№ 44
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20235001000050 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на Г. Й.
М. против определение по протокол № 588 от 23.11.2022 г., постановено по
т.д. № 89 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е спряно
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като са
налице данни, че се води ДП № ***/**** г. по описа на ОД на МВР и пр.пр.
№ ****/****г. на ОП С. З..
Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли същото да се отмени и делото се върне на Окръжен съд
Стара Загора с разпореждане за продължаване разглеждането на делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответника по иска „ЗАД Д. Б.:Ж. З.“ АД, който чрез процесуалния си
представител изразява становище, че обжалваното определение е правилно и
следва да се потвърди.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т.д. № 89 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Стара
Загора е образувано по предявен от Г. Й. М. против „ЗАД Д. Б.:Ж. З.“ АД
осъдителeн иск, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от
деликт, причинен от трето за спора лице, при управление на автомобил за
1
който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с ответното дружество.
За да спре производството по делото, Окръжен съд Стара Загора е
приел, че били налице престъпни обстоятелства, които се разкриват в хода на
гражданско дело, от които зависи изхода на гражданския спор, както и че
изходът от досъдебното производство имал определящо, преюдициално
значение за решаване на настоящия спор във връзка с претендираните
обезщетения за вреди. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал
на практиката на ВКС и на практика на ПАС, като са цитирани и съдебни
актове в тази насока по конкретни дела.
Изложените в подкрепа на обжалваното определение доводи не се
споделят от настоящия състав на Апелативен съд Пловдив, поради следното:
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, заради наличие на данни за образувано ДП № ***/**** г. по описа на
ОД на МВР и пр.пр. № ****/****г. на ОП С. З.. Въпреки издаденото от съда
по искане на ищцата удостоверение, за снабдяване с конкретни писмени
доказателства от тази преписка /л.72/, по делото липсват каквито и да е било
данни за предмета на това производство, лицето или лицата, срещу които се
води, както и етапа, на който се намира. Това означава, че изводите на
окръжния съд за наличието на престъпни обстоятелства, от които зависи
изхода на гражданския спор, както и че изходът от досъдебното производство
имал преюдициално значение за решаване на настоящия спор, са
необосновани.
Освен това, наказателното производство не е преюдициално за
гражданското дело, доколкото предявеният иск в случая е насочен към
реализиране отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане на ищцата от
застрахования делинквент, чиято наказателна отговорност се търси в
наказателното производство.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционална по
отношение на деликтната отговорност, предпоставките за възникването й са
установяване факта на деликта от страна на застрахования, както и наличието
на валидна застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи, всички
елементи от състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени
самостоятелно в гражданското производство, съответно - да бъде установена
деликтната отговорност на застрахования, дори и когато противоправното му
поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не
обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост
между противоправното поведение в гражданското право и виновното
поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически
състави.
Освен посочената в подкрепа на обжалваното определение съдебна
практика, е налице и друга трайна практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020
2
г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него
определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС,
определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение №
683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО/, според която само наличието на
прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено
дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското
производство по смисъла и на чл. 229, т. 5 ГПК.
За да се спре производството при условията на чл. 229, т. 5 ГПК е
необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице
престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в
самото гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ, какъвто е
настоящият, следва да е налице съвпадение на основанието на търсената
защита, на противоправното деяние и на делинквента, с противоправното
деяние и с дееца в образуваното наказателно производство.
В този случай гражданският съд следва да посочи изрично
невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните
факти за установяване на деликтната отговорност на третото лице, посочени в
разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, и наложителността от
постановяване на присъда, която да бъде задължителна на за гражданския
съд.
В случая, съдът е посочил единствено, че е образуваното наказателно
производство в досъдебна фаза. Няма установени от първоинстанционния съд
обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка, както за
преюдициалността на евентуално образуваното наказателно дело спрямо
настоящия спор, така и че елементите от фактическия състав на обуславящият
гаранционната отговорност на ответника деликт, съставляват престъпно
обстоятелство, и че установяването им в исковото гражданско производство е
невъзможно.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен
съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне
на Окръжен съд – Стара Загора за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение по протокол № 588 от 23.11.2022 г.,
постановено по т.д. № 89 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, с
което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, тъй като са налице данни, че се води ДП № ***/**** г. по описа на ОД
на МВР и пр.пр. № ****/**** г. на ОП С. З..
Връща делото на Окръжен съд С. З., за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4