Решение по дело №8638/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …………………

гр. София, 05.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 8638 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗК „О.Л.“ – Р.К. против К.Н.А., с която е предявен иск с правно основание чл. 40 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че е осъществявал дейност в Република България чрез клон, чийто управител бил В.М., а финансов директор К.Н.А.. Твърди, че в т. 2 на допълнително споразумение, сключено на 01.04.2015 г. между клона на дружеството и ответника било договорено при прекратяване на трудовото правоотношение на служителя да бъде изплатено обезщетение в размер на 12 месечни брутни трудови възнаграждения. Поддържа, ме В.М. не е бил упълномощен да договаря обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение, поради което и допълнителното споразумение било сключено при липса на съгласие. Поддържа също така, че споразумението е антидатирано, както и че не само с процесния, но и с други договори М. е действал при накърняване на добрите нрави и е увреждал финансовите интереси на дружеството. Моли да бъде признато за установено, че т. 2 от допълнително споразумение от 01.04.2015 г. не произвежда действие по отношение на ищеца, тъй като упълномощения представляващ се е споразумял с ответника във вреда на дружеството. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба поддържа, че не е имал умисъл и не е целял да увреди работодателя си. Твърди, че действията на М. са в рамките на представителната му власт и са валидни по отношение на добросъвестния съдоговорител.  Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от удостоверение от фирмен регистър на Р.К. е, че съгласно Глава 113 от Закона за дружествата като акционерно дружество е учредено З.К.О.Л. и е регистрирано на 19.05.1995 г. под № НЕ 71103.

С Пълномощно от 17.12.2012 г. членовете на Съвета на директорите и представляващи З.К.О.Л. са упълномощили В.Г.М. с правото да управлява и представлява дружеството на територията на Република България, за организира план за дейността на дружеството, да подписва трудови договори след съгласуване с дружеството, както и да договаря и приема промени в трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, да стимулира и да изпраща в командировка служителите на клона на дружеството в Република България.

На 05.11.2009 г. между З.К.О.– К.Б. и К.Н.А. е сключен трудов договор № 007, по силата на който служителят е приел да изпълнява длъжността „счетоводител“. С Допълнително споразумение от 01.07.2012 г. К.А. е преназначен на длъжност Финансов директор.

С Допълнително споразумение № 4/01.04.2015 г. страните по трудовия договор за уговорили, че основното трудово възнаграждение на К.А. е променя на 5000 лева. В т. 2 от споразумението е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, той дължи на служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни трудови възнаграждения.

Във връзка с обстоятелствата, свързани със сключване на допълнителното споразумение  са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С.А. и В.Г.М.. В показанията си свидетелят М. установява, че е бил управител на О.– К.Б. от май 2012 г. до м. декември 2015 г., когато си подал оставката. Установява, че през 2015 г. е подписвала анекси към трудовите договори на К.А., който тогава бил финансов директор и за юристите. Заявява, че това е нямало как да не бъде съгласувано с ръководството на фирмата. Подписването на тези анекси станало в средата на 2015 г.  – м. април, май, като е ставало след потвърждение от борда на директорите и след съгласуване с юристите. Анексите на А. и юристите съдържали клаузи за обезщетение при прекратяване, като свидетелят бил недоволен, че неговият договор не съдържа такава клауза. Той успял да извоюва тази клауза, тъй като за тези длъжности нещата стояли по-сложно. Не можело да се напусне дружеството и после да започнеш на същата длъжност другаде. В показанията си свидетелката А. установява, че е заемала длъжността специалист с контролни функции „Човешки ресурси“ в О.К.Б. от октомври 2016 г. Заявява, че е имало увеличение на заплатите не само за А., а периодично и за други служители. Всички документи подписани от управителя на клона, който към този момент е бил В.М. са били оставени по досиетата на служителите.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 40 от Закона за задълженията и договорите ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е сключен договор във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и доколкото в чл. 40 от Закона за задълженията и договорите не е предена презумпция, че третото лице е действало недобросъвестно, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да я установи, както и да установи наличието на увреждане на неговите интереси, както и недобросъвестността на представителя, както и знанието на третото лице.

Не е спорно между страните, а и се установява, че между К.Н.А. и „О.– К.Б.“ КЧТ е сключен трудов договор, по силата на който ответникът е заемал длъжността „Финансов директор“, както и че В.Г.М. в качеството си на представител на клона (работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ) е сключено допълнително споразумение № 4 от 01.04.2015 г. При сключване на допълнителното споразумение В.Г.М. е действал в качеството си на представител на ищеца по силата на Пълномощно по силата на което му е възложено управление на дейността на дружеството на територията на Република България, включително и  с правото да подписва трудови договори след съгласуване с упълномощителя, както и да договаря и приема промени в тези трудови договори. Следователно при сключване на оспореното допълнително споразумение към трудов договор В.М. е действал в рамките на упълномощаването. Не се установява, обаче, от представените по делото писмени и гласни доказателства, между него и ответника е да е имало споразумение във вреда на представляваното лице към момента на сключване на процесния договор. Следователно предявеният иск се явява неоснователелен и следва да бъде отхвърлен.

 По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в производството в размер на 100 лева. На адв. П. не следва да се присъжда възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който да е уговорено предоставянето й.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТВРЪРЛЯ предявения от З.К.„О.Л.“ – Р.К., гр. ********против К.Н.А., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл. 40 от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено, че т. 2 от Допълнително споразумение № 4 от 01.04.2015 г. към трудов договор №  7 от 05.11.2009 г., сключен между „О.– К.Б.“ КЧТ, представлявано от В.Г.М., действащ като представител на ЗК „О.Ливитид“ Кипър по силата на Пълномощно от 24.02.2012 г. и К.Н.А. е недействително по отношение на ЗК „О.Ливитид“ Кипър като уговорена във вреда на представляваното лице като неоснователен.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК З.К.„О.Л.“ – Р.К., гр. ********да заплати  на К.Н.А., ЕГН-**********,*** сумата от 100 (сто) лева, представляващи направени по делото разноски.

             Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                                                           

                        СЪДИЯ: