Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 471
по описа за 2019г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Предявен отрицателен установителен иск с
правно
основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124 от ГПК.
Ищецът Я.Х.К. *** излага
в исковата си молба, че със Заповед за незабавно изпълнение № *** от
15.10.2010 год. по ЧГД № ***/2010 год. по описа на РС П. е разпоредено ищецът
като длъжник и лицето Д.И.Д.от гр. Л.да заплатят солидарно на кредитора
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 15 613,83 лв. - главница по договор за потребителски кредит № *** от 16.04.2008 год., 1 918.22 лева договорна лихва за периода 16.05.2008г.-30.09.2010 год., 104.80
лева наказателна лихва за периода 16.01.2010 - 30.09.2010
год., както и законната лихва върху главницата от 12.10.2010 год. до изплащане
на вземането, както и 1 076.02 лева разноски по делото, от
които държавна такса 352.74 лева и 723.28 лева адвокатско възнаграждение. Твърди,
че за събиране на сумите било образувано изп. дело № ***/2011 год. по описа на
ЧСИ М.М., с per. № 786, с район на действие СГС
с взискател „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД среща двамата длъжници на 24.01.2011
год. В рамките на изпълнителното поризводство с четири запорни съобщения от
13.10.2011 год. бил наложен запор на банкови сметки на ищеца в Банка ДСК ЕАД,
„ОББ” АД, „Уникредит Булбанк” АД и „ЦКБ” АД, а с постановление за налагане на
възбрана № ***/24.01.2013 год. била вписана възбрана върху недвижим имот,
собственост на ищеца, след което не били предприети други изпълнителни
действия. Излага, че на 07.04.2016г. на основание чл.429, ал.1 от ГПК като
взискател е конституиран ответното дружество. На 20.11.2018 год. изпълнителното
производство било прекратено на основание чл.433,
ал. 1, т. 2 от ГПК. Ищецът счита, че след като последното действие по принудително изпълнение е на 24.01.2013 год., с изтичане на общата
погасителна давност от от пет години за главницита и три години за лихвите, вземанията по изпълнителен
лист № *** от 15.10.2010 год. са погасени по давност, но въпреки това ищецът
образувал ново изп. дело №*** по описа на ЧСИ М.М.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС ЕООД, гр. С., че ищецът не дължи сумите
по изпълнителен лист № ***от 15.10.2010 год. издаден от РС П. по Ч.гр.дело № ***/2010
год., поради погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът в срок депозира отговор на исковата
молба, в който чрез процесуалния си представител оспорва основателността на
иска. Признава фактическите твръдения на ищеца относно снабдяването на
първоначалния кредитор с изпълнителен лист, образуваното изпълнително дело,
предпиретите в хода на същото действия, замяната на кредитора и прекратяването
му. Признава изрично, че в периода 24.01.2013г.-20.11.2018г. не са извършвани
действия по принудително изпъление по смисъла на тълкуването, дадено с т.10 от
ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, но счита, че за процесните вземания за
периода преди цитираното ТР законът е приложим в смисъла, придаден му с
тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980г., според което по време на
изпълнително производство давност не тече. От своя страна твърди, че новото
изпълнително дело е образувано на 20.11.2018г. и към тази дата по изложените
съображения вземанията по изпълнителния лист не са били погасени по давност. Счита,
че даденото с отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва
да намери разрешение и след неговата отмяна, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, реализирани в периода преди отвяната на тълкувателния
акт, а новото ТР ще се прилага занапред. В този смисъл приема, че погасителна
давност е започнала да тече след прекратяване на първото изпълнително дело -
24.01.2015г. Алтернативно възразява за неоснователностт на иска с аргумента, че
с изтичане на погасителната давност вземането не престава да съществува и иск
за признаването му за несъществуващо е неоснователен.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото в настоящото производство Ч.гр.дело
№***/2010г. по описа на РС Павликени, по заявление от 13.10.2010г., съдът е
постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл.417 от ГПК №***/15.10.2010г., с която е
разпоредено в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, гр.С. ищецът Я.Х.К. и
лицето Д.И.Д.да заплатят солидарно сумата от 15 613,83 лв. - главница по договор за потребителски кредит № *** от 16.04.2008 год., 1 918.22 лева договорна лихва за периода 16.05.2008г.-30.09.2010 год., 104.80
лева наказателна лихва за периода 16.01.2010 -
30.09.2010 год., както и законната лихва върху главницата от 12.10.2010 год. до
изплащане на вземането, както и 1 076.02 лева разноски по делото, от
които държавна такса 352.74 лева и 723.28 лева адвокатско възнаграждение.
Издаден е изпълнителен
лист за същите суми на 15.10.2010г., въз основа на
който кредиторът е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на
сумите, като на основание
чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението. Образувано е
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М.М. с рег.№786 с район на
действие СГС, по което са извършени следните действия на принудително
изпълнение: наложени запори със запорни съобщения с изх. № № ***/13.10.2011
год., ***/13.10.2011 год., ***/13.10.2011 год. и ***/13.10.2011 год. на банкови
сметки на Я.Х.К. в три банки. С постановление за налагане на възбрана от
24.01.2013 год. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца:
широколистна гора от 6.000 декара, находящ се в местността „Е.”, съставляващ
имот № ***, парцел *** от масив *** по КВС на с.В., общ. П., обл. ВТ. С
разпореждане от 07.04.2016 год. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК ответникът
„ЕОС Матрикс” ООД е конституиран като взискател изпълнително дело № ***/2011
год. След конституирането му са извършвани справки за съществуването на валидни
трудови договори, декларирано движимо и недвижимо имущество, банкови сметки по
отношение на ищеца и на 20.11.2018 год. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Същият изпълнителен лист е послужил за образуване на
ново изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М.М., с peг. №
786, с район на действие СГС на Софийски градски съд на 20.11.2018г., в
хода на което е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца /по
признания на самия ищец в исковата молба/. Страните взаимно признават
изложената хронология в развитието на изпълнителния процес и същата е безспорно
установено обстоятество.
При така установената фактическа обстановка, съдът
обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно
производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност да се оспори вземането,
предмет на изпълнението на основата на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание. В случая е издадена заповед за незабавно изпълнение и на същата дата
издаден изпълнителен лист. Не се установява да е подадено възражение за
недължимост по реда на чл.414 ГПК. С оглед горното предявеният иск се явява
допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти.
Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно - освен изтичане на определен период от време, за да настъпи
погасителният ефект трябва да бъде направено волеизявление от длъжника, че иска
да се ползва от давността. Предявеният иск е допустим, защото наличието на
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
По силата на чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника.
Горното н есе спори от страните, техният правен спор
е относно приложимостта на даденот отълкуване към процесното изпълнително дело,
доклокто периодът, за който ищецът счита, че е изтекъл давностният срок, е
преди обяваване на цитираното ТР. Съдът намира за неоснователно възражението,
че до постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, погасителна давност по време на изпълнителния процес не е текла. Със
същото тълкувателно решение /т. 10/ изрично е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, което ответникът счита за
приложимо, в което се приемаше, че
погасителна давност по време на изпълнителния процес не тече. Съдът изхожда от същността
на тълкувателните решения на ВКС, които нямат нормативен характер. На основание
чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления на
ВКС са задължителни за органите на съдебната власт, поради което
първоинстанционният съд е длъжен да се съобрази с даденото с него тълкуване на
закона. Тълкувателните решения са актове на ОС на ВКС, които дават разяснения
по конкретни правни въпроси за преодоляване на противоречива и неправилна
практика за решаване на идентични спорове и имат характера на задължителен акт
за правораздавателните органи по тълкуването и прилагането на закона. С
тълкувателните решения не се регулират по нов начин съществуващи обществени
отношения, не се създават нови правила за поведение, а само се дава
задължително тълкуване на вече съществуващи правни норми. Тълкуването на
нормата е неразделна част от самата норма и затова то произвежда действие към
момента на влизане в сила на съответната норма, а не от момента на постановяване
на тълкувателното решение. Тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен
спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на
закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право /Тълкувателно
решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.
Спирането или прекъсването на давността не следва от едно или друго
тълкувателно решение или постановление на ВС или ВКС, а от закона /чл. 115 и
116 от ЗЗД/. При липсата на законовите предпоставки за спиране на давността,
посочени в чл. 115 от ЗЗД, не са налице основания да се приеме, че до
постановяване на ТР 2/2013 г. давността не е текла.
В случая съдът счита, че последното валидно
изпълнително действие, с което е прекъсната течащата в полза на ищеца
погасителна давност по първото изпълнително дело е налагането на възбрана върху
недвижим имот от 24.01.2013г., от който момент е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е изтекла на 24.01.2018г. – преди образуване на новото
изпълнително дело.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният
иск за установяване на недължимост на трите вземания – главница, договорна и наказателна лихва, както и за акцесорните
за законна лихва и разноски, предмет на изпълнителния лист, поради погасяването
им по давност се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е приет списък с разноски по
чл. 80 ГПК за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 3900 лв., въз основа
на договор за правна защита и съдействие, инкорпориран в пълномощното.
Ответникът е възразил по прекоморност на възнаграждението и съдът намира
възражението за основателно. При материален интерес от 18 712,87лв.
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1091,39лв., а трикратният –
3274лв., който и следва да бъде присъден. Ответникът следва да възстанови на
ищеца е заплатената от него държавна такса в размер на 748,52лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Х.К., с ЕГН ********** *** не
дължи на „ЕОС МАТРИКС ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район В., ж.к. ***, ул. *** № 4-6, представлявано от управител Р.И.М. – Т.,
като погасена по давност сумата от 15 613.83 лева /петнадесет хиляди шестстотин и тринадесет
лева и осемдесет и три стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит
№ *** от 16.04.2008 год., сумата от 1 918.22 лева /хиляда деветстотин и осемдесет лева и двадесет и две
стотинки/ - договорна лихва за периода 16.05.2008г. - 30.09.2010г., сумата от 104.80 лв. /сто и четири лева и осемдесет стотинки/ -
наказателна лихва за периода 16.01.2010г. - 30.09.2010г. и законната лихва
върху главницата от 12.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 076.02 лева /хиляда седемдесет и шест лева и две стотинки/ -
разноски по заповедно производство, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № ***/2010 г. по описа на РС П.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. ***, ул. *** № 4-6, представлявано
от управител Р.И.М. – Т. ДА ЗАПЛАТИ на Я.Х.К., с ЕГН ********** *** разноски в
размер на 4022,52 лв. /четири хиляди и
двадесет идва лева/, от които - за
адвокатско възнаграждение 3274лв. и 748,52лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
БН