Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 604/ 2018 година на ВРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от А.В. срещу А.А. иск с
правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., чиято равностойност в евро
възлиза на 2 556, 46 евро, заявена като частична от общо 21 031 лв., чиято
равностойност в евро е 11 120 евро, след частично прекратяване на
производството по делото, на осн. чл. 233 ГПК,
претендиранo като дадено на отпаднало
основание възнаграждение, вкл. и стойност на материали и труд след разваляне на
договор за строително – монтажни работи от 24.10.2017г., съставляваща част от
разликата между заплатената сума от 17 000 евро чиято равностойност в лева
възлиза на 33 249, 11 лв. и стойността на изпълнените строително –
монтажни работи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 15.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
сторените по делото съдебно - деловодни разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 24.10.2017г. страните по делото са сключили в писмена форма
договор за изработка с предмет – изграждане на еднофамилна жилищна сграда до
“груб строеж” /основи, зид, плоча и покрив/ в дворно място, собствено на ищеца,
представляващо ПИ с идентификатор № ***********с площ от 600 кв.м., находящо се в ***********, по силата на който изпълнителят А.А. поел задължение да изгради процесната сграда в рамките
на 60 дни от подписването му или в срок до 22.12.2017г. срещу възнаграждение,
включващо и разходи за материали в общ размер на 20 496 евро, формирано
като произведение между застроената площ от 102 кв.м. и стойността за един
кв.м. от 200 евро, платимо на вноски според изпълнените СМР и необходимостта от
закупуване на материали.
С цел реализиране на
строителството преди сключване на договора ищецът А.В. се снабдил с разрешение
за строеж от 19.07.2017г.
В изпълнение на
произтичащите от съглашението задължения в периода от деня на сключване на
договора – 24.10.2017г. до 11.11.2017г. възложителят заплатил лично на
изпълнителя и на неговия брат Р.А., явяващ се технически ръководител на строежа
авансово за материали сумата от 17 000 евро, както следва: 2 500 евро
на 24.10.2017г., на 25.10.2017г., на 30.10.2017г. и на 03.11.2017г., 2 000
евро на 06.11.2017г. и 5 000 евро на 11.11.2017г.
За времето от 24.10.2017г.
до 22.11.2017г., работата по изграждането била спорадична за по няколко часа на
ден от работници, ангажирани от ответната страна. За посочения период
изпълнителят извършил следните строително – монтажни работи: изкоп с багер за
ивични основи, ръчен изкоп, кофраж за стени и рамбалки
до настилка, полагане на бетон Б 12, 5 подложен под основи, полагане на бетон Б
25 в основи, полагане на бетон Б 25 за стени и рамбалки
до настилка и изработка и монтаж армировка в основи, възлизащи на сумата от
11 496 лв.
След 11.11.2017г.
строителството било преустановено, като на обекта не били доставени никакви
материали. На 22.11.2017г. изпълнителят заявил, че сумата, която е получил е
единствено и само за фундамента на сградата и че ако желае изграждането й да
продължи следва да заплати още 20 000 евро за стени, зидове, плоча и покрив.
Твърди се, че в
уговорения в договора срок – 22.12.2017г. изпълнителят не е изпълнил поетите с
договора задължения да изгради еднофамилна жилищна сграда до „груб строеж“,
поради което в полза на възложителя е възникнало потестатично
право да развали сключения договор с нарочно изявление след изтичане на
предоставения му десетдневен срок за изпълнение, достигнало до адресата преди
подаване на исковата молба.
Предвид преустановяване
на облигационната връзка между страните, ищецът, като изправна страна настоява
за връщане на разликата между платеното от 17 000 евро и действително
извършените строително – монтажни работи.
Предвид изложеното се
настоява за уважаване на предявената частична осъдителна претенция, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131
ответникът А.А. оспорва по основание предявения иск
по съображения, че още на 21.11.2017г. възложителят не е оказал необходимото
съдействие на изпълнителя за продължаване на строежа, недопускайки него и
работниците до обекта.
Забавата на кредитора е
заставила ответника да преустанови работата по изграждане на еднофамилната
жилищна сграда, поради което в полза на възложителя не е възникнало право да
развали договора за изработка от 24.10.2017г. и да иска връщане на даденото на
отпаднало основание, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С договор за покупко – продажба от 06.12.2011г., за който е съставен НА
№ **, том **, рег. № **, дело № **/**г. /л. 24/ по време на брака в режим на
съпружеска имуществена общност А.В. и Б.В./л. 23/ са придобили правото на
собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2515.908 с площ от 600 кв.м.,
находящ се в **********, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, ведно с построената
в поземления имот вилна сграда – еднофамилна с идентификатор № 10135.2515.908.1
с площ от 20 кв.м., според представения документ за собственост, а в
представената скица с площ от 19 кв.м.
На 19.07.2017г.
Главният архитект на Община Варна е издал разрешение за строеж № 103 на
еднофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ XXI – 908 с идентификатор №
10135.2515.908 по плана на ***********/л. 18/.
На същата дата е
одобрен и инвестиционен проект от Главния архитект на Община Варна предвиждащ изграждане
на еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 102, 48 кв.м. състояща се
от кухня – дневна, кабинет, спалня, дрешник, коридор, килер и две бани /л. 29 и
сл./.
На 13.10.2017г. е
съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа /л. 20/.
В първото съдебно
заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че на 24.10.2017г.
страните по делото са сключили договор за изработка, именуван, като „договор за
строително – ремонтни работи”.
Със сключването му, А.А., в качеството си на изпълнител е поел задължение да
изгради еднофамилна жилищна сграда с основи, зид, плоча и покрив, съгласно
всички технически изисквания на нормативните документи, БДС в строителството и
охрана на труда за срок от 60 календарни дни или до 22.12.2017г. при
възнаграждение от 200 евро на кв.м. или 20 496 евро /200 евро * 102, 48
кв.м./, платимо от възложителя А.В..
Възложителят е поел
задължение и да преведе аванс от 5 000 евро.
Безспорно е, че
изпълнителят е следвало да изгради сграда, на която са изпълнени ограждащите
стени и покривът или до груб строеж по смисъла на пар.
5, б.”в” ДР на ЗУТ.
Обявено е за безспорно,
на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и че в
периода от 25.10.2017г. до 11.11.2017г. възложителят е предал на изпълнителя
лично и чрез неговия брат сумата от 17 000 евро.
В исковата молба ищецът
твърди, че след 22.11.2017г. строителството на сградата било преустановено, а продължаване
процеса на изграждането й поставено под условие от допълнително заплащане на
сумата от 20 000 евро за стени, зидове и плоча. Неизпълнението на
задължението за изграждане на сградата в срок до 22.12.2017г. е дало основание
на изправната страна да развали с едностранно изявление договора за изработка.
Длъжникът - изпълнител
по договора за изработка заявява наличие на кредиторова
забава по чл.95 ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност и имаща за последица
отблъскване на претенцията за разваляне на договора. Твърди, че кредиторът не
му е дал необходимото съдействие за продължаване на строежа, забранявайки още
на 21.11.2017г. достъпа до него, както на изпълнителя, така и на неговите
работници.
Спорните по делото
въпроси се свеждат до това явява ли се ищецът – възложител изправна по договора
страна, в чиято полза е възникнало право да развали облигационната връзка,
респ. основателно ли е възражението за кредиторова
забава освобождаваща длъжника от отговорност и съответно за невъзможност за
кредитора за упражни правото да развали договора.
За доказване
твърденията, от които страните черпят изгодни за себе си последици, по тяхна инициатива
са допуснати гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Б.В., водена от
ищеца и М.М.– воден от ответника.
Показанията на г – жа В.,
съпруга на ищеца, преценени при съблюдаване разпоредбата на чл. 172 ГПК
установяват следните релевантни за делото факти: първата и единствена среща
между г – жа В.и А.А., на която присъствали А.В. и Р.,
брат на ответника, се състояла около 20.11.2017г. в заведение в МОЛ Варна - гр.
Варна. Поводът за провеждането й – довършване на строителството на сградата, по
повод на който била дадена значителна част от уговореното възнаграждение. По
време на срещата ответникът и неговия брат обяснили, че уговореното
възнаграждение от 200 евро на кв.м. касае полагането единствено и само на първа
плоча. За да се положи втора плоча са необходими още пари – 200 евро на кв.м.,
а до изграждането й до груб строеж – още 18 000 лв.
А.В. категорично
отхвърлил поставените нови условия и консенсус между страните по сделката не
бил постигнат. Г – н А. заявил, че няма
да продължат изграждането на сградата, след като изпълнителят отказва да
заплати уговореното възнаграждение.
Г - жа В.признава, че
не разполага с познания за строителния процес, упълномощавайки съпруга си с
извършване на всички необходими действия. Около 10 - 15 ноември 2017г. свидетелят
посетил имота и установил, че в него „имало някакви основи, стърчащи железа”,
които не приличали на основи на жилище.
От месец ноември 2017г.
до настоящия момент г – н А. не е идвал в обекта и не е извършвал никакви
строително – монтажни работи.
Показанията на г – н М.,
член на строителната бригада и ангажиран от А.А. в
изграждането на процесната сграда установяват, че строително – монтажни работи
били извършвани в периода от 20.10.2017г. до края на месец ноември 2017г. На
свидетеля не са възлагани задължения да закупува и доставя строителни
материали. С тези задължения е бил натоварен само ответника А.А..
След заливане на
основите строително – монтажните работи по изграждане на сградата били
преустановени. Опитът на свидетеля да се свърже с А.А.
по телефона и да разбере какви са причините за това бил неуспешен. Телефонът му
бил изключен. В телефонен разговор с А.В. г – н М. бил уведомен, че работата приключва,
изразено с категоричните думи: „М., повече няма да работим – до тука сме”.. „Има
сметки за оправяне с А.”.
След този разговор,
свидетелят не се появил на строежа, не е търсил нито ищеца, нито ответника и не
се е интересувал за причините за спиране на строителството.
С нотариална покана,
рег. № ***, том **, № ** на нотариус Ж.К., връчена при отказ на ответника на
11.01.2018г. /л. 28/ възложителят е предоставил на изпълнителя А.А. десетдневен срок, считано от получаването й да достави
всички материали и да извърши всички необходими строително – монтажни работи,
ведно с предупреждение, че след изтичане на срока ще счита договора за
развален.
Изпълнителят е поканен и
да върне сумата от 21 749 лв., представляваща разлика между даденото по
договора и действително извършените СМР.
Безспорно е и, че
обектът е бил довършен от друг изпълнител.
За да се претендира
връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал.1, предложение 3 ЗЗД
- поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да
установи, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на
разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки
на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение
на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и
изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си
задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение,
респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в
хипотезите на чл. 87 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление
и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.
Кредиторът не може
обаче да упражни правото да развали договора в случай, че длъжникът не отговаря
за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата
забава. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за
изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил
изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора
и съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЗД длъжникът се освобождава от
последиците на собствената си забава.
Въз основа на
ангажираните доказателства съдът приема, че възложителят е изправна по
правоотношението страна, заплатила, както уговорения аванс от 5 000 евро,
така и допълнителна сума от 12 000 евро.
Изпълнителят по
договора за изработка се явява неизправна по договора страна, която в срок до
22.12.2017г. не е изпълнила поетото задължение да построи еднофамилна жилищна
сграда, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът.
Изграждането на
сградата е преустановено в края на месец ноември 2017г., поради изискването на
изпълнителя да получи допълнително възнаграждение, извън уговореното за построяването
й до груб строеж. Този факт, съдът приема за установен от показанията на Б.В.,
която макар да е заинтересована от изхода на спора, разполага с непосредствени
и преки впечатления за състоял се разговор между страните по сделката,
обстоятелство, което не се оспорва от ответника, по време на който г – н А. е
заявил претенциите си за допълнително възнаграждение.
Неизпълнението е
виновно, несъобразено с постигнатите уговорки за размера на дължимото
възнаграждение и степента на завършеност на обекта.
Твърденията за липса на
съдействие, като една от формите на неизправност на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, освобождаваща длъжника от последиците на собствената такава,
остават недоказани. Показанията на г – н М. установяват единствено и само, че
строителството е преустановено в края на месец ноември 2017г., но не и каква е действителната
причина за това по отношение на която свидетелят е останал безразличен. Отделно,
г – н М. не разполага с непосредствени впечатления за отношенията между
страните по делото по време на изпълнение на задълженията им, тъй като е бил
ангажиран само в качеството си на работник от строителната бригада.
Предвид изложеното
съдът приема, че кредиторът е упражнил правото да развали договора с безусловно
изявление за разваляне, достигнало до адресата на 11.01.2018г., приложимо при
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника.
С оглед на изложеното,
следва да се приеме, че в случая са настъпили последиците от разваляне на
договора и искането на ищеца за реституция на даденото по договора е основателно.
Следващият спорен по
делото въпрос е относно вида, обема и стойността на фактически извършените от
ответника строително – монтажни работи.
Ищецът – възложител
настоява, че стойността на извършените строително – монтажни работи възлиза на
11 496 лв., а ответникът, че вложеното във връзка с изпълнение на договора
е в размер на 21 645 лв., надхвърлящ сочената от възложителя сума.
За установява вида и
обема на извършените СМР са ангажирани и от двете страни гласни доказателства.
Показанията на водения
от ищеца свидетел – Б.А. установяват, че в качеството му на оценител на
недвижими имоти и трайни насаждения бил ангажиран от ищеца да установи вида,
обема и стойността на изграденото в собствения му имот. За целта извършил оглед
на имота между 10 – 13 декември 2017г., по време на който свидетелят установил
и вписал в нарочно съставен писмен документ следните строително – монтажни
работи по незавършения обект: подложен бетон под основите и бетон на ивични
основи, армировка и изграден кофраж. Изпълненото отговаряло на предвиденото в
строителната документация, но с известни отклонения, които биха възпрепятствали
последващо изграждане на сградата. В обекта е имало и множество разхвърляни
строителни отпадъци.
Показанията на
свидетеля М.М.установяват, че работниците, ангажирани
от ответника изкопали основите на ръка, положили бетон, арматура и кофраж, след
това излели бетон на ивичните основи. Предстояло изработване на горна плоча и
зидария. Работата били преустановена на декофража.
За установяване
стойността на извършените СМР ответникът А.А.
представя стокови разписки за материали – бетон, летви, гвоздеи, греди,
арматура в общ размер на 6 821, 42 лв., касови бонове, последните на
стойност 1 829, 20 лв. и приходни касови ордери за сумата от общо 12 603
лв., носещи подпис на неизвестно лице, положен в графа „касиер” или общо сумата
от 21 293, 62 лв.
Така представените
доказателства не установяват нито, че всички посочени материали са закупени,
поради липса на документ, удостоверяващ заплащането им, нито че са вложени в
изграждане именно на обекта, предмет на договора за изработка, поради което извод,
че стойността на действително изпълнените СМР възлиза на 21 645 лв., не
може да бъде направен.
приходният касов ордер е документ, който се използва за документиране приемането на парични средства
в касата на едно предприятие, а не за доказване плащане на цена на закупена
стока. Стоковата разписка е документ, с който се документира фактическото
предаване на стоки, материали и активи, който нито доказва плащане на цената,
нито влагането им в обекта.
От заключението на
неоспорената от страните и кредитирана съдебно – техническа експертиза, изготвена
въз основа на строителната документация, приложена към делото, оглед на имота и
свидетелските показания се установява, че изпълнителят е извършил в имота изкоп
на единични фундаменти, изкоп на ивични основи, кофраж за единични фундаменти,
кофраж за ивични основи, подложен бетон клас Б и стомана в основа. Изпълнените
СМР са 27, 87 % от предвидените за изграждане на сградата в груб строеж.
Стойността на
извършените СМР е 12 218, 07 лв., включваща 12 % обичайна печалба върху
труда и материалите, 12 % доставно – складови
разходи, както и 20 % ДДС върху материалите.
Видът и обема на
фактически изпълнените от ответника строително – монтажни работи, съдът намира
за установени, както от показанията на М.М.и Б.А.,
първият ангажиран пряко в строителството на сградата, а вторият – установил състоянието
на обекта, непосредствено след спиране на строителството, така и от експертното
заключение. Стойността им е доказаната от заключението на съдебно –
техническата експертиза.
Въз основа на така
изложеното, съдът приема, че ищецът е имал право да развали договора за
изработка при условията на чл. 87 ал. 1 ЗЗД, упражнил го е надлежно – в
качеството му на изправна страна, и на основание чл. 55 ал.1 предл. последно ЗЗД има право на реституция на даденото по
него, а именно да му бъде върната сумата от 5 000 лв. от общо 21 031 лв., при
спазване на диспозитивното начало, представляваща дадено
на отпаднало основание възнаграждение, вкл. и стойност на материали след
разваляне на договор за строително – монтажни работи от 24.10.2017г.,
съставляваща част от разликата между заплатената сума от 17 000 евро,
чиято равностойност е 33 249, 11 лв. и стойността на изпълнените
строително – монтажни работи от 12 218, 07 лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца А.В. следва
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 600
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, заявена като частична
от общо 21 031 лв.,
представляваща дадено на отпаднало основание възнаграждение, вкл. и стойност на
материали и труд след разваляне на договор за строително – монтажни работи от
24.10.2017г., съставляваща част от разликата между заплатената сума от
17 000 евро, чиято равностойност в лева възлиза на 33 249, 11 лв. и
стойността на фактически изпълнените строително – монтажни работи от
12 218, 07 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 15.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.В., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: