Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд,
наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 127 по
описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЗСК
БДИНЦИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна,
община Варна, област Варна, район „Приморски”, ж.к. „Чайка” бл. 98, вх. 1, ет.
1, офис 2, представлявано от И.Д.П., срещу наказателно постановление № 08-001480/400
от 15.11.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ЗСК БДИНЦИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски”,
ж.к. „Чайка” бл. 98, вх. 1, ет. 1, офис 2, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия
санкционираното юридическо лице /ЮЛ/, документирано с подписа му и в присъствие
на двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият търговеца не
се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано
от наказващия орган и оставено без уважение като неоснователно.
Наказателното постановление /НП/
е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
На 01.08.2019 г., в 16:00 часа,
инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите Е.К.И.
и А.Ю.И., извършили проверка в селскостопански двор, находящ се в с. Бдинци,
общ. Добричка, стопанисван от „ЗСК Бдинци” ЕАД. На място да работи като
пазач-портиер бил заварен А.А.Н. с ЕГН **********, роден на *** г. в Руска
Федерация. Същият в присъствието на изпълнителния директор попълнил декларация
на руски език относно условията по наемането му на работа. Видно от попълнената
декларация, А.Н. работи в проверявания селскостопански двор със сключен трудов
договор с установено работно време, осигурени почивки и трудово възнаграждение.
Същият притежава документ за постоянно пребиваване. На 14.08.2019 г. в Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич били представени трудовия договор на А.Н.
с № 13/04.10.2018 г., служебна бележка за начален инструктаж и книгата за
начален инструктаж, видно от които, на 05.10.2018 г. му е бил проведен начален
инструктаж, документиран с подписа му.
От прегледа на представените на
14.08.2019 г. документи и извършената на 22.08.2019 г. справка в
информационната система на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда”,
както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „ЗСК Бдинци” ЕАД, в
качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да уведоми писмено
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич в 7-дневен срок от
действителното започване на работа на А.А.Н. с ЕГН **********, роден на *** г.
в Руска Федерация, с което е осъществило състава на чл. 10, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
Както в АУАН, така и в НП,
актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е
извършено на 12.10.2018 г., като същото е установено на 22.08.2019 г.
За така описаното нарушение, на
основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Е.К.И. и А.Ю.И.,
чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка № ПР1925391 от
26.08.2019 г., декларация от 01.08.2019 г., трудов договор № 13/04.10.2018 г.,
служебна бележка за начален инструктаж № 23/05.10.2018 г., копие от книга за
начален инструктаж, справка от 22.08.2019 г. по ЕИК на „ЗСК Бдинци” ЕАД,
относно подадено уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ и уведомление по чл. 10,
ал. 1 от ЗТМТМ с вх. № 19094410/26.08.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на 10, ал.
1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в 7-дневен срок от
датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава
работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”.
Между страните в съдебното
производство няма спор, че „ЗСК Бдинци” ЕАД в качеството си на работодател, не
е изпълнило задължението си да уведоми писмено Дирекция „Инспекция по труда”
със седалище Добрич, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на
работа на А.А.Н. с ЕГН **********, роден на *** г. в Руска Федерация, т.е. в
7-дневен срок от 05.10.2018 г.
Спорът между страните е относно
датата на извършване на нарушението. В тази връзка процесуалният представител
на жалбоподателя оспорва изводите на актосъставителя и наказващия орган, че
нарушението е извършено на 12.10.2018 г., като се навеждат доводи, че 7-дневният
срок започва да тече от 06.10.2018 г. и изтича на 12.10.2018 г., т.е., това е
последният ден от срока за уведомление, поради което към тази дата дружеството
не е било в нарушение на нормативното правило, за чието неизпълнение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В настоящия случай съдебният
състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
като намира, че обжалваното наказателно постановление, независимо от установеното
наличие на неизпълнение на процесното административно задължение, е
незаконосъобразно. Това е така по следните съображения:
В АУАН и в обжалваното НП е
посочено, че А.А.Н. е постъпил на работа на 05.10.2018 г. и съответно
нарушението, изразяващо се в неуведомяване на Дирекция „Инспекция по труда”
Добрич в 7-дневен срок от действителното започване на работа на лицето – руски
гражданин /изискване, регламентирано в чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ/, е извършено на
12.10.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 183,
ал. 2 от НПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, срокът,
който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден. Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в
първия следващ присъствен ден /чл. 183, ал. 4 от НПК/.
Считано от датата на постъпване
на работа на А.Н. – 05.10.2018 г., 7-дневният срок започва да тече на следващия
ден, т.е. – на 06.10.2018 г. и изтича на 12.10.2018 г. /петък, присъствен ден/,
т.е. правилно е да се приеме, че нарушението на нормата на чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ е извършено на 13.10.2018 г.
Ето защо, съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че 7-дневният
срок започва да тече от датата на действителното започване на работа, в случая
– от 05.10.2018 г., а не от следващия ден – 06.10.2018 г. В тази връзка относно
началния момент, от който започва да тече 7-дневният срок, виж Решение № 538 от
17.12.2018 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 665/2018 г.
С други думи – на 12.10.2018 г.
наказаното дружество не е било в нарушение на нормативното правило, за чието
неизпълнение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В случая обаче е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството за извършено на
12.10.2018 г. нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Датата на
извършване на нарушението, първо е задължителен реквизит в АУАН и в НП, второ,
неправилното посочване на датата на извършване на нарушението обосновава извод
за неустановяване/недоказване по делото на фактическите обстоятелства,
релевантни за преценката за наличието на всички елементи за съставомерност на
деянието.
Доколкото датата на извършване на
нарушението е съществен реквизит на наказателното постановление, тъй като
индивидуализира и самото деяние, следва да се приеме, че грешното й посочване опорочава
наказателното постановление в степен, влечаща неговата отмяна /Виж Решение № 2052
от 29.10.2018 г. на АдмС – Варна по к.а.н.д. № 2484/2018 г./.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 400 /четиристотин/ лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено
с фактура № **********/10.02.2020 г., съобразно Тълкувателно решение № 6/2012
от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да
присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/
лв.
По изложените съображения настоящият
състав на съда намира, че жалбата е основателна, а наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 08-001480/400 от 15.11.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „ЗСК БДИНЦИ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, община Варна,
област Варна, район „Приморски”, ж.к. „Чайка” бл. 98, вх. 1, ет. 1, офис 2, в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич ДА ЗАПЛАТИ на „ЗСК БДИНЦИ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Варна, община Варна, област Варна,
район „Приморски”, ж.к. „Чайка” бл. 98, вх. 1, ет. 1, офис 2, сумата от 400 /четиристотин/
лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/