№ 5532
гр. София, 30.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100104567 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от З. И. И. срещу Б. П. Д. искове, с които се иска да се
признае за установено спрямо ответника, че:
- акт за брак № 0514 от 10.12.2011 г. в Руска Федерация между Р.П.Т., ЕГН
********** и Б. П. Д., е неистински документ:
- ищецът е собственик на вилно място, цялото с пространство от 1185 кв.м.,
съставляващо парцел III-115, в кв. 19а вилна зона „Киноцентър“ – I при съседи: от две
страни – улици, парцел II-114 и от четвъртата страна парцели VI-112, V111 и IV-110,
съгласно акт за собственост, а по актуални кадастрални данни представляващ поземлен
имот с идентификатор 68134.1974.5134 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 03.12.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, ул. ********, с
площ от 1209 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), ведно с находящите се в имота сгради: сграда с
идентификатор 68134.1974.5134.1 /едноетажна вилна сграда, застроена на 49 кв. м.,
състояща се от стая, хол и кухня, а по актуални кадастрални данни със застроена площ от 43
кв. м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна/ и сграда с
идентификатор 68134.1974.5134.2 / по актуални кадастрални данни със застроена площ от
11 кв. м., брой етажи 1, предназначение друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда/.
Ищецът твърди, че единствен наследник на Р.П.Т., която починала на 03.08.2022 г.
1
Преди смъртта си наследодателката притежавала следния недвижим имот - едноетажна
вилна сграда, застроена на 49 кв. м., състояща се от стая, хол и кухня, заедно с вилно място,
цялото с площ от 1185 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор 68134.1974.5134, с адрес
на поземления имот – гр. София, ул. ********, с площ от 1209 кв. м., ведно с находящите се
в имота сгради с идентификатори 68134.1974.5134.1 и 68134.1974.5134.2. Ответникът се
представял за съпруг на починалата на основание акт за брак № 0514 от 10.12.2011 г. в Руска
Федерация. Твърди, че Р.Т. никога не е напускала пределите на България и не е сключвала
брак с ответника в Руската Федерация. Оспорва истинността на акт за граждански брак.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски по производството и по
производството по чл. 390 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва исковете.
Актът за брак представлявал официален документ и се ползвал с материална и формална
доказателствена сила. Искът за собственост бил неоснователен. Ищцата нямала качеството
на наследник на Р.П.Т.. Удостоверението с изх. № от 12.09.2022 г. било с невярно
съдържание, тъй като било издадено на основание чл. 11, ал. 1 от Наредба от 24.04.2012 г. З.
И. не била наследник на Р.Т. и не била легитимирана да предявява процесните претенции.
Възразява ищцата да е живяла близо до Р.Т. и да се е грижила за нея. Ответникът твърди да
се е грижил за Р.Т.. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК;
С определение от 05.02.2024 г. като безспорни и признати между страните са
отделени следните обстоятелства, че Р.П.Т. е починала на 03.08.2022 г., както и, че същата
към датата на смъртта си е била собственик на процесния имот.
Установява се по делото и от нотариален акт № 122/22.05.1961 г., че Р.П.Т., П.А.Т. и
Е.П.Т. са придобили собствеността върху ид. ч. от дворно място с площ от 2370 кв. м. с
неуредени сметки по регулация за 342 кв. м., съставляващо парцел ХVІ-144, кв.19 по плана
на вилна зона І-ч м. Киноцентъра, землището на с. Драгалевци. С договор за доброволна
делба от 17.10.1961 г. е прекратена съсобствеността върху имота като в т.2 е посочено, че в
дял на П.А.Т., Е.П.Т. и Р.П.Т. се предоставя парцел ХVІІ от 1185 кв. м., при новообразувани
съседи: от една страна улица, парцел ХVІ, парцел ХІІІ и парцел ХІV. С договор за дарение от
08.08.1991 г. П.А.Т. и Е.П.Т. са дарили на дъщеря си Р.П.Т. собствените си 2/3 ид. ч. от
процесния имот.
С влязло в сила на 01.07.2020 г. решение по в. гр. д. № 4733/2018 г. на САС е признато
за установено спрямо Домокат АД, че Р.П.Т. е собственик по силата на покупко-продажба,
делба и дарение на недвижим имот, представляващ едноетажна вилна сграда от 49 кв. м.,
заедно с дворното място от 1185 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор 68134.1974.115, а
именно УПИ III-115, кв. 19а по плана на гр. София, м. Киноцентъра, с административен
адрес гр. София, ул. Патриарх ********.
2
Установява се по делото правото на собственост върху процесния недвижим имот на
Р.П.Т.. Вкл. и върху находящите се в имота сгради с идентификатори 68134.1974.5134.1 и
68134.1974.5134.2 на основание чл. 92 и чл. 97 ЗС.
От удостоверение за наследници се установява, че Р.П.Т. е починала на 02.08.2022 г.
Представен е по делото акт за брак № 0514 от 10.12.2011 г. в Руска Федерация между
Р.П.Т., ЕГН ********** и Б. П. Д., въз основа на който е издадено удостоверение за сключен
граждански брак № ********** от Община Пазарджик.
По иска по чл. 124, ал. 4 ГПК:
Съгласно чл. 31 КМЧП българските съдилища и други органи преценяват
валидността на чуждестранните официални документи съобразно правото на държавата, в
която те са били извършени или издадени. Следователно, предопределящо при преценката
както за валидността, така и за доказателствената сила на издадено от друга държава
свидетелство за сключен граждански брак, е съдържанието на чуждото право, подлежащо на
установяване съобразно правилата, регламентирани с чл. 43, ал. 1 – 3 КМЧП. В хипотеза,
когато чуждото право придава на свидетелството за сключен граждански брак силата на
официален свидетелстващ документ, то, по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 29
КМЧП, свидетелството ще се ползва не само с формална, но и с материална доказателствена
сила, обвързваща съда да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на
издалия го орган, са се осъществили така, както се твърди в документа.
От постъпилата информация от Министерство на правосъдието на Руската
Федерация се установява, че въпросите за сключване на брак и държавна регистрация на
сключен брак на територията на Руската федерация, в това число с чужди граждани, се
регулират от Семейния кодекс на Руската федерация и Федерален закон № 143-ФЗ от
15.11.1997 г. „За актовете за гражданско състояние“.
В съответствие с чл. 156 от Семейния кодекс формата и редът за сключване на брак
на територията на Руската федерация се определят от законодателството на Руската
федерация. Условията за сключване на брак на територията на Руската федерация се
определят за всяко от лицата, сключващи брак, от законодателството на държавата,
гражданин на която е лицето към момента на сключването на брака, като се спазват
изискванията на чл. 14 от Семейния кодекс по отношение на обстоятелствата, които
препятстват сключването на брак.
С цел спазване на изискванията на законодателството на Руската федерация чуждият
гражданин, който желае да сключи брак в органите за регистрация на актовете за гражданско
състояние /ЗАГС/ на Руската федерация, следва да представи документ, който потвърждава
неговото семейно положение и липсата на препятствия за сключване на брак на територията
на Руската федерация.
Лицата, които встъпват в брак, подават съвместна молба в писмена форма за
сключване на брак в орган на ЗАГС. В съвместната молба трябва да бъдат потвърдени
взаимното доброволно съгласие за сключване на брак, както и липсата на обстоятелства,
3
които препятстват сключването на брак. Едновременно с подаване на съвместната молба за
сключване на брак, трябва да се представят документите, удостоверяващи самоличността на
встъпващите в брак, превод на паспорта на гражданина на чуждата държава на руски език,
както и документ, който потвърждава прекратяване на предишния брак. Държавна
регистрация на сключен брак се извършва чрез вписване на акта за сключен брак от органа
на ЗАГС. Като удостоверяване на факта на държавна регистрация на сключен брак се издава
удостоверение за сключен брак /чл. 6, т. 2 и чл. 8, т. 1 от Федерален закон № 143-ФЗ/. В
съответствие с чл. 6, т. 4 от Федерален закон № 143-ФЗ образците на бланките на
удостоверенията за държавна регистрация на актове за гражданско състояние, както и
правилата за тяхното попълване, са утвърдени със заповед № 167 на Министерството на
правосъдието от 13.08.2018 г. По този начин документът, който потвърждава факта на
държавна регистрация на сключен брак в компетентен орган на Руската федерация, е
удостоверението за сключен брак в определената форма.
От постъпилото писмо от Министерството на правосъдието се установява, че
удостоверението за сключен брак в Руската Федерация е издадено от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
извършените от него и пред него действия, поради което има характер на официален
документ по смисъл на чл. 179 ГПК, а и съгласно чл. 12, т. 2 от Договор между НР България
и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела – документите, които
на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат
доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща
страна.
Актът за граждански брак е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване
на юридическо събитие. Той има доказателствена сила за отразените в него данни до
доказване на тяхната неистинност – чл. 34, ал. 2 ЗГР. В случаите, когато се оспорва
истинността на вписан в акта факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на отстраняване по
реда на чл. 547 ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. При спор
относно записаните в акта факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред – арг.
чл. 38, ал. 4 ЗГР.
В случая не се претендира допусната грешка в акта за сключен граждански брак, а се
оспорва истинността му като документ, защото не е съставен по предвидения в закона ред,
поради което съдът е сезиран с иск по чл. 124, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК може да се предяви иск за установяване
истинността или неистинността на един документ. Бракът е сключен между български
граждани, страни по настоящото производство са български граждани, поради което и
предявеният иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е подведомствен на българския съд. Няма данни
документът да е бил представен в предходно производство, а и удостоверението за сключен
граждански брак на Община Пазарджик е издадено на 13.12.2022 г., след смъртта на Р.Т.,
като искането за съставяне на граждански брак, сключен в чужбина е подадено от Б. П. Д. на
12.12.2022 г. Несъмнен е и интересът на ищеца от оспорване истинността /съдържанието/ на
4
удостоверението, доколкото ищцата твърди, че е наследник по закон на починалата Р.П.Т..
Правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност
на един документ е налице, ако неистинността на документа има значение за други
правоотношения между страните. В случая обстоятелството относно истинността на
документа има преюдициален характер относно предявения иск за собственост между
страните /а и относно обстоятелството кой са наследници на починалото лице/.
Предвид обстоятелството, че документът е официален свидетелстващ, то оспорилата
го страна следва да установи неговата неистинност. При спор за истинността на един
документ страните могат да си служат с всички доказателствени средства, вкл. и с писмени
доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ГПК, съдът извършва проверката
на оспорен по реда и в срока по чл. 193 ГПК документ, чрез сравняване с други безспорни
документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, т. е. допустими са всички
доказателствени средства. Възможно е към момента на откриването на производството по
оспорването тези доказателства да са вече събрани по делото или да са само посочени
/писмените – и представени/ от страните – в рамките на установените от закона преклузивни
процесуални сроковете за това. Няма процесуална пречка, обаче, във връзка с оспорването
на даден документ по реда на чл. 193 от ГПК, страните да посочат и да представят и други,
нови доказателства, включително писмени, които не са били посочени, представени и
събрани към този момент, и които да бъдат събрани и приети по делото с оглед проверката
на документа – решение № 113/04.06.2013 г. по гр. д. № 759/2012 г. на IV г. о. на ВКС.
От изготвената поръчка до Руската Федерация и постъпилото писмо от
Администрацията на гр. Челябинск, отдел ЗАГС се установява, че в архива на гр. Челябинск
не е вписан акт за сключен граждански брак между Б. П. Д. и Р.П.Т.. Удостоверение за
сключен брак серия № IV-ИВ № 847896 на посочените лица не е издавано /л. 205-209/. От
постъпило писмо от МВнР на Република България /л. 170/ се установява, че в периода 2010 г.
до 02.08.2022 г. на Р.П.Т. не е издавана виза за посещение на Руската Федерация. От
постъпило удостоверение от МВнР, отдел „БДС“ се установява, че няма данни за издаден
паспорт на Р.П.Т. в периода от 2010 г. до 02.08.2022 г. /удостоверението е оспорено от
ответника, в о. с. з. от 27.02.2025 г. е открито производство по чл. 193 ГПК и е разпределена
доказателствена тежест, но не са ангажирани доказателства за оборване на материалната
доказателствена сила на документа от ответника/. Липсват данни от за преминавания на
Р.П.Т. през ГКПП в посочения период /л. 171/.
С оглед приетите по делото доказателства и предвид законодателство в РФ, според
което лицата, които встъпват в брак, подават съвместна молба в писмена форма за сключване
на брак в орган на ЗАГС, регистрацията на сключения брак се извършва чрез вписване на
акта за сключен брак от органа на ЗАГС, като за удостоверяване на факта на държавна
регистрация на сключен брак се издава удостоверение за сключен брак /чл. 6, т. 2 и чл. 8, т. 1
от Федерален закон № 143-ФЗ/, то по делото се установява при пълно и главно доказване, че
в архива на гр. Челябинск не е вписан акт за сключен граждански брак между Б. П. Д. и
Р.П.Т., че удостоверение за сключен брак серия № IV-ИВ № 847896 не е издавано, както и, че
5
Р.П.Т. не е пътувала до Руската Федерация, поради което се оборва материалната
доказателствена сила на оспорения документ, документът е неверен /неистински/, тъй като
удостоверените в него факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо
положение. Граждански брак не е сключван, поради което документът е неистински и искът
по чл. 124, ал. 4 ГПК следва да се уважи.
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Ответникът оспорва ищецът да е придобил процесните имоти, доколкото излага, че
той е наследник на Р.Т., поради което за ищеца е налице интерес от предявения иск.
В тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху процесния
недвижим имот на твърдяното придобивно основание, а именно придобиването на
собствеността върху процесния недвижим имот като наследник на Р.Т., като докаже, че
процесният имот е бил собственост на Р.Т. към датата на смъртта, както и като докаже, че е
единствен наследник по закон на Р.Т..
Установи се, че вилно място, цялото с площ от 1185 кв. м., представляващо ПИ с
идентификатор 68134.1974.5134, с адрес на поземления имот – гр. София, ул. ********, с
площ от 1209 кв. м., ведно с находящите се в имота сгради с идентификатори
68134.1974.5134.1 /едноетажна вилна сграда, застроена на 49 кв. м., състояща се от стая, хол
и кухня/ и 68134.1974.5134.2, е била собственост на Р.П.Т. към датата на смъртта й.
От удостоверение за наследници на Р.П.Т. от 12.09.2022 г. се установява, че Р.П.Т.
няма низходящи, родителите й са починали през 1994 г., а по делото се установи и, че не е
имал съпруг към датата на смъртта си. Майката на Р.П.Т. е имала брат И.П.И. починал 1995
г., а бащата на Р.П.Т. е имал брат Д.А.Т. починал 1953 г., сестра Т.А.Й. починала 1918 г.,
сестра Р.А.Д. починала 1970 г., сестра С.А.С. починала 1988 г. и сестра И.А.В. починала 1997
г. Липсват живи чичовци или лели на Р.П.Т. към 02.08.2022 г. От първите братовчеди по
бащина линия се установява, че П.Й.Г. е починал 1988 г., Г.Й.Г. е починал на 1985 г. /двамата
синове на Т.Й./; М.Д.Л. е починала 2002 г. /дъщеря на Р.Д./; П.М.В.а е починала 2010 г., а
А.Д.А. е починал 1985 г. /дъщеря и син на Д.Т./; Д.К.П. е починала 2001 г. /дъщеря на И.В./;
Г.Р.Г. е починала 1986 г., а П.Р.В. е починала 2003 г. /дъщери на С.С./. Или единственият жив
първи братовчед на Р.П.Т. към датата на смъртта й е ищцата З. И. И. /дъщеря на вуйчо й
И.П.И./.
Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от II и по-горна
степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до
VI степен включително, като по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен
изключват по-далечния по степен съребрен роднина. С ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№
3/1994 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че в така регламентирания четвърти ред наследници по
закон не се допуска наследяване по право на заместване. Квотите са определени по
„коляно“, вместо по „глава“. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване
на низходящи /деца и внуци/ на братя и сестри, които са съребрени роднини от III
наследствен ред наследници по закон, а разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се отнася до
6
съребрени роднини от III до VI степен включително, които се призовават към наследяване,
когато няма наследници от предходния III ред. Ако се допусне наследяване по право на
заместване и в IV ред, биха били призовани към наследяване по право на заместване по-
далечни роднини от тези в предишния III ред наследници по закон, което е изключено
поради правилото: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен.
Правилото „низходящ на по-близък по степен роднина“ не е налице, поради което
разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е неприложима, като първи братовчеди и децата на
починали първи братовчеди не могат да наследяват едновременно – наследяват първите
братовчеди, а децата на починалите първи братовчеди няма да наследят.
Установява се, че З. И. И. е единственият наследник по съребрена линия от IV степен
на Р.П.Т.. Доколкото документът за граждански брак е неверен /неистински/, следователно Б.
Д. не се явява съпруг на починалата, то по наследство З. И. е собственик на процесните
имоти – вилно място, цялото с площ от 1185 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор
68134.1974.5134, с адрес на поземления имот – гр. София, ул. ********, с площ от 1209 кв.
м., ведно с находящите се в имота сгради с идентификатори 68134.1974.5134.1 и
68134.1974.5134.2.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца.
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК и доказва направата на разноски в размер на
общо 5175 лв. по настоящото производство и по производството по обезпечение на бъдещ
иск.
Оттук и на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 5175 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от З. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. ******** срещу Б. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Говедаре, ул.
„********, на основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, че удостоверение /акт/ за сключен брак №
0514 от 10.12.2011 г., сключен в Руска Федерация, отдел ЗАГС на Съветски район при
администрацията на гр. Челябинск, Челябинска област, между Р.П.Т., ЕГН **********
/починала на 02.08.2022 г./ и Б. П. Д., ЕГН **********, е неистински /неверен/ документ,
тъй като удостоверените в него факти и обстоятелства не отговарят на действителното
фактическо положение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от З. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. ******** срещу Б. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Говедаре, ул.
„********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че З. И. И., е собственик по наследство от Р.П.Т.,
ЕГН **********, на следните недвижими имоти – вилно място, цялото с пространство от
1185 кв.м., съставляващо парцел III-115, в кв. 19а вилна зона „Киноцентър“ – I при съседи: от
7
две страни – улици, парцел II-114 и от четвъртата страна парцели VI-112, V111 и IV-110,
съгласно акт за собственост, а по актуални кадастрални данни представляващ поземлен имот
с идентификатор 68134.1974.5134 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 03.12.2020 год., с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, ул.
********, с площ от 1209 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), ведно с находящите се в имота сгради:
сграда с идентификатор 68134.1974.5134.1 /едноетажна вилна сграда, застроена на 49 кв. м.,
състояща се от стая, хол и кухня, а по актуални кадастрални данни със застроена площ от 43
кв. м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна/ и сграда с
идентификатор 68134.1974.5134.2 / по актуални кадастрални данни със застроена площ от 11
кв. м., брой етажи 1, предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда/.
ОСЪЖДА Б. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Говедаре, ул. „********, да заплати
на З. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 5175 лв. – разноски по настоящото производство и в производството по чл.
390 ГПК по ч. гр. д. № 4195/2023 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8