РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Балчик, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четвърти август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. Е.А
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20213210100541 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
АД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: ****,,представлявана от М.П.В.-
управител на ПИБ АД-клон Р. и ЕВГ. К. ЕН.,юрисконсулт на ПИБ АД,в качеството си на
пълномощници на Изпълнителните директори на ПИБ АД,със съдебен адрес за връчване на
съобщения в Първа инвестиционна банка АД клон Р.,гр.Р. **** срещу Д.И. М.-К. с ЕГН:
********** с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: **** с която са предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500 лв., представляваща главница по договор
за овърдрафт от 18.06.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното изплащане на дълга; 239,47 лв., представляваща непогасена възнаградителна
лихва, за периода от 18.05.2018 г. до 27.10.2020 г., вкл.; 28,06 лв., представляваща законова
лихва за периода от 28.10.2020 г. до 17.05.2021 г., вкл.; 120 лв., представляваща разноски за
връчване на покана и уведомително писмо, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 283/2021 г. по описа на РС Балчик. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, съответни на вземанията по
заповедта, за които са предявени установителни искове.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили посочения договор при общи условия и
че по силата на договора му е отпуснал банков кредит във вид на овърдрафт в размер до
500,00 лв., като ответникът -кредитополучател се задължил да погасява ежемесечно, считано
1
от датата следваща края на отчетния период до датата на падежа, минимална погасителна
вноска, представляваща 3 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния
период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения лимит, ако е по-малък от 10
лева.
След като никоя от страните не е уведомила другата, че го прекратява, срокът на
договора е удължаван автоматично многократно с нов период съгласно т.36.1. от Общите
условия и бил е със срок на погасяване – 27.05.2021 г.
Излага, че кредитът е усвояван по банковата сметка на кредитополучателя
многократно в периода от 2.07.2008 – 4.05.2011 г., както и, че усвоения кредитен лимит е
погасяван многократно частично по главници и лихви в периода 28.07.2008 - 2.01.2016 г.
Посочва, че кредитът бил в просрочие считано от 19.05.2011 г.
Кредитополучателят не извършвал плащания по погасяване на овърдрафта, поради
което Банката е изпратила уведомително писмо изх.№ 287-342/29.09.2020 г. с което е
поканила длъжника да извърши плащане на просрочените си задължения. Поради факта, че
плащане не е последвало, Банката е обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем
на 28.10.2020 г. за което длъжникът бил уведомен с писмо изх.№ 287-391/30.10.2020 г.
Твърди, че задължението по кредита към Банката към 17.05.2021 г. е в размер на 3601.19 лв.,
но предвид погасяване по давност на част от вземанията, ищецът предявява исковете само
относно процесните суми.
Поради постъпило възражение по чл.414 ГПК от ответника в заповедното
производство предявява настоящите искове и моли съда да постанови решение с което да
уважи исковите претенции.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът прави възражение за погасителна давност.
Прави възражение, че договорът за кредит не е подписан на всички страници от
ответника, включително и на ОУ.
Твърди, че при просрочие, картата е следвало да се блокира от банката, респективно
деактивира и че, Банката е следвало да обяви всички задължения за предсрочно изискуеми.
Оспорва твърдяното обстоятелство, банката да е обявила процесният кредит за предсрочно
изискуем.
Ответникът прави и възражение за неравноправност на клаузите в договора и ОУ
относно формиране на лихвите и едностранната промяна на лихвените нива.Претендира
разноски.
Предвид отговора на исковата молба, процесуалният представител на ищеца в
съдебно заседание уточнява, че към момента на сключване на договора Банката не е била
обвързана с императивните норми на ЗПК влезли в сила на 23.07.2014 г. т.к.
правоотношението е възникнало на 18.06.2008 г. и, че следва да се прави разлика между
срока за ползване на кредитния продукт, който е посочен в договора за кредитна карта и
срока за прекратяване на договора за кредитна карта. Касае се за кредитен продукт – договор
2
за овърдрафт, което означава, че представеният кредитен лимит е сума пари, която се
използва многократно, чрез кредитна карта, след погасяване и връщане на сумата по
кредитния лимит, поради което срокът за ползване заложен в договора, а именно 27.05.2010
г., поради наличието на възстановяване на средства от клиента се приема за перманентно и
автоматично удължен за по още една година, докато една от страните по договора не изрази
воля за прекратяването му.
След първото съдебно заседание ищецът с уточняваща молба сочи, че е допусната
грешка при окомплектоване на иск.молба по отношение на приложените общи условия и
представя действащите такива към момента на сключване на договора за кредит.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между страните е сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ ***** г., към който съгласно чл. 9 от договора са приложими Общите условия на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД (Банката) за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Не са спорни периодите и датите на
съответните трансакции по усвояването и погасяването на кредита.
Спорен е въпросът относно наличието, съответно приложимостта на Общите условия
при възникване на договорното правоотношение.
В тази връзка по делото са представени два варианта на Общи условия, като с
исковата молба се твърди, че представения с нея е валидният вариант, този вариант е връчен
на ответника, по този вариант ответникът е депозирал своя отговор. С допълнителната
молба се представя втори вариант на Общите условия, като се твърди, че при подаването на
ИМ е допусната грешка и именно този вариант е валидният такъв.
Съгласно чл. 1 от договора по искане на титуляра (ответника) банката приема да
открие и води на негово име картова разплащателна сметка с IBAN *** и да издаде към нея
на негово име или на други посочени от него оправомощени държатели револвираща/и
международна/и кредитна/и карти/и с чип Mastecard - стандартна, а според чл. 2 банката
предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в
размер на 500,00 лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от картите,
издадени към картовата му разплащателна сметка. И според двата варианта на общите
условия (т. 13) разрешеният овърдрафт може да се ползва само по картовата разплащателна
сметка с използване на всяка от издадените карти.
В чл. 3 е уговорен срок за ползване на овърдрафта до 27.05.2010 г., както и че той се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в чл.36 т.1 Общите условия.
Съгласно чл. 4 от договора титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в
срокове и по начина, договорени в Общите условия. В чл. 6 е уговорено, че за ползвания
овърдрафт титулярът ползва гратисен период до 45 дни, като ако до датата на падежа погаси
изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на
3
последния отчетен период, не се начислява лихва върху дебитното салдо, а според чл. 7 при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по
сметката до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката годишна лихва
в размер съгласно действащите ОУ и Тарифата за таксите и комисионите на банката, като е
уточнено, че към датата на подписване на договора годишната лихва е в размер на 16 % - за
дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18 % - за всички останали салда
по сметката. В чл. 8 от договора е уговорено, че при неплащане на месечна погасителна
вноска или надвишение на разрешения кредит лимит, банката начислява лихва върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, респективно върху надвишението на
кредитния лимит, наказателна лихва.
Установено е по делото и обстоятелството, че банката е отправила до ответника
уведомително писмо чрез ЧСИ Д.И., с което е обявила кредита за предсрочно изискуем,
връчено на ответника на 15.01.2021 г.
Спорно по делото е и обстоятелството от кой момент настъпва изискуемостта на
задълженията по процесния договор, респективно от кой момент започва да тече
погасителната давност за тях.
По отношение на договора и срока на действието му :
Почти всяка клауза в подписания договор препраща към действащите ОУ към
момента на подписването му. В представените с ИМ общи условия съгл.36 т.1 Банката
подновява срока на валидност на картата респ.продължава срока за ползване на овърдрафта,
служебно като издава нова карта. Картодържателят може да получи новата си карта в
Банката в срок от 14 дни преди изтичането на срока на валидност на картата, след като
учреди уговорените в договора обезпечения. Ако картодържателят не желае картата да бъде
подновена, респ.срокът на ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следва да
уведоми Банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на
изтичане на срока на валидност на картата. Така в иск.молба на стр.2 Банката твърди, че
кредитът е в просрочие считано от 19.05.2011 г., а срокът за ползване и погасяване на
кредитния лимит е продължаван автоматично многократно с нов период, но не се уточнява
и конкретизира периода.
В представените преди последното съд.заседание ОУ в чл.36 т.1 се констатира
значителна по същността си промяна касаеща конкретизацията на срок за който овърдрафта
се удължава автоматично – едногодишен, при условие, че Титулярът не е уведомил банката
за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при
условие, че Банката не е уведомила Титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни
преди изтичане на текущия срок.
В представеното кредитно досие на ответницата Общи условия липсват, а съгл.
цитирания чл.3 от Договора те са неразделна част от него. В тази връзка за съда не е ясно и
не е възможно да обоснове категоричен извод кои общи условия са представени на
ответницата, с кои общи условия е запозната и прилагането на кои общи условия е приела
при уреждането на отношенията между Банката и нея съобразно декларираното в чл.11 от
4
договора., както и дали изобщо е запозната с тях. С Решение № 109 от 12.08.2019 г. по т. д.
№ 636/2019 г, II т. о., ТК на ВКС постановява, че сключването на договор с потребител при
действието на общи условия е подчинено на специални правила, уредени в чл.147а и
чл.147б от ЗЗП, както и, че за общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите
на чл.147а и чл.147б от ЗЗП приложение намират общите правила на чл.16 от ЗЗД и чл.298
от ТЗ. Предвид факта, че договорът между страните е сключен на 18.06.2008 г. съдът
приема, че правоотношението по отношение приложимостта общите условия се регулира от
чл.16 ЗЗД и чл.298 ТЗ.
По делото не се установи кой от двата варианта общи условия са били установени от
търговеца към момента на сключване на договора за овърдрафт, кой от двата варианта е
относим към процесното правоотношение, с кой от двата варианта е била запозната
ответницата, кой от двата варианта е заявила писмено, че е приела, още повече, че в
представените такива по делото са налице и съществени разлики в основни понятия като
„карта“, „отчетен период“, „Тарифа“ и т.н. Действащият към момента на сключване на
договора Закон за потребителския кредит (отм.12.05.2010 г.) изисква договорът за
потребителски кредит да се сключва в писмена форма. Същото изискване поставя и чл.430
ал.3 от ТЗ и съгл.чл.298 ал.2 ТЗ общите условия, установени от търговеца обвързват другата
страна само ако са й били предадени преди сключването за което също липсват
доказателства. Според правната теория „при договорите, за които писмената форма е форма
за валидност, се изисква не само писмено приемане на общите условия, но и предаването им
на контрагента при сключването на договора. При спор относно приемането на общите
условия ще се търсят доказателства за предаването им. Предаването следва да се доказва с
подписано писмено волеизявление на насрещната страна, с което се удостоверява
предаването на ОУ на съответен материален носител“. (Зл.С., „Общи условия на договора“,
2002 г.)
В тази връзка според съда е несъстоятелно твърдението на ищеца, че е налице
техническа грешка при представянето на ОУ с исковата молба. В тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване беше да докаже договорната обвързаност по
договора за кредит, вкл. с ОУ неразделна част от него, както и периода на действие на
договора, респ. съществуването на задълженията.
Съдът приема, че ответницата не е бил запозната с общите условия на Банката при
сключване на договора, съответно нито един от представените варианти не я обвързва и не е
задължителен за нея. Видно и от представеното в оригинал кредитно досие, Общите условия
като неразделна част от договора липсват в него. Съобразно чл.68 ЗКИ задължение на
Банката е да създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието,
условията и размера на кредита и неговото обезпечение, решението на компетентния орган
за отпускане на кредита и всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на
договора.
Така, при констатираното несъответствие между представените два варианта общи
условия съдът не може да обоснове извод за възникнало право на Банката едностранно да
5
продължава срока на договора без съгласието на ответницата, било то „многократно“ –
според представените с иск.молба, било то за едногодишен период – според представените в
последствие. Тук е мястото да се отбележи, че в представения с исковата молба вариант
липсват данни същите да са утвърдени от Управителния орган, както данни от кой момент
са действащи. Според настоящият състав следва да се приложи срокът за ползване на
овърдрафта, така както е уговорен в договора за издаване на револвираща международна
карта с чип – 27.05.2010 г., по аргумент от чл.16 т.2 ЗЗД и чл.298 ал.3 от ТЗ. Следователно
изискуемостта на дълга за Банката кредитор е настъпила на 28.05.2010 г. и същото е
погасено по давност.
По делото не са ангажирани доказателства нито за прекратяването на договора, нито
за удължаването му с волеизявления на страните или с конклудентни действия
(издаване/получаване на нова карта), сключен нов договор или анекс между страните).
Според приетата съдебно-икономическа експертиза, изготвена съобразно
представения с иск.молба вариант ОУ, кредитът е в просрочие от 19.05.2011 г., т.е. към
15.01.2021 г. (датата на получаване от длъжника на уведомителното писмо за предсрочната
изискуемост на вземания) също е изтекла общата петгодишна погасителна давност.
Дори и да се приемат за релевантни твърденията на ищеца, че договорът е удължаван
предвид и спецификата на договорите за овърдрафт, то съдът приема, че по отношение на
последно усвоената /изтеглена/ сума от длъжника на дата 4.05.2011 г. съобразно чл.110 ЗЗД
към момента на получаване на изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита - 15.01.2021 г. също е изтекла общата погасителна давност.
Така и с последното погасяване (плащане) от страна на ответника към ищеца направено на
12.01.2016 г. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Съобразно даденото тълкуване предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора т.е. към момента на получаване на изявлението на Банката, че счита кредита за
изискуем, то също е изтекла общата петгодишна давност.
Съдът счита за необходимо да посочи и следното: Самите погашения от страна на
длъжника, последното от които на 12.01.2016 г., не са в състояние да прекъснат давността,
доколкото, за да се приеме, че е налице признание на дълга, то следва да са налице
изявление или действие, което признава не само неговото основание, но и размер. В случая,
с факта на извършено частично плащане, би могло да се приеме, че длъжникът признава
единствено основанието за вземането, но не и неговия размер. Но дори и да се приеме, че е
6
налице пълно признание на основанието и размера, последното погасяване е на дата
12.01.2016г. Отброявано от този момент, петгодишният срок за погасяване на вземането е
изтекъл на 12.01.2021 г., което като момент отново е преди датата на получаване от
длъжника на уведомителното писмо за предсрочната изискуемост на вземанията.
Според съда, ищецът не доказа наличието на основания за спиране или прекъсване на
давността.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че главницата е погасена по давност, то
същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна и законна лихви, както и
разноските за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква
за ответника, на когото се дължи сумата от 500 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за един адвокат, от които 400 лв. по настоящото дело и 100 лв. за
заповедното производство, съобразно инкорпорирания в писмените бележки списък с
разноски представени в последното съд.заседание. Възражението на ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът смята за неоснователно, тъй като е под минимума
посочен в Наредба № 1/0.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД (Банката), ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: **** срещу Д.И. М.-К. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: **** и настоящ адрес: **** за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 500 лв., представляваща главница по договор за овърдрафт от
18.06.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД (Банката), ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: **** срещу Д.И. М.-К. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: **** и настоящ адрес: **** за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 28,06 лв., представляваща законова лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. до 17.05.2021 г. по договор за овърдрафт от 18.06.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД (Банката), ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: **** срещу Д.И. М.-К. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: **** и настоящ адрес: **** за признаване за установено, че ответникът дължи на
7
ищеца сумата в размер на 239,47 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода от
18.05.2018 г. до 27.10.2020 г., вкл. по договор за овърдрафт от 18.06.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД (Банката), ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: **** срещу Д.И. М.-К. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: **** и настоящ адрес: **** за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 120 лв., представляваща разноски за връчване на покана и
уведомително писмо.
ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД (Банката), ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление: **** да заплати на Д.И. М.-К. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: **** и настоящ адрес: **** направените разноски за възнаграждение на
един адвокат в размер на 500 лв.(петстотин лева), от които 400 лв. в настоящото исково
производство и 100 лв. в заповедното производство по Частно Гражданско дело 283/2021
г.по описа на Районен съд-Балчик.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото решение, приложеното ЧГД № 283/2021
г., по описа на Pайонен съд – Балчик, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8