О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1256
град Бургас
,14.05. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.............14.05.…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1005 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Т.Щ.В. –молител по гр.д. № 89 /2020 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 64/05.03.2020 год. постановено по същото дело в частта относно опредления срок на наложените от съда мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 2 и 3 от ЗЗДН,както и в частта относно условията на наложената мярка по чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при
неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото
доказателства .
Сочи
се на първо място ,че с оглед характера на осъществените актове на домашно
насилие и интензитета на психическия
тормоз определения срок на наложените
мерки по т.2 и т. 3 на ал. 1 на чл. 5 ЗЗДН е прекалено кратък.Счита се ,че в
тази връзка съдът не е обсъдил задълбочено показанията на разпитания
свидетел Стоян В. ,които кореспондират и
с жалбата до РП-Бургас.Определеният тримесечен срок на мерките за защита е недопустимо кратък според въззивницата ,предвид доказания тормоз от страна на ответника
спрямо нея повече от 20 години .Този срок е недостатъчен ,за да направи ответникът преосмисляне на
поведението си и да формира у него убеждение да се въздържа от домашно
насилие.
Счита
се ,че по делото е било доказано по
категоричен начин както осъществуните
актове на домашно насилие ,така и високия интезитет на осъществения във времето спрямо молителката психически
тормоз,поради което се настоява
изменение на срока на наложените мерки за защита от 3 на 12 месеца.
На
следващо място се сочи ,че макар и
съдът за е забранил на ответника да доближава
молителката до жилището й и до местата
за социален отдих и контакти ,той не е посочил конкретното разстояние ,на което
няма право да приближава молителката,което на практика не дава на същата
търсената защита ,дколкото реално не е поставена ограничителна граница на
разтоянието ,на което не трябва да се приближава.Макар в закона да не се поставя изискване за посочването на конкретно разстояние ,то съдебната
практика е категорична,че разстояние от порядъка на 20-100 м. е достатъчно ,за
да се осъществи защитната функция на мярката ,като въззивницата счита ,че
разстояние от 50 м. в случая би
осъществило защитната функция на мярката по т. 3 на чл. 5 ал. 1 ЗЗДН.
Моли
се за изменение на съдебното решение
,като се определи срок на продължителност на мерките по чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3
от ЗЗДН от 12 месеца и се определи разстояние не по-малко от 50м.
за мярката по т-3 на чл..5 ал. 1 ЗЗДН,като се издаде нова заповед за
защита от домашно насилие.
Въззивната
жалба е допустима и подадена в законния срок .
В
отговора на въззивната жалба ответникът по молбата ,чрез процесуалния си
представител , я оспорва ,като подчертава ,че
е атакувал изцяло решението като
неправилно .С искането за увеличаване на срока на действието на отстраняването
на ответника от собственото му
жилище ставало очевидно желанието на
брата на ответника /свид. С.Великов/ да изгони ответника,ползвайки майка си /
молителката /.Затова се счита ,че съдът не е прозрял целта на процеса.Счита се ,че жалбата на
ищцата ,както и решението на съда се основава единствено на изложените факти в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН,изложени от една психично болна жена,с неадекватно
поведение и липса на спомени за изминали събития. Затова и искането за
увеличаване на срока на отстраняването на ответника от собственото му жилище и
за определяне на 50 метрово разстояние за приближаването му са несъстоятелни
..Подчертава се ,че жилището е на ответника
и от началото на 20202 г. молителката не живее в това жилище ,а живее
при другия си син .Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на молителката.
От
своя страна ответникът е подал въззивна
жалба срещу решението в уважителната му част .Счита ,че в тази си част
решението е незаконосъобразно и
необосновано на доказателствата ..Съдът се е доверил единствено на фактите
,посочени в декларацията по чл. 9 от ЗЗНД,независимо ,че доказателствената
съвкупност от свидетелски показания и писмени доказателствата дават основание
за друг правен извод ,а именно-че ответникът не е осъществил посочените в
молбата актове на психическо и домашно насилие.На първо място съдът е
неглижирал представените медицински книжа ,от които става ясно ,че молителката
страна от тежка пристъпна форма на психическо заболяване –параноидна
шизофрения,още от 1977 г.Необосновано съдът е приел ,че лечението било
приключило още през 2009 г. и след това ищцата оздравяла.Този извод противоречи
на доказателствата по делото –писмо от управителя на ЦПЗ,признанието на самата
ищцата и приложената прокурорска преписка.Не са кредитирани и показанията на
свид. Снежанка Пешева ,свидетелствата за поведението на ищцата и за нейното
психично здраве.Същевременно съдът не е
кредитирал показанията на тази свидетелка
в частта им по отношение на твърдяния от нея факт ,че на 02.01.2020 г-
/която е първата дата на твърдяните от
ищзата събития в молбата й за защита /
ответникът е бил на работа през целия ден в комплекс „Инцараки“,отстоящ на 15
км. от гр.С вети Влас и не е могъл да
осъществи акт на домашно насилие над ищцата.
Без
анализ е останал и фактът,че макар
твърдяното от ищцата
поведение ответникът е имал вече 20 години,то това поведение не е довело до подаване на
молби или жалби за защита,което е било установено и от представената служебна бележка от НРС.
Моли
се за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на молбата за защита.
В
отговор на въззивната жалба на ответника
представителят на молителката
счита ,че решението в уважителната му част е правилно и не се базира
единствено на декларацията по чл. 9 ЗЗДН ,както се твърди в жалбата .
Сочи
се ,че не са налице по делото каквито и да е факти и доказателства ,за да се
направи извод за действителното психическо състаяние на ищцата ,доколкото
представеното удостоверение от ЦПЗ не съдържа
друга информация ,освен тази ,че молителката страна от психично заболяване
шизофрения и през 2009 г. е била настанена за лекуване в ЦПС.От тези данни не
може по никакъв начин да се направи извод ,че към момента на подаване на
молбата тя е била неадекватна и че не
осъзнава постъпките си.Още повече ,че тя се е явила лично в съдебно засидание и
съдът пряко и непосредствено е възприел
поведението й е направил преценка за
психичното й състояние-
Анализират
се показанията на свид. Пашева ,като се счита ,че същите били голословни твърдения
и имащи единствено за цел заблуда на съда.
Оспорват
се и останалите твърдения на молителката
и се настоява за потвърждаване на решението в частта ,с която са уважени
мерките за защита.Подчертава се и че декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса ,а в
случая изложените в нея факти са потвърдени и от останалите събрани по делото
доказателства.
И
двете страни не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
С оглед на горното и на осн. чл. 267
от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание и го насрочва за
27.05.2020г. от 11,00 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от настоящата
определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.