РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110213771 по описа за 2021
година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството протича по реда на Глава Десета на АПК и предмет
на оспорване с жалбата на М. Ж. Д. чрез адв. В. е Заповед рег. № 1266зз-
187/16.09.2021 г. издадена от М. Т. К. на длъжност инспектор в ГДБОП МВР,
с която Д. е задържана на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Жалбата се поддържа от нейния процесуален представител и се оспорва
от представителя на полицейския орган, издал този заповед и ответник по
жалбата, по подробни съображения, изложени в хода на пренията.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган,
съдът следва да провери съществуването на петте основания за
законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на
компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта;
спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат
1
по аргумент от чл.146 от АПК.
Липсата, на който и да било от съответните реквизити прави съответния
акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.
В случая се установява, че въпросната заповед е издадена от М. Т. К. на
длъжност инспектор в сектор 02, отдел 04 при ГДБОП – МВР. Тази
длъжност определя М.К. като полицейски орган, който може да издава
заповеди като процесната на територията на Столична община към
посочената дата, т. е. съдът приема, че е налице материална, темпорална и
териториална компетентност на органа, издал заповедта.
Формата на административния акт е писмена и в конкретния случай тя е
спазена, тъй като въпросната заповед е издадена писмено и съдържа
съответни реквизити и същата е подписана от лицето, посочено за неин
издател, както и е връчена срещу подпис на задържаната.
Материалното основание да бъде издадена оспорената заповед
представлява разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който посочва, че
полицейските органи могат да задържат лица, за които има данни да са
извършили престъпление. Издателят на заповедта е полицейски орган по
смисъла на ЗМВР и е задържал лицето – жалбоподател, за което се твърди да
е съпричастно към извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 вр. ал. 2
от НК, което сочи на участие в организирана престъпна група. Но дори при
най-бегъл преглед на заповедта прави впечатление, че в нея въпреки
изключително детайлното посочване на правна квалификация на деянието
липсва каквото и да е фактическо описание на това деяние. Не би могло да се
очаква от лицата да извеждат информация от дадената цифрова квалификация
за съществени признаци на деянието, заради което са задържани. Освен това
по делото не са събрани каквито и да е доказателства, включително и
съдържащи се в други материали съставени от полицейския орган, за
фактическите причини за задържането на Д.. Липсват докладни записки,
сведения, протоколи, материали от разследване на посоченото престъпление,
които да свързват лицето по някакъв начин с извършване на деянието. В този
смисъл съдът намира, че могат да бъдат преценявани единствено
доказателства, които са били налични към момента на задържането или са
изготвени най-късно до момента на освобождаване на лицето, но не и
2
материали, които са събирани в значителен срок след този момент. Поради
това и съдът е отказал събирането на доказателства относно цитираното от
ответника досъдебно производство. В контекста на изложеното следва да се
посочи, че в Заповедта за задържането на лицето не е посочено такова ДП,
откъдето и съдът не би могъл да установи връзка на същото с
жалбоподателката Д..
Действително поради бланкетния характер на заповедта за задържане и
условията на незабавност, в които се съставя, не може да се очаква в нея да се
изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито изисквания
поставя наказателния процес. Но все пак законът поставя изискване за
излагане на фактически и правни съображения за издаване на заповедта,
което означава, че макар по един обобщен начин следва да се посочи най-
общо описание на деянието, за което лицето се задържа.
Поради изложеното според съда е нарушен материалния закон и
съответно не може да бъде установено дали е спазена целта на закона. В този
смисъл констатираната непълнота на заповедта води до нейната
незаконосъобразност и представлява основание за отмяната на същата.
С оглед на изложените съображения и изхода на делото, съдът намира
за основателна и претенцията на защитника за присъждане на разноски за
адвокатска защита на жалбоподателката, като съгласно представения Договор
от 20.09.2021 г. и фактура от 06.10.2021 г. е била заплатена сумата от 360 лв.
с ДДС, следователно ГДБОП МВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката разноски в посочения размер, както и внесената държавна
такса в размер на 10 лв. за разглеждане на делото.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег. № 1266зз-187/16.09.2021 г.
издадена от М. Т. Кь. на длъжност инспектор в ГДБОП МВР, с която М. Ж. Д.
е задържана на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГДБОП МВР да заплати на М. Ж. Д. с ЕГН **********
сумата от 370.00 лв. представляваща разноски в производството за адвокатско
3
възнаграждение и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на
Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен
срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4