№ 5152
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110161820 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ////////, със седалище и адрес на управление
гр.///////, срещу В. А. Н. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.//////////.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „Т.С.” ЕАД, тъй
като собственик на недвижим имот с адрес: гр.////////// и е потребявала
топлинна енергия като не е заплатила начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на „ТС“ ЕАД
следните суми: 2144,88 лв., от които 1812,81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г.,281.68 лв.- лихва за периода 15.08.2022г. до 07.05.2024г., а за
дялово разпределение - 40.81 лв.- главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г.,
9.58 лв.-лихва за периода 16.07.2021г, до 07.05.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32005/2024 г. по
опис на СРС, 78 състав. Претендира и разноски в исковото и заповедното
производство.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск.
Оспорва твърдението, че е собственик или ползвател. Оспорва
облигационната връзка между страните. С възражението в заповедното
производство ответницата е направила възражение за погасяване на
задължението по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
1
ал. 1 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: в
отговора на исковата молба се признава размера на доставеното количество
топлинна енергия до имота и че същото отговаря на претендираното в
исковата молба.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответниците или
техния наследодател и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната
сума. Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответниците или техният наследодател имат качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и
дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в
определеното количество и стойностите й през исковия период. Ответниците
следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл. 86, ал. 1, предложение първо
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за
главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и
тези действали след 26.06.2016г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
2
имот по реда на Наредба за държавни недвижими имоти се установява, че на
28.06.1996 г. В. А. Н. е закупила апартамент, собственост на държавата,
ведомственост на Медицински университет, представляващ апартамент № 36,
на 10 етаж в жилищна сграда блок //////////, със застроена площ 110,19 кв.м.
В оглед на това следва да се приеме, че през процесния период
ответницата е била собственик на процесния имот и в качеството на титуляр
на правото на собственост, ответницата е страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
В отговора на исковата молба ответницата признала размера на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена.
С подаденото възражение в заповедното производство ответницата е
направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.05.2024
г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед на това по отношение на най-старите
претендирани задължения за м.05.2021 г. изискуемостта е настъпила на
15.07.2021 г. Заявлението е подадено на 29.05.2024 г., с оглед на което
погасени по давност биха били единствено задължения, чиято изискуемост е
настъпила преди 29.05.2021 г., а такива не се претендират, поради което
възражението е неоснователно.
Неоснователно е и възражението по отношение на вземанията за дялово
разпределение, доколкото най-старото от тях е от 05.2021 г. Предвид липсата
на уговорен срок за изпълнение на задължението за плащане на цената за
дялово разпределение давността започва да тече считано от възникване на
3
задължението - арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че давността за
вземането за дялово разпределение за м.05.2021 г. е започнало да тече на
01.06.2021 г. и следователно не е погасено по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-
дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да
тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца. В случая общата фактура за задълженията от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. е издадена на 30.06.2022 г., а ищецът претендира мораторна
лихва от 15.08.2022 г., с оглед на което ответницата е била изпаднала в забава
именно от тази дата. Задължението за мораторна лихва също не е погасено по
давност, с оглед на което и този иск следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3
право на разноски имат и двете страни.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013
г. по описа на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е заплатил 42,90 лв. държавна такса
и съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени
94,49 лв. разноски за заповедното производство.
За исковото производство ищецът е заплатил 42,90 лв. държавна такса и
претендира 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, като съобразно
уважената чат от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
4
142,18 лв. за исковото производство.
Ответницата е представила договор за правна помощ, съгласно който е
заплатила 430 лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част
от иска следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 1,93 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. Н. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.//////////,
ДЪЛЖИ НА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ////////, със седалище и адрес на управление
гр./////// сумите както следва: 1812,81 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес:
гр.////////. за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., 281.68 лв.- лихва за периода
15.08.2022г. до 07.05.2024г., а за дялово разпределение – 40,81 лв.- главница за
периода от 5.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва върху двете
главници считано от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
32005/2024 г. по описа на СРС, 78-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за 9,58
лв.-лихва върху за сумата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г, до
07.05.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. Н. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр.//////////, ДА ЗАПЛАТИ на „ТС” ЕАД, ЕИК //////// сумата
142,18 лв., представляващи разноски в исковото производство; 94,49 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК //////// да заплати на В. А. Н. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.////////// на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 1,93 лв., представляваща сторени от ответницата разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на „НЕЛБО“ АД като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5