№ 15
гр. Пазарджик, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500806 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 713 по
описа за 2020 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. С.,
бул. „В.“ 2 да заплати на К. Г. ДВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
В. ул. „Е.“, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е
бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение № 114 от 27.09.2019г. по
в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 16.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1600 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е
бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение № 114 от 27.09.2019г. по
в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд - Пазарджик, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-16.09.2020 г. до
1
окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да
заплати на К. Г. ДВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. ул. „Е.“, на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата от сумата от 295.83 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 27.09.2019 г. до
15.09.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 295.83 лв. до
пълния претендиран размер от 983,41 лева.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на
РБ , чрез прокурор в РП Пазарджик, Териториално отделение гр.Велинград.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението в осъдителната
част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на
процесуални правила и необоснованост.
Въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай
прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията си,
вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт
и Наказателно - процесуалния кодекс.
Вредите, които претендира К. Г. ДВ. били недоказани по основание и
по размер. Не било доказано ,че са претърпени като пряка последица от
действията на Проку ратурата на Република България.
За да възникне отговорност по ЗОДОВ, деликтна по своя характер,
било необходимо ищеца да докаже, че действително е претърпял вреди, които
са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него
незаконно обвинение (чл.4 от ЗОДОВ). В настоящия случай липсвали
действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца
представляват по - скоро негови субективни възприятия, а не реално
настъпили неимуществени вреди, а и освен това описват едно нормално
състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което
се води наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват
в отговорност на прокуратурата.
Липсвала и причинна връзка между твърдяното като неоснователно
наказателно преследване и настъпилите вреди. Счита, че Прокуратурата е
действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с
Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и
Наказателно - процесуалния кодекс, поради което предявените искове били
неоснователни.
Нямало доказателства, които да установяват действително търпени
вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не била доказана
връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение.
2
Недоказани били твърденията на ищеца, че по причина на обвинението,
живота му се променил, че бил стресиран и живеел в трево ги.
На всички инстанции наказателното производство приключило за
година и малко, което било разумен срок.
Повдигнатото било обвинение за престъпление извършено по
непредпазливост. Делото било внесено в съда с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност, поради което ищеца не бил
реално заплашен от осъдителна присъда. Взета била най - леката мярка за
неотклонение- „подписка“ и спрямо него не били налагани други мерки за
процесуална принуда.
Решението не било съобразено с чл.52 от ЗЗД. Размера на опреде‐
леното обезщетение за неимуществени вреди бил завишен и не отговарял на
принципа на справедливостта. Съдът не мотивирал защо приема такъв размер.
Присъденото обезщетение не съответствало на описанието на вредите,
на съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на
икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при
наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н.
Спрямо ищеца не били налагани най - тежките мерки за неотклонение,
поради което процеса не е довел по същество до ограничаване на правата
му, като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална
принуда.
В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ,
от значение било как обвинението в извършване на престъпление се е
отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за мо‐
ралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и
че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определяне на парично обезщетение по - голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди /Решение № 832/10.12.2010 г. по НД №
593/2010 г., IV ГО на ВКС/.
В този смисъл, присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000 лева било завишено и не ило съобразено с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика. Обвиняемия бил с най - леката
мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела по същество до огра‐
ничаване на правата му, не са били прилагани други мерки за процесуална
принуда; спрямо него са осъществени малък по обем действия по
разследването; наказателното производство е протекло в разумен срок.
Водения срещу него процес не е получил медийна гласност.
По отношение на имуществените вреди, решението на съда също било
неправилно, тъй като отговорността за разноски се реализира в
производството, в което същите са били направени.
Претендираните имуществени вреди не били доказани по основание и
3
размер. Заплатеното адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед
извършените действия по разследването поради което следвало да се
намали.
Неоснователно било присъдено обезщетение за забава върху главни‐
цата на основание чл.86 от ЗЗД, тъй като не се касаело за неизпълнение на
парично задължение.
Изложени са доводи по отношение на разноските , по които съдът се е
произнесъл с определение по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставил без
уважение молбата на Прокуратурата на РБ.
Считат, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало
да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ,
или най - малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищеца също е
допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него.
Молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени
или намален размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата не подържа част
от изложените в жалбата доводи.
Определението , постановено в производство по чл.248 от ГПК е
обжалвано с частна жалба от Прокуратурата на РБ.
Твърди се, че присъдените разноски в първоинстанционното
производство са прекомерни. Следвало да се съобрази сложността на делото,
наличие на отхвърлената част по претенцията. Молят определението да бъде
отменено и постановено друго , с което да се измени решението в частта за
разноските ,като бъдат присъдени такива в по-малък размер.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от К.Д. ,
представляван от адв. А..
Ответникът намира частната жалба за неоснователна. Възможността на
частния жалбоподател да прави възражение за прекомерност на разноските
била преклудирана , тъй като такова възражение са могли да направят преди
приключването на последното по делото съдебно заседание.
Направените разноски били в минимален размер , с оглед сложността
на казуса ,като по делото били проведени 7-8 съдебни заседания. Въпреки
допълнителните усложнения, които възниквали съдът продължил да
прецизира случая, като тези противоречия между защитата и прокуратурата
продължили и пред въззивната инстанция, където комплексни съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза преустановила окончателно правния
спор.
Очевидно тези доводи се отнасят не до разноските в производството по
4
реда на ЗОДОВ , а до доводите във въззивната жалба относно прекомерност
на разноските ,направени в наказателното производство и претендирани като
имуществени вреди.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.3 ал.1 т.3 от ЗОДОФВ.
В исковата си молба против Прокуратурата на Република България К.
Г. ДВ. твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 17.08.2018 година е конституиран в процесуалното
качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 634 1 / 2017 год.,
по описа на РУ - Велинград и пр. пр. № 1829/2017 год., по описа на РП - В. за
това, че на 18.10.2017 г., в гр. В. в зоната на кръстовището на ул. „Христо
Боянов“ и ул. „Кирил Павлов“, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил, марка “Опел Зафира“, с per. № .., собственост на „НИП
ИНВЕСТ“ ООД, БУЛСТАТ *********, е нарушил правилата за движение по
пътищата посочени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като при извършване на
маневра при завой на ляво, по непредпазливост причинил на Д.Х. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на големия пищял на
дясна подбедрица - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.
Във връзка с това производство ищецът ангажирал адвокат и му
заплатил възнаграждение в размер на 1000 лева.
С Постановление вх. № 1829/2017г. от 19.09.2018 год. по описа на РП -
Велинград било внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК, по
което било образувано а.н.д. № 428/2018 год., по описа на Районен съд
Велинград. Производство протекло в пет съдебни заседания.
Първоинстанционният съд с Решение № 35 от 12.04.2019 год. признал ищецът
за невиновен, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във
вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.
На 19.04.2019 год. Районна прокуратура внесла протест до Окръжен
съд – Пазарджик с искане да се отмени решението и да се постанови ново, с
което да се признае ищеца за виновен.
5
В производството пред въззивната инстанция ищецът отново бил
представляван от адвокат, с който сключил Договор за правна защита и
съдействие № 002680 от 08.05.2019г. и заплатил изцяло и в брой 600 /
шестстотин / лева адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд с Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по
описа за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 338 от НПК
потвърдил решението на първоинстанционния съд, като го е счел за
законосъобразно.
Макар ищецът да е знаел, че е невинен, през целият период от 2 години,
през който продължило наказателното преследване срещу него, бил много
напрегнат и изключително притеснен, защото никога до процесната дата не
бил подлаган на такива изпитания, не бил призоваван и разпитван за толкова
дълъг период в полицейски участък и съд. Многократно му били връчвани
призовки от полицейски служители, подлаган бил на многобройни разпити,
очни ставки, предявяване на разследвания. Бил стресиран, живеел в тревоги,
съмнения и отчаяние, да не бъде осъден на млади години, като непрекъснато
повтарял, колко унизен се почувствал от отношението на полицейските
органи.
В началото на наказателния процес било разколебано доверието му в
правосъдието и убеждението, че процесът срещу него се води несправедливо,
тъй като считал, че бил жертва на интриги и инсинуации от страна на
родителите на пострадалото дете, които с цел да получат обезщетение от
Застрахователната компания за неимуществени вреди представили случилото
се невярно.
Наложило се да потърси спешно консултация и лечение от психиатър,
тъй като бил много подтиснат, тревожно депресиран, не можел да се
концентрира, получил главоболие, сърцебиене, нарушение в съня, станал
много раздразнителен, дори не можел на моменти да си поеме въздух. На
14.05.2019 год. му била назначена терапия от психиатър д-р К.Т. като
възстановяването му по назначената терапия продължавало и към момента на
предявяване на исковете.
Въпреки многобройните искания от самото начало на наказателното
производство за изясняване на случая с назначаването на тройна
автотехническа експертиза не намерил нужното разбиране от страна на
6
представителя на държавното обвинение прокурор В., което довело до 2-
годишно наказателно преследване, многобройни съдебни заседания, разпити,
привличания, изключителни страдания и негативни емоции.
Счита, че направените разноски пред първоинстанционния съд и
въззивната инстанция следва да му бъдат възстановени като имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ.
Оказал пълно съдействие на разследващите органи, дал подробни
обяснения за случилото се, поради което счита , че не е допринесъл по
никакъв начин за вредите , които е търпял. Представителят на държавното
обвинение трябвало внимателно да обсъди и анализира безпристрастно
всички правнорелевантни факти, да се запознае със съдебната практика, с
точното значение на законовите разпоредби, за които бил обвинен, че е
нарушил и да прекрати образуваното досъдебно производство, за да се
избегне причиняването на допълнителни неимуществени и имуществени
вреди.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е
бил оправдан с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска 16.09.2020 г. до окончателното изплащане,
сумата от 983,41 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от
датата на влизане в сила на съдебното Решение на Окръжен съд Пазарджик -
27.09.2019 г. до датата на депозиране на иска - 15.09.2020 г., както и за сумата
от 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на
исковата молба – 16.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът , чрез представителят си оспорва исковете , като твърди, че
от ищеца не са претърпени вреди. Описаното в исковата молба
представлявало негови субективни възприятия , а не реални вреди и описвали
едно нормално състояние на негативни преживявания, които би имало всяко
лице срещу което се води наказателно производство. Липсвала причинна
7
връзка , действията на прокуратурата били законосъобразни.
Производството приключило за срок , който прокуратурата счита за
разумен, като се касаело за обвинение в престъпление , извършено по
непредпазливост , делото било внесено в съда с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност.
Ищецът не бил заплашен от осъдителна присъда, по отношение на него
бил взета най-леката мярка за неотклонение.
Оспорва иска и по размер, като счита ,че претенцията , така както е
заявена е завишена , съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД.
Ответникът оспорва и претенцията за имуществени вреди, като счита ,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е било прекомерно , както и ,че
няма данни за реализирана адвокатска защита. Оспорва и претенцията за
обезщетение за забава.
Позовават се на разпоредбите на чл.5 ал.1 ал.2 от ЗОДОВ,без да
мотивира оспорването си.
Съдът ,като прецени доказателствата и доводите на страните , прие за
установено следното:
Няма спор по делото , прието е от съда в доклада с оглед изявленията на
страните ,че са безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по
чл. 343, ал. 1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1
и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, въз основа на което е било проведено
наказателно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, с
което е бил признат за невинен и оправдан.
По делото е приложено цялото наказателно производство , от което е
видно ,че десет месеца след реализирането на ПТП ищецът е привлечен като
обвиняем. До този момент срокът по ДП производство е неколкократно
удължаван.ДП е приключило с мнение за предаване на съд.
С постановление от 19.09.2018 година на прокурор В. при РП
Велинград делото е внесено от съда с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК.Проведени са три съдебни
заседания и на 12.04.2019 година е постановено решение , с което К.Д. е
признат за невиновен.
8
Това съдебно решение е протестирано от прокуратурата чрез прокурор
В. и е образувано въззивно производство , по което са проведени две съдебни
заседания и на 27.09.2019 година е постановено решение ,с което се
потвърждава първоинстанционното такова.
При тези данни правилно съдът е приел, че доколкото ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение ,то с оглед разпоредбата на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ иска е доказан по основание.
В тази ситуация съдът би могъл да отхвърли иска изцяло при прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ- при прилагане ал.1 на същия текст изцяло , а
при хипотезата на ал.2 – отчасти. Въпреки , че се позовал на приложението на
тези текстове , ответникът не е изложил никакви конкретни доводи , а и по
делото не са събрани доказателства , водещи до извод за освобождаване на
ответника от отговорност или за намаляване на такава.
Поради това въззивната инстанция изцяло се присъединява към
мотивите и изводите на първоинстанционния съд за основателност на
предявените искове.
За да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди
,следва да бъде съобразен общо принципа на справедливостта , изискващ
обсъждане на редица критерии , непротиворечиво установени от съдебната
практика.
Както в писмения отговор , така и във въззивната жалба се подържа, че
негативните изживявания , които описва ищецът в исковата с молба
представлявали „едно нормално състояние на негативни преживявания, които
би имало всяко лице срещу което се води наказателно производство“. Това
становище на ответната Прокуратура е доста странно – всъщност се признава
,че ищецът е имал негативни преживявания по повод воденото срещу него
наказателно производство, което е нормална реакция на намиращите се в
такова положение , но не се държи сметка , че не е имало основание той да
бъде поставен в такова положение , тъй като е оправдан със съдебен акт.
За да се определи размера на обезщетението следва да се съобрази на
първо място , че престъплението ,в което ищецът е обвинен не е тежко -
наказва се с лишаване от свобода до три години или пробация. Около две
години е продължило наказателното производство , като по отношение на Д. е
била взета мярка за неотклонение „подписка“.В съдебната фаза на процеса са
9
поведени по две заседания на всяка инстанция , напълно в рамките на
разумните срокове. Би могло да се обсъжда разумността на срока на
досъдебното производство , като се има предвид ,че той е бил и удължаван.
Установено е от показанията на св.Х. ,която има непосредствени
впечатления от обстоятелствата , които установява , тъй като съжителства с
ищеца , че той е бил викан за разпит в районното управление, призоваван е в
съда, което му е причинило негативни изживявания, тъй като било
необходимо да отсъства от работа , работодателя му бил известен и дори
заявявал,че при негативен изход , ще следва да го освободи от работа.
Ищецът се страхувал да не остане без работа.
Свидетелката установява, че настъпили промени в поведенията на
ищеца и в начина му на общуване с околните. Имал главоболие , оплаквал се
от липса на апетит , безсъние и състоянието му било такова , че се наложило
да се обърне към психиатър. Предписано му било медикаментозно лечение.
Страхувал се и се срамувал от положението си на обвиняем и подсъдим и
дори била отменена планирана сватба.
По задължителен за съдилищата начин е прието ,че дори при липса на
конкретни доказателства , съдът следва изхождайки от правилата на
житейската логика да оцени търпени вреди ,като се има предвид ,че именно
нормално е поставен в такова положение човек да търпи притеснения и
неудобства.
В конкретния случай са налице и доказателства – гласни и писмени за
отражението на воденото наказателно производство върху живота на ищеца.
Съобразявайки всичко това , съдът приема ,че е справедливо той да
бъде обезщетен със сумата от 3000 лв. Следователно в обжалваната
осъдителна част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При присъждане на обезщетение по този ред не се прилагат общите
разпоредби на чл. 84 ал. 3 ЗЗД, според които длъжникът се смята в забава и
без покана от деня на увреждането, а преди всичко се изследва моментът, в
който незаконните административни актове са били признати за нищожни
или отменени ,съответно постановена оправдателната присъда.
От тези моменти държавата чрез нейните органи изпада в забава,
започва да тече лихва и съответно това са моментите за началото на
10
погасителната давност на вземанията.
Следователно лихва се дължи от момента на постановяване решението
на въззивната инстанция в рамките на наказателния процес до предявяване на
иска , както е присъдено и от първоинстанционния съд и в тази част
решението също е правилно
Прието е в съдебната практика, че разходваните средства в хода на
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда се явяват за
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия имуществена вреда,
за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
Отговорността за разноски в наказателното производство е уредена в
НПК и не е предвидена възможност за лицето, което е признато за невинно
или наказателното производство срещу него е прекратено да претендира
направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Липсата
на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда
представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на
основание чл. 4 ЗОДОВ.
Отговорността за съдебни разноски по гражданско дело е уредена
в чл. 78 ГПК. Тази отговорност е обективна, обусловена е от изхода на делото
и е в рамките на направените от страната, и доказани с надлежни
доказателства разноски.
Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК са приложими в съдебните
производства по граждански дела само ако страната, в чиято полза съдът е
решил делото претендира от насрещната страна направените в хода на делото
съдебни разноски и при направено искане от тази насрещна страна за
намаление на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа
11
сложност на делото.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи е уредена в чл. 2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ Държавата отговаря
за всички вреди - имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите. Отделните хипотези на отговорност на държавата за незаконни
действия на правозащитните органи са уредени в чл. 2 от ЗОДОВ. В същият
закон е предвиден и реда по който се разглеждат предявените искове за
обезщетяване на вреди от незаконни действия на правозащитните органи.
Посочената правна уредба на отговорността за съдебни разноски в
гражданския процес и на отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи налага извода, че се касае за два различни
правни институти с различна законова уредба.
Следователно при предявен иск с правно основание чл. 2, ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия адвокатско възнаграждение за
защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда
или при прекратено наказателно производство съдът не може на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна да определи по-
нисък размер на разноските в частта на заплатеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, поради прекомерност. Чрез
ангажирането на адвокат в наказателното производство обвиняемият и
подсъдимият упражнява едно от основните си права – правото на защита и
има право да го упражни в пълнота – тоест да ангажира избран от него
адвокат,респективно да заплати съответното възнаграждение.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1600
лева в съдебното производство и те се дължат от ответника.
Отделно от това въззивната инстанция възприема изцяло и доводите
на първоинстанционният съд , който е анализирал размера на разноските в
светлината на нормативните актове , уреждащи дължимостта и размера им и
стигнал до извод ,че дори да се извърши преценка ,то за прекомерност на
разноските не може да се говори.
12
Следователно – първоинстанционното решение и по иска за
присъждане на имуществени вреди по този ред е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В решението си съдът е съдил ответника да заплати и 315,15 лева
разноски , съобразно уважената част на иска.
Във въззивната жалба са изложени доводи и относно частта на
решението , касаеща разноските ,като е посочено ,че разноските са
прекомерни и съответно следва да бъдат присъдени по съразмерност.
При условията на чл.248 от ГПК съдът се е произнесъл с нарочно
определение , оставяйки без уважение това искане.
Определението на съда е обжалвано с частна жалба от представителя
на Прокуратурата на РБ, в която са изложени доводи отново за прекомерност
на разноските ,като частния жалбоподател счита ,че след като разноски се
присъждат по съразмерност , а на ответната страна не се присъждат такива ,то
следва да се съобразява минималния размер на адвокатско възнаграждение.
На първо място – възражение за прекомерност на разноските в
гражданския процес може да бъде направено до приключване на устните
състезания , а в конкретния случай такова не е направено.Като се съобразят
разпоредбите на чл.10 ал.3 и 4 от ЗОДОВ то и на ответника не се дължат
разноски при частичното уважаване на иска.
Определението по отношение на разноските също е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция представителят на ответника по жалбата е
направил искане за присъждане на разноски и представил списък , в който са
включени всички разноски в производството.Всъщност направените пред
въззивната инстанция разноски , за които са представени доказателства са в
размер на 800 лева – заплатено възнаграждение за адвокат.
Представителят на Прокуратурата е направил своевременно
възражение за прекомерност.
Възражението е основателно.
При съобразяване нормите на Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждение ,минималния размер с оглед интереса е 300
лева.Възнаграждението надвишава повече от два пъти този размер.
13
Като се има предвид и фактическата и правна сложност на
производството пред тази инстанция , то съдът приема ,че следва да намали
това възнаграждение до размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Велинград , постановено по
гр.д.№ 713 по описа за 2020 година,в частта , с която е осъдена
Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на К. Г.
ДВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. ул. „Е.“, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно
Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на
Окръжен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на иска - 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение №
114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд -
Пазарджик, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на
иска-16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 21.09.2021 година по същото
дело , постановено по реда на чл.248 от ГПК.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да
заплати на К. Г. ДВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. ул. „Е.“
разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Решението е окончателно
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15