№ 3311
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110209505 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "М. -Т." ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. “*********, представлявано от
управителя и законен представител С. Н. Ч., чрез пълномощник адв. М. С. М.,
срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0068800 , издаден от ОПП при СДВР,
с който на "*М. -Т." ЕООД, ЕИК: ****, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 2000 /две хиляди/ лева за извършено на 26.11.2021 г. нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в несключване на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за МПС, марка “*******”, модел
“********”, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, с регистрационен номер *******.
Според жалбоподателя, атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като
е издадено при съществено процесуално нарушение и в нарушения на
материалния закон. В подкрепа се сочи, че описаната в ЕФ фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност.
В открито съдебно заседание въззивникът е редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна е редовно призована и се представлява от юрк. С.
М. в откритото съдебно заседание. По делото са депозирани писмени бележки,
в които процесуален представител на въззиваемата страна изразява
становишще по същество за неоснователност на жалбата и моли атакуваното
НП да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане в полза на
1
страната на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2024 г., в 00:24 часа, в гр. София, на ул. "Околовръстен път",
срещу № 36, с посока на движение от бул. "Черни връх" към бул. "България", с
АТСС № MD 1197 е установено нарушение, изразяващо се в това, че
юридическото лице "М. -Т." ЕООД, ЕИК: ****, което е собственик на МПС,
регистрирано в Република България и не е спряно от движение, не е сключило
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за ЛЕК автомобил,
марка “*******”, модел “********”, с регистрационен номер *******.
Поради това е издаден ЕФ серия Г № 0068800, с който на
дружеството-собственик на конкретното МПС, а именно на “МИКОС
ТРАНС” ЕООД, ЕИК: ****, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Писмени доказателства: Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0068800,
издаден от ОПП при СДВР ведно със снимков материал; справка собственост
на автомобил с рег. № *******; заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г., издадена
от министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 3-С-ИСИС от
12.02.2021 г.; удостоверение за преглед на вписан тип средство за измерване;
решение за одобрение типа на уреда за измерване; протокол за използване на
АТСС с № MD 1197 от 03.09.2024 г. ведно със снимка; списък с намерени
фишове; ежедневна форма на отчет от 03.09.2024 г. за смяна от 23: 20 часа до
01: 00 часа със служебно МПС с рег. № **** и други.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се
прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
2
атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, при установяване с АТСС на управление
на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика-
юридическо лице се налага имуществена санкция, като съгласно чл. 647, ал. 3
от КЗ санкционирането се извършва чрез издаване на електронен фиш по реда
на ЗДвП.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани с
процедурата по издаване на конкретния ЕФ, вкл. с оглед компетентността на
издателя, както и с оглед неговото съдържание.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени
изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Описанието на нарушението в ЕФ съдържа всички обстоятелства
от значение за отговорността - място, време, изпълнително деяние и неговите
обективни характеристики- управление на МПС, регистрирано на територията
на Република България, което не е спряно от движение, като за същото не е
изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Обемът на информацията в пълна степен
позволява на нарушителя да разбере фактическите рамки административното
обвинение, като така изложените твърдения напълно съответстват на дадената
правна квалификация, която от своя страна е пределно пълна и ясна и съдържа
всички релевантни към отговорността разпоредби, както нормата на чл. 461, т.
1 от КЗ, регламентираща нарушеното задължение, така и правилото уреждащо
основанието за налагане на санкцията. Процедурата по издаване на самия ЕФ
е спазена, а ЕФ има изискуемото от закона съдържание.
Съдържането на електронния фиш не оставя съмнение относно
субекта на отговорността, а именно юридическото лице "М. - Т." ЕООД.
Видно от описанието на нарушението, същото е свързано именно със
задължението на собственика на МПС, какъвто се явява юридическото лице
(търговското дружество), а с електронния фиш е наложена имуществена
санкция, т. е. ангажирана е именно отговорността на дружеството, а не на
което и да е физическо лице, като вписването на данните на лицето С. Ч. в ЕФ,
е направено единствено с оглед качеството на законен представител на
дружеството, което е изрично отбелязано в ЕФ и то непосредствено след
имената на представителя. По тези съображения съдебният състав приема, че
не е налице каквато и да е празнота или неяснота в съдържанието на
3
обжалвания електронен фиш, която да съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, рефлектиращо върху правото на защита.
С оглед установените факти в конкретния случай правилно е
определен субектът на отговорността, тъй като видно от приложената справка
за регистрация и собственост лек автомобил, марка “*******”, модел
“********”с рег. № *******, същият е собственост именно на търговско
дружество "М. - Т." ЕООД, ЕИК: ****, което е достатъчно добре
индивидуализирано в самия ЕФ.
В хода на административнонаказателното производство на
дружеството жалбоподател е повдигнато обвинение за осъществено
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като в качеството
си на собственик на моторно превозно средство – ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка
"*******", с рег. № *******, което е регистрирано в Република България и не
е спряно от движение, дружеството чрез законния си представител, не е
изпълнило задължението за сключване на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Фактическите
положения, приети за установени от АНО и станали основание за издаване на
атакувания електронен фиш са установени в рамките и на настоящото
производство, като нарушението на посочената по-горе императивна
разпоредба се явява установено по безспорен начин. Видно от приложената
справка за регистрация и собственост на МПС, то негов собственик е именно
"М. - Т." ЕООД, като съгласно извлечението от информационната система на
Гаранционен фонд, за МПС с рег. № *******, към дата 04.09.2024 г. не е била
налична валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. В
хода на административнонаказателното производство не се събраха
доказателства, които да опровергават справката от Гаранционен фонд. От
разпечатката от АТСС, съдържаща фотоснимка и данни за контрола, то на
посочената дата автомобилът се е движил на територията на град София,
въпреки липсата на задължителната застраховка. Ето защо е налице
твърдяното и описано в ЕФ административно нарушение. Доколкото
нарушението е извършено от юридическо лице, изследване на субективната
страна на деянието не се налага.
Съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е задължение на всяко лице, което е собственик на
МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Ето защо правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя "М. - Т."
ЕООД. Нарушението се състои в това, че не е била сключена изискуемата от
закона задължителна застраховка, което задължение тежи единствено върху
собственика и е без значение кой е управлявал превозното средство.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
електронният фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
4
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. ", т. е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на
конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид,
на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето,
боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва да се
изтъкне, че уточнението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, относно отсъствието на
контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението, като процесът по
издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган.
(изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022 г. по адм. д. №
2762/2022 г., Решение № 3840 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 27568/2022 г. по
описа на АССГ). Избраният за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на ЕФ, се явява
законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента
на деянието. Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, "Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. ". Понятието за автоматизирано техническо
средство или система е легално дефинирано в § 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015 г.
Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може
да бъде както стационарно, така и мобилно, т. е. "прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес", каквото е АТСС в конкретния случай.
Мобилната система за видеоконтрол с номер на устройството MD
1197 е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол
служител на СДВР, като е поставено начало на работата в 23: 20 часа на
03.09.2024 г. и е сложен край на работата в 01: 00 часа на 04.09.2024 г. В
случая са спазени всички изисквания относно реда за използване на
автоматизирани технически средства от категорията на мобилните,
включително с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Конкретното АТСС представлява одобрен тип техническо средство,
съгласно приложените в преписката и приобщени по делото писмени
доказателства, съобразно които конкретното техническо средство е преминало
проверка за изправност. С оглед изложеното, съдът приема, че конкретното
техническо средство е било годно за употреба към 03.09.2024 г. Що се отнася
до начина на експлоатация на самото средство и конкретните обстоятелства
5
при извършване на проверката, по делото са налице достатъчно доказателства,
въз основа на които да се установи без съмнение точното място, където е
осъществена проверката, вкл. посоката на движение на автомобилите спрямо
мястото на поставяне на мобилното техническо средство. В тази връзка следва
да се отбележи, че точните GPS координати се съдържат в приложената
снимка към ЕФ, която съдържа и словесно описание на мястото на
осъществяване на видеозаснемането. Ето защо в случая липсва нарушение на
процедурата по самото видеозаснемане с АТСС.
Възражението за изтекла погасителна давност е напълно
несъстоятелно, предвид датата на деянието и установените в чл. 80, ал. 1, т. 5
НК вр. чл. 11 от ЗАНН срокове. Що се отнася до давностните срокове по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, те касаят съставяне на АУАН и издаване на НП, но не
и издаване на електронен фиш. За издаването на електронен фиш са
приложими правилата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а не общите правила на
ЗАНН, като издаването на електронния фиш, който разпоредбата на чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП приравнява на наказателно постановление не се предхожда от
съставяне на АУАН. В този смисъл е невъзможно да започне да тече и
шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е обвързан със съставяне
на АУАН.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция
по ал. 1. ", а съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ на лице, което не изпълни
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се налага имуществена санкция в
размер на 2000 лева. Ето защо наложената в конкретния случай имуществена
санкция е законосъобразно определена по вид и размер. Настоящият случай не
може да се определи като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 ЗАНН вр. § 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН, като същият по нищо не се отличава от обичайните
случаи на нарушения от посочения вид.
По изложените съображения от фактическо и правно естество,
жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде
потвърден. При извод за неоснователност на жалбата, жалбоподателят няма
право на разноски и такива не следва да му се присъждат.
Въззиваемата страна има право на разноски, за присъждане на каквито
е направено своевременно искане. Ето защо на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на сумата от 80. 00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата
и правна сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е
явил в откритото съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид
6
становището си по делото. За заплащането на тази сума следва да бъде
осъдено дружеството-жалбоподател, което с поведението си е станал повод за
това въззиваемата страна да направи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0068800,
издаден от ОПП при СДВР, с който на "М. - Т." ЕООД, ЕИК: ****, на
основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева
за извършено на 04.09.2024 г. нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
изразяващо се в несключване на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за МПС, марка “*******”М модел “********”, с
регистрационен номер *******.
ОСЪЖДА “М. - Т.” ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7