№ 496
гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110201501 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят „***“ *** чрез процесуален представител е обжалвал
НП № 792285-F785446/15.10.2024 г. на началник на отдел „Оперативни
дейности“ – ***, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
с което на дружество за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
вр. чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на
основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв.
В съдебно заседание санкционираното дружество чрез процесуален
представител поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно или изменено като глобата бъде
намалена.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема
становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендират се и разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН №
F785446/30.08.2024 г. и НП №792285-F785446/15.10.2024 г. на началник на
1
отдел „Оперативни дейности“ – ***, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ съдът констатира допуснати пороци в реквизитите при
издаването им, визирани съответно в разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1,
пр. 2 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и т. 6 от ЗАНН.
От формална страна съдът констатира, че АУАН и НП са издадени за
това, че на 23.08.20204 г. в гр. ***, ул. „***“ № 42, в търговски обект – магазин
за промишлени стоки, стопанисван от жалбоподателя „***“ *** с управител
И.Д.И., била извършена проверка от инспектори на ТД на НАП – ***.
Проверката установила, че в обекта има фискално устройство, модел
ELTRADE B1 KL, с № ED317412 и с фискална памет № 44377264,
притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Била констатирана и разлика между фактическата касова наличност на
парични средства в обекта и отчетената от фискалното устройство. В касата
били установени налични парични средства в размер на 190.80 лева. От
междинен финансов отчет № 0002312/23.08.2024 г. бил разчетена наличност
от 253.30 лева. Установената разлика била в размер на минус 62.50 лева, която
не била отразена във фискалното устройство като „служебно изведени“ в
касата суми. Фактическата наличност на парични средства била посочена в
опис, съставен в момента на проверката от лицето Т.Л.С. – продавач
консултант в обекта. Действията и констатациите на контролния орган бил
отразени в Протокол за извършена проверка, сер. АА, № 0007996/23.08.2024 г.
В АУАН не било изписано дали нарушението не води до неотразяване на
приходи. На 30.08.2024 г. жалбоподателят подал писмени възражения по реда
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Те не били уважени от наказващия орган, който издал
атакуваното наказателно постановление. В последното отново не било
изписано дали нарушението не води до неотразяване на приходи, не били
индивидуализирани обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН.
Претендираното от наказващия орган нарушение е визирано чрез
препращащата норма на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС в разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Съгласно този текст „Извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.“ Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата
2
наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за
съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня,
както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с
извършени разплащания с други търговци. При разминаване между паричните
средства, разглеждани като фактическа касова наличност и наличните такива
според показанията на фискалното устройство е налице реализиран
фактически състав на нарушение по чл. 33, ал. 1 от цитираната наредба.
Обективирането на горепосоченото съставомерно поведение ангажира
административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението по чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Тази норма е бланкетна и препраща към
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС:
„На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 1000 до 4000 лв.“ Съгласно чл. 185, ал. 2: „Извън случаите по ал. 1
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ В чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС
изречение второ от същата алинея са установени превилегировани състави на
нарушения от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Наказващият орган, обосновавайки извършителство, а не
допустителство на деянието е счел, че приложимото материално право
изисква правната квалификация по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Независимо от връзката с алинея 1 чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС съдържа като
изискване за наличието на обективна съставомерност и на признака
нарушението да не води до неотразяване на приходи. Този признак е елемент
от обективната страна на коментираното нарушение. Този признак е имало
възможност да бъде установен, подкрепен с доказателства, да бъде изписан
словесно и отразен цифрово както от контролния, така и от наказващия
органи. Това не е било сторено. Единствено непълното цифрово изписване на
приложимото право не е достатъчно, тъй като изискванията за
законосъобразност налагат пълно съответствие между фактическо и
юридическо формулиране на нарушението. След като
административнонаказателната отговорност е ангажирана на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, то следва именно тази материалноправна
квалификация да се посочи точно и прецизно както цифрово и едновременно
с това и словесно, доколкото е налице съществено различие в двете изречения
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
изпълнителното деяние е неиздаване на фискална касова бележка или
системен бон и настъпил вредоносен резултат. Чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС
изисква нарушението на нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на
3
горепосочените по ал. 1 документи и също е налице вредоносен резултат, като
посочените в тази правна норма административни наказания са в завишен в
сравнение с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС размер. А изр. второ на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС изисква установяване на факта, че съставомерни вреди – неотразяване
на приходи не са настъпили в резултат на конкретното реализирано
изпълнително деяние, в разглеждания казус – промяната на касовата
наличност на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно
изведени" суми. Тоест, административнонаказващият орган следва да
установи всички елементи от състава на нарушението, съдържащи
горепосоченото изпълнително деяние и липсата на вредоносен резултат -
неотчетен приход, което не е сторено в настоящата хипотеза. АУАН и НП са
издадени в нарушение на чл. 42, т. 4, пр. 1, пр. 2 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5, пр. 1, пр. 3 и т. 6 от ЗАНН, визиращи съответно описание на
нарушението, на неговите фактически обстоятелства и виновно нарушените
законови разпоредби. Цифровото и словесното непосочване на всички
съставомерни елементи от претендираното обективирано поведение и
несъответствието на приетите за установени от контролния и наказващия
органи фактически обстоятелства на нарушението с относимата към него
материалноправна квалификация като приложимо право, обосновават правен
извод за допуснато съществено нарушение на
админинистративнопроизводствените правила. Това е довело до ограничаване
на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като същият не е могъл да
разбере в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и
евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си
позиция.
Допуснатото съществено нарушение на
административнопроизводствените правила не налага обсъждане на казуса по
същество.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление
искането на процесуалния представител на въззвиваемата страна за
присъждане съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП на разноски в размер
на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 792285-F785446/15.10.2024
г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – ***, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на жалбоподателя „***“ *** за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
4
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
вр. чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на
основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Оставя без уважение като неоснователно искането на процесуалния
представител на въззвиваемата страна за присъждане на разноски в размер на
150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – *** на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5