Р Е Ш Е Н И Е №260799
09.10.2020 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18794/2018 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
К.М.К. , вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца, със разкрита на негово име партида. За периода
от 11.08.2015 г. до 29.08.2018г., ищцовото дружество доставило до
имот на ответника в ***********, питейна вода, както и отвело за
пречистване канална такава на стойност
от 994.27 лева. Количеството на доставената вода било определено съобразно
показанията на изправно функциониращо средство за търговско измерване - водомер, монтиран в жилището ( къща ) на
ответника , при условията на визуално извършван до дата 24.04.2017г. отчет;
след тази дата, стойностите на доставеното количество вода били записвани чрез
радиоотчет. Съставени били за доставките
и подробно описаните в исковата молба фактури за доставките. Ответникът не
платил, и затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, в която освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в
размер на 96.04 лева за периода от 29.02.2016
г. – 31.08.2018 г. К. възразил против заповедта по реда на чл. 414
от ГПК, при което се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
съществуващо задължение на ответника по договора между страните: 994.27 лева-
главница , стойност на доставена питейна вода и
отведена за пречистване канална такава за периода от 11.08.2015 г. до 29.08.2018г., лихва ( обезщетение за забава ) в размер на 96.04 лева за периода от 29.02.2016 г. – 31.08.2018 г. ,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
03.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането , и разноските по спора.
Ответникът оспорва исковете.
Излага
различни факти: в имота, в който е построено жилището му, има още две
водоснабдени жилищни сгради, като доставената до една от тях вода се отчитала
през водомера на ответника; същия водомер отчитал и доставената до неговото
жилище вода. В рамките на периода на доставки, в имота
била изградена нова водопроводна шахта , в която бил монтиран нов водомер, отчитащ
доставената до неговото жилище вода , но той нямал достъп до водопроводното
отклонение , тъй като то се намирало в част от имота, ползвана от друго лице по
реда на чл. 32 ал.1 от Закона за собствеността.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят сторените
разноски.
Според вещото лице по проведената техническа
експертиза, има в имота изградено ново водопроводно отклонение и шахта – в
частта от имота, разпределена на на С.Д. по реда на чл. 32 ал. 2 от Закона
за собствеността ; на вещото лице е бил отказан достъп до изградената в поземления
имот водопроводна шахта и то не може да каже колко и какви водомери има
монтирани в същата или кога са монтирани те.
Вещото лице по
проведената счетоводна експертиза дава заключение, че отчетените в карнетите
количества вода са правилно фактурирани и остойностени, без да има данни за
плащания на така възникналите с фактурирането задължения.Общият им размер е
1090.31 лева, от които – 994.27 лева главница , стойноста на доставки за
париода , и 95.04 лева обезщетение за забава в плащането от датата на падеж на
всяка от фактурите до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда.
Допустим установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед
за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно
допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото
за плащане вземане и предмета на иска. Дори да приемем , че за същото вземане
ищецът е разполагал със заповед за плащане, обезсилена впоследствие поради
липса на предявен в срока по чл. 422 от ГПК иск, това не рефлектира върху
допустимостта на иска по никакъв начин; възможността кредиторът по същото
вземане да търси нова заповед за плащане , след като старата е обезсилена,
остава, докато вземането не е погасено чрез изпълнение или друг от способите ,
предвидени в глава ІІІ , раздел V от
ЗЗД.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Не се спори , че ответника е потребител на тези услуги, тъй като се явява
собственик на водоснабден имот; по делото не се спори по това, че ответника е собственик на една от сградите в
ПИ 56784.522.583, сама по себе си с идентификатор 56784.522.583.2, която на
свои ред е водоснабдена чрез отклонение от общата водопроводна мрежа. Съдът
приема за доказано твърдението на ответника, че в поземления имот с
идентификатор 56784.522.583 има три
отделни жилищни сгради, доколкото за целта има по делото скица от АГКК, в която
тези постройки фигурират. След като е
потребител, то К. е страна по договор
при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното
задължение да плати доставеното, което той , според собствените му твърдения в
отговора на исковата молба, е правил
поне до 05.11.2016г. С оглед периода на
доставките, релевантни са общите условия, одобрени от ДКЕВР с решението ОУ-09
от дата 11.08.2014г. (л.36 от делото ).
Спорът всъщност е не по това, дали вода е
доставяна на ответника по силата на договора, а какво е нейното количество,
респ., стойност.
Установява се от показанията на свид И. ,
отчетник на обекта до 2016г, че във всяка от трите къщи в ПИ 56784.522.583 е
имало отделен водомер; старата , впоследствие подменена водопроводна инсталация
е преминавала най- напред през жилището на С.Д. ( условно обозначено от съда
под № 1) , където е имало монтиран индивидуален водомер, отчитащ само
доставеното до това жилище количество вода. На следващо място, водопровода за
питейна вода преминавал и през жилището
на ответника, условно обозначено под № 2 ,
където обаче водомера отчитал не само доставеното до това жилище
количество вода , но и водата, консумирана в жилището под № 3. В последното
имало индивидуален водомер, при което, според показанията, доставената на
ответника вода се изчислявала като разлика между показанията на неговия
водомер и този в жилището под № 3.
Горното личи и от констатациите в протокола № 82167 от дата 17.10.2013г, ( л.
70 от делото), при която ситуация, ищцовото дружество издало предписание на
живущите в поземления имот абонати да снабдят имотите си както с изправни
индивидуални водомери, така и с изправен общ такъв – на границата на
собствеността /имотната граница. Според протокола от дата 01.07.2016г.,
съставен вече в рамките на процесния период, водомерите вече са четири броя:
всяко от жилищата има индивидуален такъв, има и общ, който обаче е неработещ.
Количеството на доставената на ответника вода продължава следователно да се
изчислява като разлика между показанията на неговия водомер и този в постройка № 3, която към момента на
съставяне на протокола е собственост на С.Д..*** от дата 25.10.2016г установява
, че в имота се извършва подмяна на
водопроводната инсталация, нещо за което към делото има инкорпориран и
технически проект; в този смисъл е и заключението на вещото лице. На дата 09.11.2016г. е подменен водомера в
жилището на ответника, което обаче не променя методиката на отчитане ( а само вида на самото отчитане, което става
дистанционно ) или вида на водомера –
общ или индивидуален. Извода на съда е, че поне до датата 09.11.2016г.,
водомера на ответника отчита общото количество на доставената до жилище № 3 и
до жилището на К. вода, тъй като до тази дата няма данни нито за монтиран
изправен общ водомер, нито за
преработката на водопроводната инсталация по такъв начин , че да е технически
възможно монтирането на индивидуални за всяко жилище водомери.
Без
значение за изхода на спора е това, дали водопроводната инсталация в поземления
имот е изпълнена със или без необходими строителни книжа или точно се намира
шахтата, където са монтирани водомерите; имота е водоснабден. Техническа или
метрологична неизправност на водомерите не се твръди от никоя от страните.
С оглед периода на доставките, релевантни са
общите условия, одобрени от ДКЕВР с решението ОУ-09 от дата 11.08.2014г. (л.36 от делото ). В раздел ІІ от същите,
уреждащ начините на отчитане на количествата питейна вода, са уредени два
възможни метода – по показания на индивидуалния водомер на потребителя ,
какъвто този на ответника не е, или по показанията на общия водомер, от който
се вадят показанията на индивидуалните, а при наличие на разлика ( т. нар.
„общо потребление“ по смисъла на 25 ал.
2 от ОУ ) тя се разпределя между всички потребители пропоционално на отчетеното
от индивидуалните им водомери. По делото обаче липсва както отчет на водомера в
имота под № 3, така и разпределение на техническите загуби, каквито се сочат
предвид лошото състояние на водопровода до подмяната му. Ищцовото дружество
може да отчита доставената вода или чрез индивидуални водомери, или по реда на
чл. 25 от Общите условия , но не и като разлика между показанията на единствени
общ и индивидуален водомер в различни сгради и на различни абонати, тъй като
този метод не отчита възможните технически загуби по водопроводното трасе.
Следователно, ищцовото дружество не доказва по размер реалната доставка на вода
до имота на ответника за периода от 11.08.2015г. до 25.04.2017г.
Съдът приема обаче за осъществен факта на
монтаж на индивидуален водомер с функция за радиоотчет на количеството
доставена до жилището на ответника вода, на дата 24.04.2017г., нещо ,
което личи както от представените заверения копия от електронните карнети, така
и от заключението на вещото лице ,което
съдът кредитира. От същия карнет личи и факта на монтиране на общ водомер с № *********.
Затова след тази дата , реалната доставка е доказана , съответно исковете са
основателни.
Погасителната
давност не е изтекла.
Първата във времеви план издадена за доставките фактура носи дата 09.12.2015г.
, а фактурираните количества са доставени за периода от 05.11.2015г до 08.12. същата година. Тъй като се касае за периодични
доставки , прилага се кратката погасителна давност, но тя не е изтекла , тъй
като заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата
03.10.2018г. и давността е прекъсната от настоящия исков процес.
Или
исковете следва да се отхвърлят в частта , предсатвляваща равностойност на
доставена за периода от 11.08.2015г. до
25.04.2017г. вода и лихви за забава върху съответните фактури , и да се
уважат за останалата част от периода. Фактурите за главници - уважена част от
вземанията са на обща стойност от 519.10
лева , а тези за лихви за забава след
датата на падеж на фактурата 33649639 – на обща стойност от 51.13 лева , до които исковете са основателни и по размера
си . За разликата те следва да се отхвърлят.
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, се понасят от страните пропорционално.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 755
лева, пропорционално на уважената част, дължат се на ищеца 394.86 лева ( 755/1090.31*570.23
лева, колкото е уважената част от исковете). Разноските на ответната страна са 300
лева- хонорар на адвокат; дължат му се съобразно отхвърлената част 143.10 лева
(300/1090.31*520.08 – отхвърлената част на исковете).
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.М.К.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна водаза
периода от 11.08.2015 г. до
29.08.2018г.,, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 8966/11.10.2018г. по
частното дело № 15703 по описа на РС
Пловдив за 2018 г.: 519.10 лева – главница , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на зявлението – 03.10.2018г до
окончателното изплащане на вземането, и 51.13 лева
лихва за периода от 29.02.2016 г. – 31.08.2018г,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта над тези
стойност до пълните предявени размери - 994.27
лева главница и 96.04 лева лихви за забава за същия период, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Осъжда К.М.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести септември
№ 250, разноски по двете производства в размер на 394.86 лева, включително по частното дело 15703/18 г.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.Шести
септември № 250, да заплати на К.М.К., ЕГН **********,***, разноски по производството в размер от 143.10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