответника е уведомен за извършената цесия,  като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

 

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

             ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.

 

 Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: