Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
8 За да се произнесе, съобрази : С исковата си молба ищецът „Б. Д.” Е. С. твърди, че е предоставил жилищен и ипотечен кредит на ответницата Д. Ж., като за целта е сключен договор от 22.07.2008 г. за предоставянето на 105 000 лв., със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Посочено е, че кредитът се погасява по погасителен план, като за обезпечение на вземането на банката е сключен и договор за ипотека на недвижим имот. Ищецът твърди, че ответникът е допуснал забава в плащанията за срок повече от 90 дни, поради което кредитът е станал предсрочно изискуем на дата 20.07.2011 г. Във връзка с това банката ищец е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК против длъжника по кредита и се е снабдила със заповед № 213 и изпълнителен лист, и двете от 04.01.2012 г. по ч гр. дело № 6022/2011 г. по описа на ВТРС. Ответницата е депозирала възражение против издадените заповед и изпълнителен лист, поради което ищецът предявява иска си като моли да бъде прието за установено, че ответницата му дължи сумата от 111 473.22 лв., от която 102 125,16 лв. главница, 9 348,06 лв. договорна лихва за периода 15.04.2011 – 20.12.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2011 – до окончателнот¯ изплащане на вземането, за които суми е издадената цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение, ведно с изпълнителен лист. Претендират се разноски. В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заема становище за нейната неоснователност, като твърди, че редовно са погасявани анюитетните вноски по договора и не е допусната забава в плащанията със срок повече от 90 дни. Посочено е, че погасяването е извършвано чрез инкасиране на суми директно от сметката на ответника Д. И. Ж., както и чрез внасяне от нея по касов път на суми. Твърди се, че няма налице забава в плащанията повече от 90 дни, нито към датата на подаване на заявлението за подаване на заповед за изпълнение, нито към датата на депозиране на исковата молба в съда, като ответникът е изпълнявал задълженията си съгласно погасителния план към договора. Претендира се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: С договор за жилищен и ипотечен кредит от 22.07.2008г. - „Б. Д.” Е. С. е отпуснал на Д. И. Ж. кредит в размер на 105 000лв. със срок за издължаване 360 месеца с падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва –петнадесето число на месеца. Съгласно т.7 от договора за предоставения кредит кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит и надбавка в размер на 1,90 процентни пункта. БЛП се определя периодично от кредитора. За обезпечаване вземането на банката ответницата е учредила договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, подробно описан в приложения към делото нотариален акт 1237/23.07.2008г. на Нотариус Г. С.. Съгласно раздел ІІІ т.9.1 от общите условия да предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б. Д.” Е. С., които са приети от ответницата при сключване на процесния договор за кредит, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от БЛП и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. Съгласно Раздел VІІ т. 20.2 от общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва на д 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Към договора е представен погасителен план, подписан от страните, с дата 24.07.2008г. С молба вх. № 32-00-01-0631/15.02.2011г. Д. Ж. е поискала от директора на „Б. Д.” Е. С. клон В. Т. да й бъде издадено копие от договора и погасителния план към същия, сключен между нея и банката. По делото е представена и кореспонденция между ответницата и банката по повод сключена застраховка на ипотекирания в полза на банката имот. За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и изслушани заключения на съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, които съдът възприема като компетентни и обосновани. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза лихвата, с която банката е олихвявала процесния кредит, е прилагана по периоди, както следва: от 24.07.2008г до 21.10.2008г. – 6,59%, от 21.10.2008г.- 20.07.2011г. – 7,59% и от 20.07.2011 до 21.12.2011г. -10,29%. Вещото лице базирало заключението си, съобразявайки размера на вноските по кредита съгласно предоставените му от банката данни. Както е пояснено в заключението, след промяната на базовия лихвен процент, извършена от банката на 21.10.2008г., той се променя от 6,59% / стойност при сключване на договора/ на 7,59%, от където следва и увеличението на дължимата по кредита вноска. По отношение извършените от ответницата месечни погашения вещото лице сочи, че последната е извършвала погашенията чрез разплащателната си сметка, до 30.10.2009г., а след тази дата плащанията са били чрез директни вноски на каса по сметката, обслужваща кредита. Съгласно дадените пояснения в заключението за първите четири месеца от сключване Ýа договора насетне, банката е покрила с внесените от ответницата суми месечни погасителни вноски от 669,90лв., а след този период от внесените суми са покривани вноски в размер на 739,43лв. Тази сума е начислявана от банката като месечно задължение до обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Разликата между двете вноски- първоначалната и начисляваната от банката след ноември 2008г. е 69,53лв. Според вещото лице към датата на предсрочната изискуемост , посочена от банката, при месечна вноска от 739,43лв. ищцата е дължала 3,83вноски, общо в размер на 2828,32лв. Допълнителното заключение на СИЕ е съобразено с погасителния план, представен от страна на ответницата по делото. Съгласно този погасителен план месечното задължение на Ж. по сключения договор за кредит е в размер на 669,90лв. Ако се възприеме този план, от началото на 2011г. до датата, сочена от банката като дата на настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно изготвената от вещото лице подробна таблица е видно, че Ж. е внасяла суми по сметката,обслужваща процесния кредит , като към 14.01.2011г. по сметката са били надвнесени 742,18лв. В следствие на извършени плащания по тази сметка към 15.05.2011г. надвнесените суми са били 662,58лв. До тази дата средствата, внасяни от длъжника по кредита, са били достатъчни, за да покрият месечна анюитетна вноска от 669,90лв. Едва на 15.06.2011г. сумата, внесена от ответницата по сметката, обслужваща кредита, е била недостатъчна за покриване на месечното задължение от 669,90лв., като са останали дължими 7,34лв. На 15.06.2011г. ответницата е внесла сума от 750лв. и тя е била достатъчна да покрие както предходното й задължение от 7,34лв. плюс санкционна лихва 2 ст. , така и вноската за месец юни 2011г. в размер на 669,90лв. Едва през юли 2011 г. , към 15-то число на този месец, сумата по сметката, обслужваща кредита е била недостатъчна за покриване на цялата вноска по погасителния план, като към 22.07.2011г. не е била издължена сума от 597,14лв. Със заявление от 21.12.2011г. „Б. Д.” Е. С. е поискала по реда на чл. 417 от ГПК да бъде снабдена със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против Д. И. Ж. за сумата от 111 473.22 лв., от която 102 125,16 лв. главница, 9 348,06 лв. договорна лихва за периода 15.04.2011 – 20.12.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2011 – до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от сметка, от което е видно, че към 20.07.2011г. ответницата е в забава, като дните на забава са 309. Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 13/04.01.2012г. на ВТРС. В срока по чл. 414 от ГПК Д. И. Ж. е подала възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 415, ал.1 от ГПК „Б. Д.” Е. С. е предявила настоящия иск. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 и чл. 415 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Този иск е процесуално допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок при подадено надлежно възражение от страна на длъжника по заповедното производство. По същество исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. Не се спори от страните, че помежду им е сключен договор за жилищен и ипотечен кредит, като е отпусната сумата от 105 000лв., която кредитополучателят е усвоил изцяло в сроковете, уговорени в договора. Не се спори, че ответницата като кредитополучател по договора е приела Общите условия на банката за отпускане на жилищни и ипотечни кредити/ по – нататък Общите условия/ и те я обвързват. Ищецът обосновава претенцията си сочейки, че ответницата е изпаднала в забава, продължила повече от 90дни, като към 20.07.2011г. са били налице предпоставките на чл. 20.2 от Общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита. Сочената клауза предвижда автоматично настъпване на предсрочната изискуемост при забава в плащанията на главница или лихви / или и двете/ за период над 90 дни. Според ищеца ответницата е изпаднала в забава, тъй като внасяните от нея суми по сметката обслужваща кредита, сÓ били недостатъчни да покрият месечните анюитетни вноски по същия. Това действително се установява от заключението на СИЕ, което е изготвено въз основа на данните, предоставени на вещото лице от банката – ищец. Твърди се, че „Б. Д.” Е. С. е увеличила БЛП по жилищни и ипотечни кредити след сключване на процесния договор с ответницата, като това е довело до промяна в размера на погасителната вноска от 669,90лв. на 739,43лв. и това обстоятелство е взето предвид от самото вещо лице. По делото не е представено решението на съответния вътрешен орган на банката за изменение на БЛП. Съгласно т.7 от договора за кредит от 22.07.2008г., БЛП се определя периодично от кредитора. Съгласно чл. 9,1 от Общите условия кредиторът, при промяна на БЛП уведомява кредитополучателите по подходящ начин. От гореизложеното следва, че макар и да разполага с правото едностранно да променя БЛП, банката, в качеството си на кредитор, не е освободена от задължението да извести своя длъжник относно размера на погасителната вноска, която следва да внася в съответствие с променения БЛП. Няма доказателства по делото, които да установяват дали и по какъв начин банката е уведомила ответницата за извършената промяна в БЛП, респ. в размера на месечната анюитетна вноска. Твърденията, че Ж. многократно е посещавала офиса на банката и се е срещала със служители там, макар и доказани по делото и то от самата Ж., не са достатъчни, за да обосноват извода, че тя е била уведомена по реда на чл.9.1 от Общите условия . Този извод не може да се извлече и от начина, по който тя е внасяла суми по сметката, обслужваща процесния кредит. Не е представен и нов погасителен план към процесния договор, какъвто би следвало да се изготви в съответствие с промяната на БЛП, въпреки твърденията на банката за наличието му. Единственият представен като доказателство и подписан от двете страни по договора погасителен план е този от 24.07.2008г. Съдът счита, че именно той е бил действащ между страните както при сключване на договора за кредит, така и към момента, когато банката твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Този извод следва от факта, че ответницата по никакъв начин не е уведомявана от страна на банката за промяната в БЛП и размера на дължимата от нея месечна вноска. След като кредиторът не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпила промяна в размера на задължението му, не следва длъжникът от своя страна да бъде санкциониран, че не е изпълнявал точно своето задължение за плащане. Както се установява от заключението на допълнителната СИЕ съгласно приложения към делото погасителен план ответницата е изпаднала в забава едва на 15.07.2011г., когато по сметката, обслужваща процесния кредит, не е имало достатъчна сума, покриваща месечната й анюитетна вноска. От тази дата до 20.07.2011г. са били изтекли само 5 дни. При това положение към посочената дата не е било изпълнено условието на чл.20.2 от Общите условия да е налице забава от 90 дни. От тук следва, че към 20.07.2011г. остатъкът по процесния кредит не е бил предсрочно изискуем. Нещо повече- след посочената дата ответницата е продължила да внася суми по сметката, обслужваща кредита й, а банката е продължила да ги отчита като погашения по кредита, което е видно от заключенията и на двете СИЕ. Предмет на предявения иск по чл. 422 от ГПК е вземането, обективирано в оспорената заповед за изпълнение към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, включващо главница и акцесорни вземания. Вземането на банката – ищец, такова, каквото е обективирано в Заповед № 13/04.01.2012г. на ВТРС не съществува, тъй като към момента, в който банката е счела дълга на ответницата за предсрочно изискуем, предсрочна изискуемост не е била налице. Ищецът обосновава дължимостта на своето вземане именно на настъпилата предсрочна изискуемост към 20.07.2011г., поради което исковата му претенция за установяване съществуване на вземането му за сумата 111 473.22 лв., от която 102 125,16 лв. главница, 9 348,06 лв. договорна лихва за периода 15.04.2011 – 20.12.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2011 – до окончателното изплащане на вземането, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2730лв., представляващи разноски по водене на делото пред първа инстанция съгласно приложения списък на разноските. Водим от горното ,Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 422 и чл. 415 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Б. Д.” Е. С., ЕИК ...6 против Д. И. Ж.,ЕГН *, с който се претендира да бъде установено, че Д. И. Ж.,ЕГН * дължи на „Б. Д.” Е. С., ЕИК ....сумата от 111 473.22 лв., от която 102 125,16 лв. главница, 9 348,06 лв. договорна лихва за периода 15.04.2011 – 20.12.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2011 – до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 13/04.01.2012г. , по ч.гр.д. № 6022/2011г. на Великотърновския Районен съд, ведно с изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е. С., ЕИК ... да заплати на Д. И. Ж.,ЕГН * сумата от 2730лв./две хиляди седемстотин и тридесет лева/ разноски по водене на делото пред първа инстанция. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |