О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,15.12.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. ПЕНКОВА
Г.
КОСЕВА
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 455 по
описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по
подадена жалба от заявителя "Ай Тръст" ЕООД- София, чрез юристконсулт
В. М., срещу Разпореждане
№260381/09.11.2020г.- ч.гр.д. №1241/2020г. на СРС, в частта, в която
заявлението не е уважено.
С
обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата: 91,23 лева административни разноски;
313,72 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 60,09
лева законна лихва за периода 21.08.2019г.-09.10.2020г., на осн. чл. 411 ал.2
т.2 и 3 ГПК поради противоречие на закона и вероятна неравноправност на
клаузите.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Тъй като искането
за издаване заповед за изпълнение се основава на договор за кредит, сключен между небанкова финансова
институция и физическо лице, обезпечен
с договор за поръчителство, правилно заповедният съд служебно е направил преценка дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора. На длъжника е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Районният съд е отказал присъждане
на сумата 91,23 лева административни разноски, съставляващи разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, поради противоречие с разпоредбата на
чл. 33 ЗПК. Преди всичко посочената сума е претендирана в заявлението по чл. 410 ГПК общо, без да се заяви реално ли са направени такива разходи и за какво. Съгласно нормата
на чл. 33, ал. 1
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата и не е допустимо въвеждане на допълнително плащане, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Освен това разходите за извънсъдебно събиране на задължението не съответстват на никаква допълнителна услуга, предоставена на заемателя и
съгласно чл. 10а, ал.
1 от ЗПК събирането на просрочено задължение не представлява услуга.
Неоснователна
се явява частната жалба и досежно претенцията за 60,09 лева законна лихва за
периода 21.08.2019г.-09.10.2020г. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., в периода 13.03.2020г.-
13.07.2020г. лихва за забава не следва да бъде начислявана. Претенцията в случая обхваща период преди и след извънредното
положение, но тъй като не е определена по размер за периода, в който е дължима,
не може да бъде присъдена.
Възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство също не се дължи, тъй като тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 ЗПП. Същата
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Уговорено
е възнаграждение което се
дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
неизпълнение или не, като размерът на възнаграждението е почти равен на общия размер на
задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски
кредит. Поради това,
уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до
значително неравновесие между правата на потребителя
и търговеца- поръчител,
в резултат на което правилно е
отхвърлена на основание
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Твърдението на частния
жалбоподател, че потребителят по собствена воля е избрал да обезпечи
задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство, не променя извода
на съда за недействителност на договора поради изложените вече съображения.
На основание гореизложеното въззивният съд намира, че подадената частна
жалба е неоснователна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260381/09.11.2020г. по ч.гр.д.
№1241/2020г. на РС- Севлиево, в
обжалвана част.
Определението
е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: