Решение по дело №187/2024 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 898
Дата: 23 май 2024 г. (в сила от 23 май 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247160700187
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 898

Перник, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МАРИЯ ХРИСТОВА
   

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20247160700187 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р. Х. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат И. Ш. от АК – [област], негов пълномощник, против заповед № 728 от 19.02.2024 година, издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ в Министерството на вътрешните работи (ГДГП – МВР).

С оспорваната заповед, на Р. Х. А., изпълняващ длъжност „старши полицай“ на Граничен-контролно пропускателен пункт (ГКПП) – Стрезимировци, от Гранично полицейско управление (ГПУ) – [община], към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – [община], при ГДГП – МВР, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 15, предл. второ от ЗМВР, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, алтернатива втора, предложение второ, алтернатива последна, и т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, и т. 10 и т. 17 на раздел II от Указания с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директор на РДГП – [община], е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. По същество се излагат доводи за издаване на оспорвания акт при неспазване на установената форма; липса на информиране на жалбоподателя, че срещу него се води дисциплинарно производство, с което е лишен от правото му на защита; неизвършване на вмененото нарушение; описанието на външния вид на пътуващите в процесното МПС, извършено в заповедта е субективно и неотносимо към проведеното дисциплинарно производство; в оспорената заповед се правят предположения за извършено престъпление, които са неотносими към вмененото дисциплинарно нарушение; в заповедта изрично е прието, че в справката от СДВР не е извършено описание на външните белези на служителя на „Гранична полиция“ и не може да се каже кой служител от дежурната смяна е извършил граничната проверка, съответно дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, довело и до нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР; в заповедта не е посочено в какво точно се състои неизпълнението на служебните задължения, а доказателства в тази насока не се сочат; неоснователно е приетото в оспорвания акт, че жалбоподателят е напуснал работното си място без да заключи екрана на компютъра си, тъй като към този момент служителят е изпълнявал служебните си задължения по осъществяването на граничен контрол и гранични проверки съгласно изискванията на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗМВР, а обратното не се твърди, нито доказва от наказващия орган, както и не се сочи период, в който служителят не е бил на работното си място в процеса на граничните проверки, поради което недоказано е извършването на нарушение по чл. 199, ал. 1. т. 6 от ЗМВР; недоказано е извършването и на нарушение по чл. 37 от Инструкцията във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – посоченият текст не въвежда задължение за извършване на задълбочена проверка на всеки преминаващ автомобил, като в ал. 3 и 4 се дават указания кога са налице основания за извършване на задълбочена проверка на втора линия на ГКПП, а при извършване на процесната проверка не са установени признаци, даващи правно основание за извършване на задълбочена проверка на „втора линия“, С тези доводи се иска от съда да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса.

В проведеното на 25.04.2024 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. Ш. от АК – [област], който поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното на 25.04.2024 година съдебно заседание ответникът по жалбата – Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба (писмени бележки) вх. № 1203 от 24.04.2024 г., депозирана от главен юрисконсулт Я. З.-С., негов пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна – в хода на проведеното дисциплинарно производство са събрани всички необходими материали, които в своята съвкупност доказват възприетата в оспорваната заповед фактическа обстановка; с деянието си Р. Н. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 15, предл. второ от ЗМВР; при издаването на заповедта са съобразени разпоредбите на ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, относно начина, сроковете за извършване на проверка, тежестта на нарушението и съответстващото наказание, а на служителя е осигурена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита. Моли съда да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. Х. Н. изпълнява длъжност старши полицай в ГКПП – С.и, от ГПУ – Трън към РДГП – Д. при ГДГП – МВР, считано от 01.07.2020 г., и към момента на обявяване на настоящото дело за решаване – 25.04.2024 г. (л. 200).

Запознат е със специфична длъжностна характеристика за длъжността „полицай – старши полицай“ в ГККПП от ГПУ към РДГП при ГДГП – МВР, вид длъжност – младши изпълнителска, със специфично наименование на длъжността – младши инспектор, на 21.07.2022 г. (л. 204).

Запознат е в това си качество също: с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на 18.12.2020 г. (л. 206); Инструкция № 8121з-1492/04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на гранични проверки на ГКПП, на 18.11.2022 г. (л. 205); Указания рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., за задълженията на служителите, назначени за работа на АРМ № 1 – трасе „вход“ – пешеходци, леки автомобили, автобуси и камиони“ на ГКПП – С. на 03.12.2023 г. (л. 216).

За времето от 08:30 часа на 04.01.2024 г. до 08:30 часа на 05.01.2024 г. на ГКПП – С.и, младши инспектор Р. Х. Н. е на работа в 24-часова дежурна смяна, заедно с младши експерт П. Д. М. – командир на отделение на ГКПП – С. от ГПУ – [община], при РДГП – [община], и младши инспектор М. К. А. – старши полицай на ГКПП – С., от ГПУ – [община], при РДГП – [община] (л. 239). Разпределен е да изпълнява служебните си задължения на трасе „вход“ (л. 235).

Н. 10.01.2024 г. ВПД директор на РДГП – [община], въз основа на данни в справка рег. № 513р-326 от 09.01.2024 г. по описа на СДВР, във вр. с образувано досъдебно производство (ДП) № 005/2024 г. по описа на СДВР за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 от Наказателния кодекс НК), и формирано предположение въз основа на тях за извършено тежко дисциплинарно нарушение от Р. Х. Н., изготвя до директора на ГДГП – МВР, предложение рег. № 4078р-597 от 10.01.2024 г. (л. 291) за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина и определяне на дисциплинарноразследващ орган (ДРО).

Мотиви за изготвяне на предложението са данни в цитираните материали и в извършена справка в АИС „Граничен контрол“ за периода от 00:00 часа на 04.01.2024 г. до 22:00 часа на 05.01.2024 г. Посочено в справката е, че за времето от 08:30 часа на 04.01.2024 г. до 08:30 часа на 05.01.2024 г., на ГКПП – С., на работа са трима служители на ГКПП – С. от ГПУ - Трън при РДГП – [община], измежду които и младши инспектор Р. Н. – старши полицай, определен да изпълнява служебните си задължения на трасе „вход“. Изложено е, че в резултат на извършените проверки и предоставените данни е установено, че при извършването на гранична проверка на българска територия от служителите на „Гранична полиция“ при преминаването на А.К. и П.А. през ГКПП – С., за излизане от [държава], с лек автомобил [Марка], модел „Q7“, с рег. № [рег. номер], служители на „Гранична полиция“ са пропуснали А.К. да напусне страната с чужд личен документ. Сочи се е в предложението, въпреки че се предлага образуване на производство срещу Р. Н., че предвид факта, че в справка рег. № 513р-326/09.01.2024 г. по описа на СДВР не е направено описание на външните белези на служителя от „Гранична полиция“, не може по категоричен начин да се каже кой служител от дежурната смяна е извършил граничната проверка на лицата.

Със заповед № 3282з-108 от 10.01.2024 г. (л. 36) на директора на ГДГП – МВР, въз основа на предложение рег. № 4078р-597 от 10.01.2024 г., и изнесените в същото данни, на основание чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, срещу Р. Х. Н. е образувано дисциплинарно производство. Заповедта е мотивирана с данните в изготвеното предложение и съдържанието на справката, въз основа на които е прието, че може да се направи обосновано предположение за извършено нарушение на правилата за граничен контрол – чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 24 и чл. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Посочено е в тази връзка, че извършеното е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от МВР, съставомерно с чл. 203, ал. 1, т. 13, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Със същата заповед младши инспектор Р. Х. Н. е отстранен временно от длъжност, както и е определен поименен състав на дисциплинарноразследващ орган (ДРО). Разпоредено е изготвянето в срок до 12.02.2024 г. на обобщена справка и становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо младши инспектор Р. Н.. Указано е на ДРО да запознае служителя с издадената заповед и да му разясни правото на участие в дисциплинарното производство самостоятелно или подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или адвокат, като дава обяснения и представя доказателства. Заповедта е съобщена на Р. Н. на 10.01.2024 г. (л 40).

Със заповеди на директора на ГДГП – МВР, № 3282з-180 от 15.01.2024 г. (л. 41), № 3282з-3081 от 22.01.2024 г. (л. 44) и № 3282з-522 от 06.02.2024 г. (л. 46), заповед № 3282з-108 от 10.01.2024 г. (л. 36) на директора на ГДГП – МВР, е изменена в частта ѝ относно персоналния състав на ДРО. Заповедите са съобщени на Р. Н., съответно на 15.01.2024 г., 25.10.2024 г. и 09.02.20224 г.

Част от преписката е покана рег. № 3282р-1636 от 15.01.2024 г. (л. 115), отправена до Р. Н. за запознаване със заповед № 3282з-180 от 15.01.2024 г. Посочено е дисциплинарното нарушение – по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което производството е образувано, на служителя са разяснени правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и чл. 34 от АПК, посочени са последиците по чл. 205, ал. 5 от ЗМВР, предоставена му е възможност да даде писмени обяснения, адресирани до директора на ГДГП – МВР, и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства.

 

Н. 29.01.2024 г. Р. Н. депозира пред директора на ГДГП – МВР, сведение вх. № 328200-2647 (л. 117), по повод въпросник рег. № 3282р-2742 от 25.01.2024 г. (л. 121), изпратен му от ДРО във връзка с извършваното разследване по производството, образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина. Сведението не съдържа данни, относимо към дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарна отговорност на жалбоподателя с процесната заповед, поради което и ирелевантни за фактическите установявания по делото са дадените от служителя отговори пред ДРО.

Проведено е разследване от ДРО, резултатите от което са обективирани в изготвена обобщена справка рег. № 3282р-4548 от 09.02.2024 г. (л. 82). Въз основа на събраните доказателства, включително преглед на записи на електронен носител от камерите за видеонаблюдение на ГКПП – С., за времето от 08:00 часа на 04.01.2024 г. до 08:00 часа на 05.01.2024 г., на предоставени допълнителни записи от видеонаблюдението на ГКПП – С.и, предадени на разследващите органи от СДВР във връзка с воденото ДП № 5/2024 г., за което е изготвен протокол № 7, рег. № 3282р-4284/07.02.2024 г. (л. 173), както и въз основа на заключенията по видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, извършена от експерт на ГКПП – Аерогара [област], от ГПУ – [област], обективирана в протокол рег. № 8177р-4070/05.02.2024 г., ДРО приема следното:

  1. Лек автомобил [Марка], модел „Q7“, с български рег. № [рег. номер], се явява за извършване на гранична проверка при влизане в страната на ГКПП – С., като спира пред бариерата на трасе „вход“. Младши инспектор Р. Н. взима документите за самоличност, документите на автомобила и поглежда към прозореца на задната лява врата. След като влиза в кабината на автоматизирано работно място (АРМ) № 1, вдига бариерата и пропуска автомобила, който спира пред кабината в 20:55 часа. В автомобила пътуват българските граждани П.С.А. – водач, и А.Ф.К. – пасажер.
  2. Граничната проверка при влизане в страната на лек автомобил [Марка], модел „Q7“, с български рег. № [рег. номер], и пътуващите в него български граждани е извършена на АРМ № 1 на ГКПП – С., от младши инспектор Р. Х. Н. – старши полицай на ГКПП – С.и, от ГПУ – [община], към РДГП – [община], при ГДГП – МВР.
  3. В хода на граничната проверка младши инспектор Р. Х. Н. не извършва физическа проверка на превозното средство, което се установява от видеонаблюдението на ГКПП – С.и, като не проверява багажното отделение на автомобила.
  4. След извършване на проверка на лицата и автомобила в А. Г., младши инспектор Р. Х. Н., при напускане на кабината на АРМ № 1 не излиза от менюто на АИС – ГК на компютъра, което се потвърждава от прегледаните записи от видеонаблюдението на ГКПП.

Според ДРО, с деянията си младши инспектор Р. Х. Н. нарушава чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, и т. 10 и т. 17 на раздел II от Указания за задълженията на служителите, назначени за работа на АРМ-1-трасе „вход пешеходци, леки автомобили, автобуси и камиони“ на ГКПП – С., с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директора на РДГП – [община], което се потвърждава от прегледаните записи от видеонаблюдението на ГКПП.

