№ 384
гр. Благоевград , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500643 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на СН. Н. Б., гр.Благоевград,
ул.“...“№34, вх.Б, ет.8, ап.31, против разпореждането от 02.06.21г на
ЧСИ В.Т. по изп.д.№234/20г,с пр. осн.чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
С обжалвания акт ЧСИ е определил секвестируемата част от
преведената сума в размер на 2 297лв, отказвайки да върне на длъжницата
сумата от 2 890,82лв, представляващи командировъчни пари, като е
постановено връщането само на 908лв.
Недоволна от разпореждането е останала жалбоподателката, която го
счита за незаконосъобразно по подробно изложените съображения.Настоява
за неговата отмяна, като се приеме несеквестируемост на
командировъчните.
Взискателя оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания
акт, за което също подробно се аргументира.
В мотивите си съдебния изпълнител също оспорва жалбата, като
подробно обосновава законосъобразността на атакуваните действия.
1
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че жалбоподателката е
длъжница по изп.д.№234/20х описа на ЧСИ В.Т. и е наложен запор върху
нейна сметка. По тези въпроси не се спори, както и че 15.09.20г работодателя
е превел по сметка на жалбоподателката сумата от 3 822лв, от които: 931,18лв
трудово възнаграждение и 2 890,82лв - командировъчни за август 2020г.
В изпълнение указанията на ОС-Благоевград в отменителното решение
№77/05.03.21г по гр.д.№98/21г, ЧСИ е изискал информация от банката, след
което правилно и законосъобразно е счел за секвестируема сумата от 2 890лв
за командировъчни.
Неоснователни са оплакванията на жалбопотелката, свеждащи се до
несеквестируемост единствено на сумата за командировъчни.
Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са
необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и представлява
изрично прогласена в закона забрана за принудително изпълнение върху
определени имуществени права на длъжника.
По аргумент от чл.446 ГПК несеквестируем доход се явяват
възнагражденията за труд, както и пенсията, в размер до размера на
минималната работна заплата. В случаите, в които тези длъжникови доходи
надвишават минималната работна заплата, удръжки от тях могат да се правят
само над посочените в закона размери на несеквестируемия доход (чл. 446, ал.
1 и ал. 2 от ГПК).
За разлика от трудово възнаграждение, което се дължи заради
предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа,
командировъчните плащания представляват компенсационни плащания,п
редназначени да компенсират до известна степен неудобствата, които
работникът или служителят понася, изпълнявайки задачи извън мястото на
работа и местоживеенето си (така Р№10/24.01.19г по гр.д.№ 2424/18г, ІV
2
ГО;Р№123/14.03.11г по гр.д.№1167/10г на ІV ГО на ВКС и др.).В тази връзка
несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя досежно характера и
принадлежността на командировъчните средства.Макар от счетоводно
гледище обезщетението за командировка да съставлява разход за
работодателя, същото се дължи на работника/служителя по силата на закона.
Следователно, то се явява негов доход и е част от имуществото му, поради
което служи за общо обезпечаване на неговия кредитор
Впредвид изложеното командировъчните пари не са част от
трудовото възнаграждение и не представляват друго вземане за положен труд.
В този смисъл са и разпоредбите на чл.12 и чл.15 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина.
При тълкуване на нормата на чл. 446 от ГПК следва да се приеме, че
различните видове обезщетения по КТ не попадат в обхвата на
несеквестируемия доход, в т.ч. и обезщетението по чл.215 от КТ.
Разпоредбата на чл. 446 ГПК е императивна и не подлежи на разширително
тълкуване, което обстоятелство също е пречка пред включването на
обезщетенията в категорията на защитените длъжникови вземания.
Аргумент в полза на извода, че обезщетенията по чл.215 от КТ не се
ползват със закрилата по чл.446 ГПК е и фактът, че законодателя е
разпрострял действието на института на несеквестируемостта и върху
вземания, извън посочени в цитираната разпоредба, за защитата на които
обаче са създадени специални забранителни норми(вж.чл.114а КСО,
чл.14,ал.3 ЗСП, чл.13 ЗСПД и др.). В действащото законодателство не
съществува подобно правило досежно удръжките от гаранционни и
компенсационни плащания по индивидуалното трудово правоотношение,
както и за обезщетенията във връзка с прекратяване на последното.
В този контекст и доколкото липсва нормативно установена
несеквестируемост на командировъчните пари, несъстоятелни се явяват
въззивните доводи,че попадат в приложното поле на т.8 от чл.444 ГПК, а
оттам и в обхвата на чл.446а ГПК.
Неоснователни са и оплакванията, че се касае за средства на
работодателя, макар да са преведени сметка на работника, тъй като не държат
3
сметка за характера на командировъчните.Дори в разрез с горното да се
счетат за собственост на работодателя, то жалбоподателя не е оторизиран с
правомощията да защитава чужди права.
По изложените съображения атакувания акт се явява правилен и
законосъобразен, което налага неговото потвърждаване.
Разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна не
следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а и доказани.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 02.06.21г на
ЧСИ В.Т. по изп.д.№234/20г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4