Р Е Ш Е Н И Е №
105
Гр. Сливен, 07.08.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
при участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Георги Бозуков КАНД № 89 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба
срещу решение по АНД № 495/2023 г. по описа на РС-Сливен и се движи по
реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 211 от 30.05.2023 г., постановено по АНД № 495/2023г. по
описа на Районен съд – Сливен е потвърдено изцяло Наказателно постановление
№ 23-0804-001157 от 15.03.2023 год., издадено от Началник Сектор в РУ
- Сливен към ОД на МВР - Сливен, с което на Х.П.Е. с ЕГН ********** ***, е
наложено административно наказание „Глоба" в размер на 1000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба
№ Iз-2539
от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Недоволен от така постановеното решение е останал
касационният жалбоподател Х.П.Е., който го обжалва в срок, като с
жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени решението на
Сливенския районен съд и измени наказателното постановление, поради неправилно
приложение на закона, в наказание по чл.174, ал.1 т. 1 от ЗДвП.
Посочва се, че на Х.Е. е наложено наказание на
основание показанията на техническото средство - 0,82 на хиляда по чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.774 от Наредба за средствата за измерване които
подлежат на метрологичен контрол издадена на основание чл.28 от Закона за
измерванията приета с ПМС №239/2003г.(ДВ бр.98/07.11.2003г.), анализаторите за
алкохол в дъха имат максимално допустима грешка. По благоприятния резултат за касатора при изчисляване на тази грешка в минус, се
получава резултат 0,78 на хиляда. Изискването на ЗДвП по чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП е наказание да бъде наложено на водач при показание от 0,51 хиляда до 0,80
на хиляда глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за
срок от 6 месеца. В случая след изчисляване на максимално допустимата грешка,
Х.Е. не би следвало да бъде наказван по т. 2, а по т. 1 на чл.174 ал.1 от ЗДвП.
При определяне на наказанието АНО не се е съобразил с правната норма на
нормативния акт.
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол била приета с Постановление на Министерски съвет на основание Закона за
измерванията. В нея е посочена грешката на анализаторите на алкохол в дъха.
Наредбата за условията и реда за използване на автоматизираните техническите
средства за контрол на правилата за движение е издадена от Министъра на
вътрешните работи и препраща към цитираната по горе наредба, т.е. наредбата
издадена от Министерски съвет е приложима за всички технически средства, без
изрично да има допълнителна наредба от отделен министър която да препраща към
друга правна норма.
В съдебно заседание-жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв. Х.,***, редовно упълномощен.
Ответникът по касацията, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
За Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована,
се явява прокурор Красимир Маринов.
Административният съд, в качеството на касационна
инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,
допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 25.02.2023 год. бил съставен АУАН, с бл. №
0583833 против жалбоподателя за това, че на 25.02.2023 год. около 21,55 часа в
гр. Сливен, на бул. „Хаджи Димитър" до бл. 23 в посока ул. „Лъдженска" управлява лек автомобил „Пежо Партнер" с peг. № ********,
собственост на фирма „Дорис" ООД, като при
извършена проверка, с Дрегер - Алкотест
7510, с фабричен номер ARBA-0163 било установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол 0,82
промила, записано в паметта на устройството под проба № 03701. В акта било
отразено, че проверката е извършена в 21:55:23 часа и бил издаден талон за
медицинско изследване № 098666. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 25.02.2023 год.
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-001157 от 15.03.2023 год., издадено
от Началник Сектор в РУ - Сливен към ОД на МВР - Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба" в размер на
1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки. В
обстоятелствената част на НП било отразено, че водачът не е дал кръвна проба за
анализ. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 27.03.2023 год.
Към преписката са представени и приобщени към
доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция.
За да потвърди Наказателното постановление,
Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният съд е
приел, че е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение, което от своя страна води
до ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. От показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта било видно, че на датата, посочена в него - 25.02.2023 год.