Въз основа на горното в справката се приема, че с деянието си младши инспектор Р. Х. Н. виновно е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо, алтернатива втора, предложение второ, алтернатива последна, и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо, и т. 15 от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. Направено е предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

Така формираните в обобщената справка изводи са мотивирани в обстоятелствената част на заповедта на първо място изцяло с фактическите обстоятелства, обосновали предложение рег. № 4078р-597 от 10.01.2024 г. за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина – по чл. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

Справката е основана още и в данните от протокол рег. № 3282р-4284/07.02.2024 г. (л. 173) за извършен от ДРО преглед на видеозаписи от камерите за видеонаблюдение на ГКПП – С., за времето от 08:00 часа на 04.01.2024 г. до 08:00 часа на 05.01.2024 г., и конкретно времевия период от 20:39:58 часа до 20:58:28 часа на същата дата. В протокола са описани действията на Р. Х. Н. на 04.01.2024 г. на трасе „вход“ на ГКПП – С., при извършване граничната проверка при влизане в страната на лек автомобил [Марка], модел „Q7“, с български рег. № [рег. номер], и пътуващите в него български граждани.

Справката се основава и в предоставен на ДРО с писмо рег.№ 8177р-4070/05.02.2024 г., Протокол № 7 от извършена на 02.02.2024 г. от експерт на ГКПП – Аерогара [област], от ГПУ – [област], видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза (л. 192). За извършване на експертизата са предоставени 2 броя CD и 2 броя хартиени носители – справки от БДС за Р. Х. А.. Съгласно заключението: „Изображенията в обектите са годни за техническо изследване и сравнителен анализ, а на предоставените записи от ГКПП – С., се намира информация за лица, които са идентични с лица, за които е предоставен снимков материал за сравнение“; „Резултатът от сравнителния анализ позволява с достатъчна степен на категоричност да се направи извод, че откопираните от записите годни снимки на лице от мъжки пол, приемащо документи на преминаващо през ГКПП – С., лице, управляващо лек автомобил [Марка], модел „Q7“ с рег. № [рег. номер] – фиг. 1, са идентични със снимката на лице от БДС за Р. Х. Н. с [ЕГН], условно обозначен с ф. к. 2. Лицата са идентични.“ Експертът приема: „при преглеждането на записите се установи, че камера № 20 е заснела как в 20:54:11 часа на 04.01.2024 г. лицето Р. Х. Н. върви към лек автомобил [Марка], модел „Q7“ с рег. № [рег. номер] – фиг. 5. В 20:54:14 часа на 04.01.2024 г. се вижда моментът, в който Р. Х. Н., приема документи от преминаващо през ГКПП – С. лице, управляващо лек автомобил [Марка], модел „Q7“, с рег. № [рег. номер] – фиг. 6.“

Обективирани в справката са също и резултатите от редица други действия по извършеното от ДРО разследване. Всички те са относими към установяване на обстоятелствата, обосновали предложение рег. № 4078р-597 от 10.01.2024 г. за образуване на дисциплинарно производство, съответно мотивирали и издаването на заповед № 3282з-108 от 10.01.2024 г. (л. 36) от директора на ГДГП – МВР, на основание чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, а именно предположение за извършено от Р. Н. тежко нарушение на служебната дисциплина, с правна [жк], ал. 1, т. 13 от ЗМВР, различна от изведената в изготвената обобщена справка – по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо, и т. 15 от ЗМВР, във вр. с разпоредби на Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. и Указания с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г. Включително възпроизведени, без съответно обсъждане, анализ и оценка, са и обясненията на Р. Н., дадени в сведение вх. № 328200-2647/29.01.2024 г. (л. 117), по повод въпросник рег. № 3282р-2742 от 25.01.2024 г. (л. 121), изпратен му от ДРО във връзка с извършваното разследване по производството за тежко нарушение на служебната дисциплина, не и за възприетото от ДРО в изготвената обобщена справка. Справката не съдържа конкретни мотиви, обосноваващи извършената промяна на правната квалификация на дисциплинарното нарушение.

Р. Н. е запознат с обобщената справка и материалите по производството лично, срещу положен подпис на 09.02.2024 г. (л. 112), въз основа на отправена му покана рег. № 3282р-4551 от 09.02.2024 г. (л. 113), връчена му също лично на 09.02.2024 г., с която на основание чл. 207, ал. 10 ЗМВР му е предоставено и право в срок от 24 часа да даде, адресирано до директора на ГДГП – МВР, писмени обяснения или възражения относно отразените в справката фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, и да представи доказателства. Такива не са депозирани (л. 81).

