Р Е
Ш Е Н
И Е
№
338
гр. Перник, 10.08.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Слава Георгиева
При секретаря Е.В.,
като разгледа административно дело № 321/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от В.Д.Г.,***
против Решение № КПК-27 от 10.04.2020г.
на директор на ТП-П. към НОИ, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № РВ-3-13-00728988
от 28.02.2020г. на ръководител по контрола на разходите на ДОО, с което е
разпоредено да се възстанови получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1741.94лв.
Жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП-П.
на НОИ. Сочи, че дори работодателят му да не е изпълнил изискванията на
трудовото и осигурително законодателство това не води до недължимост на
обезщетението за временна неработоспособност. Искането към съда е да отмени
обжалваното решение на директора на ТП–П. на НОИ и потвърденото с него
разпореждане на ръководителя по контрола на разходите на ДОО.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез адвокат К.П.*** поддържа жалбата. Моли съда да я уважи,
като отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-Директор
на териториално поделение – П. на Националния осигурителен институт за
представител изпраща юк. Й. С.***. Оспорва жалбата и пледира съда да я отхвърли
като неоснователна.
Административен съд –
Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при
спазване на срока по чл. 149, ал.
1 от АПК,
във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на Директора на ТП на НОИ–П., поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
По фактите:
От името на „***“ЕООД, с ЕИК ***,
в качеството му на осигурител са
подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурено лице В.Д.Г. за периода от 10.09.2018г. до 16.06.2019г.
По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за
представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените
болнични листове и решенията по обжалването им в Информационната система за електронен
обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя
болнични листове, с №№ ***, *** и *** за ползване на отпуск, поради временна
неработоспособност за периода от 11.10.2018г. до 30.10.2018г. и от 22.02.2019г.
до 07.04.2019г.. Във връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2
и чл. 8, ал. 1 от Наредба за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
осигурителят „***“ЕООД, с ЕИК *** е представил удостоверения, с вх. №№
Р14-13-000-00-**********/20-10-2018г. за болничен лист *** за временна
неработоспособност за периода от 11.10.2018г. до 30.10.2018г.;
Р14-13-000-00-**********/1-3-2019г., за болничен лист *** за временна
неработоспособност за периода от 22.02.2019г. до 23.03.2019г. и Р14-13-000-00-**********/26-3-2019г., за
болничен лист ***, за временна неработоспособност за периода от 24.03.2019г. до
07.04.2019г., всичките във връзка с правото за изплащане на парично
обезщетение.
Всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 10.09.2018г. до
16.06.2019г. за жалбоподателя са подавани от осигурител „***“ЕООД, с ЕИК ***, с
управител Р.М.Р.. Въз основа на
посочените по-горе удостоверения и въз основа на данните в РОЛ за периода на
временна неработоспособност от 11.10.2018г. до 30.10.2018г. и от 22.02.2019г.
до 07.04.2019г. жалбоподателят е получил парично обезщетение в общ размер на 1741.94лв.
Във връзка с постъпили сигнали за установени несъответствия в данните по
чл. 5, ал. 4 от КСО и подавани документи да изплащане на парични обезщетения от
фондовете на ДОО със заповед №
ЗР-5-13-00582947/21.06.2019г. директорът на ТП–П. на НОИ е възложил проверка по
разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя „***“ЕООД, с ЕИК ***
от контролен орган при ТД–П. на НОИ. Изготвена е покана до управителя и
едноличен собственик на дружеството за представяне на цялата трудово правна,
търговска и счетоводна документация на дружеството.
Проверката е
приключила, с издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни
предписания № ЗД-1-13-00643394/30.08.2019г. на контролен орган, старши
инспектор по осигуряването при ТП–П. на НОИ. С тях осигурителят ***“ЕООД, с ЕИК*** е задължен да заличи неоснователно подадени данни по чл. 5, ал.
4 от КСО на лица изрично изброени, сред които и жалбоподатателя – В.Д.Г..
Задължителните предписания са изпратени за връчване на адресата им с писмо с
обратна разписка, което се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Поради това същите са поставени на табло в сградата на ТП-П. на 06.11.2019г. и
съответно са свалени на 14.11.2019г. В хода на производството не са направени
възражения относно връчването на адресата им и няма твърдения и данни да са
обжалвани, поради което съдът приема, че са влезли в сила. В подкрепа на този
извод е и изпълнението им по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, което е видно от представените по делото справки
от регистъра за осигурени лица. Констатацията, че не са оспорвани се основава и
на приложената декларация вх. № 1004-13-10/26.03.2020г., подадена в ТП – П. на
НОИ от Р.М.Р., управител на „***“ЕООД. Управителят и едноличен собственик на
капитала е потвърдил установеното от контролните органи на КСО, че през
проверявания период дружеството „***“ЕООД не е извършвало дейност, не е
назначавало лица по трудови договори и не се е намирало в трудови
правоотношения.
В констативен протокол №
КП-5-13-00683667 от 25.11.2019г.
на контролен орган, старши инспектор по осигуряването при ТП–П. на НОИ е приел, че фирмата е придобита
на 23.02.2017г. от Р.М.Р. и от този момент фирмата не осъществява търговска дейност.
Не е налице необходимост от назначаване на работа лица по трудови договори, тъй
като дружеството не развива дейност, поради което подаваните данни в регистрите
са заличени. Лицата не са упражнявали трудова дейност в това дружество и за тях
не е възникнало основание за осигуряване.
Въз основа на горното е поискано служебно заличаване на подаваните данни
от „***“ЕООД. С придружително писмо вх. № 1130-13-105#19/20.01.2020г., Директорът
на ТД на НАП, офис – П. е уведомил Директора на ТП-П. при НОИ, че на основание
чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. данните по чл. 5, ал. 4 от КСО,
подадени от “***”ЕООД за периода от месец май 2018г. до месец юли 2019г. са
заличени. Към писмото са приложени
протоколите за заличаване на данни.
Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя, подадени от „***“ЕООД за
периода от 10.09.2018г. до 16.06.2019г. са били заличени от регистъра по чл. 80
от ДОПК.
С разпореждане № РВ-3-13-00728988 от 28.02.2020г. ръководител на
контрола по разходите на ДОО приел, че
за жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване при осигурител „***“ЕООД,
поради което е приел, че не е бил осигурен за общо заболяване и затова няма
право на парично обезщетение за времето, в което е бил в отпуск, поради
временна неработоспособност за периода от 11.10.2018г. до 30.10.2018г. и от
22.02.2019г. до 07.04.2019г.. На основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е
разпоредил добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване в размер от 1741.94лв. да се
възстанови от жалбоподателя.
Разпореждането е връчено на
04.03.2020г.. Оспорено е в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
В срока по чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на ТП-П. на НОИ е издал решение № КПК-27 от 10.04.2020г.,
с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора на
ТП на НОИ – П. е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното
оспорване страните са ангажирали гласни и писмени доказателства. От тях не се
опровергава установената в хода на административното производство фактическа
обстановка. Съдът не кредитира показанията на разпитаната в съдебно заседание
свидетелка И. Й. С.. Показанията й са в пълно противоречие на обстоятелствата, установени в хода на
проведено административно производство по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО,
приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт - задължителни
предписания № ЗД-1-13-00643394/30.08.2019г. на старши инспектор по
осигуряването при ТП–П. на НОИ. Фактическите основания за издаване на последните
е неизвършването на дейност от фирмата „***“ЕООД, респективно оформянето на
трудови отношения между него и трети
лица, без реално да съществуват такива и без да бъде полаган труд. Настъпилият
стабилитет на влезлия в сила индивидуален административен акт, изключва
възможността той да бъде оспорен инцидентно в настоящото производство чрез
установяване на отсъствие на фактическите основания за издаването му. По тази
причина съдържащите се в показанията на свидетелката данни, че жалбоподателят и
съдействал да си намери ново помещение за фризьорски салон не оборват
установената в хода на административното производство фактическа обстановка.
Показанията й са без конкретика, касателно дати, работно място и полаган труд
при конкретен работодател. Показанията и влизат в противоречие, и с приетия
договор за посредничество, на които същата се позовава доколкото сключването му
и изпълнението попада в първия период на временна неработоспособност на
жалбоподателя, за което съгласно отбелязването в болничния лист същият е бил в
режим на лечение-болничен. Показанията й са и в пълно противоречие с дадените
от управителя и едноличен собственик на дружеството декларации, в хода на
административното производство, в която посочва, че дружеството не е
осъществявало никаква дейност и не е сключвало трудови договори.
По делото са
представени от „***“ЕООД документи, обосноваващи формално наличие на трудово
правоотношение. Управителя на фирмата с нарочен акт, приет като доказателство
по делото е декларирал, че представените по делото от него документи са
съставени и подписани от него преди около една седмица преди съдебното заседание.
Изрично е вписал, че преди това не е подписвал никакви документи, в това число
и трудови договори. Не познава лице на име В.Г.. Въз основа на това и с оглед
останалите събрани доказателства по делото настоящият състав приема, че така
приетите документи, както и представения договор за посредничество от
16.10.2018г., който няма достоверна дата са съставени единствено за нуждите на
настоящето съдебно производство. Последното от своя страна подкрепя извода на
административния орган, че оформените от „***“ЕООД трудови и осигурителни правоотношения
фактически не съществуват, тъй като дружеството не осъществява реална дейност и
при него не полагат труд действително наети физически лица, в това число и
жалбоподателя.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че установената в хода на административното производство
фактическа обстановка не е оборена от събраните при съдебното оспорване
доказателства.
При горните фактически
установявания, Административен съд - Перник, прави следните правни изводи:
По правото:
Предмет на съдебен контрол
в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на
Ръководителя на ТП-П. към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма,
съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане № РВ-3-13-00728988
от 28.02.2020г., издадено от ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП–П.
на НОИ е издадено въз основа на
извършения последващ контрол по разходите по ДОО, при който е установено, че
жалбоподателят не е имал качеството на осигурено лице при осигурител „***“ЕООД. Обжалвано е по административен ред и в резултат на
проведено производство по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО е постановено и
оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия,
изложени са фактически и правни изводи.
Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114,
ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените суми за
обезщетения за ползваните отпуски за временна неработоспособност. В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се
откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е и материално законосъобразно. Правилен
е изводът, че разпореждане № РВ-3-13-00728988 от 28.02.2020г. е
издадено от материално и териториално компетентния орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай
разпореждането е издадено от ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП
на НОИ–П., който е материално и териториално компетентния административен орган
да стори това.
Същото отговаря на
изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При
провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила,
регламентирани в КСО и в Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за временна
нетрудоспособност. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства
и изясняване на всички относими факти и обстоятелства. То е издадено след
извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и
влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение
на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „***”ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г.
при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на
предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни касаят периода
от 10.09.2018г. до 16.06.2019г., в който период жалбоподателят е ползвал и
отпуск за временна нетрудоспособност по процесните болнични листове. Не е
спорно, че към момента на отпускане на паричните обезщетения за посочените
болнични листи, с оглед данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и информацията от
регистъра на болничните листи,
жалбоподателят е отговарял на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО. Спор не съществува и относно размера на
отпуснатото и изплатено обезщетение за общо заболяване в общ размер на
1741.94лв.. В следствие на извършения контрол и след изплащане на паричното
обезщетение обаче е безспорно установено, че от страна на дружеството не е
извършвана никаква търговска дейност, с оглед на което и жалбоподателя не е извършвал трудова дейност,
за която да бъде осигуряван при процесния осигурител. Едноличния собственик на дружеството осигурител
надлежно е декларирал данни водещи до еднозначен извод, че фирмата няма дейност
и същият не е сключвал трудови договори, и не е утвърждавал и подписвал никаква
счетоводна отчетност. Същият не познава лице на име В.Д.Г..
От своя страна,
в хода на съдебното дирене, с оглед указаната доказателствена тежест
жалбоподателя не ангажира доказателства, които да се противопоставят на
установяванията на административния орган. Сам по себе си трудовият договор и записите в
трудова книжка, на които се позовава пълномощника на жалбоподателя, касателно „***“ЕООД,
според състава не са достатъчно основание за възникване на осигурително
правоотношение, а и същите според състава са съставени за нуждите на настоящето
производство.
При това
положение съдът приема, че осигурително
правоотношение между касатора и „***“ЕООД е формално обособено и съществува
само доколкото правото го урежда. В действителност дружеството работодател на
жалбоподателя не е извършвало реално никаква стопанска и икономическа дейност,
респ. жалбоподателят не е полагал фактически труд за съответния осигурителен
период при този работодател. За жалбоподателя не е
възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и същият
няма качеството „осигурено лице“, съгласно пар. 1, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като
не е доказано започване и реално изпълнение на трудови функции. Следователно,
към момента на отпускане на помощта не е била налице предпоставката за отпускане на парично
обезщетение за този осигурителен риск, тъй като към деня на настъпване на този
риск жалбоподателят не е осигурено лице при осигурител „***“ЕООД. Затова е законосъобразен
изводът на административния орган, че към този момент жалбоподателят не е имал
качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него
не е възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО във
вр. с чл. 40 , ал. 1 от КСО за временна неработоспособност. В настоящия случай,
в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през периода
10.09.2018г. до 16.06.2019г. не е възникнало основание за осигуряване при
посочения осигурител, тъй като не е доказано започване и реално изпълнение на
трудови функции. Жалбоподателят не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3
от ДР на КСО и затова правилно подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО са заличени въз основа на влезли в сила задължителни предписания. Поради
тази причина и не е могъл да ползва обезщетение от фондовете на ДОО.
Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената
сума за обезщетение за временната неработоспособност. Изплатеното му такова е получено без основание.
Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно
получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които
имат значение за определяне на правото, размера и срока
на изплащане. Въз основа на изложеното се приема, че е налице липса
на стопанска и икономическа дейност на дружеството работодател, а от там и
липса на реално полагане на фактически
труд от страна на жалбоподателя за процесния осигурителен период при този
работодател. Не е възникнало и качеството на осигурено лице и поради това и
независимо от това дали за него са били внесени или не осигурителни вноски, то
същият не е имал право да получи парично обезщетение за временна
неработоспособност. Следователно лице, което не е доказало, че е извършвало
трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, независимо от
първоначалното наличие на останалите законови предпоставки. Влезлите в сила
задължителни предписания и последвалото заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО за жалбоподателя, представляват нови данни, които имат
значение за определяне правото, размера и срока на обезщетение, в съответствие
с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Въз основа на това се споделят доводите на ответника по жалбата, че лицето към дата на
отпускане на обезщетението е било добросъвестно, доколкото отпуснатото
обезщетения за безработица е извършено въз основа на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО. Разпореждане № РВ-3-13-00728988 от
28.02.2020г. на ръководител
на контрола по разходите на ДОО при ТП-П. на НОИ е издадено в съответствие със
закона, а оставайки го в сила със своето решение, директорът на ТП-П на НОИ е
постановил правилно и законосъобразно решение.
Административният акт, предмет на съдебен контрол, с който по същество е
потвърден акт за възстановяване на суми получени от фондовете на ДОО е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно
производствените правила, при наличие на посочените в закона материални
предпоставки и съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен
контрол не се констатират основания за отмяна на акта в условията на чл. 146,
т. 4 от АПК.
Въз основа на изложеното настоящият състав приема жалбата за напълно
неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ще
се отхвърли.
По разноските:
При този изход от спора
ответната страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от
участвалият по делото процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл. 24 от Наредбата за правна
помощ и се присъждат в размер на 100.00 лв..
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Д.Г. против Решение № КПК-27 от 10.04.2020г. на директор на ТП-П. към НОИ, с което е отхвърлена
жалба против разпореждане № РВ-3-13-00728988 от 28.02.2020г. на ръководител по
контрола на разходите на ДОО, с което е разпоредено да се възстанови получено
парично обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 1741.94лв.
ОСЪЖДА В.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на Териториално поделение–П. на Националния осигурителен
институт съдебни разноски в размер на 100.00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/