Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 93
гр.Свищов,
7.08.2020 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 09.07.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 899 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Т.Т. твърди, че дружеството е
правоприемник на „Водоснабдяване и канализация-Свищов“ЕАД. Заявява, че
наследодателят на ответника е бил абонат с № 5404 на „Водоснабдяване и
канализация – Свищов“ЕАД. Посочва, че същият е бил потребител на услугите на ищеца в ползвания от
него имот в гр. Свищов, ул. 33-ти Свищовски полк № 106, вх. В, ап. 33 . Като
абонат , той бил подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от
Закона за регулиране на восдоснабдителните и канализационните услуги, както и
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Посочва, че съгласно чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на измереното
количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абоната
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. В общите условия на
дружеството, в чл. 33 ал. 2 било
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползвани
от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Или лихвата
започвала да тече от 31-вия ден след датата на съответното фактуриране, като по
този начин била изчислена лихвата в заявлението по чл. 410 от ГПК. Заявява, че
в справка извлечение от 28.11.2018г.
било посочено задължението за лихва , като периодът за който се претендирала
лихвата е от 05.06.2014г. до 05.05.2017г., като крайтата дата, до която била
изчислена лихвата е 28.11.2018г.. Периодът обхващал фактурите, издадени в
периода 31.07.2014г. – 31.05.2017г.. Ответникът не възразил срещу начислените
му суми.
Съгласно справка – извлечение
за неплатени фактури за абонат № 5404 от 28.11.2018г. за периода от м. юни 2014 г. до м. май 2017
г. неизплатеното задължение по партидата на наследодателя на ответника било в
размер на 981,27 лева главница и 278,74 лева – лихва. Лилхавата била изчислена
поотделно спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените, по които дружеството
извършвало ВиК услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и оповестени на интернет страницата й. Посочва, че като
доказателство за редовността на извършеното отчитане и съответно начина на
формиране на претендираните суми представя
справка за консумация на абонат № 5404 от 01.10.2019г. за периодите 05.06.2014г. до 05.05.2017г. , като потребеното количество вода личало от
колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От същата справка била видна и
хронологията на плащанията, както и неплатените задължения. Твърди, че Р.Л.Р. е бил абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД,
предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в съответствие с Закона за
водител. След смъртта си оставил за свои наследници съпругата си и децата си Н.Д.и
Л.Р. –ответника по делото. Сочи, че М.Р.е извършила частично плащане на дълга
си, а ответникът възразил, че е извършено плащане, но същото е по партидата на
неговата майка, а не спрямо неговия дълг. Затова предявявали срещу него
частичен иск. Твърди, че ответникът като наследник на абоната, встъпва в
законните права и интереси на наследодателя, като предвид наследствената квота,
вземането им спрямо ответника възлизало на сумата 210,00 лева , от които 163,54
лева главница и 46,46 лева – лихва за забава. Твърди, че предявили претенцията
си по реда на чл. 410 от ГПК, като ответинкът възразил срещу заповедта по
ч.гр.дело № 1220/2018 г. по описа на РС
Свищов. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 163,54 лева –
главница и 46,46лева – лихва за периода от 05.06.2014г. до 05.05.2017г., като
крайната дата, коя която била изчислена лихвата е 28.11.2018г.., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски. В писмена
молба по делото излага подробни съображения за основателност на исковете –
извършените плащания били по партидата на М.Р.,
качеството й на наследник, по дела на ответника нямало плащане към
момента, същият отговарял за непогасените суми върху придобита собственост по
наследство, като наследник, със смъртта на едно лице се прекратяват всички
правоотношения, в които то е участвало, но едновременно се това се откривало и
неговото наследство, ответникът като наследник е встъпил в законните права и
задължения на наследодателя, защото е наследил имота, съобразно наследствения си дял.
Ответникът Л.Р.Р. в законоустановения срок не
е
подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание взема становище, че
е приел наследство, не оспорва, че имота е тяхна собственост – негов, на майка
му и на сестра му, както и не оспорва, че дължима сумата. Признава, че дължи
сумата за главница и лихва. В хода на устните състезания моли
исковете да бъдат уважени, не ги оспорва и заявява, че ще заплати задължението.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Спори се, че ищецът е правоприемник на „Водоснабдяване и канализация –
Свищов“ЕАД, но това се установи от
приложените справки от Търговския регистър. Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които в чл. 2 ал. 1
т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е
уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Общите условия са одобрени от
ДЕВР с Решение № ОУ -09 от 11.08.2014г..
Ищецът е представил един карнетен
лист, в който са отразени показания относно консумирана от абонат Р.Р. № 404 вода, който включва периода м.декември
2015. до м. април 2017г., като за този период има подписи срещу показанията. За периода от юни 2014 г. до декември 2015г.
ищецът не е представил карнетен лист, но ответникът не оспорва, че за този
период е доставяна и консумирана вода на адреса.
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат Р.Л.Р. за периода от 05.06.2014г. до
05.05.2017г. суми, по която дължимите
суми по партида са в размер на 981,27
лева - главница и 278,74 лева лихва. Приложена
по делото е и справка за консумация на абонат Р.Л.Р., според която за периода 05.06.2014г. до
31.05.2017г. дължимата сума не е платена по партидата, като е посочен и размера.
В същата са посочени и показанията , като следва да се отчете, че те
съответстват на записаните по карнетния лист, приложени по делото. Ответникът не оспорва тези представени от
ищеца доказателства.
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 1220/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за основателен. В производството по този иск,
ищецът цели да установи, че ответникът Л.Р.Р. дължи сумата 163,54 главница, представляваща незаплатена
консумирана вода, за която сума главница е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 713/29.11.2018г. по ч.гр.дело № 1220/2018г. на СвРС. Искът
е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че възражението на този
длъжник срещу заповедта е подадено в срок. Разгледан по същество, същият се явява
основателен. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите,
предоставящ услуга - ВиК на крайни потребители, а ответникът е лице, срещу
което е издадена заповед по чл. 410 ГПК .
В
настоящият случай беше установено, че
ответникът е потребител на ВиК услуги,
подавани към този имот. Действително обстоятелството, че
партидата е записана на името на наследодателя на ответника не доказва качеството
на потребител. Това е така, защото основанието за плащането е предоставянето на
услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга. Партидата е само
средство за идентификация на отделни потребители - собственици или ползватели
на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже наличието на облигационни отношения между него и
ответника. Не се спори по делото, че партидата се води на името на
наследодателя на ответника – Р.Л.Р., както и ответникът признава, че имотът до
който е доставяна вода на посочения адрес в гр. Свищов, ул. 33Свищовски полк
106, вх. В, ап. 33 е съсобственост между него, сестра му и майка му. Представените
справка-извлечение на дължимите суми и справка за консумация на абонат, в която
са посочени номера на фактури със посочени главница и лихва, не бяха оспорени
от ответника. Ответникът не оспорва, че до имота е доставяна вода, както и не
оспорва показанията за периода. Представеният карнетен лист не е за целия
процесен период, но ответникът признава, че за процесния период е доставяна
вода до имота, като не оспорва показанията в справката , представена от ищеца.
Налице е признание на ответника за дължимостта на сумата, претендирана за като
неплатено задължение за доставени водоснабдителни услуги за процесния период. След като
се доказа, че ответникът
е ползвал предоставените към процесния имот ВиК услуги, за посочената партида,
която още се води на името на наследодателя, същия дължи на оператора възнаграждение за тези
услуги, за целия претендиран период.
Представиха се по делото
доказателства, които удостоверяват реално доставеното
количество ВиК услуги за периода от м.юни 2014. до м.май 2017г. за
аб.№ 5404, на посочения адрес, и за ответника е възникнало задължение да заплати стойността
на представените В и К услуги за периода.
С оглед на това съдът счита иска
за основателен и доказан и следва да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 163,54 лева главница – неплатено задължение за
водоснабдителни услуги за периода м. 04.2014г. до м.май 2017г. за аб. № 5404, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 29 .11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
С оглед уважаване на главния иск, основателен се явява и предявения иск за лихва за забава. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и канализация по издадени за периода от м.04.2014г. до м.05.2017г. фактури , аб. № 5404 и дължи лихва за този период. По представената от ищеца справка – извлечение, дължимата от ответника лихва за този период е в размер на 46,46 лева, съобразно наследствения му дял. Ответникът не оспорва представената счетоводна справка за дължими суми. Напротив налице е признание на ответника за дължимостта на претендираната сума за лихва, както и на основанието, на което се претендира същата. Ето защо предявения иск за установяване на вземане за лихва за забава следва да бъде уважен в размер на 46,46 лева за периода 31.07.2014г. до 28.11.2018г..
Съдът, който разглежда
предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в
заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в
заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода
на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Събразно изхода на исковото производство и
уважаване на предявените установителни искове за вземането в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в заповедното производство в размер
на 5,67 лева.
Ищецът
претендира разноски за исковото производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца за главница
и лихва са уважени, поради
което с оглед и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 25,00 лева – направени
съдебни разноски в хода на производството.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.Р.Р.
с ЕГН ********** ***, че дължи на „К.с.и
п.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.
–управител сумата 163,54 лева /сто шестдесет и три лева и
петдесет и четири стотинки/ главница – неплатено задължение за водоснабдителни услуги за периода
м.юни 2014 г. до м.май 2017 г. за аб. № 5404, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29 .11.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 713 от 29.11.2018г.
по ч.гр.дело № 1220/2018 г. по описа на Районен
съд Свищов.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Р.Р. с ЕГН ********** ***, че
дължи на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата 46,46 лева /четиридесет
и шест лева и четиридесет и шест стотинки/- лихва за периода 31.07.2014г. до
28.11.2018г.., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 713 от 29.11.2018г. по ч.гр.дело № 1220/2018 г. по описа на Районен съд
Свищов.
ОСЪЖДА Л.Р.Р. с ЕГН **********
*** да заплати на „К.с.и п.“ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.
–управител сумата
5,67 лева – направени
разноски в хода на заповедното
производство.
ОСЪЖДА Л.Р.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата 25,00 лева – направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис
от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1220/2018 г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: