РЕШЕНИЕ
№ 1923
Велико Търново, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
| Членове: | ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА |
При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ЯНЕВА канд № 20257060600174 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 8 / 10.01.2025г., постановено по АНД № 20244110200413 по описа на ВТРС за 2024г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1275-000263 / 09.02.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на С.К. Н. на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.119, ал.1 от същия закон.
Касационното производство е образувано по жалба от С.К. Н., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за недоказаност на соченото административно нарушение и наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът не изразява становище по същество на спора.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.
В хода на въззивното производство са установени следните факти:
При патрулиране с полицейски автомобил полицаи наблюдават движение на лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на К. Н., който на пешеходна пътека пред община Велико Търново не пропуска пешеходец, започнал движение по пешеходната пътека. Спират за проверка превозното средство и установяват неговия водач - С.К. Н..
Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на лицето е наложено административно наказание глоба.
Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното производство липсват нарушения на процесуалните правила, доказано е нарушението и нарушителя, правилно са определени вида и размера на наказанията, поради което и наказателното постановление е потвърдено.
Настоящият състав намира за съответни на материалния закон изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователно се явява възражението на касатора за недоказаност на нарушението, а именно, че пешеходецът вече е започнал да пресича на пешеходната пътека. И двамата инспектори категорично заявяват в показанията си, че са наблюдавали именно пресичането на пешеходеца на дясната лента на платното, който е трябвало да изчака преминаването на автомобила в лявата лента и след това да продължи, т.е. твърденията на Н. за обратното са категорично опровергани. Дори пътуващия в колата свидетел не подкрепя тази теза – той изобщо не е обърнал внимание на пътната обстановка. Дали водачът е видял пешеходеца е друг въпро Това е субективно възприятие на всяко лице. В конкретния случай обаче законът не се интересува от субективните възприятия – водачът е длъжен да пропусне пешеходеца. Ако лицето не е достатъчно концентрирано в управлението на превозното средство и пътната обстановка, така че не възприема/вижда пешеходец, то той следва да понесе наказание за поведението си.
Основното искане на касатора е за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Доколкото разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд, то наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН следва да бъде проверено от настоящия състав.
От страна на касатора не са представени доказателства, че наложеното наказание се явява прекомерно за него, или че ще го затрудни извънредно, или че се явява несъответно на нарушението, поради което и не е налице хипотезата на несъразмерност на наложеното наказание. Вида на нарушението не обуславя маловажност на същото, още повече, че бе установено изключителна небрежност на водача до степен да не забележи преминалия 1/3 от пешеходната пътека човек. Заявената от процесуалния представител на Н. младост на водача сама по себе си не е основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Относно отговорността на Н. и съобразяването с установения обществен ред и готовността за спазване на законовите разпоредби може да се съди от налагани му по-рано наказания. Това нарушение не е първо за водача. Видно от приложена справка за водач Н. получава свидетелство за правоуправление на 12.04.2023г. и от този момент до издаване на процесното наказателно постановление има издадени 4 наказателни постановления и 8 електронни фиша. Поведението на водача за по-малко от година показва трайно незачитане на правилата на Закона за движение по пътищата, поради което и касационния съд намира, че спрямо него не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения оспореното решение е постановено при спазване на процесуалния и материален закони, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 / 10.01.2025г., постановено по АНД № 20244110200413 по описа на ВТРС за 2024г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |