Р Е Ш Е Н И Е № 384
09.05.2016 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на 15.04.2016г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 73 по описа за 2016 година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”
ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот в с. М.,
община Сливен, който е свързан към водопреносната мрежа и до който то доставя
питейна вода, а изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра
на партидата, в случая ответника А.С.Р., възниквало задължение, на основание
Общите му условия- чл.31 ал.2 /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на
фактурата, да заплати стойността на количеството вода.
Ищецът твърди, че мъжа не изпълнил задължението си за периода
01.06.2009г.- 31.08.2015г., а с това не само станал негов длъжник, но и
изпаднал в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва
за забава дружеството депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК, при което
от Сливенски районен съд /СлРС/ му била издадена заповед за изпълнение. Срещу
нея обаче Р. депозирал възражение, което го мотивира да предяви установителен
иск по смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК и да претендира съда с решението си да приеме за
установено, че ответника му дължи главница в размер 670.22лв., заедно със
законната лихва, считано от датата на заявлението и до окончателното й
изплащане; лихва за забава, натрупана върху нея към 01.10.2015г. в размер
198.39лв. и разноски от 26лв.
Ищецът претендира и разноските, направени от него в
установителното исково производство.
На ответника е връчен препис от исковата молба и в срока по
чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който оспорва частично
задължението си- счита, че не дължи част от сумите, тъй като за тях вземането
на ищеца е погасено, с изтекла давност- кратката, тригодишна, по чл.111 б.”в”
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. По тази причина намира, че не дължи
главница от 342.98лв. и мораторна лихва за забава от 154.10лв, за периода
30.06.2009г.- 31.10.2012г.
Производството се движи по правилата
на общия исков процес.
В проведеното открито съдебно заседание
ищцовото дружество се представлява от процесуален представител по
пълномощие-адвокат, който по същество не оспорва позицията, заета в писмения
отговор на ответника, с изключение на вземане за един месец- според
представителя на ВиК, не е погасено по давност задължението на Р. за
м.10.2012г. Ответникът не се явява в заседанието. Депозира обаче, чрез процесуален
представител- адвокат, писмено становище, което е със съдържание, идентично с
писмения отговор. Също претендира разноски.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.4282/2015г.,
в производството по същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 12.11.2015г. СлРС е издал
на ВиК заповед за изпълнение- № 2784, с която е разпоредил на А.С.Р. да му
заплати следните суми: 670.22лв., представляваща стойността на доставена от последното и
неплатена от мъжа, питейна вода за периода 01.06.2009г.- 31.08.2015г., дължима
заедно със законната лихва, считано от 11.11.2015г.; също и 198.39лв.,
представляваща мораторна лихва, изтекла към 01.10.2015г. и разноски по делото-
26лв..
В двуседмичен срок Р. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, против нея- чрез представянето на празна бланка.
Съдът няма да коментира, въпреки че ги прие като писмени по
делото доказателства, представените от ищеца фактури- с исковата му молба, и
карнети- в хода на делото. Това не е
необходимо, защото ответника не оспорва отделните вземания, а и като цяло, нито
по основание, нито по размер, а единствено се позовава на изтекла в негова
полза погасителна давност- за част от процесния период от време, респ. за част от вземанията.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Той е допустим- както защото е предявен в изпълнение
указания на съда, по чл.415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок. Искът
е допустим и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната-
на ответника, процесуална легитимация, тъй като двамата именно са вписани като кредитор,
респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за изпълнение.
Разгледан по същество иска е частично основателен, защото:
В писмения си отговор ответника се позовава на изтекла в
негова полза погасителна давност, по чл. 111, б. „в” от ЗЗД- краткия тригодишен
давностен срок. По тази причина не е необходимо, а дори съда няма право, да
обсъжда/ изследва наличието на материално-правни основания за вземанията на
ВиК.
Института на
погасителната давност е уреден в ЗЗД: чл.110-чл.120. С чл.110 е установен общ
петгодишен давностен срок, а с чл.111- в отклонение от това правило- тригодишен.
С изтичането на последния именно се погасява и вземанията на ВиК- дружествата-
за доставената от тях питейна вода; топлофикационните дружества - за доставената от тях топлинна енергия и т.н.
– на осн. чл.111 б „в” от ЗЗД, защото това отдавна е трайно установеното
разбиране в съдебната практика, вкл. и на ВКС, намерила израз в редица
задължителни за съдилищата решения.
От приложеното към настоящото дело, ч.гр.д.4282/2015г. се
установи, че в него се е развило т.н. заповедно производство. То е образувано
по заявление на ВиК, депозирано пред съда на 11.11.2015г. Вземанията, за които
е издадена заповед по чл.410 от ГПК, пък обхващат периода 01.06.2009г.-
31.08.2015г. Ищцовото дружество изрази съгласие с твърдението на ответника, че
част от вземането – за част от периода, е погасено по давност. Изключение прави
последния от месеците, ограничаващ оспорения от Р. период- според ищеца,
вземането му за м.10.2012г. не е погасено по давност, както счита ответника.
Съдът споделя позицията на ВиК- защото действително, общоизвестно е, поне в
гр.Сливен, че вземанията на това дружество- доставчик на питейна вода, следва
да се заплащат от потребителите на тази услуга в тридесетдневен срок от
издаване на фактура за съответния месец. В случая, видно от приложенията на
исковата молба, за задължението на Р. за м.10.2012г., ВиК е издало фактура- тя
е с №********** и е от 31.10.2012г. / на стойност 6.48лв./. Това означава, че
потребителя трябва да я заплати до края на следващия месец- м.11.2012г., т.е.
от изтичането на този срок лицето изпада в забава. От същия момент пък-
01.12.2012г., започва да тече и погасителната давност и изтича на 01.12.2015г.
Тъй като заявлението си ВиК е депозирало пред СлРС на 11.11.2015 е ясно, че
давността за вземането за м.10.2012г. не е била изтекла към него момент -
оставали са още двадесетина дни. Тук трябва да се коментира, че с депозирането
на заявлението давността е прекъсната- защото чл.116 б.”б” от ЗЗД предвижда, че
предявяването на иск прекъсва давността, а съгл.чл. 422 ал.1 от ГПК,
установителния иск за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявление по
чл.410, респ. 417 от ГПК.
За предхождащия го месец обаче- м.09.2012г., вземането е
било погасено по давност, защото фактурата за него- №*********,1 е издадена на
30.09.2012г. и погасителния срок за това вземане е запознал да тече от
31.10.2012г., като е изтекъл на същата дата, през 2015г. Ясно е при това
положение, че и всички предхождащи го вземания също са погасени по давност. Под
вземания следва да се разбират както такива за главница – стойността на
питейната вода, така и за обезщетение за забавата, в която длъжника е изпаднал-
т.н. мораторна лихва.
При горните разсъждения съда приема, че Р. не дължи на ВиК
от сумите, за които на последното е издадена заповед за изпълнение, онези за
периода м.06.2009г.- м.09.2012г.вкл., които са на стойност: главница от
336.50лв. и мораторна лихва за забава от 152.26лв. /получени, след като от
безспорните по делото размери съотв. 342.98лв. и 154.10лв., съда приспадна
непогасените по давност вземания за м.10.2012г.: 6.48лв.- главница и 1.84лв.-
лихва за забава, които са видни от представеното със заявлението, по което е
образувано ч.гр.д.№4282/2015г. на СлРС, извлечение/. За останалите вземания,
извън този период, вземанията на ВиК не са погасени по давност и по тази
причина са дължими от Р.. Т.е., за тях иска е основателен.
Тъй като вземането за разноските, направени от кредитора в заповедното
производство, са дължими от длъжника доколкото са дължими другите суми, за
които е издадена тя, то в случая трябва да се приеме, че Р. дължи на ВиК за
разноски в заповедното производство не 26лв.- колкото е по заповедта за
изпълнение, а само 14.63лв.
Горното означава, че положителния установителен иск е
частично основателен. По тази причина и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, Р. дължи на
ВиК сторените от последното разноски в настоящото установително производство,
съразмерно уважената част от иска. Разноските на търговското дружество са в общ
размер 435лв., от които: 75лв. – доплатена държавна такса за образуване на
делото, видно от платежно нареждане № 00354844/ 07.01.2016г. и 360лв.-
възнаграждение за пълномощника-адвокат, видно от документите, представляващи листи
№№ 24 и 25 от настоящото дело. Ето защо на ВиК ще бъдат присъдени разноски от
244.86лв.
По аргумент от ал.3 на чл.78 от ГПК, на ответника също се
следват разноски- част от направените от него в установителното исково
производство. Общият им размер е 300лв.- адвокатско възнаграждение за
пълномощника му. Ето защо на Р. ще бъде присъдена на това основание сумата
131.13лв.
При горните съображения Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА на осн.чл.124,
ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.Р.
с ЕГН ********** и съдебен адреса*** ДЪЛЖИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН”
ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- ул. ”6-ти септември” № 27, следните от
сумите, за които на това дружество е издадена, в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 4282/ 2015г. на СлРС, заповед за изпълнение- № 2784/
12.11.2015г., а именно:
- 333.72лв. (
триста тридесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена от Р. питейна вода, за периода
м.10.2012г.вкл.- м.08.2015г.вкл., и
- 46.13лв. (четиридесет
и шест лева и тринадесет стотинки)- мораторна лихва, а
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, поради погасяване на
вземанията на търговското дружество с изтекла в полза на мъжа погасителна
давност- тригодишна по чл.111 б.”в” от ЗЗД, за периода м.06.2009г.вкл. –
м.09.2012г.вкл., а именно:
- за разликата над 333.72лв. до пълния заявен размер-
670.22лв., касателно главницата и
- за разликата над 46.13лв. до пълния заявен размер-
198.39лв.- касателно мораторната лихва.
ОСЪЖДА А.С.Р. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********,
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 14.63лв.
(четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща част от
направените от търговското дружество разноски в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 4282/2015г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за
разликата над този размер до пълния търсен- 26лв.
ОСЪЖДА А.С.Р. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********,
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 244.86лв.
(двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща част от направените от търговското дружество разноски в
настоящото гр.д.№ 73/2016г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за разликата
над този размер до пълния търсен, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-
436.50лв.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с
ЕИК ********* да заплати на С.Р. с ЕГН **********, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК сумата 131.13лв. (сто тридесет и един лева и
тринадесет стотинки), представляваща част от направените от мъжа разноски в
настоящото гр.д.№ 73/2016г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за разликата
над този размер до пълния търсен, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-
300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: