МОТИВИ: Х.М.Е. *** е внесен от Окръжна прокуратура- Габрово
обвинителен акт с повдигнато обвинение за това ,че на 21.07.2015г., около 13.50 часа на ул.”Неофит
Рилски” пред ** в гр.Габрово, при управлението на пътно превозно средство-
самоходна машина без регистрационни номера – мотокар модел GV3792.33
със сер.№104107 и двигател модел G 3900 K,
собственост на “Е.”***, без да има необходимата правоспособност / не притежава
свидетелства за правоспособност за работа с тази машина в нарушение на чл.156 ЗДвП/, при излизане на главен път от двор на промишлен обект , нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.37 ал.3 от ЗДвП,
чл.156 от ЗДвП и чл.84 от ППЗДвП, като предизвикал пътно транспортно произшествие
с мотоциклет „Хонда”, модел CRF450R, без регистрационни номера, с № на
рама JH2PE05A66M402549 и по
непредпазливост причинил смъртта на управляващия мотоциклета Б.Б. Н. ***,
престъпление по чл.343 ал.3
предл.предпоследно, б.”Б” предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК .
Подсъдимият
Х.Е. се явява лично и с договорен адвокат С.Т. от ГАК. Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, запознал
се е със съдържанието на същия, разбира характера на повдигнатото срещу него
обвинение и признава изцяло изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства.
Адв.Т. прави искане делото да
бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК и в частност по чл.371 т.2 от НПК.
По делото
се явяват Б.Н.Н. и Д.К.Н., родители на загиналия Б.Б. Н. и по тяхно искане същите са конституирани
като частни обвинители и граждански ищци. Явява се и упълномощения от тях
повереник- адв.В. Т. от АК –София .
По делото е приет за съвместно
разглеждане и граждански иск предявен от Б.Н. срещу подсъдимия Е. за причинени
в резултата на престъплението за което е предаден на съд неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му в размер на 150 000
лева, ведно със законната лихва считано от датата на деянието.
По делото е приет за съвместно
разглеждане и граждански иск предявен от Д.Н. срещу подсъдимия Е. за причинени
в резултата на престъплението за което е предаден на съд неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния син в размер на 150 000
лева ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.
Представителя на ОП-Габрово
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Е., прави обстоен анализ на
престъпното деяние и на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Счита
,че при определяне размера на наказанието следва да бъде отчетена завишената степен на съвина на пострадалото
лице, което се е движило със скорост 84-85 км/ч при разрешена 50 км/ч и ако се е
движило с разрешената скорост е имало възможност да реагира при възникването на
препятствие на пътя. Прокурорът счита ,че е налице баланс между смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и прави искане на подсъдимия да бъде наложено
наказание от три години лишаване от свобода, при условията на чл.66 ал.1 от НК
с изпитателен срок от пет години, както и същият да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от три години. Представителят на обвинението счита ,че
гражданските искове са основателни и доказани по размер.
Адв.Т. от името на частните
обвинители поддържа обвинението и прави
искане на подсъдимия Е. да бъде наложено наказание над предвидения среден размер в закона, при
превес на отегчаващите вината обстоятелства , както и да бъдат уважени изцяло
предявените граждански искове. Повереникът категорично не приема тезата на
обвинението ,че е налице съвина от страна на пострадалия моторист. Счита ,че
подсъдимият е със завишена степен на обществена опасност тъй като по делото
имало данни ,че и преди процесния пътен инцидент е управлявал мотокар без да е
правоспособен и поради това ,че е допуснал множество административни нарушения
, като водач на МПС.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и в частност по реда на
чл.371, т.2 от НПК.
С
протоколно определение от 11.03.2016 година, след предварително изслушване на
подсъдимия, на основание чл.371 т.2 от
НПК, съдът е одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетели и
вещи лица и е обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползват
самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание чл.372
ал.4 от НПК.
От направените от подсъдимия самопризнания и събраните на досъдебното
производство гласни и писмени
доказателства, както и заключенията на съдебните експертизи се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият е правоспособен
шофьор, категория „В” и „АМ” от 01.12.2011г. От тогава за нарушения на ЗДвП на Х.Е. са съставени
четири акта от контролните органи и възоснова на тях за издадени четири
наказателни постановления с които са му наложени глоби в размер от 20 до 50
лева.
Х.Е. ***, като производствените помещения на дружеството се
намирали на ул.”Н.Рилски” в гр.Габрово. На 21.07.2015г. около обяд трябвало да
се извършват товаро-разтоварна дейност от паркирания в дясно на пътното платно/
в посока Шиваров мост/ товарен автомобил. За целта в дружеството ползвали самоходна машина без
регистрационни номера – мотокар модел GV3792.33 със сер.№104107 и
двигател модел G 3900 K. Около
13.30 часа подсъдимият се качил на
мотокара и се придвижил с него от входа на двора на производствените помещения на ул.”Н.Рилски” в посока паркирания товарен
автомобил. Движел се със скорост от 7,7 км/ч, без сигнални мигащи светлини, с вдигнати вилици на мотокара
на 1,20 метра от земята. Траекторията на самоходната машина била
перпендикулярно на пътното платно. Когато подсъдимият достигнал с вилиците
лявата част на пътното платно чул шум от движещия се по пътя мотоциклетист и
веднага реагирал със спиране. Към този момент мотокара бил в средата на пътното
платно .Мотористът се намирал на 52,4 метра от мотокара, като се движел с 84 км/ч.
Моторът, марка „Хонда”, модел CRF450R,
без регистрационни номера, с № на рама JH2PE05A66M402549 бил управляван от Б. Н. със
скорост от около 84-85 км/ч. Същият не успял да спре и се ударил с лявата
гръдна половина във вилиците на мотокара. Тялото на Н. излетяло, паднало на
пътното платно, като последвало интензивно плъзгане. Мотоциклета продължил
движението си, като минал под вилиците на мотокара. Незабавно бил подаден
сигнал на тел.112. Пристигнал екип на РУ”П”-Габрово и на ЦСМП Габрово. Б. Н.
бил откаран незабавно в МБАЛ Габрово, където по-късно същия ден починал.
По делото е изготвена
съдебномедицинска експертиза на труп от
вещото лице д-р Р.. От нея се установява ,че в резултата на ПТП Б. Н. е получил
съчетана травма на главата, гърдите и крайниците, контузия на мозъка с мозъчен
оток и кръвоизлив на меките мозъчни обвивки, контузия на сърцето с кръвоизлив
под ендокарда, котузия на левия бял дроб и масивна аспирация на хематимни
материи, като същият е получил травматично-хеморагичен
шок в следствие на който е настъпила смъртта. Експертът подробно е описал
механизма на получаване на травмите. Според него гръдната травма и счупванията
на ребрата са вследствие на удар на тялото с вдигната вилица на мотокара. Охлузванията
по предната част на тялото са вследствие съприкосновението му с асфалта. Д-р Р.
счита ,че каската на мотоциклетиста е паднала при падането на асфалта и при
съприкосновение на тилно-теменната област на главата и асфалта е довело до
черепно-мозъчна травма.
По делото е изготвена
автотехническа експертиза от вещото лице Б.И. .От заключението се установява
,че ПТП е възникнало на прав пътен
участък, след ляв завой за движение към Шиваров мост. От момента на възникване
на видимостта за мотоциклетиста същият изминал разстояние от 47-49 м. Експертът
приема ,че скоростта с която се е движел мотоциклетиста е тази установена при
удара/ 84 км/ч/, тъй като няма спирачни следи. От момента на възникване на
видимост за мотокариста до положението на удара изминатото разстояние е 4 - 4,2м.
Към момента на удара мотокара е бил спрял, като преди това се е движил със
скорост от 7,7 км/ч. Когато мотокариста е реагирал за спиране на мотокара,
мотоциклетиста е бил на разстояние около 52,4 м. от мястото на удара. Според
експерта възникналото ПТП е било предотвратимо. Тъй като мотокариста не е можел
да спре мотокара извън платното за движение към момента на възприемане на
моториста, то той е можел да предотврати удара ако е предприел движение в зоната
за видимост на мотоциклетиста при наличие на друго лице, което да следи и
указва за приближаването на превозни средства. От друга страна, при движение на
мотоциклетиста със скорост в рамките на разрешената в този
участък от пътя / 50 км.ч./, той при своевременно реагиране е можел да спре
преди линията на удара.
Двете заключения са логични ,
задълбочени и мотивирани и съдът ги цени като правилни и законосъобразни.
Самопризнанието на подсъдимия Е.
относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя
изцяло от всички доказателства събрани и проверени на досъдебното производство.
Основен доказателствен източник са показанията на разпитаните свидетели Д.П., З.В., И.Г. и Н.И. , които са се намирали в близост до
мястото на възникване на ПТП. Никой от тези свидетели не е бил пряк очевидец на
пътния инцидент, но всички са чули шум от удара между превозните средства и са
забелязали ,че в този момент мотокара е бил на средата на пътното платно с вдигната високо вилица. Единствено
свидетеля Д.П. -колега на подсъдимия е посочил ,че водач на мотокара е бил Х.Е.,
който му споделил ,че моториста се е ударил във вилицата. Такава информация е
получил и пристигналия на място полицейски служител В.С.. Показанията на
разпитаните свидетели кореспондират с данните установени с протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие от 21.07.2015г.,
както и със заключенията по назначената съдебномедицинска експертиза на
труп и автотехническа експертиза. В обясненията си дадени на досъдебното
производство подсъдимият признава ,че му се налага да управлява мотокар и ,че няма правоспособност за управлението му. Този
факт сам по себе си е обусловил и неправомерното поведение на Е. при управление
на мотокар. Същият не се е съобразил ,че превозното средство може да се движи с
максимална скорост 19 км/ч, което не му дава възможност да реагира бързо и
адекватно на появата на препятствие на пътя. Имено липсата на тази квалификация
е причината и Е. да се движи с вдигната вилица на мотокара. Съгласно т.23 от
Приложение 1 към чл.7 т.1 от Наредба 10 от 07.12.2004г. преди тръгването на
мотокар виличните рогове следва да се поставят на височина 300мм от земята.
При установената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установено, че подсъдимия Е., като управлявал самоходна
машина – мотокар на 21.07.2015г. нарушил следните правила за движение по пътищата: управлявал мотокар без да има правоспособност за работа с такава
машина, придобита след успешно положен изпит от обучаващата институция, както
изисква Наредба №1 от 10.04.2006г. и така нарушил чл.156 от ЗДвП, съгласно
който, за да придвижва самоходна машина
по пътищата , водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за
работа с тази машина и свидетелство за управление на МПС от която и да е от категориите по чл.150а от
същия закон. Е. нарушил и разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, като предприемайки
маневра като водач на ППС не се убедил ,че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, които минават покрай него . Пътният участък
на който е възникнало процесното ПТП е прав, с добра видимост и подсъдимият е
следвало да забележи приближаващия моторист и да съобрази маневрата си с
неговото положение, посока и скорост на движение, така както изисква закона. С
действията си Е. нарушил и чл.37 ал.3 от ЗДвП и чл.84 ал.4 от ППЗДвП, като
излизайки на път от крайпътна територия не изпълнил задължението си да пропусне ППС,
които се движат по този път.
Тези нарушения на правилата за
движение са довели до настъпването на ПТП, а от там и до настъпване на
вредоносния резултат, а именно – смъртта на пострадалия Б. Н.. От обективна
страна се установява безспорно, че настъпилият вредоносен резултат е в
пряка причинна връзка с противоправното
поведение на подсъдимия Е.. От субективна страна деянието на подсъдимия е
извършено при непредпазливост, под формата на престъпна небрежност. Той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на
нарушенията на ЗДП е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
вредоносния резултат.
Въз основа на анализа на
доказателствата съдът приема , че подсъдимият Е., като на 21.07.2-15г., около 13.50 часа управлявал по
ул.”Неофит Рилски” пред ** в гр.Габрово,
пътно превозно средство- самоходна машина без регистрационни номера –
мотокар модел GV3792.33 със сер.№104107 и двигател модел G 3900 K,
собственост на “Е.”***, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.37 ал.3 от ЗДвП, чл.156 от ЗДвП и
чл.84 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Б. Н., като с действията си е осъществил както от
субективна така и от обективна страна престъпния състав на престъплението по
чл.343 ал.3 предл.последно, буква „Б” предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК за което съдът го
призна за виновен. При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия Е. наказание съдът взе предвид следните
обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност: Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете опасността , която неправомерното поведение на
подсъдимия е създало за останалите участници в движението по еднопосочния път
по който той е навлязъл без да се убеди ,че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. Тук следва да се отчете и факта ,че
подсъдимия е допуснал четири макар и леки нарушения на ЗДвП в рамките на три
години. Това му поведение не води до извода ,че същият е системен нарушител на
правилата за движението по пътищата, както счита повереника на частните
обвинители, но е индикация за склонността му да не зачита част от тези правила.
От друга страна, като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взе предвид- ниската степен на обществена опасност на Х.Е.
като деец, който не е осъждан, младата му възраст , изключително добрите данни за
личността му, като човек който полага обществено полезен труд и едновременно с
това е студент. От показанията на св.Б.- бивш работодател на Х.Е. се установява
,че подсъдимия е дисциплиниран и
отговорен работник. Пред съда подсъдимия Е. изрази изключителното си съжаление
за стореното, като същото отношение към деянието е изразил и в обясненията си
на досъдебното производство. Съдът отчете, като смекчаващо вината на Х.Е.
обстоятелство и поведението на пострадалия, който е управлявал мотоциклета си
със скорост от около 30 км/ч над разрешената
по закон и който с неправомерното си поведение, което не му е позволило
да спре своевременно, след възникването на мотокара като опасност на пътя е
способствал за неблагоприятния резултат. Действително, подсъдимият е този който
грубо е нарушил правилата за движение по пътищата и е навлязъл с едно бавно
подвижно превозно средство на пътното платно, без да се увери ,че няма да
застраши останалите участници в движението, но пострадалия Б. Н. също е нарушил
правилата, като е управлявал с превишена скорост. Със скоростта с която се е
движил Н., същият не е имал шанс да предотврати удара. Безспорен е извода в
заключението на автотехническата експертиза, че ако пострадалия е управлявал с
разрешената скорост, той е щял да предотврати удара.
Отчитайки тези обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание за
извършеното престъпление по чл.343 ал.3 предл.последно, буква „Б” предл.първо
във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, съобразявайки действащата законова разпоредба към момента на деянието и
чл.2 от НК и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства от четири години
лишаване от свобода и съобразно
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК намали размера на така определеното наказание
с 1/3 и му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът преценявайки ниската степен
на обществена опасност на дееца, това ,че същият е млад човек, който няма други
противообществени прояви, учи и работи , счита ,че целите на наказанието ще се
постигнат без Х.Е. да бъде изолиран от обществото. По тези съображения съдът
приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, отложи изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода , като определи най-дългия предвиден
в закона изпитателен срок от пет години. Съдът счете ,че с оглед младата
възраст на подсъдимия този изпитателен срок ще има възпиращ ефект Е. да се въздържа от противозаконни прояви.
По изложените по-горе съображения
настоящият съдебен състав лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от
три години, на основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :
Видно от
приложеното по делото удостоверение за
наследници с изх.№ 3820/30.09.2015г.на
Община – Габрово , че гражданските ищци Д.К.Н. и Б.Н.Н. са родители и
наследници на починалия на 21.07.2015г. Б.Б. Н.. Следователно същите са активно
легитимирани да предявят иск по чл.45 и сл. от ЗЗД срещу подсъдимия, за причинените им имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление.
Съобразно
изложеното по- горе съдът прие, че подсъдимия Х.Е. е виновен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.3
предл.последно, буква „Б” предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК и че е налице пряка
причинна връзка между извършеното от него престъпление и смъртта на Б. Н.,
поради което той носи отговорност за претърпените от наследниците неимуществени вреди, съгласно чл.45 от ЗЗД.
Тежка и непрежалима е загубата на
близък човек. Човешкият живот е
неоценим, но съдът е длъжен по справедливост да присъди обезщетение за болката
и мъката, което само би облекчило
наследниците на пострадалия в известна степен. Установява се безспорно по
делото, че починалия Б. Н. е единствено
дете в семейството, единствената радост и утеха на родителите си. Няма думи с
които да се опише най-голямата човешка мъка от загубата на дете и то на такава
възраст в която е бил Б. Н. в разцвета на младостта и силите си.
Вземайки предвид горните
обстоятелства и по справедливост съдът приема, че претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди следва
да бъдат оценени за всяка от тях на по 120
хиляди лева. Съдът приема ,че неправомерното поведение на пътя на
пострадалия Н. е съпричинило 25% от престъпния резултат и с този процент следва
да бъде намалена сумата от 120 хил. лева. До размера на 90 хил.лева съдът
приема исковете на гражданските ищци за
основателни и доказани. По тази причина
съдът присъди на всеки от гражданските ищци обезщетение за претърпени от тях
болки и страдания в резултат на загубата на сина им вследствие престъплението
за което е осъден Х.Е. в размер на 90 хил.лева , ведно със законната лихва,
считано от 21.07.2015г. до окончателното
изплащане на сумите. В останалата си
част до размера на 150 хиляди лева предявените граждански искове бяха
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На подсъдимия Е. бяха възложени направените по
делото разноски от ОП-Габрово в размер на 297.16 лева, направените от ОД на
МВР-Габрово 264.02 лева и дължимата държавна такса върху размера на уважените
граждански искове от 7200.00 лева.
Съдът намира ,че така
постановената присъда ще постигне целите както на генералната така и на личната
превенция.
В този смисъл беше и произнесения
съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :