Производството е по чл.196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ГПК. С решение № 219/28.12.2007 г., постановено по гр.д. № 1048/2007 г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот: самостоятелно жилище, представляващо първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от коридор, две спални, хол, столова с бокс, баня и тоалетна, както и на съответните общи части от сградата и правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 г. върху УПИ ХХ-697 в кв.41 по план на гр.Кърджали, между Свобода Тодоров Карастамова от гр.Кърджали, ул.”Преслав” № 2, с ЕГН ********** от една страна и от друга Атанас Стоянов Димитров, с ЕГН ********** и Лиляна Любенова Димитрова, с ЕГН **********, двамата от гр.Кърджали, ул.”Сан Стефано” № 14, бл.”Рила” № 2, вх.”А”, ап.1, при дялове – 2/3 идеални части за Свобода Тодорова Карастамова и 1/3 идеална част за Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова. Недоволни от така постановеното решение са останала въззивниците Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова и двамата от гр.Кърджали, която го обжалват чрез своя процесуален представител като неправилно, постановено в нарушение на закона, необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение. В жалбата се сочи, че при допускането на делбата не били включени в делбената маса и две мазета, за които било установено, че били съсобствени с влезли в сила решения. Процесуално недопустимо било за двете мазета да се води отделно дело за делба, тъй като същите не били самостоятелен обект и принадлежали към жилището. При решаването на делото не било вписано 1/3 идеална част, респ. 2/3 идеални части от каква част от общите части на сградата се допуска и от правото на строеж, учредено през 1967 г.. За доказване на това обстоятелство било поискано привличането на трето лице на основание чл.175 от ГПК, което имало съсобственост на общите части на сградата и от правото на строеж. Не била представена скица на процесния имот от Агенцията по кадастър, от което щяло да се установи, че се касае за недвижим имот, ведно с прилежащите му мазета, които били към общите части на етажа, респ. от общите части на сградата. Първоинстанционният следвало да допусне до делба съсобствените мазета. Твърди се, че мазетата били обособени като самостоятелни жилища, което се установявало от водените дела. Молят съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, като се постанови друго, с което да се допусне делба при 1/3 идеална част за въззивниците и 2/3 идеални части за въззиваемата и на две мазета, както и на 1/3 идеална част от общите части на сградата. Прави се алтернативно искане за връщане на делото за допълване на първоинстанционното решение, като към делбата се включат две мазета и общи части на жилищната сграда, които да бъдат конкретизирани. В съдебно заседание въззивникът Атанас Стоянов Димитров лично и чрез своя процесуален представител, а въззивницата Лиляна Любенова Димитрова, представлявана от своя процесуален представител, поддържат жалбата си по изложените в нея и в представени допълнителни писмени становища съображения. Въззиваемата Свобода Тодорова Карастамова, представлявана от своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Сочи, че с исковата молба се претендирали първия етаж от процесната жилищна сграда, както и съответните общи части от сградата и правото на строеж. Ответниците не били поискали включването на други общи части в делбената маса в първото съдебно заседание. Прави се алтернативно искане за изменение на обжалваното решение за конкретизиране на общите части. Твърди се, че доводът за привличане на трето лице бил неоснователен, тъй като собственицата на втория етаж от жилищната сграда нямала нищо общо с делбата на първия етаж и общите му части. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. С решение № 163/23.12.2004 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по В.гр.д. № 303 по описа за 2004 г. на същия съд е отмененорешение № 11/28.05.2004 г., постановено по гр.д. № 874/2003 год. на Кърджалийския районен съд, в частта, с която Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали е осъдена да предаде собствеността и владението на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова, и двамата от гр.Кърджали, върху 1/3 идеална част от самостоятелно жилище, представляващо първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещенияв призема - североизточното и северозападното, с обща светла площ 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, за разликатаот 1/6до 1/3 идеална част от описания недвижим имот, както и в частта с която е отменен изцяло нотариален акт № 165, т.1, дело № 1020 по описа за 1995 г. на нотариуса при Районен съд – Кърджали. Със същото решение е отхвърлен предявения от Атанас Стоянов Димитров, с ЕГН ********** и Лиляна Любенова Димитрова, с ЕГН **********, и двамата от гр.Кърджали, бул."Сан Стефано" № 14, бл."Рила" - 2, вх.А, ап.1, против Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали, ул."Преслав" № 2, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на 1/3 идеална част от самостоятелно жилище,представляващо първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема - североизточното и северозападното, с обща светла част 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж,построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, за разликатаот 1/6 до 1/3 идеална част от описания недвижим имот, като неоснователен. Отменен е нотариален акт № 165, т.1, дело № 1020 по описа за 1995 г. на нотариуса при Районен съд - Кърджали, с който Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е призната за собственик на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел ХХ-698 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, със застроена площ от 113 кв.м., представляващ самостоятелно жилище състоящо се от коридор, две спални, хол, столова с бокс, баня и тоалетна, ведно с два броя мазета - североизточното и северозападното, със светла площ 27.80 кв.м. и 1/3 идеална част от общите части на сградата, за 1/6 идеална част от първия етаж и за разликата от 1/6 идеална част до 1/3 идеална част - за общите части на сградата, като е отхвърлено искането по чл.431, ал.2, изр. трето от ГПК в останалата му част и за разликата над 1/6 идеална част, като неоснователно. С решение № 964/26.07.2006 г., по гр.д. № 708/2005 г. на ВКС е отменено решение № 163/23.12.2004 г. по гр.д. № 303/2004 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен за 1/6 идеална част от имота, като Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали, ул.”Преслав” № 2 е осъдена да предаде на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова владението на 1/6 идеална част от следния недвижим имот – първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ХХ – 697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, въз основа на което е построен етажът, или общо (заедно с присъдените със същото решение 1/6 идеални части от имота) – 2/6 идеални части или 1/3 идеална част от същия имот. Отменено е допълнително за 1/6 идеална част нотариален акт № 165/1995 г., като неверен в частта, с която ответницата е призната за собственик на 1/6 идеална част от първия етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Решението Кърджалийския окръжен съд е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за 1/6 идеална част от същия имот и изцяло за ревандикацията на две избени помещения. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 165/17.08.1995 г., том ІІ, дело № 1020/1995 г. на Нотариуса при РС – Кърджали, Свобода Тодорова Карастамова е призната за собственица на първи етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в парцел ХХ – 697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали (ул.”Преслав” № 2), построена с одобрен архитектурен проект и строителен протокол № 63 от 1967 г., със застроена площ 113 кв.м., представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от коридор, две спални, хол, столова с бокс, баня и тоалетна, ведно с два броя мазета – североизточно и северозападно, със светла площ 27.80 кв.м. и 1/3 идеална част от общите части на сградата. От писменото заключение на вещото лице инж. Красимира Илиева Анастасова по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че съгласно проекта и строителния протокол № 63/1967 г. сградата е двуетажна, двуфамилна, състояща се от две жилища, разположени на двата жилищни етажа. Помещенията на приземния етаж са мазета, които са обслужващи помещения и не представляват самостоятелно обособени обекти от жилищната сграда. Приземният етаж е с по-малко от нормативно регламентираната височина за жилищни етажи, която към момента на построяването на сградата е била 2.50 м., а към момента на изготвяне на заключението е 2.60 м. Измерена височината на мазетата е 2.40 м. Описаните в нотариален акт 165/17.08.1995 г., том ІІ, дело № 1020/1995 г. на Нотариуса при РС – Кърджали два броя мазета – североизточно и северозападно, с граници – източно и западно избени помещения, със светла площ 27.80 кв.м., не представляват самостоятелно обособени обекти от жилищната сграда. На описаните в нотариалния акт два броя мазета – североизточно и северозападно отговарят мазе № 8 със светла площ 7.82 кв.м. и мазе № 3 със светла площ 14.625 кв.м., с обща светла площ 22.445 кв.м., съгласно представената от вещото лице схема. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.34 от ЗС е основателен и доказан. Безспорно е, че процесният имот е съсобствен на страните по делото при дялове 2/3 идеални части за ищцата Свобода Тодорова Карастамова и 1/3 идеална част за ответниците Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова. Това се установява със сила на пресъдено нещо и от влезлите в сила решение № 163/23.12.2004 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по В.гр.д. № 303 по описа за 2004 г. на същия съд и решение № 964/26.07.2006 г., по гр.д. № 708/2005 г. на ВКС. Предмет на въззивната жалба и спор между страните е искането да се допуснат до делба и две избени помещения, находящи се в процесната жилищна сграда, както и общите части на сградата. Установено е от заключението на вещото лице инж. Красимира Анастасова, че жилищната сграда е двуетажна, двуфамилна и се състои от две жилища, разположени на двата жилищни етажа. На всеки от етажите са изградени самостоятелни жилища, които са собственост на различни лица, поради което съгласно разпоредбата на чл.37 от ЗС е налице етажна собственост. При този режим на съпритежание общи на всички етажни собственици са основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗС общите части на сградата не може да се делят. В този смисъл, решението на Кърджалийския районен съд в частта, с която е допусната делба на общите части на сградата е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част прекратено. Въпреки че не е налице оплакване от жалбодателя в тази насока, относно валидността и допустимостта на решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция следи служебно и дължи произнасяне, независимо, че не е налице жалба в тази част. В тази връзка неоснователно е и оплакването, изложено във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, чрез непривличането като подпомагаща страна по делото на собственика на втория етаж от жилищната сграда. По отношение на искането за допускане до делба и на две мазета – североизточно и северозападно следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото – влезлите в сила съдебни решения и нотариален акт № 165/17.08.1995 г., том ІІ, дело № 1020/1995 г. на Нотариуса при РС -Кърджали, че двете избени помещения, находящи се в процесната жилищна сграда – североизточно и северозападно са принадлежност към главната вещ – самостоятелния първи етаж, съсобствен на страните. Тези помещения нямат самостоятелно съществуване и не могат да бъдат обект на правото на собственост, тъй като не представляват самостоятелен архитектурен обект от жилищната сграда с оглед строителните правила и норми и одобрените архитектурни обект. След като не са самостоятелни обекти, а са обслужващи такива, мазетата не могат да бъдат предмет както на правна сделка, така и на делба, отделно от главната вещ, към която принадлежат. Това е установено от разпоредбата на чл.98 от ЗС, съгласно която, принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. В случая след като е допусната делба на първия етаж от сградата, представляващ самостоятелно жилище до делба са допуснати и двете мазета, въпреки че това не е отразено в диспозитива на съдебния акт, тъй като принадлежността следва главната вещ. До аналогичен случай би се стигнало и при разпоредителна сделка с главната вещ, ако в титула за собственост не са отразени принадлежностите на жилището – мазета, тавански помещения и др. В този смисъл е и константната практика на ВКС (Решение № 313/05.04.2000 г. по гр.д. № 793/1997 г. на ВКС, І о., Решение № 673/01.11.1996 г. по гр.д. № 635/1996 г. на ВКС, І о.). Що се отнася до правото на строеж, то по съществото си е ограничено вещно право, което след реализирането му се е трансформирало в право на собственост върху определен обект и възможността същият да се държи в чужд имот. Когато се касае за обект в етажна собственост, правото на строеж на практика е правото на собственост върху този обект и то е включено в делбената маса, дори и това да не е посочено в договора за делба или в съдебното решение за допускането й. В този смисъл не може да бъде споделен доводът, изложен във въззивната жалба, че следва да бъдат определени идеалните части и на правото на строеж. Както бе посочено вече, правото на строеж това всъщност е правото на собственост върху обект в сграда етажна собственост, находящ се в чужд поземлен имот, за което са определени съответните идеални части. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решение № 219/28.12.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1048 по описа за 2007 г. на същия съд, в частта му, с която е допуснато да се извърши делба на съответните общи части на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХХ – 697 в кв. 41 по плана на гр.Кърджали, като производството в тази му част бъде прекратено. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските за тази инстанция следва да останат за страните, така както са направени. Ето защо и на основание чл.208, ал.1 и чл.209, ал.1 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 219/28.12.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1048 по описа за 2007 г. на същия съд, В ЧАСТТА му, с която е допуснато да се извърши делба на съответните общи части на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХХ – 697 в кв. 41 по плана на гр.Кърджали, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове: 1. 2. |