около 21,55 часа в гр. Сливен, на бул. „Хаджи Димитър" до бл. 23 в посока
ул. „Лъдженска" жалбоподателят е управлявал лек
автомобил като при извършената проверка с Дрегер - Алкотест 7510 с фабричен номер ARBA-0163 било
установено, че лицето управлява с концентрация на алкохол 0,82 промила. С оглед
на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе
предвидената в ЗДвП административнонаказателна
отговорност. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
наказанието за извършеното нарушение следвало да бъде наложено на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП след приспадане на максимално допустимата грешка било
неоснователно, защото съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1/19.07.2017 год. за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или
да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящия случай на
жалбоподателя съгласно изискването на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
посочената наредба е бил издаден талон за медицинско изследване на 25.02.2023
год., но същият не е дал кръвна проба за анализ. Следователно правилно и в
съответствие на чл. 6, ал. 9 от Наредбата административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта. За разлика от разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121 з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, в която законодателят изрично е предвидил, че при
съставяне на АУАН за превишена скорост, издаване на НП или издаване на електронен
фиш за установено нарушение на превишена скорост от измерената от АТСС скорост
се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в
чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, такова изискване за приспадане на допустимата грешка по чл. 774 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
няма предвидено в разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 год. за установяване
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Ето защо искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за такова приспадане било прието за неоснователно.
Отделно от това СлРС
приел, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изводите на Районния съд, при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал
и съответни на доказателствата правни изводи.
В касационната жалба са наведени доводи за
неправилно приложение на материалния закон, които не се споделят от настоящата съдебна
инстанция.
Касационният състав преценява като неоснователни
доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение при определяне стойността на
концентрацията на алкохол в издишания от Е. въздух. Видно от представената
административнонаказателна преписка, от съдържащите
се в същата разпечатка на данните от "Дрегер Алкотест 7510" с фабричен номер ARBA-0163 било
установено, че лицето управлява с концентрация на алкохол 0,82
промила. Стойността на алкохол в издишания от Е. въздух е 0,82 промила. В
съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. на жалбоподателя бил
издаден талон за медицинско изследване, но водачът не е дал кръвна проба за
изследване. В талона за изследване касационният жалбоподател е отразил, че
приема изцяло показанията на техническото средство Дрегер.
Обоснован от гледна точка на доказателствата е изводът, че административнонаказателното
обвинение и съответно допуснатото от Е. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за
даване на проби за изследване. При тази нормативна регламентация ангажирането
на отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача Е., управлявал пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта и който не е дал кръв за
медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата
от направения на водача тест с техническо средство "Алкотест
7510 Дрегер" № ARPM-0797. По аргумент от чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., административнонаказващият
орган няма задължение да приложи по съображения "за по-благоприятния за
дееца закон минус 5 %" от измерената с техническото средство стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта, каквато е максимално допустимата грешка при
отчитането, съгласно чл. 774 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Нито при извършената от контролните органи
проверка, нито в хода на административнонаказателното
производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с техническото средство
резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при изричната правна
регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обосновано и в
съответствие със закона съдът е приел, че безспорно е установено каква е била
действителната концентрация на алкохол, с която санкционираното лице е
управлявало МПС.
Обжалваното пред настоящата съдебна инстанция
решение е обосновано и съответно като изводи на всички събрани по делото
доказателства. При определяне на санкционната норма наказващият орган не е
допуснал нарушение, което да е предпоставка за отмяна, поради
незаконосъобразност. Обжалваното решение не е постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният
съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и
правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба
оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна,
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е
привлечен към административнонаказателна отговорност,
поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно.
В атакуваното решение Районен съд – Сливен е
направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление
№ НП № 23-0804-001157 от 15.03.2023 год., издадено от Началник Сектор в РУ
- Сливен към ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 1000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са
отнети 10 контролни точки.
По изложените съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 30.05.2023 г.,
постановено по АНД № 495/2023г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.