№ 1873
гр. Бургас, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120101831 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „Йеттел България" ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България" ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес
управление: гр. С., ***, срещу Х. М. К. с ЕГН **********, с адрес с. В., ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сума в общ размер на 1452,50 лева (хиляда
четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки), представляващи
общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за
мобилни услуги № ********* от 14.03.2016г., Договор за мобилни услуги №
********* от 14.03.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от
15.06.2018г., Допълнително споразумение № ********* от 23.02.2019г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение №
********* от 16.12.2019г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 16.12.2019г., Допълнително споразумение № *********
от 16.12.2019г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг
за базови аксесоари № ********* от 16.12.2019г., Договор за мобилни услуги
№ ********* и Договор за лизинг от 13.05.2020г., Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 13.05.2020г., които суми са издадени
Фактура № **********/15.10.2020г.; Фактура № **********/18.10.2020г.;
1
Фактура № **********/15.11.2020г.; Фактура № **********/18.11.2020г.;
Фактура № **********/15.12.2020г.; Фактура № **********/18.12.2020г.;
Фактура № **********/15.01.2021г.; Фактура № **********/18.01.2021г.;
Фактура № **********/15.02.2021г.; Фактура № **********/18.02.2021г;
ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2023г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3053/16.10.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3697/2023г. по описа на РС-Бургас.
Ищецът твърди, че между „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България" ЕАД) и ответника са сключени следните
договори: Договор за мобилни услуги № ********* от 14.03.2016г., Договор
за мобилни услуги № ********* от 14.03.2016г., Договор за мобилни услуги
№ ********* от 15.06.2018г., Допълнително споразумение № 22391355 от
23.02.2019г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително
споразумение № ********* от 16.12.2019г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.12.2019г.,
Допълнително споразумение № ********* от 16.12.2019г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 16.12.2019г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 13.05.2020г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 13.05.2020г.
Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника по
договорите, същите са едностранно прекратени от „Йеттел България“ ЕАД,
съответно на основание разпоредбите на Общите условия на договор за
лизинг. Като последица от посоченото неизпълнение, в тежест на длъжника -
настоящ ответник били начислени и договорени неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги. Излага се, че всички непогасени и изискуеми
задължения на ответника към „Йеттел България“ ЕАД са обединени,
съответно са издадени и фактури за същите.
Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда
на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 3697/2023г. по описа на РС-
Бургас, в негова полза е издадена Заповед № 3053/16.10.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3697/2023г. по описа на
РС-Бургас, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид
обстоятелството, че последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК.
По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В първото по делото заседание, проведено на 12.09.2024 г., редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез изрична писмена
молба, депозирана по делото преди датата на проведеното открито заседание,
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане № 4659 от
25.04.2024г., връчено на ответника на 30.05.2024 – лист 94), на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание. На 24.07.2024г. на ответника е била редовно
връчена и призовка за насроченото по делото открито съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и
изискуемо парично притезание, представляващо незаплатени от ответника
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги, месечни лизингови вноски по договор за лизинг, както и
неустойки за неизпълнение и предсрочно прекратяване на гореспоменатите
договори.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че
са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
3
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно инкорпорирания в
исковата молба и становището по същество на спора списък по чл. 80 от ГПК,
а именно 570,95 лв. държавна такса и 534,30 лв. адвокатско възнаграждение за
исковото производство и 29,05 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.
М. К. с ЕГН **********, с адрес с. В., ***, дължи на „Йеттел България“
ЕАД /с предишно наименование „Теленор България" ЕАД/, ЕИК ***, чрез
адвокат Л. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ***, сумата от 1452,50 лева
(хиляда четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки),
представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните
Договор за мобилни услуги № ********* от 14.03.2016г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 14.03.2016г., Договор за мобилни услуги № *********
от 15.06.2018г., Допълнително споразумение № ********* от 23.02.2019г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение №
********* от 16.12.2019г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 16.12.2019г., Допълнително споразумение № *********
от 16.12.2019г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг
за базови аксесоари № ********* от 16.12.2019г., Договор за мобилни услуги
№ ********* и Договор за лизинг от 13.05.2020г., Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 13.05.2020г., които суми са издадени Фактура №
**********/15.10.2020г.; Фактура № **********/18.10.2020г.; Фактура №
**********/15.11.2020г.; Фактура № **********/18.11.2020г.; Фактура №
**********/15.12.2020г.; Фактура № **********/18.12.2020г.; Фактура №
**********/15.01.2021г.; Фактура № **********/18.01.2021г.; Фактура №
**********/15.02.2021г.; Фактура № **********/18.02.2021г; ведно със
законната лихва върху горепосочените суми, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2023г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3053/16.10.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3697/2023г. по
4
описа на РС-Бургас, на основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. М. К. с ЕГН **********, с адрес с. В., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България" ЕАД/, ЕИК ***, чрез адвокат Л. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С.,
***, сумата от 1 105,25 лв. (хиляда сто и пет лева и двадесет и пет
стотинки), от които 570,95 лв. държавна такса и 534,30 лв. адвокатско
възнаграждение, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. М. К. с ЕГН **********, с адрес с. В., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България" ЕАД/, ЕИК ***, чрез адвокат Л. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С.,
***, сумата от 509,05 лв. (петстотин и девет лева и пет стотинки), от които
29,05 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5