РЕШЕНИЕ
№ 10637
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20231110156026 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
283502/11.10.2023г., с която ищецът Г. К. Г. е предявил осъдителен иск с правно основание
чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД срещу ****** за заплащане на сумата в размер от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
доброто име, честта и достойнството на ищеца, самоуважението и репутацията му,
преживяна обида, болка, страдание, срам и нежелание за общуване, причинени на
29.07.2023 г. чрез публично отправено до широк и неограничен кръг от хора разгласяване на
обидни и клеветнически твърдения и невярна информация по отношение на личността на
ищеца в статия със заглавие: „В профила на садиста, нарязал приятелката си с макетно
ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса...“ в уебсайт *****, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 29.07.2023г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.07.2023г. в уебсайт ******, собственик на който е
ответникът, е била публикувана статия със заглавие: „В профила на садиста, нарязал
приятелката си с макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса...“,
която имала следното съдържание: „Ключови думи: Г. Г., танк, макетно ножче, приятелка;
В мрежите се разпространиха кадри от фейсбук профила на Г.Г., нарязал приятелката си
с макетно ножче и след това обръснал главата й. Нарязани са ръцете, краката и гърдите
на 18-годишната, а носът й е бил счупен. Припомняме, че 26-годишният мъж е задържан, а
след 72 часа - пуснат. С решение на съда 400-е прорезни рани и шева на младото момиче са
определени като „лека телесна повереда”. Интересни са последните постове на насилника,
чиито профил все още фигурира в социалната мрежа. В него той споделя картинки, на
които пише: „Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса. Ей така... да им се
похваля.“, а на друга: „Търпението е прекрасно качество, но животът е твърде кратък, за
да търпите прекалено дълго.“ От профила му става ясно, че е фен на бойните изкуства и
щангите, като дори е работил в зала за сумо и джудо. През изминалата година Н. дори е
споделил клип на бойци от Чечня.” Твърди се, че статията била отворена от 6641 лица и към
датата на предявяване на иска все още може да бъде прочетена на сайта на ответника. В
1
статията ищецът бил представен в изключително негативна и отрицателна светлина -
личността му е определена като „садист” в заглавието на самата статия, „насилник”, а в
съдържанието на същата е посочено: „Г.Н., нарязал приятелката си с макетно ножче и след
това обръснал главата й. Нарязани са ръцете, краката и гърдите на 18-годишната, а
носът й е бил счупен. Припомняме, че 26-годишният мъж е задържан, а след 72 часа -
пуснат.”. В статията се съдържали нападки и квалификации, които по своето значение и
етимология, както и в цялостния контекст на написаното, преследвайки журналистическа
сензация, поругават законово защитените права на ищеца, а именно - доброто му име,
достойнството, авторитета, самоуважението му, както и репутацията, която ищецът е
изградил в обществото и в своето приятелско обкръжение. Твърди се, че вследствие на
цитираната публикация ищецът се почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен
до степен да се страхува да излиза от дома си, както и изпитвал страх за живота си, поради
непрекъснати и нестихващи нападки в социалните медии и по телефон от различни лица,
които са го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди и убийство, за
което ищецът сезирал компетентните органи. Ищецът станал лабилен, емоционално
неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат и тревожен, страдал от проблеми със съня,
имал постоянни оплаквания от главоболие, имал понижено настроение, понижено
самочувствие и самооценка, изпитвал чувство за несигурност и страх. Ищецът системно и
непроизволно си припомнял заплахите, отправяни към него, имал повишена сензитивност и
раздразнителност, както и в следствие на преживените психотравмиращи събития изпитвал
страх от загуба на работата си, притеснение, че може да бъде уволнен заради подобни
постъпки, които му се предписват за извършени, както че може да започне наказателно
преследване срещу него, така и поради обсъждания на колегите му бил принуден да работи в
неблагоприятна и напрегната работна среда. Всичко това го депресирало и влияело
негативно върху самооценката, авторитета и репутацията му. Поради обстоятелството, че
процесните позорни и скандални квалификации, неверни и непроверени твърдения,
преписващи на ищеца извършването на едно тежко престъпление с изключителна медийна
популярност, за ищеца бил налице значителен дискомфорт и неприятни усещания, което се
отразило негативно на семейството му, на социалните му контакти, приятелското му
обкръжение и личните отношения с неговата приятелка. Вследствие на изнесената в
статията неверни твърдения ищецът претърпял значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени обиди, болка, страдание, компрометиране пред обществото, срам
и нежелание да се среща с хора, включително с приятели и съседи, бил злепоставен сред
многобройна читателска аудитория, което рефлектирало неблагоприятно върху неговата
душевност и вътрешния му емоционален свят. Поддържа, че авторът на статията изложил
дълбоко унизителни за честта и крайно несъответни на достойнството на ищеца твърдения, а
ответникът в качеството си на възложител на работа и издател не е упражнил надзорните си
функции и е позволил последните да бъдат издадени и да достигнат до многолюдна
аудитория, като по този начин били засегнати противоправно правата и интересите на
ищеца, като задължение за служителите на ответника и за ответника в качеството на
издател било да не изразява мнение по обиден и уронващ авторитета на личността начин.
По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявената искова претенция.
Претендира и разноски.
В открито съдебно заседание ищецът уточнява, че първоначалното съдържание на
процесната статия, в това число и на съдържащата се в нея снимка, е било подменено.
Твърди се, че първоначалната снимка в статията е изобразявала ищеца Г. К. Г., като с тази
снимка ответникът се е сдобил от „Фейсбук“. Имената в статията също първоначално са
били тези на Г. Г., а впоследствие са поправени на Г.Г., след установяване на действителния
извършител на деянието. Сочи, че към настоящия момент в ключовите думи към статията
все още се съдържа името на ищеца Г. К. Г..
В срока по чл.131 ГПК ответникът ****** не е подал отговор на исковата молба.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Приет е протокол Акт № 38, том 7, общ рег. № 22484/18.03.2023 г. на нотариус И.Д., с
който е констатирано и заверено от нотариуса съдържание на интернет адрес, посочен в
протокола, а именно статия със заглавие „В профила на садиста, нарязал приятелката си с
макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса...“. В статията се
изнасят сведения за разпространени кадри от фейсбук профила на Г.Г., който е нарязал
приятелката си с макетно ножче и след това обръснал главата й. В завереното от нотариуса
извлечение на електронната статия на ***** фигурира и снимка на лице от мъжки пол, с
тъмна коса, брада и мустаци, заело поза с кръстосани ръце, като на лявата ръка се разпознава
надпис „Свобода или смърт“.
Приобщени са статии с подобно съдържание в множество други медии. На настоящия
състав са служебно известни заведените от ищеца дела срещу тези медии за обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие публикуване на статиите.
Представена е по делото медицинска документация - психологично становище от В.З.
- клиничен психолог, от 22.09.2023 г. в която е посочено, че ищецът е видимо тревожен,
вътрешно напрегнат, споделящ страхове и опасения, след многобройните заплахи получени
по Интернет и социалните мрежи. Изведено е, че ищецът намира себе си напрегнат,
неуверен, несигурен, нервен, раздразнителен. Психологът е заключил, че Г. Г. се представя
като особено чувствителен към отправените заплахи и закани към него пък било то и от
непознати хора. Сочи се, че Г. Г. изпада в състояние на остра стресова реакция, траеща
часове до 4 седмици след инцидента, като страхът, тревогата и нарушеното вътрешно
равновесие са водещи и оказват негативно влияние върху цялостното поведение и
нарушават пълноценното цялостно функциониране. Така представеното становище не
следва да бъде обсъждано, доколкото експертните заключения могат да се ползват с
доказателствена стойност, само ако са приобщени като доказателство по предвидения по
ГПК ред, каквото в настоящия случай посоченото експертно становище не е.
Представени са и материали по пр.пр. № 7933/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Стара Загора, образувана по подадена от Г. К. Г. жалба за отправяни към него
закани чрез социалните мрежи. Същата е приключила с отказ за образуване на досъдебно
производство. Сред материалите по тази преписка се намира и разпечатка на процесната
статия, носеща отново заглавието „В профила на садиста, нарязал приятелката си с
макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса...“, като датата на
публикацията е 29.07.2023 г. в 15.47 часа, с посочен автор *****“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двамата
свидетели Л.Д.Г. и С.С.С..
Свидетелката Л.Г. е посочила, че живее заедно с ищеца и го познава от 05.05.2023г.
Заявила е, че е видяла процесната статия, публикувана на 29.07.2023г., като в нея се излагали
обстоятелства относно Г. Г., който бил изобразен и на снимка. На посочената снимка бил с
руса коса, с червена тениска и с телефон в ръка. В статията се изнасяли сведения как ищецът
е обезобразил приятелката си с макетно ножче, като й направил 400 разреза и обръснал
главата й. Една седмица след като се установило, че друго лице (Г.) е извършило деянието,
свидетелката сочи, че статията била променена, като имената на ищеца били премахнати;
била променена и снимката. Докато статията все още била с непроменено съдържание, трети
лица написали множество коментари, с които назовавали ищеца като „педал“, „изрод“,
„насилник“, „малоумен“, „дебил“, но освен това имало и лице, което коментирало, че
изнесените факти са неверни, тъй като Г. Г. не е лицето, извършило деянието. В Стара Загора
имало интернет групи, в които ищецът бил обиждан и хората искали да бъде лишен от
свобода. Вследствие на тази статия на ищеца му се обаждали по телефона, пишели му
съобщения, заплашвали го, че ще му сторят това, което той е сторил на Д. и го наричали
3
„изрод“, „престъпник“ „рецидивист“ и „насилник“. Споделя, че ищецът се е страхувал да не
бъде причакан през жилището му, поради което отказвал да ходи сам дори до магазина и
свидетелката го придружавала. Свидетелката споделя за случка, при която непознат водач на
лек автомобил с марка „БМВ“ извикал: „Ела тука да те нарежа 400 пъти“. След статията
полицията посетила жилището на Г. Г. и го претърсила. Дадени са сведения, че след
процесната статия майката на ищеца е преустановила контакт с него и са се скарали, тъй
като го приемала за престъпник, като това продължило между 4 и 6 седмици. Много от
приятелите му също не искали да комуникират с него и прекъснали отношенията си.
Ищецът спрял да влиза във „Фейсбук“, защото постоянно виждал свои снимки и обидни
коментари. Всичко това ищецът преживял много тежко, изпаднал в депресия, спрял да яде и
да излиза. Преди статията ищецът се състезавал по световни първенства, но след това спрял
да тренира за няколко месеца. Свидетелката сочи, че Г. Г. е посетил психиатър, тъй като е бил
много раздразнителен и двамата се карали, като дори свидетелката първоначално се
усъмнила в него. На ищеца се налагало да обяснява на всички, че не той е извършил
престъплението. Преди около 4 - 5 месеца едно момче го спряло и го попитало дали той ли е
извършил престъплението и дали е нарязал 400 пъти Д..
Свидетелят С.С.С. сочи, че е приятел на Г. Г. от над 15 години и заедно са учили.
Споделя, че е виждал във „Фейсбук“ статията, публикувана от ответника, но не си спомня
заглавието. В нея пишело, че ищецът е счупил носа на Д., нарязал я е на 400 места и е
обръснал главата й. В статията имало снимка на Г. Г., но след това била променена и била
сложена снимка на Г.. Под статията имало коментари, които обиждали ищеца и заплашвали,
че ще му причинят това, което е причинено на Д.. След публикацията, свидетелят споделя,
че е посещавал дома на Г. Г. и е присъствал на обаждания от скрити номера с обиди и
заплахи за саморазправа. Свидетелят е дал показания, че публикацията се е отразила
негативно на отношенията на ищеца с неговата приятелка, като двама се карали в
продължение на няколко седмици. Някои от приятелите на Г. Г. преустановили контакт с
него, а негови колеги коментирали, че не желаят да работят заедно с ищеца, поради което
последният си сменил работата. В продължение на няколко седмици ищецът бил затворен в
себе си, не излизал, не се хранел и не общувал с хора. Преди статията той бил весел и
забавен, тренирал, но вече не. Споделя, че организаторите на спортно събитие през 2023г. са
прекратили участието на ищеца, именно поради процесната статия. Към настоящия момент
хората вече не свързвали Г. Г. със случая, но имало коментари, че е бил натопен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД, чиято
основателност е обусловена от установяването на общите предпоставки, при които за
определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на
възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите при или по
повод извършването на тази работа. Фактическият състав на генералния деликт по чл.45 от
ЗЗД включва в себе си следните подлежащи на доказване от ищеца елементи: 1/ деяние
/действие или бездействие/, 2/ вреда, 3/ противоправността на деянието и 4/ причинната
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е
да опровергае установена презумпция.
Конкретно в настоящия случай ищецът следва да установи, че лице, на което е
възложил извършването на работата, е употребило обидни, клеветнически и неверни
изявления (употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази на 29.07.2023г. по
отношение на ищеца в статия със заглавие: „В профила на садиста, нарязал приятелката си
с макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса...“, която имала
следното съдържание: „Ключови думи: Г. Г., танк, макетно ножче, приятелка; В мрежите
4
се разпространиха кадри от фейсбук профила на Г.Г., нарязал приятелката си с макетно
ножче и след това обръснал главата й. Нарязани са ръцете, краката и гърдите на 18-
годишната, а носът й е бил счупен. Припомняме, че 26-годишният мъж е задържан, а след
72 часа - пуснат. С решение на съда 400-е прорезни рани и шева на младото момиче са
определени като „лека телесна повереда”. Интересни са последните постове на насилника,
чиито профил все още фигурира в социалната мрежа. В него той споделя картинки, на
които пише: „Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса. Ей така... да им се
похваля.“, а на друга: „Търпението е прекрасно качество, но животът е твърде кратък, за
да търпите прекалено дълго.“ От профила му става ясно, че е фен на бойните изкуства и
щангите, като дори е работил в зала за сумо и джудо. През изминалата година Н. дори е
споделил клип на бойци от Чечня.”), чрез притежавания от ответника уебсайт **********), в
пряка причинна връзка от което е претърпял твърдените неимуществени вреди -
накърняване на доброто име, честта и достойнството на ищеца, самоуважението и
репутацията му, преживяна обида, болка, страдание, срам и нежелание за общуване, както и
размера на вредите. В тежест на издателя на електронното или печатно произведение, който
е ответник по иска по чл. 49 ЗЗД, е да установи верността на публикуваната информация.
Не се спори, че ответникът ****** е собственик и издател на информационна
страница на интернет сайт **********, на който е публикувана процесната статия. Като
издател на информационната страница, ответникът определя характера и съдържанието на
публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност по
чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Въпросът кой е
конкретният автор на статията е без значение за отговорността на издателя.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е
прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на
изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в
ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за
масова информация, както и свързаното с нея право по чл.41, ал.1 от Конституцията,
касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изречение второ
от тази норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на
другите граждани. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който
въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава
във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на
словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се
разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите.
За да се отговори на въпроса дали отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД
подлежи на ангажиране за изразите, посочени по – горе и съдържащи се посочената от
ищеца в исковата молба статия, следва да се вземат предвид същностните характеристики на
обидата и клевета като различни деяния, като в тази връзка подлежи на съобразяване и
практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл.146 и чл.147 от
НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл.45 и чл.49 от ЗЗД /така
5
решение № 309 от 27.05.2024г. по гр.дело № 1202/2023г., I г.о. на ВКС/.
Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго, при което се засяга чувството за лично достойнство и се цели да
бъде изменена обществената му оценка. Съставомерността на обидата и оттам самото
засягане на лицето са обусловени от прякото или опосроденото възприемане на
унизителното отнасяне спрямо лицето чрез обидни думи или действия, като деянието ще
бъде извършено и когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по
телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет /
решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., решение № 159 от
19.06.2015 г. на ВКС по к.н.ч.х.д. № 300/2015 г., I н. о./.
От своя страна, клеветата касае факт, чието разгласяване засяга честта и
достойнството на пострадалия, авторитета и оценката на околните за него /решение № 347
от 25.09.2009 г. на ВКС по н.о.х.д. № 372/2009 г., I н. о./. Съставът на клеветата може да бъде
осъществен само при изнасяне на конкретни факти, касаещи конкретно лице, които факти
следва да са неверни и позорни /решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1868/2008 г., IV г. о./. ВКС се е произнесъл, че няма значение под каква форма се прави
разгласяването – дали в утвърдителна форма или чрез въпроси /така Р.83-1938-III/.
Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за конкретно лице или
преписването на престъпление следва да се квалифицира като клевета, като в този случай
твърденията, за които се твърди, че са клеветнически подлежат на проверка за вярност и
доказателствената тежест за това лежи върху ответника. Ако изнесените твърдения и
изявления са верни, отговорността по чл.45 и чл.49 от ЗЗД не подлежи на ангажиране, дори
и да е било засегнато чувството за лично достойнство на другиго /решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о./. Не се квалифицират като клевета
случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
становище или упражнява право на искания. В тези случаи оценъчните твърдения не могат
да се проверяват за вярност, поради което могат да ангажират отговорността на автора, само
ако съставляват обида /така Решение № 70 от 25.02.2009г. на ВКС по к.н.д. № 36/2009г., I н.
о., Решение № 204 от 12.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014г., IV г.о., Решение № 62 от
6.03.2012г. на ВКС по гр.дело № 1376/2011г., IV г.о./.
В настоящия случай съдът счита, че в процесната статия се съдържат клеветнически
твърдения, а именно, че ищецът е „нарязал приятелката си с макетно ножче и след това
обръснал главата й. Нарязани са ръцете, краката и гърдите на 18-годишната, а носът й е
бил счупен“. Същите твърдения са недостойни от гледна точка на общоприетите разбирания
на обществото и господстващите морални норми и са от такъв характер, че да предизвикват
еднозначна обществена негативна оценка. Това е така, тъй като характеризират ищеца като
лице, което не само е склонно, но и е извършило деяние със значителна степен на
обществена опасност и то с особена дързост и жестокост. Отделно от това, самото деяние,
независимо от точната му правна квалификация от наказателноправно гледище, касае
хипотезата на извършена телесна повреда, т.е. става въпрос за престъпление. Видно е от
коментарите под процесната статия, че така изнесените клеветнически твърдения са
предизвикали остра обществена реакция, заклеймяваща твърдяното деяние. В
действителност в разпечатката на процесната статия, представена по делото, се съдържат
имената на лицето Г.Г., който е изобразен и на снимката към статията. Единствената връзка с
ищеца Г. К. Г. е посочването на името му в ключовите думи към публикацията. Независимо
от това, установява се от свидетелските показания, които по този въпрос са категорични и
съвпадащи, че първоначално в публикацията са били посочени имената на ищеца Г. Г. и е
имало негова снимка, като впоследствие ответникът е внесъл изменение в съдържанието,
променяйки адресата на клеветническите изявления и неговата снимка, а именно Г.Г..
Установява се от свидетелските показания и какво е изобразявала самата снимка, а именно
ищеца, на която той е с руса коса, червена тениска и с телефон в ръка. Индиция, която
6
допълнително доказва, че в процесната статия са се съдържали името на ищеца и неговата
снимка, е обстоятелството, че към момента, в който нотариусът е удостоверил съдържанието
на интернет адреса ********* все още в ключовите думи на статията е фигурирало името на
ищеца. Предвид това, съдът намира, че към датата на публикуване на процесната статия –
29.07.2023г. обективираните в нея клеветнически твърдения, обсъдени по – горе, са били
насочени именно към ищеца Г. К. Г.. В тежест на ответника е било да установи на основание
чл.147, ал.2 от НК истинността на изнесените от него обстоятелства, като в производството
не се събраха доказателства в тази насока. Освен това, доколкото се касае за обществено
известно деяние, е ноторно известно, че за обвиняем е привлечен Г. Н. Г.ев, а не ищеца.
Във връзка с отговорността на журналисти и медийни издания за клеветническо
съдържание на техни публикации се приема, че когато твърденията за конкретни факти
изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста
коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране
отговорността по чл.45 ЗЗД на автора - решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1599/2009 г., III г. о. В процесния случай не се установява, че изнесената от ответника
информация досежно ищеца, който се твърди да е „нарязал приятелката си с макетно
ножче и след това обръснал главата й. Нарязани са ръцете, краката и гърдите на 18-
годишната, а носът й е бил счупен“, да е била събрана от друго трето лице. В случая липсва
изрично препращане към информация от друга медия или друг източник, като освен това в
разпечатката на процесната статия, представена като част от приложената пр.пр. №
7933/2023г. изрично е посочено, че автор е *****“, поради което следва да се приеме, че
авторът е поднесъл информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е
следвало сам да провери достоверността. Когато източникът на информация не е посочен,
авторът следва да е извършил добросъвестна проверка на съдържащите се факти, за да се
освободи от отговорност, като се приема, че добросъвестна проверка е налице, когато
информацията е проверена от поне два независими източника - решение № 85 от 23.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 1890/2022 г., II г. о., решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о.
Журналистите не са длъжни да разкриват своя източник на информация и това тяхно право
изрично е регламентирано в чл.15, ал.2 от Закона за радиото и телевизията. В съдебния
процес по чл.45 и чл.49 ЗЗД е достатъчно да се докаже, че такъв източник съществува и че
журналистът е извършил добросъвестна проверка за достоверност на информацията -
решение № 309 от 27.05.2024г. по гр.дело № 1202/2023г., I г.о. на ВКС. В хода на делото не
бе доказано, че ответникът е провел такава добросъвестна журналистическа проверка на
информацията преди публикуването на процесната статия и в тази връзка не са ангажирани
доказателства. В процесния случай стандартите на добрата журналистическа практика
изискват извършването поне на проверка от официален източник чрез съдействието на
органите на МВР и/или Прокуратурата на Република България за достоверността на
информацията.
Според съд в заглавието на процесната статия се съдържа и обидната квалификация
„садист“, а в нейното съдържание – обидната квалификация „насилник“, използвани по
отношение на ищеца, които съдът намира за позорящи личността на лицето, по отношение
на което се използват. По смисловото си съдържание същите навеждат извода, че ищецът е
жесток човек който извлича удоволствие от това да наранява други лица. Същите целят да
опозорят личността на ищеца. Във връзка с изводите си за насочеността на обидните думи
към ищеца, съдът препраща към изложеното по – горе.
Настъпването на неимуществените вреди в правната сфера на ищеца, вследствие
публикуването на процесната статия и посочени в исковата молба, изразили се в
накърняване на доброто име, честта и достойнството, самоуважението и репутацията,
преживяна обида, болка, страдание, срам и нежелание за общуване, се установява от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.Д.Г. и
7
С.С.С., които съдът кредитира като обективни, последователни, логични и неопровергани от
останалия доказателствен материал. Установява се от същите, че ищецът е имал проблеми с
общуването с приятели, близки, дори с майка си, както и в работата си с колегите до степен
да поиска да бъде преместен на друга позиция. Вследствие на публикацията ищецът е бил
разпознаван като извършител на приписаното му деяние срещу Д. М., бил е публично
обиждан, нападан и заклеймяван, подпитван дали той е човекът, който е извършил това,
като дори е бил заплашван със саморазправа от непознати. Всичко това е довело до неговото
затваряне, промяна в начина му на живот, отпаднал е негов насрочен ангажимент в спорта,
който упражнява, а много от приятелите му са преустановили отношенията си с него. Следва
да се посочи, че тези неимуществени вреди съдът приема, че са обичайна и обективно
следваща последица от самия характер на противоправните деяния обида и клевета,
обществените отношения, които се накърняват с тях, както и на конкретното изнесените в
случая твърдения за извършено насилие над друго лице. Не се установява обаче ищецът да е
страдал от главоболие и да е бил разтрогнат годежът с годеницата му (впрочем и самото
обстоятелство да е бил сгоден). В тази връзка съдът посочи по – горе, че представеното по
делото психологично становище от 22.09.2023г. на В.З. - клиничен психолог не е годно
доказателствено средство в настоящия исков процес, доколкото обстоятелствата в него не са
събрани и проверени по реда и със способите на Гражданския процесуален кодекс. От
свидетелските показания не се установява ищецът да се е оплаквал от главоболие, както и да
е бил сгоден, като по делото е била разпитана настоящата му приятелка, с която се намира
във фактическо съжителство, като същата не е посочила да е негова годеница. Самата тя
сочи, че е мислила да преустанови връзката си с ищеца, но впоследствие е размислила.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че с публикуването на процесната
статия и изнасянето на обсъдените клеветнически изрази и обидни думи от страна на
служител, действащ по възлагане на ответника ******, е било проведено виновно и
противоправно поведение, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Предвид това, отговорността на ответника по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД подлежи на ангажиране,
доколкото са накърнени конституционно установени права на ищеца и неговите чест и добро
име (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията). Именно тези права се явяват
ограничение на свободата на словото и печата, прокламирана в чл. 40, ал. 1 от
Конституцията на Република България и в чието съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни и обидни данни.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства са вида и
характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968 Г.). При определянето му съдът следва да
отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и
продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав счита, че
присъждането на сумата от 1500 лева представлява справедливо по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди, до който и размер претенцията следва да бъде уважена.
При определяне на обезщетението съдът съобрази на първо място, че става въпрос за вреди,
настъпили от накърняване на честта и доброто име, чиято значимост е преценена от
законодателя като висше благо, закрепено като такова в Конституцията на Република
България. Към момента на процесната публикация ищецът е бил на 28 години - млад човек,
8
който не е емоционално улегнал и на когото обидите и клеветите се отразяват по-тежко.
Освен това, следва да се съобрази и начинът на извършване на деянието – публично, чрез
средство за масова информация /онлайн издание на ответника/, което е станало достояние на
широк кръг лица. В тази връзка съдът съобрази, че става въпрос за деяние, придобило
широка публичност и създало остра обществена реакция спрямо извършителя. Погрешното
посочване на друго лице като извършител е от естеството да създаде изключителни
притеснения, свързани както с опровергаване на написаното, така и понасянето на
допълнителни обиди и заплахи, които се установяват както от събраните гласни
доказателства. Следва изрично да се обърне внимание и на обстоятелството, че ищецът не е
публична личност и не упражнява публична длъжност или такава на висок пост, поради
което не е необходимо да има по - висока търпимост за оценката на обществото и към
завишени морални изисквания към него поради позицията си. В статията са употребени не
само клеветнически изрази, но и обидни думи. На съобразяване подлежи и отражението на
публикацията в професионален план, доколкото ищецът е бил принуден да промени своята
месторабота, с оглед изострените му отношения с колегите, както и обществено-
икономическите условия в страната към датата на деликта и условията на живот. От друга
страна, при определяне размера на обезщетението съдът взе предвид, че статии с аналогично
съдържание са били публикувани и в други медии, доколкото темата е била тиражирана
непрестанно в медийното пространство за определен период от време, както и че ответникът
е извършил корекция в съдържанието на статията и е подменил приложената снимка, които
обстоятелства също подлежат на съобразяване. Също така свидетелите сочат, че проблемите
със семейството на ищеца и преустановените от негова страна излизания и контакти с хора
са продължили до 4 месеца след публикуването на статията, като свидетелят Стоев изрично
сочи, че към настоящия момент хората вече не свързват в така степен ищеца със случая.
Съобразявайки се с тези обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД срещу ****** е основателен до размера на сумата от
1500 лева, като в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД върху това обезщетение следва
да се присъди и законна лихва от датата на деликта – 29.07.2023 г. до окончателното
изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете спорещи страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1905 лева, поради което в негова полза се
следва сумата от 285,75 лева, съразмерно на уважената част на предявения иск. Предвид
това, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца
посочената сума.
Доколкото отговор на исковата молба не е подаден от ответника, то и претенция за
присъждане на разноски не е заявена от него, поради което съдът не присъжда такива в
полза на ******.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД ответникът ******, ЕИК
******, да заплати на ищеца Г. К. Г., ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто
име, честта и достойнството на ищеца, самоуважението и репутацията му, преживяна обида,
болка, страдание, срам и нежелание за общуване, причинени на 29.07.2023 г. чрез публично
отправено до широк и неограничен кръг от хора разгласяване на обиди – „садист“ и
9
„насилник“ и клеветнически твърдения - „нарязал приятелката си с макетно ножче и след
това обръснал главата й. Нарязани са ръцете, краката и гърдите на 18-годишната, а
носът й е бил счупен“, насочени срещу личността на ищеца и обективирани в статия със
заглавие: „В профила на садиста, нарязал приятелката си с макетно ножче: Един ден ще
си купя танк и ще посетя няколко адреса...“, публикувана в електронния сайт на ответника
********, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.07.2023г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.49, във
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата над 1500,00 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. К. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер от 285,75 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10