Решение по дело №2216/2016 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1811
Дата: 3 ноември 2017 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20167040702216
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1811                                          03.11.2017 г.                                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Деян Петров, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2216 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод постъпила искова молба от „Бургаска газова компания“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Алеко Константинов“ ***, представлявано от пълномощника адв. Б.Г. от АК- Пловдив, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление № 03-003253/27.08.2014 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, изменено с влязло в сила решение по КНАХД № 2495/2015 г. по описа на Административен съд- Варна.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 03-003253/27.08.2014 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, е наложено на ищеца „Бургаска газова компания“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. Твърди се, че с влязло в сила решение на Административен съд- Варна по КНАХД № 2495/2015 г. наказателното постановление е изменено в частта относно наказанието, като размерът на наложената имуществена санкция е намален на 100 лева. Изложено е, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е ползвал услугите на адвокат, въз основа на договор за правна защита и съдействие от 15.04.2015 г. и в съответствие с клаузите на този договор е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в заплащане на адвокатски хонорар в посочения размер, като се сочи, че необходимостта от ангажиране на адвокат е породена от неправомерните действия на ответника по незаконосъобразно наложената санкция.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е заявил становище за недопустимост на производството, поради отсъствие на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните- предварителна отмяна на акта. Алтернативно моли за отхвърляне на претенцията, като неоснователна. Счита, че ищецът не е претърпял вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, като сочи, че липсва на пряка и непосредствена връзка между издаденото наказателно постановление и твърдените вреди, доколкото адвокатското възнаграждение се дължи на договорно основание.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Моли да бъде уважена исковата претенция и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответната страна не изпраща представител в съдебното заседание. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на претенцията. Не сочи доказателства.

Претенцията за обезщетение е заявена срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал наказателното постановление (чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Главна инспекция по труда). Съдът приема, че тя е допустима, с оглед задължителните указания, дадени от Върховния административен съд с Определение № 8233 от 27.06.2017 г. по адм.дело № 6525/2017 г., с което е отменено постановеното по делото определение за прекратяване на производството. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С решение № 1219/16.06. 2015 г., постановено по НАХД № 1386/2015 г. по описа на Районен съд- Варна, е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП 03-003253/27.08.2014 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна. С него е наложено на ищеца „Бургаска газова компания“ ЕООД административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 403а, ал.1 от КТ. Решението на ВРС е отменено с влязло в сила решение № 2239/28.10.2015 г. по КНАХД № 2495 на Административен съд- Варна. С решението на касационната инстанция е прието, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 403а, ал.1 от КТ и законосъобразно е ангажирана отговорността на търговското дружество, но, доколкото нарушението е отстранено след установяването му и е допуснато за първи път, е счетено, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, поради което е намален размерът на наложеното наказание.

В съдебното производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, осъществена от адвокат Б.Г. от АК- Пловдив въз основа на сключен на 15.04.2015 г. договор за правна защита и съдействие (на л.13 от приложеното НАХД 1386/15 на ВРС), за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Съдът намира предявения иск за неоснователен, поради следното:

За да се уважи предявеният иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на установените в нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Според настоящия съдебен състав в случая не е налице първата от тези предпоставки.

Ищецът „Бургаска газова компания“ ЕООД е санкциониран с наказателно постановление № НП 03-003253/27.08.2014 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, за нарушение на трудовото законодателство. Наказателното постановление е влязло в сила, след като е било обжалвано и изменено от съда- съгласно изричната разпоредба на чл. 64, б. „в“ от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които: а) не подлежат на обжалване; б) не са били обжалвани в законния срок; в) са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. При извършената проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът е счел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество, тъй като е налице деяние, с което се нарушава установения ред на държавно управление, деянието е извършено от наказаното лице и е обявено от закона за наказуемо, но е преквалифицирал деянието, като е приложил привилегирования състав на чл. 415в, поради наличие на установените в нормата предпоставки- нарушението е отстранено веднага и не са произтекли вредни последици. При тези данни не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразен акт на административния орган, като предпоставка за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ, а и съгласно чл. 189, ал.3 от НПК, приложим в административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, щом е прието от съда, че ищецът е отговорен за извършеното нарушение, разноските по делото следва да останат за негова сметка. Не е налице и хипотезата на чл. 189, ал.4 от НПК за частично присъждане на разноските, доколкото наказателното постановление не е отменено нито изцяло, нито частично (т.е. по някои обвинения). Ето защо съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Бургаска газова компания“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Алеко Константинов“ ***, за осъждане на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на ищеца сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление № 03-003253/27.08.2014 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, изменено с влязло в сила решение по КНАХД № 2495/2015 г. по описа на Административен съд- Варна.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                        СЪДИЯ: