Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
гр.
Русе, 19.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 357 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.30, ал.3 ЗС.
Постъпила е искова
молба от М.Л.К. и Л.А.К. срещу А.Л.Е. и Л.Д.Е., в която се твърди, че страните
по делото са съсобственици в дворно място и отделни етажи от обща къща, находяща
се в гр. Русе, ул. „***“ № **. Твърди се, че къщата е строена през миналия век
и от построяването й ремонт на покрива на сградата не бил извършван повече от
20 години. Във времето гредите се изкривили в хоризонтална и вертикална посока,
изгнили, част от циглите били разместени, а други счупени, а голяма част от тях
напукани. През последните години при дъждове започнало да се появява теч и
влага по таваните и стените в стаите и стълбището. Състоянието на покрива било
такова, че се изисквало извършването на незабавен, необходим и неотложен ремонт
за поддържането и възстановяването му. От влагата тавана и горната част на
стените били мухлясали и почернели, което наложило ремонт на покрива. Имотът на
ищците се намирал на 2-рия етаж от къщата, а имотът на ответниците на 1-вия
етаж. Л.К. поканил А.Е. да вземат решение относно ремонта на покрива, но той
отказал. Съгласие по този въпрос не било постигнато с оглед на което като
отговорник на ремонта се заел К.. Около месец проучвал фирми, занимаващи се с
ремонт на покриви и се спрял на една от тях, предложила най-добра оферта. На
10.10.2018г. К. сключил Договор за строително-монтажни работи за цялостен
ремонт на покрива, който бил около 200 кв.м., като в него изрично било
посочено, че ремонта ще се извърши с материали и труд на изпълнителя за сумата
от 12000 лева. В същият ден платил 2000 лв. капаро, а след приключване на
работата по обекта останалите 10000 лв. На 20.11.2019г. ищецът изпратил на
ответниците нотариална покана с приложен към нея договор, като ги поканил да му
заплатят половината от платената сума в размер на 6000 лв. за извършения
ремонт. Поканата била получена от тях на 20.12.2019г., но още същият ден в
разговор Е. отказал на К. да му плати претендираната сума. Тъй като покривът се
явявал обща част на сградата всеки от
съсобствениците следвало да участва в поддържането й съобразно правата си в
съсобствеността, с оглед на което се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответниците А.Л.Е. и Л.Д.Е. да бъдат осъдени да заплатят на ищците М.Л.К.
и Л.А.К. сумата в размер на 6000лв., представляваща ½ от стойността на
извършения ремонт на покрива на съсобствената им сграда.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск. Не оспорват изложеното в исковата молба, че страните по делото
са собственици на две отделни самостоятелни жилища в обща сграда. Възразяват
срещу твърденията в исковата молба, че е възникнала нужда от цялостен ремонт на
покрива, още повече, че същият бил само на около 20 години. Оспорват да са били
канени да вземат решение за неотложен основен ремонт на покрива. Считат, че
липсват доказателства, установяващи реалната стойност на извършените
строително-монтажни работи по покрива. По тези съображения молят да бъде
отхвърлен предявеният иск като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, че двамата ищци са собственици в режим на СИО на самостоятелно жилище
намиращо се на втори етаж от сграда (къща) на посочения адрес – гр. Русе, ул. „***“
№**, а двамата ответници също в режим на СИО са собственици на жилище на първия
етаж в същата сграда, в която няма други самостоятелни обекти.
На 10.10.2018г. Л.К.
в качеството на възложител е сключил договор с Д.И.И.в качеството изпълнител,
съгласно който следвало да бъде извършен цялостен ремонт на общия на страните покрив
с квадратура около 200кв.м. с материали на изпълнителя, на обща стойност
12000лв..
Свидетелят Л.А.Е.
установява, че е син на двамата ответници и му било известно, че в сградата, в
която живеят родителите му има някакви частични течове, но не било нещо
грандиозно, което знаел от родителите си. Сградата била строена през 1996г.
достъп до подпокривното пространство имали само ищците, но не и семейството на
ответниците, поради това нямали и пряко наблюдение върху състоянието на
покрива. Според свидетеля ищците не били поставяли проблема за ремонт на
покрива, за търсене на фирми, оферти и пр.
Видимо по конструкцията на покрива нямало увреждания, които да се
забелязват от вън. Един ден свидетелят видял ремонт на покрива да правят двама
– трима роми, които по-късно станали десетина. Те хвърляли керемиди и дъски от
покрива на земята без никакво предупреждение. С някакво камионче карали други
материали.
Свидетелят В.П.К.,
съсед на страните по делото установява, че не е забелязал през годините и
конкретно преди около две години покривът на къщата им да има някакви
изкривявания, бил си съвсем нормален, здрав, не какъвто бил на свидетеля, който
наистина се нуждаел от ремонт. Един ден просто започнали да хвърлят керемиди от
покрива на къщата на страните. Тогава свидетелят видял, че носещите греди на
покривната конструкция били още бели, а не почернели, а и били изминали само
около 20 години от построяването му.
Според заключението
на изготвената по делото техническа експертиза, ремонта на покрива на
процесната сграда се състои от следното: премахнати са старите дъски на
покривната обшивка, демонтирани са обшивките по комините и капандурата,
добавени са попове в ниската част на покрива, наковани са нови дъски за обшивка,
положена е водонепропусклива мембрана, монтирани са старите ламаринени обшивки
по комини и капандура и покрива е покрит с керемиди, като част от тях са купени
втора употреба. Стойността на реално извършените СМР според заключението на
експертизата възлиза на 8744,97лв. При огледа на сградата, вещото лице е
установило наличието на стар теч по тавана на стълбищната клетка, в мястото над
което е установена една почерняла от влага греда. Други следи от влага са
намерени в ъглите на тавана на една от стаите на втория етаж. В друга от
стаите, за която се твърдяло , че е имало теч бил извършен ремонт и следи от
такъв не се установявали. За извършения ремонт не били издавани документи, но и
такива не се изисквали поради това, че не била засегната носещата конструкция.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 3 ЗУЕС, за управлението на общите части
на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до
три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. В
случая ищците са предявили срещу ответниците иск за заплащане на направени
необходими разноски, за обща част от сградата, каквато безспорно се явява
покрива, независимо от това дали ответниците са имали или нямали достъп до
него, дали са ползвали подпокривното пространство и пр.
Всеки съсобственик
е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по
поддържането й. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят
от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на
направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски
са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност.
Това важи и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправка, сам си
служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот,
до съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички други
съсобственици /макар и да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои
лични нужди/. Не е потребно разходите за необходими поправки да са увеличили стойността
на имота или неговата полезност или доходност. Достатъчно е да са били
действително необходими и да са употребени за неговото запазване и то с грижата
на добър стопанин.
При съдебен спор
между съсобственици относно необходимите разноски, съсобственикът-ищец носи
доказателствената тежест за установяване факта на извършване на разноските,
тяхната наложителност за запазването на общата вещ и техния размер. Размерът на
разноските се определя и съответно присъжда към момента на извършването им, съобразно
изразходеното. Преценката относно наложителността на разноските следва да се
извършва за всеки конкретен случай, съобразно доказателствата по делото. Ако се
установи, че някои от претендираните разноски не са били наложителни за
запазване и поддържане на общата вещ, възниква проблемът с т.нар. „полезни разноски”,
при които правоотношенията между съсобствениците се уреждат в зависимост от редица
други юридически факти.
В конкретния случай
дали са налице предпоставки за уважаване на исковата претенция, съответно
извършени ли са необходими разноски от ищците за запазване на общата вещ и в
какъв размер, изводи биха могли да се правят единствено от заключението на
вещото лице. Съставянето на подробна строителна документация относно
възложената и извършената работа по покрива на процесната сграда може и да не е
изискване за законност на извършените СМР, но е начин за тяхното доказване,
съответно и за преценка в настоящия спор кои извършени дейности следва да се
квалифицират като необходими разноски, кои като подобрения и кои като нямащи
характера на нито едните (евентуално ненужни). Съставянето на такава подробна
документация се предполага и когато заинтересованият съсобственик възложил
извършването на СМР действа с грижата на добрия стопанин, още повече, когато
извършва това без изричното знание и съгласие на другите съсобственици. Поради
това следва да се приеме, че ищците сами са се лишили от възможността да
докажат в пълен обем извършените от тях разноски, които отговарят на критериите
за необходими такива.
Заключението на
изготвената по делото техническа експертиза от една страна установява, че
действително има извършени СМР и тяхната пазарна стойност, а от друга, че има
следи от теч, което предполага извършването на необходим ремонт, независимо от
съгласието на всички съсобственици, както и че след процесния ремонт течът е
преустановен. Не би могло обаче да се
приеме, че всички описани от вещото лице СМР са били необходими за отстраняване
на установения теч (само върху една от носещите греди има следи за това). Без
надлежното документиране състоянието на покрива преди ремонта не би могло да се
приеме, че цялостното премахване на керемидите и последващата смяна на дъски и
летвени скари е била необходима, за да се отстрани теча. Същевременно с оглед
на естеството на проблема не би могло да се установи и каква част от керемидите
и намиращите се под тях дъски и летви е било необходимо да се подменят, за да
се отстрани проникването на влага. При всички положения обаче не може да се
приеме, че е било необходимо извършването на цялостен ремонт на покрив на
сравнително нова сграда (на около 20 години), за да бъде отстранен теч. Също
така е очевидно, че голяма част от извършените СМР не са били неотложни и те
представляват подобрения. Доколкото няма данни за изкривяване на носещи греди,
полагането на допълнителни попове е вид подобрение, полагането на целия покрив
на покривна мушама паропропусклива също е вид подобрение, такова се явява и
наковаването на целия покрив с дъски, още повече, че няма данни дали такива е
имало при построяването на сградата и те са подменени след амортизация,
съответно са причина и за теч. Поначало наличието на керемиди е достатъчно да
възпре проникването на влага, а полагането на допълнителни пластове мушама,
дъски и пр. под тях подобрява ефикасността на покрива, но не са задължително
условие за неговото съществуване и изпълнение на основната му функция да
предпазва от наводняване на сградата.
В настоящото
производство исковата претенция е за възстановяване на направените от ищците
необходими, а не полезни разноски, за определянето на които следва да бъдат
изследвани различни обстоятелства от тези които са относими за определяне на
необходимите разноски. Поради това съдът не би могъл да присъди в настоящото
производство припадащите се за ответниците ½ от установените от вещото
лице разходи за ремонт на общия покрив, след като не всички те попадат в
категорията „необходими“. Доколкото обаче има и такива, необходими за
отстраняване на съществуващ теч и проникване на влага, които не биха могли
точно да се определят, настоящият съдебен състав на основание чл. 162 ГПК
приема, че те са ½ от СМР посочени като извършени от вещото лице,
съответно и ½ от тяхната стойност
представлява необходими разноски, а другата част е евентуално за подобрения.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 2186,24лв. и отхвърлен до пълния
предявен размер от 12000лв. Сумата претендирана от ищците е тази за която те са
се договорили с изпълнителя на СМР и по никакъв начин не обвързва ответниците,
които не са участвали при сключване на договора, още повече, че в последния
квадратурата на покрива надвишава посочената от вещото лице значително, а
договорената цена е определена на кв.м.
Поначало
ответниците са задължени да възстановят на ищците и припадащата им се част от
направените разноски за подобрения. Правните последици, правата и задълженията,
които възникват за съсобствениците при извършване на подобрения, т.е. на
полезни разноски за съсобствена вещ, се уреждат по различен начин и от различни
правни институти, в зависимост от това дали са извършени от всички
съсобственици по общо съгласие, от един съсобственик със или без съгласие на
другите съсобственици, както и от качеството, в което съсобственикът е извършил
подобренията - като владелец на своята идеална част и държател на частите на
другите съсобственици или като владелец на цялата обща вещ, обстоятелства които
не са предмет на настоящото производство. Поради това в случай, че
настоящото решение влезе в сила, то ще
ползва със сила на пресъдено нещо между страните само по отношение на дължимите
необходими разноски, но не и за полезните такива, които ищците биха могли да
претендират в отделно производство. Настоящият съдебен състав намира, че
присъдените по делото необходими разноски, определени по правилото на чл. 162 ГПК не надвишават общо дължимите от ответниците на ищците разноски на осн. чл.
30, ал.3 ЗС за извършения ремонт на общия покрив.
При този изход на
спора в полза на ищците следва да се присъдят разноски пропорционално на
уважената част, а на ответниците пропорционално на отхвърлената част от
исковата претенция или сумите 207,69лв.
за първите и 490,69лв. за вторите. Страните не са направили изявление за
прихващане и не са налице предпоставки за извършване на такова от съда по
отношение на дължимите им разноски.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Л.Е. ЕГН********** и Л.Д.Е.
ЕГН********** с адрес *** да заплатят на Л.А.К. ЕГН********** и М.Л.К.
ЕГН********** с адрес *** сумата от 2186,24лв. представляваща припадаща
им се част като съсобственици от направените необходими разноски за СМР през
2018г. на покрива на сграда находяща се в гр. Русе, ул. „***“ №**.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на необходими разноски за
сумата над 2186,24лв. до пълния предявен размер от 12000лв. като недоказан.
ОСЪЖДА А.Л.Е. ЕГН**********
и Л.Д.Е. ЕГН********** с адрес *** да заплатят на Л.А.К. ЕГН********** и М.Л.К.
ЕГН********** с адрес *** сумата от 207,69лв.разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА Л.А.К. ЕГН**********
и М.Л.К. ЕГН********** с адрес *** да заплатят на А.Л.Е. ЕГН********** и Л.Д.Е.
ЕГН********** с адрес *** сумата от 490,69лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: