РЕШЕНИЕ
№ 3110
гр. В., 18.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря ЙоА. Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110107376 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството е реда на Закона за защита срещу домашното
насилие.
Постъпила е молба от И. В. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. “П.Е.”
№ ****, ет.***, ап.****, действащ в качеството на баща на малолетното дете Я. И. Д.
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: В., ул. Х.Т. №****, обективираща
искане за постановяване на мерки за защита срещу Н. Ж. В. ЕГН **********, с адрес:
В., ул. Х.Т. № ****.
В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически
твърдения, обосноваващи търсената от молителя защита, а именно:
Излага се, че молителят и ответницата Н. Ж. В. са родители на детето Я.
И. Д., родена по време на съжителството им, като страните са във фактическа раздяла
от 2022г. Сочи се, че по искова молба на майката на 03.11.2022 г. е образувано гр. д. №
*** по описа на РС- В. с правно основание чл.127 ал.2 от СК и чл.127а от СК. Между
страните е висящо гр. д. № **** по описа на РС-В., инициирано от ответницата срещу
молителя по реда на ЗЗДН.
Твърди се, че ответницата ограничава правата на детето на лични
отношения с молителя и подлага на риск здравето му.
Излагат се твърдения за извършени актове на насилие от ответницата,
както следва:
1. В периода от **** на 23.03.2024 г. до **** на 25.03.2024 г.,
1
възползвайки се допуснатото от съда предварително изпълнение на разрешението за
пътуване с детето извън България, без съгласието на молителя, ответницата е извела
детето до Република Т., през ГКПП “М.Т.”, въпреки че Я. е диагностицирана с
конюнктивит още на 19.03.2024 г. и й е назначено домашно лечение до 25.03.2024 г.
включително. Заболяването, видно от последвалите прегледи, не е било отшумяло и
след пътуването й последният преглед е на 05.04.2024 г. или общо две седмици, което
предполага настъпили усложнения, като е възможно причина за тези усложнения да е
предприетото пътуване. Пътят от В. само до турската граница е около ****км. И не
по-малко от **** часа време, предвид многото завои. От В. до И. са около ***км., като
времето за пътуване е близо *** часа в едната посока. Това означава, че детето е
изведено от гр. В. рано сутринта на 23.03.2024 г. А обратното пътуване е било в
късните часове на 25.03.2024 г. При положение, че ответницата В. живее в една къща с
майка си, с която детето е свикнало и за която твърди, че й помага, ответницата не е
оставила болното дете вкъщи, а го е завела, предположително в И., вероятно с цел да
си напазарува, като е взела болничен лист за гледане на дете от 19 до 25 март,
включително.
2. На 16.05.2024 г. в **** и в **** в дома си в гр. В., ул. Х.Т. №****,
ответницата ограничава правото на детето на лични отношения с баща си, като
препятства провеждането на видеоконферентен разговор, съгласно определения на
бащата привременен режим на лични отношения, разсейвайки детето с други
интересни за него занимания.
3. На 18.05.2024 г. в **** и в *** от телефонен номер ******
ответницата е осъществила позвънявания до номера на молителя **** по времето на
осъществяване на определения му режим на лични отношения. Това й поведение се
случва всеки път, докато детето е при молителя, като ответницата В. претендира не
просто да я осведоми как е детето, а да й осигури видеовръзка с него. Предвид ниската
си възраст, когато я види, детето се разстройва и понякога започва да плаче за нея. По
този начин ответницата кара Я. да страда, за да може да запише видеоразговорите, с
цел да ги използва после като доказателства в съда, за това колко на детето му е
мъчно за нея. Заедно с това саботира и малкото време, което молителят има заедно с
дъщеря му.
4. На 18.05.2024 г. в **** ответницата е изпратила от адрес ***** на
адреса на електронната поща на молителя ***** имейл, с който го уведомява за
времето, когато ще ползва платения си годишен отпуск. С предложения от нея график
В. ограничава правото на детето да прекара с молителя **** последователни дни през
лятото, съгласно постановеното от съда, заявявайки ползването на годишен платен
отпуск през всички понеделници от месеците юни, юли и август и през петъците от
всички нечетни седмици от същите месеци. По този начин молителят не може да
ползва повече от ****последователни дни, без те да се дублират със седмичния му
режим на лични отношения, като дори и тогава се събират максимум
*****последователни дни.
Вследствие на изложеното , молителят сезира съда с искане по
отношение на ответницата да бъдат предприети мерки в чл.5 от ЗЗДН.
Счита се, че срещу малолетното дете Я. И. Д. е осъществено психическо
насилие и действия, застрашаващи здравето от страна на майка му, Н. Ж. В., поради
което се моли да бъдат наложени следните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 6 ЗЗДН:
- Да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
- Да се задължи ответницата да посещава специализирани програми,
които да й помогнат да реши проблемите си в общуването и да си повиши
родителския капацитет.
В молбата е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита
2
срещу ответницата, на основание чл.18 от ЗЗДН, със следните мерки по чл.5 от ЗЗДН, а
именно:
- Да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
- Да се задължи ответницата да посещава специализирани програми,
които да й помогнат да реши проблемите си в общуването и да си повиши
родителския капацитет;
В проведеното по делото открито съдебно заседание по същество,
молителят поддържа молбата си и моли съда да бъде уважена , както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответницата Н. Ж. В. ЕГН **********, с адрес: В., ул. Х.Т. №****,
оспорва всички изложени в сезиращата молба обстоятелства и твърдения относно
извършени актове на домашно насилие от страна ответницата, като се моли същата да
бъде изцяло отхвърлена. Излага се, че по гр.дело № *** по описа на РС-В. има
решение и постановени привременни мерки, с които бащата очевидно не е съгласен,
като това негово несъгласие той изразява с депозиране на множество жалби и сигнали
срещу майката, в опит да получи от някоя институция положителен за него отговор за
извършено от нея нарушение или престъпление. Видно и от постъпилите от него
сигнали в ДСП, всички те са за негови предположения, че тя няма да му даде детето в
изпълнение на режима, какъвто отказ е нямало от нейна страна нито веднъж и без
намесата на социалните. Това е видно и от датите на които са постъпвали сигналите,
съответно проведените доста по-късно разговори с майката относно опасенията на
бащата, които са се оказали очевидно неоснователни. Поведението на бащата в насока
подаване на сигнали и искания от майката, отново неоснователни, продължава и след
постановяване на решението и изменение на привременни мерки, което е видно от
образуваното изпълнително дело, по което той е подавал няколкократно напълно
неоснователни искания съобразно неговия личен прочит на мерките, които майката
безусловно винаги изпълнява и не са налице констатирани нарушения на
изпълнението на РЛО от нейна страна.
По отношение на първия твърдян акт на домашно насилие, се излага, че
на 19.03.2024 г., ответницата е завела детето и при личния лекар, който е издал
болничен лист ***** от 19.03.2024 г. за седем дни от 19 до 25 март. На 26.03.2024 г.,
след контролен преглед при личния лекар, е издадена медицинска бележка на детето
Я., която удостоверява, че е клинично здрава и извинява отсъствието от детското
заведение. Я. е посещавала ясла от 26.03.2024г. до 29.03.2024г., без прекъсване. В един
от следващите дни майката е получила обаждане от личния лекар на детето д-р
Гочева, която й е казала, че с този болничен е надхвърляла правото на **** болничен
(за нея и детето общо), издаден от личен лекар и трябвало да се анулира, да бъде
издадено направление за ЛКК и болничният да бъде преиздаден от комисия. На
01.04.2024 г. е издаден болничен лист *****, в който е сгрешен периода на болничните
- от 19.04 до 25.04, вместо от 19.03 до 25.03., както и със сгрешен работодател. Това е
наложило болничният лист да бъде преиздаден още веднъж и така на 08.04.2024 г. е
издаден болничен лист ****. Последващите прегледи, които явно се виждат в
системите са свързани именно с преиздаване на болничния лист, но касаят един и
същи период. Обстоятелството, че детето е пътувало до Т., с цел съвършено различна
от тази, която предполага бащата, не е повлияло по никакъв начин отрицателно на
здравословното състояние на детето, което е видно както от проведения контролен
преглед и издадената съответно бележка, проверките на ДСП и ДАЗД. Оспорват се
изцяло твърденията на молителя, че ответницата е ограничила правото на детето на
лични отношения с баща си, като е препятствала провеждането на видеоконферентен
разговор, съгласно определения привременен режим на лични отношения, разсейвайки
детето с други интересни за него занимания. Счита се за абсурдно твърдението на
бащата, че обажданията от страна на майката и опит да осъществи контакт с детето
3
по времето на изпълнение на РЛО представляват акт на насилие спрямо детето.
Именно невъзможността на детето да контактува с майка си, когато е при баща си, би
създало у него тревожност и би препятствало правилното му възприемане на
ситуацията. Твърди се, че ответницата е дала възможност на молителя да осъществи
летния РЛО с продължителност **** не с една, а с две възможности за избор. Сочи се,
че е налице удостоверение от ЧСИ И. С., според което тя не е установила никакво
нарушение на РЛО от страна на ответницата.
В обобщение се оспорват твърденията за осъществени действия от страна
на ответницата, които да представляват по своята същност актове на насилие от нейна
страна спрямо детето и се моли да се отхвърли молбата на бащата като неоснователна.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
Детето Я. И. Д. ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: В., ул.
Х.Т. №****, представлявано от назначения по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК особен
представител, изразява становище за неоснователност на депозираната молба за
постановяване на мерки по реда на ЗЗДН и моли същата да бъде отхвърлена в цялост.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – В., чрез процесуалния си представител, депозира по делото
писмено становище с вх.№ ****, в което се посочва , че „Отдел за закрила на детето“ -
В. познава случая, но повод непрекъснато постъпващи жалби от единия или другия
родител с различни мотиви, както и с проучвания по съдебни производства. Излага се,
че към момента тече съдебно производство на втора инстанция във връзка с уреждане
взаимоотношенията между родителите по съдебен ред. Изпълнява се решение по
привременни мерки, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата
е определен режим за лични контакти. Майката е насочена към ползване на социална
услуга на територията на гр.В. в ЦОП към Фондация В.. Тя съдейства на социалните
служители и консултациите с нея са редовни. Бащата не ползва социална услуга на
територията на гр.С.. Излага се, че и двамата родители, въпреки, че не живеят заедно,
носят пълната отговорност за развитието, възпитанието и отглеждането на Я.. За целта
са длъжни да уважават и зачитат авторитета на другия родител. Това е необходимо, за
да се запази спокойствието на детето и се задоволяват потребностите му от
пълноценен контакт с всеки един родител. Обтегнатите им взаимоотношения поставят
детето в дисфункционална среда, инициираните към момента съдебни производства
допълнително обтягат взаимоотношенията между родителите, като това се отразява и
на психо-емоционалното състояние на детето. Становището на Дирекция „Социално
подпомагане“ В. е, че родителите, въпреки влошените си отношения, следва да
проявяват зрялост, да направят опит да преодолеят различията си, за да съхранят
физическото и психическото здраве на детето си.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно обстоятелството , че молителят И. В. Д. и
ответницата Н. Ж. В. са родители на детето Я. И. Д., видно от представеното по
делото удостоверение за раждане.
Не е спорно обстоятелството, че между страните е налице висящо
производство по гр.д. № *** по описа на РС- В. с правно основание чл.127 ал.2 от СК
и чл.127а от СК , което е с предмет искова молба с правно основание чл.127 от СК от
Н. Ж. В. срещу И. В. Д. за предоставяне упражняването на родителските права,
определяне местоживеенето на детето, определяне режим на личен контакт и
заплащане на издръжка по отношение на детето Я. И. Д.. С Определение № *****,
постановено по гр.д.№ *** по описа на Районен съд-гр.В. са постановени привременни
мерки по делото до приключването на спора с окончателен съдебен акт, като е
4
предоставено упражняването на родителски права по отношение на Я. И. Д., ЕГН
**********, на нейната майка Н. Ж. В., ЕГН **********; определено е
местоживеенето на детето Я. И. Д., ЕГН **********, да бъде на адрес на нейната
майка Н. Ж. В., ЕГН **********, а именно в гр. В., ул. „Х.Т.“ ***; определен е режим
на лични отношения между детето Я. И. Д., ЕГН **********, и нейния баща И. В. Д.,
ЕГН **********; бащата И. В. Д., ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на Я.
И. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н. Ж. В., ЕГН
**********, издръжка в размер на 300,00 лв. месечно считано от подаване на исковата
молба в съда до настъпване на законово основание за нейното прекратяване или
изменение.
Не е спорно, че между страните е образувано гр.д.№ ***** по описа на
РС-В. по реда на ЗЗДН, инициирано от ответницата Н. В. срещу молителя И. Д..
Видно от служебно изисканата, на основание чл.9 ал.4 от ЗЗДН, справка
от Регистратура при РС-В. с вх. ****., след справка във входящия регистър се
установява, че в РС –В. няма други дела по ЗЗДН срещу Н. Ж. В. – Х..
Видно от служебно изисканата, на основание чл.9 ал.4 от ЗЗДН, справка
за съдимост с вх. № *****, издадена от Бюро „Съдимост“ при РС-В., ответницата Н.
Ж. В. – Х. не е осъждана.
Видно от служебно изисканата, на основание чл.9 ал.4 от ЗЗДН, справка
от **** ЕАД - В. с вх.****, в болничната информационна система няма данни лицето
Н. Ж. В. – Х. да е настанявана за лечение в ПК на ***** ЕАД – В..
По делото не е представена декларация по реда на чл.9 от ЗЗДН от
молителя И. В. Д., в която същият да декларира обективираните в предявената молба
обстоятелства за осъществено домашно насилие от страна на ответницата на
процесните дати.
Приобщена към доказателствения материал е постъпилата с вх.№ ****
медицинска документация от АМБУЛАТОРИЯ ЗА ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА
ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ “А.М.” ЕИК: ***, гр. В., ул. С. №***, ДКЦ **
„****“, ет. **, к-ти ***, **, **, *** относно здравословното състояние на детето Я. И.
Д., свързана със заболяването на детето от конюнктивит в периода 19.03.2024 г. -
05.04.2024 г.
Видно от представения Амбулаторен лист от 19.03.2024г. /приложен на
л.**от делото/, на детето Я. Д. е извършен първичен преглед и е поставена основна
диагноза: „Други остри конюнктивити“. Посочено е относно обективното състояние на
детето, както следва:“Гърло спокойно. Дихателна система: Чисто везикуларно дишане,
без хрипова находка. Очи: инфекция на конюнктивите.“ Предписана е терапия с
Тобрадекс унгв., Тобрадекс кол.
Видно от представения Амбулаторен лист от 26.03.2024г. /приложен на
л.**** от делото/ на детето е извършен вторичен преглед.
Приет по делото е Болничен лист № *****, издаден на 01.04.2024г. на
ответницата Н. В. за придружаване и гледане на болен член от семейството – детето Я.
Д. /приложен на л.**** от делото/ , в който е посочен грешен период на болничните –
от 19.04.2024г. до 25.04.2024г., видно от датата на издаването му – 01.04.2024г.
Посочено е, че болничният се издава за минало време, като очевидно е допусната
грешка в периода на болничните.
Приобщен по делото е Болничен лист № ****, издаден на 08.04.2024г., на
ответницата Н. В. за придружаване и гледане на болен член от семейството – детето Я.
Д., за периода 19.03.2024-25.03.2024г. /приложен на л.*** от делото/. Посочено е, че
болничният се издава за минало време.
Видно от представената медицинска бележка, издадена от здравно
заведение АМБУЛАТОРИЯ ЗА ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА
5
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ “А.М.”, /приложена на л.*** от делото/ на детето Я. Д. е
поставена диагноза „други остри конюнктивити“, определени са *** дни домашно
лечение и е посочено, че на 26.03.2024г. детето Я. е клинично здрава и може да
посещава ДЗ.
От приетата по делото Служебна бележка, издадена на 23.04.2024г. от
**** №***, /приложена на л.**** от делото/, се установява, че детето Я. Д. е
посещавало първа яслена група от 26.03.2024г.-29.03.2024г. включително.
Приобщен по делото е заверен за вярност препис–извлечение от
изпълнително дело № **** на ЧСИ И. С. с рег.№***, изпълнително дело № **** по
описа на ДСИ при РС-В..
Установява се, че изпълнително дело № *** на ЧСИ И. С. с рег.№***е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ *** по описа на
Районен съд-гр.В. относно определения режим на лични отношения на молителя И. В.
Д. с детето Я. Д., съгласно определението за привременни мерки /приложен на л.****
и сл. от делото/. Изпълнително дело № **** на ЧСИ И. С. с рег.№**** е прехвърлено
за продължаване на изпълнението при съдебен изпълнител при РС-В., като на
28.06.2024г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ДСИ при РС-В.
/видно от Протокол от 27.06.2024г. и Разпореждане от 28.06.2024г., приложени на л.***
и сл. от делото/.
На л.**** от делото е приложено уведомление от 11.06.2024г. до ЧСИ И.
С. по изпълнително дело № **** , с което ответницата уведомява молителя за
ползване на лятната си отпуска. С уведомление от 25.06.2024г. до ЧСИ И. С. по
изпълнително дело № ****/приложено на л.****от делото/, ответницата отново
посочва същите дни, в които ще ползва платен годишен отпуск, като уточнява, че
обичайната практика в ТД на НАП-В. не изисква предварителен срок, в който да бъде
заявен ползвания отпуск, като обичайно това става ден-два преди непосредственото
излизане в отпуск.
Видно от удостоверение с изх.№ ****, издадено от ЧСИ И. С. по
изпълнително дело № ****/ приложено на л.*** от делото/, се удостоверява, че по
делото не е извършвано принудително предаване на детето Я. от майката на бащата,
както и че поведението на Н. В. не е провокирало налагането на глоба на същата по
реда на чл.527 ал.3 от ГПК.
Приобщени по делото са заверени за вярност преписи от материалите по
прокурорска преписка № ***по описа на РП-В., образувана въз основа на сигнал от И.
В. Д., че ответницата възползвайки се от даденото й предварително разрешение за
пътуване на детето Я. извън Б., без негово съгласие, в периода 23.03.2024г.-25.03.2024г.
е извела детето Я. до Република Т., въпреки, че детето е било диагностицирано с
конюнктивит на 19.03.2024г. /сигналът е приложен на л.*** от делото/.
Приети към доказателствения материал по делото постъпилите с вх.№
***** на Агенция „****“ документи, касаещи детето Я. И. Д. и писмени доказателства
към Справка с вх.№ *** от Държавна агенция „****“,
В хода на производството по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на водените от молителя свидетели Н.А.Н. и М. В. М..
Видно от показанията на свидетеля Н. А. Н., без родство и дела със
страните по делото, същият живее в гр.В. и познава молителя И. Д. от м.09.2023г. като
приятел на негов приятел. Свидетелят излага, че много пъти го е виждал, като са
прекарвали много време с децата си. Свидетелят Н. няма преки и непосредствени
впечатления относно твърдените актове на процесните дати. Самият молител И. Д.
споделя, че свидетелят Н. идва с него при осъществяване на срещи с детето, за да не е
сам и да има някой с него, който да присъства на срещите като свидетел, защото се е
опасявал, че ответницата ще заведе дело срещу него по реда на ЗЗДН. Свидетелят Н.
6
споделя, че първоначално е правил записи на срещите, но впоследствие спрял това по
молба на молителя Д.. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. в частта, в която
кореспондират на събраните по делото доказателства, като съобразява, че свидетелят е
присъствал на срещи на молителя с детето по искане на самия молител, като
показанията му да бъдат използвани в един бъдещ процес, какъвто е настоящият.
Видно от показанията на свидетеля М. В.М., без родство и дела със
страните по делото, същият живее в гр.С.. Свидетелят излага, че е присъствал на
видеоконферетни разговори на молителя Д. с детето Я.. Сочи, че на 16.05.2024г. е бил
в дома на молителя Д. и отново е присъствал на видеоконферентен разговор с детето,
съобразно определения му режим на лични отношения. По време на разговора, имало
„разправия“ между молителя Д. и ответницата и същият не могъл да осъществи
контакт с детето Я., защото то гледало клипче на таблета. Съдът кредитира
показанията на свидетеля М. в частта, в която кореспондират на събраните по делото
доказателства, като съобразява, че свидетелят е присъствал на срещи на молителя с
детето по искане на самия молител, като показанията му да бъдат използвани в един
бъдещ процес, какъвто е настоящият.
В хода на производството по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на водените от ответницата свидетели М. Ж. В. и Д. П. К..
Видно от показанията на свидетелката М. Ж. В., майка на ответницата,
последната е имала уговорени прегледи в медицински клиники в Т. Ответницата,
детето Я. и свидетелката отпътували за Т. в събота на м.март, срещите били проведени
в неделя и се върнали в понеделник. Свидетелката твърди, че Я. била „ здравичка, с
изключение на конюнктивит, където бяха изписани капчици и някакви кремчета.
Конюнктивит първо беше само на едното оченце, но това беше дни преди да пътуваме
, на сутринта гледаме че стана и другото оченце. Като пътувахме добре беше, детето
беше добре, само слагахме капки, даже не бяха зачервени. Имаме и снимки, които сме
направили там. Ходихме , за да и е по –интересно в един аквариум , така че детето си
беше добре бягаше.Имаше снимки където сме били. По време на пътуването се
чувстваше добре при мен на задната седалка, нямаше болки и притеснения през цялото
време при мен на задната седалка и съм била през цялото време при мен. При
преценка на майката го взехме в Т., аз присъствах защото трябваше някой докато бяха
прегледите да бъде при нея. Нямаше кой да гледа детето.“ На следващия ден във
вторник сутринта Я. била заведена на лекар, дали й медицинска бележка и след това
детето била на детска ясла, а майката й била на работа. Според свидетелката
конюнктивита се появил след като Я. била при баща си по време на режима на лични
отношения. Св.В. споделя, че видеоконферентните срещи на бащата с детето се
провеждат много трудно. „държа да споделя , че може би повечето от нас тук са майки
и много добре знаят, че е много сложно на две години и половина - три дете да бъде
задържано *** минути да провежда разговор. Това е почти невъзможно, то е
невъзможно. И значи трябва да присъства майката, трябва да има някаква играчка,
нещо да рисува, по някакъв начин, за да може това детето, то бяга, тича в цялата къща
,тя върви след него, за да има телефон или започва да плаче детето. Много е сложно.“
Свидетелката твърди, че бащата реагира „с претенции, с изисквания и с обвинения към
майката, че не се справя да му осигури ****минути, при условие , че може да се
обади, примерно, ако в момента е разстроено, може да се обади малко по – късно или
да използва друг ден или просто в малко по –друго време.“ Съдът кредитира
показанията на свидетелката, като основани на преки впечатления и кореспондиращи
на събрания по делото доказателствен материал.
Видно от показанията на свидетелката Д.П.К., без родство и дела със
страните по делото, същата живее в гр.В. и познава страните от около ****години.
Свидетелката сочи, че доста пъти е присъствала на видеоразговори на детето Я. с
баща й, като детето започвало да „изпада в някаква неистова истерия, тя казва „не, не,
не искам да го виждам“, започва да трепери.“ Св.К. излага, че ответницата е „ходила с
7
телефона след Я., опитва се да й обясни да говори с баща си. Въпреки всичко Н.
винаги е държала детето да има контакт с баща си. Аз не съм чувала лоша дума да
каже за него. Просто се притеснява за детето много защото щом на мен ми прави
много впечатление това. Лошото е, че той не затваря телефона и да каже примерно
„Добре, после пак ще се обадя“, той продължава да иска да говори с детето при
положение, че детето е стресирано и не мога да си обясня защо.“ Съдът кредитира
показанията на свидетелката, като основани на непосредствени впечатления и
кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно
приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице и срещу
легитимирано лице по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в
предвидения по чл.10 ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е
допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се
съдържа в ЗЗДН, последното представлява всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, в
която попадат молителят и ответницата.
За да се проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за
осъществен спрямо детето акт на домашно насилие, молителят следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо детето чрез действие от
ответницата, е реализирано домашно насилие , изразяващо се в конкретни прояви,
които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който
дефинира понятието домашно насилие.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че
молителят И. Д. и ответницата Н. В. са живели на семейни начала , като по време на
семейното им съжителство е родено детето Я. Д., родена на 25.02.2021г., а
впоследствие същите са се разделили.
Не е спорно в отношенията между страните, че между същите е налице
висящо производство по гр.д. № *** по описа на РС- В. с правно основание чл.127 ал.2
от СК и чл.127а от СК , по което са постановени привременни мерки, като е
предоставено упражняването на родителски права по отношение на Я. И. Д. на нейната
майка Н. Ж. В., а на бащата е определен режим на лични отношения с детето Я. И. Д..
Видно от приобщените по делото писмени доказателства, отношенията
между страните, касаещи тяхното дете Я., са конфликтни. Множество институции са
сезирани от страна на молителя относно пътуването на детето Я. в Т. в процесния
период, в т.ч. Държавна агенция за закрила на детето, Дирекция „Социално
подпогамане“-гр.В., Районна прокуратура-гр.В.. Становището на Отдел за закрила на
детето – В. е, че извършеното социално проучване не констатира рискове спрямо
детето Я., както и неглижиране на здравословното му състояние от страна на майката
/л.*** от делото/.
Съдът намира за неоснователно твърдението за осъществено домашно
насилие от страна на ответницата в периода от **** на 23.03.2024 г. до **** на
25.03.2024 г., когато същата е извела детето до Република Т., през ГКПП “М.Т.”,
въпреки че Я. е диагностицирана с конюнктивит. При формиране на горния извод
съдът съобрази, че майката е положила необходимите грижи като е завела детето Я. на
медицински преглед на 19.03.2024г., на детето е поставена диагноза „Други остри
конюнктивити" и на същото е предписано лечение, което веднага е започнало да се
провежда. Установява се, че не е имало никакъв риск за здравословното състояние на
8
детето по време на пътуването му до Т., което е било пет дни след започване на
лечението и веднага на другия ден след връщането му в България детето е било на
детска ясла. Представена е медицинска бележка, от която се установява, че на
26.03.2024г. детето Я. е клинично здрава и може да посещава ДЗ, а от представената
служебна бележка, издадена от Детска ясла № ***, се установява, че детето Я. Д. е
посещавало първа яслена група от 26.03.2024г.-29.03.2024г. включително.
Следователно пътуването на детето Я. до Т. не е повлияло по никакъв начин
отрицателно на здравословното състояние на детето. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че извеждането на детето Я. в чужбина не представлява
деяние, което попада в описанието на легалната дефиниция на понятието домашно
насилие, която се съдържа в разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН.
Описаните в т.2, 3 и 4 твърдения за осъществено домашно насилие на
16.05.2024г. и 18.05.2024г., също се явяват неоснователни. При формиране на горния
извод съдът съобразява изключително ниската възраст на детето Я., понастоящем на
три години, поради което намира, че е изключително трудно да се задържи вниманието
на детето Я. при осъществяване на *** минутните видеоконферетни разговори на
бащата с детето, съгласно определения му режим на лични отношения. В този смисъл
са и показанията на свидетелите М.. В. и Д.К., които съдът кредитира като основани
на непосредствени впечатления. Съдът не намира за доказано, че майката е
препятствала правото на бащата да осъществява режим с детето си, като умишлено го
е разсейвала с други неща. Твърденията на бащата, че обажданията от страна на
майката и опит да осъществи контакт с детето по времето на изпълнение на
определения му режим на лични отношения представляват акт на насилие спрямо
детето са неоснователни. Съдът намира за нормално желанието на една майка да желае
да осъществи контакт с тригодишното си дете по телефона, когато е далеч от нея и е
нормално детето да се натъжава за майка си. Няма пречка молителят да не отговори на
телефонното обаждане на ответницата, в случай, че не желае детето да се разстройва в
конкретния момент. Съдът намира за неоснователно твърдението на молителя, че
ответницата е препятствала определения му режим на лични отношения през лятото.
Видно от приложеното на л. *** от делото уведомление от 25.06.2024г. до ЧСИ И.С. по
изпълнително дело № ***, ответницата посочва датите, при които ще ползва платен
годишен отпуск, като на молителя са дадени две възможности да осъществи
определения му през лятото режим на лични отношения – от 23.07.2024г. до
01.08.2024г. /период от десет последователни свободни дати/ и от 13.08.2024г. до
22.08.2024г. / отново период от десет последователни свободни дати/. Следователно
напълно неоснователно е твърдението на молителя, че ответницата препятства
определения му режим с детето през лятото. Нещо повече, видно от удостоверение с
изх.№ ***, издадено от ЧСИ И.С. по изпълнително дело № *** / приложено на л.335
от делото/, ЧСИ И.С. не е установила никакво нарушение на режима на лични
отношения от страна на ответницата и поведението на Н. В. не е провокирало
налагането на глоба на същата по реда на чл.527 ал.3 от ГПК. Вследствие на
изложеното съдът намира за недоказани описаните в т.2, 3 и 4 твърдения на молителя
за осъществено домашно насилие на 16.05.2024г. и 18.05.2024г. от страна на
ответницата. Но дори и да бяха доказани тези твърдения, съдът намира, че същите не
представляват деяния, които попадат в описанието на легалната дефиниция на
понятието домашно насилие, която се съдържа в разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства посредством разпита на горепосочените свидетели,
съдът приема, че в настоящото производство не се установяват твърденията на
молителя за упражнено спрямо малолетното дете Я. домашно насилие от страна на
ответницата по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Следва да се отбележи, че описаните на
процесните дати актове не обуславят намесата на съда в правната сфера на
ответницата и не налагат вземането на мерки по чл. 5 ЗЗДН.
9
Следователно в производството останаха недоказани твърденията на
молителя за осъществени актове на насилие от страна на ответницата на процесните
дати.
Настоящият състав на съда счита, че дори да се приемат за доказани
твърденията на молителя, изложени в сезиращата молба за защита, то същите не могат
да послужат за предприемане на мерки по закона за защита от домашно насилие, тъй
като не съставляват такова.
Съществуващите между страните разногласия не могат да бъдат
решавани, чрез иницииране на производство по реда на Закона за защита от домашно
насилие и налагане на мерки за защита по същия закон. Съдебният състав намира, че
родителите на детето Я. следва да направят опит да преодолеят обтегнатите помежду
им отношения, т.к. същите се отразяват неминуемо негативно на детето им.
Необходимо е родителите да положат усилия за постигане на разбирателство между
тях, посредством диалог и взаимни отстъпки, за да може детето им Я. да расте в
спокойна среда, без да бъде натоварвано с негативни емоции.
В контекста на обсъдената по-горе същност на производството по ЗЗДН
съдът намира, че дори и да се приемат за изяснени сочените в сезиращата молба
обстоятелства, същите не попадат в приложното поле на ЗЗНД, защото не съдържат
данни за несъмнено, целенасочено, физическо, психическо, емоционално или
сексуално принудително въздействие – пряко върху молителя или върху детето.
Настоящият съдебен състав намира, че спорните въпроси между родителите досежно
упражняване на режима на лични отношения с детето Я. следва да бъдат уредени по
реда на чл.127 ал.2 от СК, респективно чл.59 ал.9 от СК, а не по реда на ЗЗДН. Този
закон е предвиден като специално и незабавно средство за съхраняване физическата и
психическата неприкосновеност на лицата – реални жертви на домашно насилие,
извършено целенасочено и пряко срещу тях и нанесло им значими щети, но не е
оправдано той да се използва вместо производствата по чл.127, ал.2 СК, по което са
определени привременни мерки и по чл.131-132 СК, или за целите на бъдещи такива
производства. Още повече, че всяко положително решение по ЗЗДН, при неспазване,
би съставлявало от обективна страна и престъпление по НК, което налага още веднъж
съдебната намеса при тези дела да бъде разумна.
В конкретния случай съдът намира за напълно неоправдано предприемане
на мерки срещу ответницата по реда на ЗЗДН.
По изложените съображения, съдът намира, че предприемане на защита
по реда на ЗЗДН срещу ответницата не се явява необходима , като съдът намира, че с
оглед предмета на настоящото производство, предприемане на мерки по реда на ЗЗДН
съдът приема за необосновани, към конкретиката на процесния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че молбата по ЗЗДН следва да бъде
отхвърлена, като данните по делото следва да се отчетат от съда по висящото
производство относно родителските права спрямо детето.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че поисканите с молбата мерки
за защита по ЗЗДН не следва да бъдат налагани, а молбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид изхода от делото и направеното от ответницата искане за
присъждане на сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва
да й бъдат присъдени направените по делото разноски , съгласно представения по
делото списък по чл.80 от ГПК, приложен на л. *** от делото, в размер на 900,00 лева,
под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по
делото.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
10
РС-В. държавна такса за воденето на делото в размер на 25,00 лв., дължима на
основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. В. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
бул. “П.Е.” № ***, ет.**, ап.***, действащ в качеството на баща на малолетното дете
Я. И. Д. ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: В., ул. Х.Т. №***,
обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Н. Ж. В. ЕГН
**********, с адрес: В., ул. Х.Т. №** по реда на ЗЗДН, при твърдения за извършени
актове на насилие от ответницата, както следва:
1. В периода от **** на 23.03.2024 г. до **** на 25.03.2024 г.,
възползвайки се допуснатото от съда предварително изпълнение на разрешението за
пътуване с детето извън България, без съгласието на молителя, ответницата е извела
детето до Република Т., през ГКПП “М.Т.”, въпреки че Я. е диагностицирана с
конюнктивит.
2. На 16.05.2024 г. в **** и в ***** в дома си в гр. В., ул. Х.Т. №****,
ответницата ограничава правото на детето на лични отношения с баща си, като
препятства провеждането на видеоконферентен разговор, съгласно определения на
бащата привременен режим на лични отношения, разсейвайки детето с други
интересни за него занимания.
3. На 18.05.2024 г. в **** и в *** от телефонен номер ***** ответницата
е осъществила позвънявания до номера на молителя **** по времето на
осъществяване на определения му режим на лични отношения.
4. На 18.05.2024 г. в ***** ответницата е изпратила от адрес ****** на
адреса на електронната поща на молителя ****** имейл, с който го уведомява за
времето, когато ще ползва платения си годишен отпуск, като с предложения от нея
график ответницата ограничава правото на детето да прекара с молителя ****
последователни дни през лятото, съгласно определения му режим на лични отношения
с детето,
като бъдат наложени следните мерки за защита, а именно:
- да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
- да се задължи ответницата да посещава специализирани програми,
които да й помогнат да реши проблемите си в общуването и да си повиши
родителския капацитет, като неоснователна.
ОСЪЖДА И. В. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. “П.Е.” №
****, ет.***, ап.**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-гр.В. сумата от 25,00 /двадесет и пет лева/ лв.,
представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл.11
ал.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. В. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. “П.Е.” №
***, ет.**, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. В. ЕГН **********, с адрес: В., ул. Х.Т.
№*** сумата от 900,00 /деветстотин/ лв., представляваща заплатено адвокатско
11
възнаграждение, на основание чл.11 ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - В. в 7-дневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще
бъде обявено – 22.08.2024 г., съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12