Дисциплинарното производство пред ДРО приключва с изготвяне на становище рег. № 3282р-4691 от 12.02.2024 г. (л. 48). Н. директора на ГДГП – МВР, се предлага да наложи на младши инспектор Р. К. дисциплинарно наказание „порицание“ срок от 6 месеца до 1 година, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо, и т. 15, предл. второ от ЗМВР, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, алтернатива втора, предложение второ, алтернатива последна, и т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, и т. 10 и т. 17 на раздел II от Указания за задълженията на служителите, назначени за работа на АРМ-1-трасе „вход пешеходци, леки автомобили, автобуси и камиони" на ГКПП-С.с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директор на РДГП – [община]. Становището е изцяло мотивирано с възпроизвеждане на изложеното от фактическа страна в обобщената справка. Също не съдържа мотиви, свързано с извършената промяна в правната квалификация на дисциплинарното нарушение.

Материалите по дисциплинарното производство са докладвани на директора на ГДГП – МВР, на 12.02.2024 г., видно от положена резолюция с подпис и печат на същата дата и обективирано разпореждане – „Да! Дисц. наказание за 1 г.“ (л. 48).

Въз основа на изготвените обобщена справка, становище и материалите по проведеното дисциплинарно производство, директорът на ГДГП – МВР, издава заповед № 3283з-728/19.02.2024 г. (л. 24), с която налага на младши инспектор Р. Х. Н. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо – неизпълнение на служебни задължения, и т. 15, предл. второ от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР нормативни актове, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, алтернатива втора, предложение второ, алтернатива последна – неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на преките ръководители, и т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, във вр. с чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, и т. 10 и т. 17 на раздел II от Указания за задълженията на служителите, назначени за работа на АРМ-1-трасе „вход пешеходци, леки автомобили, автобуси и камиони“ на ГКПП –С. с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директор на РДГП – [община].

От фактическа страна заповедта е основана в първата си част изцяло в изготвеното предложение рег. № 4078р-597 от 10.01.2024 г. (л. 291) за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Възпроизведени дословно са почти всички фактически основания, послужили за изготвяне на предложението за образуване на производство за извършено тежки нарушение на служебната дисциплина, включително липсата на яснота относно това кой е служителят, извършил граничната проверка.

Непосредствено след така изложеното, на следващо място заповедта е мотивирана от фактическа страна с изводите, направени в изготвената обобщена справка рег. № 3282р-4548 от 09.02.2024 г. (л. 82) – неизвършена от страна на Р. Н., в посоченото му качество, на посочените място и дата, и при описаните обстоятелства, физическа проверка на превозно средство – лек автомобил [Марка], модел „Q7“, с български регистрационен номер [рег. номер], тъй като не е извършена проверка на багажното отделение на автомобила, и „неизлизане“ от страна на служителя от менюто на АИС – ГК на компютъра при напускане на кабината на АРМ № 1, които обстоятелства са приети за установени въз основа на прегледаните от ДРО записи от видеонаблюдението на ГКПП.

Посочено в заповедта е още, че е извършена оценка на всички материали по производството. Съответно е прието, че нарушението на служебната дисциплина не попада в категорията на тежките, но не може да се квалифицира и като маловажно. Посочени са и обстоятелствата по извършване на нарушението – в работно време, при осъзнаване на отговорността за действията. Формата на вината е определена като небрежност (несъзнавана непредпазливост). Извършено е описание на цялостното поведение на служителя с извадки от приложената кадрова справка, но не са изложени мотиви в каква посока при определяне на наказанието рефлектира това поведение. Извършена е преценка за спазване на сроковете за реализиране на дисциплинарна отговорност като е направени извод, че същите са съобразени. Въз основа на така изложеното е направен извод, че наказание „порицание“ е съответно на тежестта на извършеното от Р. Н.. Не се съдържат мотиви, обосноваващи определянето на срока на наказанието – една година, явяващ се максимален размер.

Заповедта е връчена на служителя на 20.02.2024 г. (л. 27).

Н. 06.03.2024 г. Р. Н. депозира жалба срещу така издадената заповед.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена в сроковете, установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два месеца от откриване на нарушението или не по-късно от една година от извършването му да упражни правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание, доколкото същата е издадена на 19.02.2024 г. Материалите се счита, че са достигнали до знанието на дисциплинарнонаказващия орган на 09.02.2024 г., съобразно поставената резолюция върху изготвената обобщена справка (л. 82), а нарушението е извършено на 04.01.2024 г. Което свой ред означава, че едногодишният срок изтича на 04.01.2025 г., а двумесечният – на 09.04.2024 г.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, директорът на ГДГП – МВР, в качеството си на ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 38, т. 4 от ЗМВР – главна дирекция на МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“, разполага с правомощието да налага всички дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР, в случаите на извършени дисциплинарни нарушения от служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато по вид длъжност, установи се от доказателствата по делото, изпълнява и жалбоподателя. Не е налице основание за отмяна на оспорения административен акт по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и приема, че е извършено дисциплинарното нарушение, както и е посочена възприетата от наказващия орган правна квалификация. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочен неговият срок. Посочени са органът и срокът за обжалване на акта. Заповедта не съдържа мотиви относно продължителността, срока на наложеното дисциплинарно наказание, което е нарушение на изискването за форма на административния акт, установено в чл. 59, ал. 1, т. 4. във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК. Това обстоятелство, преценено ведно с налагането на едно наказание за описани две нарушения на служебната дисциплина, който порок ще бъде подложен на обсъждане по-долу в решението, съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта в хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административнопроизводствените правила:

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР, съответно в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.), издадена на основание чл. 215а от ЗМВР.

Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител.

В настоящия случай производството е образувано въз основа на изготвено предложение по реда на чл. 40, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., с издаване на заповед по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР – поради наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 2, т. 13, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, състоящо се в пропускане от страна на служители на „Гранична полиция“ на ГКПП – С., от ГПУ - Т. при РДГП – [община], изпълняващи дежурната смяна за времето от 08:30 часа на 04.01.2024 г. до 08:30 часа на 05.01.2024 г., на ГКПП – С., на лицето А.К. да напусне страната с чужд личен документ.

Жалбоподателят, съобразено с правилото, установено в разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР, гарантиращо правото му на участие в производството образувано срещу него от самото му начало (арг. от чл. 207, ал. 1 от ЗМВР), е запознат с така издадената заповед и след надлежна покана, съгласно чл. 44, ал. 4 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.

Именно във връзка с така предявеното му „обвинение“ – за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, с посочения фактически състав и описани обстоятелства по извършването му, жалбоподателят депозира и сведение, в което дава отговор на въпроси, поставени му от ДРО, които въпроси също се отнасят конкретно до така предявеното му със заповедта от фактическа и правна страна, обосновало образуваното производство.

От горното следва, че на този етап процедурата не е опорочена в посока препятстване правото на защита на лицето, срещу което производството се води.

За резултатите от извършеното разследване от назначената от компетентния наказващ орган Комисия, представляваща ДРО, е изготвена обобщена справка, съгласно изискването на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 49 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. ДРО приема, че е извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, неквалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, при фактически обстоятелства – неизвършена от жалбоподателя при посочените обстоятелства физическа проверка на процесното МПС, на трасе „вход“ на ГКПП – С. и неизлизане от менюто на АИС – ГК на компютъра на АРМ № 1. Т.е. въз основа на извършеното разследване са променени съществено както приетата за установена при образуване на производството фактическа обстановка, така и правната квалификация на нарушението. В такава хипотеза съгласно правилото на чл. 47, ал. 1, т. 6 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., ДРО предлага на ДНО да бъде изменена заповедта за образуване на производството. По делото не се представиха доказателства за процедиране съобразно така установеното правило. Което рефлектира върху правото на защита на лицето, срещу което производството се води, гарантирано му от самото начало (арг. от чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР и чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Тези изводи се подкрепят включително от доводите, изложени в жалбата, отнасящи се в значителна своя част именно до предявеното на Р. Н. първоначално „обвинение“ в извършването на тежко дисциплинарно нарушение.

Но дори да се приеме, предвид обстоятелството, че в процесния случай нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание не е [жк], поради което не съществува процесуална пречка същото да се образува и без издаване на нарочна заповед (чл. 208 от ЗМВР), в каквато хипотеза на свой ред липсват изрично нормативно разписани правила за уведомяване на лицето за образуване на производството, налице е следващ порок, рефлектиращ съществено върху процесуалната законосъобразност на процедирането.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарно наказание, наказващият орган задължително изслушва наказаното лице или приема писмените му обяснения. Според чл. 59 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., когато след запознаване с обобщената справка, служителят, срещу когото се води дисциплинарното производство не е дал писмени обяснения или възражения, ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание призовава служителя с покана да даде писмени обяснения или да го изслуша. Анализът на цитираните нормативни разпоредби води на извод, че изслушването на служителя или приемането на писмените му обяснения по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, не предпоставя задължително издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание единствено в хипотеза на дадени писмени обяснения или направени възражения след запознаването с обобщената справка.

По делото не се спори, което се установява от представените писмени доказателства (л. 81), както и изрично се приема в оспорваната заповед (л. 26), че Р. Н. не представя писмени обяснения и възражения по фактите и констатациите в обобщената справка, които изрично указано му е в поканата за запознаване със справката, че следва да бъдат адресирани до директора на ГДНП – МВР (л. 113). В такава хипотеза неотправянето на покана от ДНО е нарушение на изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 59 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. Изслушването или даването на писмени обяснения от държавния служител следва да стане преди издаване на заповедта и след запознаването му с резултатите от извършената проверка, за да може последният да направи възражения или да даде обяснения по всички факти и обстоятелства по случая с цел да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. Целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя е същите да бъдат взети предвид и от наказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание. Допуснатото е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта.

Относно приложението на материалния закон и съответствието на индивидуалният административен акт с целта на закона:

Наложено на жалбоподателя е дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо, и т. 15, предл. второ от ЗМВР, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, алтернатива втора, предложение второ, алтернатива последна, и т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, и т. 10 и т. 17 на раздел II от Указания за задълженията на служителите, назначени за работа на АРМ-1-трасе „вход пешеходци, леки автомобили, автобуси и камиони“ на ГКПП –С. с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директор на РДГП – [община].

В обстоятелствената част на заповедта, относимо към така изведената правна квалификация е прието (перифразирано от съда), че на 04.01.2024 г. младши инспектор Р. Н., във време на служба в 24-часова дежурна смяна на ГКПП – С., при извършена от него гранична проверка на АРМ № 1 пункта, на лек автомобил [Марка], модел „Q7“, с български рег. № [рег. номер], и пътуващите в него български граждани 1. не извършва физическа проверка на превозното средство, като не проверява багажното отделение на автомобила; 2. след извършване на проверка на лицата и автомобила в АИС – ГК, при напускане на кабината на АРМ № 1 не излиза от менюто на АИС – ГК на компютъра. Прието от ДРО е, че нарушени с това са съответно чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г., и т. 10 и т. 17 на раздел II от Указания с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директора на РДГП – [община].

Въз основа на доказателствата съдът приема, че по делото е доказано неизвършването на физическа проверка на процесния автомобил от жалбоподателя. Не се споделят доводите, в жалбата, че такава проверка не се дължи. Разпоредбата на чл. 37 от Инструкцията сочи какво следва да включва проверката на превозните средства, обусловена от съответна цел – чл. 40, ал. 2 от Инструкцията, както посочени са и начините, по които физическата проверка следва да се извърши – чл. 40, ал. 1 от Инструкцията. Съгласно т. 10 на раздел II от Указаният с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директора на РДГП – [община], в случаите, в които на работното място не е разпределен служител, на който са възложени функции по контрол (вкл. технически) и проверка на ППС. задължени да изпълняват тези функции са служителите, разпределени на АРМ № 1. С оглед изводите по-долу обаче, не се следва преценка доколко мотивиран и обоснован е изводът на наказващия орган за немаловажност на деятелността, съответно за правилно извършена правна квалификация.

Недоказано е по делото извършването на второто вменено на жалбоподателя дисциплинарно нарушение. Н. първо място, посочена за нарушена е т. 17 от Указанията, неотносима към процесната деятелност. А дори да се приеме за относима т. 16 от Указанията, от доказателствата по делото не се установява „неизлизане“ от менюто на АИС – ГК. Описано в протокола, въз основа на данните в който са и заключенията на Комисията, че „записът (от камерата, наблюдаваща вътрешността на кабината на АРМ) стартира в 20:39:58 часа... Н. екрана на компютъра свети в бяло, в горния десен ъгъл се наблюдава правоъгълник, а в долния ляв – сив правоъгълник.... В 20:57:14 часа служителят изважда ръката си през гишето, затваря прозореца и излиза от кадър. Монитора свети в бяло, в горния десен ъгъл се наблюдава правоъгълник, а в долния ляв – сив правоъгълник“. От тези данни не може да се изведе категорично заключение, че служителят „при напускане на кабината на АРМ № 1 не излиза от менюто на АИС – ГК на компютъра“. Не се представят по делото доказателства, от които безпротиворечиво да се установи, че сочените „правоъгълници“ на монитора на компютъра, разположен на АРМ № 1, са „част“ от интерфейса/дизайна именно на АИС – ГК. Това, ведно с липсата на данни в протокола за прегледа на видеозаписите относно момента на „влизане“ на служителя в системата, съответно на данни от самата система за извършените „влизания“ и „излизания“ от АИС – ГК на АРМ № 1 на 04.01.2024 г. в посочения времеви интервал, както и на данни, че е извършена в системата проверка на документите, които служителят поставя на плота пред себе си (в 20:55:01 часа), (описана е само извършена идентификация на лицата в проверявания автомобил през прозореца на АРМ (в 20:55:44 часа), след което излизане от АРМ с документите в ръка (в 20:56:15 часа), води на извод за недоказаност на вменената деятелност.

Въпреки обаче горните изводи по съществото на вменените на жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина, не е налице основание за отхвърляне на жалбата в нито една нейна част. Освен изводите за наличие на самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта, налице е и следващ съществен порок на оспорения акт, свързан с установената по-горе формална незаконосъобразност на заповедта.

Наложено с оспорената заповед е дисциплинарно наказание „порицание“ за максимално предвидения в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо, и т. 15, предл. второ от ЗМВР, едногодишен срок. Както вече се посочи, заповедта не съдържа мотиви относно така определената продължителност на наказанието. С това не са съобразени изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, независимо от формалното им възпроизвеждане в заповедта, тъй като липсват изложени съображения относно необходимостта наказанието да бъде наложено за максималния предвиден в закона срок. Нарушението, ако се приеме, че извършено е едно дисциплинарно нарушение, е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт, тъй като освен нарушаващо изискванията за формална законосъобразност, препятства и проверката за спазване в производството на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 на АПК, свързано на свой ред включително с преценката за съответствие на административния акт с целта на закона.

Н. следващо място – наложено с процесната заповед е едно дисциплинарно наказание „порицание“ за максимално предвидения едногодишен срок. Описани обаче, съответно вменени на жалбоподателя са две отделни деяния, осъществени чрез бездействие, които по съществото си съставляват две отделни нарушения на служебната дисциплина. Дори да се приеме, че е приложена разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 на ЗМВР, непосочена в заповедта, административният орган не излага никакви съображения и в тази посока. Съгласно цитираната разпоредба, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения в закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Не е определено и наказание за всяко от нарушенията, което се явява императивна предпоставка за определяне на едно общо наказание по посочения ред.

Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, като същото е подкрепено със списък по чл. 80 от ГПК. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., и за заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лв. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат е без основание – същото е под предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като настоящият състав намира, съобразявайки т. 2 на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., че делото, предвид фактическата му и правна сложност не позволява присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 660 (шестстотин и шестдесет лева).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 728 от 19.02.2024 година, издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ в Министерството на вътрешните работи (ГДГП – МВР), с която на младши инспектор Р. Х. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], изпълняващ длъжност „старши полицай“ на Граничен контролно-пропускателен пункт – С., от Гранично полицейско управление – [община], към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – [община], при ГДГП – МВР, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 15, предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, алтернатива втора, предложение второ, алтернатива последна, и т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 37 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, и т. 10 и т. 17 на раздел II от Указания с рег. № 4372р-2739/04.05.2023 г., утвърдени от директор на РДГП – [община], е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в Министерството на вътрешните работи, да заплати в полза на Р. Х. А., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], сума в общ размер на 660.00 лв. (шестстотин и шестдесет лева), представляващи направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.

 

Съдия: