РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Смолян , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500469 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите Г П К,във вр.чл.422
ГПК,във вр.с чл.213 КЗ ,във вр. с чл-86 ЗЗД..
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба № 607382 от
07.10.2020година от Община С., гр. С., бул. „Б.“ № 12, представлявана от
кмета Н.Мелемов,депозирана чрез пълномощника юрисконсулт П.Б., против
решение № 60545 от 18.09.2020 година,постановено по гр.д.№ 1536/2019
година по описа на Смолянски районен съд.
С въззивна жалба се обжалва постановеното съдебно решение
изцяло. Развива се оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт,
поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че първоинстанционният съд не е обсъдил
задълбочено и в цялост фактическите обстоятелства по делото, наведените от
ответната страна доводи, като съвсем бегло и формално е маркирал
1
защитните изводи и твърдения. Не е мотивирано решението, с което са
уважени предявените искове, като не става ясно поради какви причини не са
уважени възраженията на ответната страна-няма развити фактически и
правни изводи в тази насока, а просто е заявено, че същите са неоснователни.
На първо място счита за грешен извода на районния съд относно твърдението
на ответната страна, настоящ въззивен жалбоподател за недопустимост на
иска, свързана с процесуалната легитимация относно принадлежност на право
на иск, която произтича от липса на валидно застрахователно
правоотношение. В посоченото решение съдът твърди, че наличието на
застрахователно правоотношение се установява от представената по делото
застрахователна полица №********** от 20.08.2014 г., като напълно
пренебрегва възражението на въззивника за липса на доказателства за влизане
в сила на този договор, съгласно т. 39 от Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „КАСКО“ на ЗАД „АРМЕЕЦ“ А*-представени по
делото от ищеца. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото не
са представени доказателства за влизане в сила на застрахователната полица,
респ. наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
пострадалия, такива доказателства според посочения текст от Общите
условия са документ за платена застрахователна премия или договорена
първа вноска, заснемане и оглед на процесното МПС. Това формално
отношение към валидността на правоотношението касаещо пряко
процесуалната легитимация и допустимостта на иска се поддържа,че е
съществен порок на атакуваното решение.
На следващо място е направено оплакване за неправилен извод на съда
относно възражението за изтекла погасителна давност, отново свързано с
допустимостта на иска. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД задължението е
изискуемо веднага с възникването му, правилото е че каквото се дължи без
срок се дължи веднага. Законът в чл. 84, ал. 3 от ЗЗД посочва кога трябва да
бъде изпълнено задължението произтичащо от непозволено увреждане, при
логическо тълкуване на посочената разпоредба се налага извод, че ако
длъжникът е в забава и без покана, то следва, че неговото задължение е
изискуемо от момента на извършване на деликта и се дължи веднага и без
покана, респ. той е в забава от този момент. Следователно се поддържа, че
датата, на която е възникнало и е станало изискуемо твърдяното задължение,
2
вследствие причинени имуществени вреди е датата на настъпването на
непозволеното увреждане-08.10.2014 г. Тъй като за конкретния случай няма
уредени специални давностни срокове, то съгласно чл. 110 от ЗЗД следва да е
приложим общият 5-годишен давностен срок. Давността за вземането от
непозволено увреждане е започнала да тече на 08.10.2014 г. и е изтекла на
08.10.2019 г. Съдът не е взел предвид, че придобиването на право на
регресен иск става чрез встъпване в правата на удовлетворения кредитор,
като те се запазват такива каквито са били при възникването си със всички
свои привилегии, тежести, принадлежности, срокове и т. н. и не е състоятелно
да се прави извод за наличие на нов срок на погасителната давност спрямо
встъпващия в правата на удовлетворения кредитор, като тук важи с пълна
сила принципа „комуто ползите, за него и рисковете“.
Поддържа и оплакване,че съдът е приел безкритично и напълно
изводите по назначената съдебна авто-техническа експертиза, като изобщо не
е обсъдил в мотивите си възраженията на ответната страна в тази връзка,
касаещи основателността на исковата претенция. Не е обсъден и коментиран
факта, че липсва адекватна и логична обосновка относно претендираната
щета и свързаното с нея вземане. От предоставените снимки, както и схема на
произшествието, изготвена от водача, категорично не става ясно къде, как и
поради каква причина е възникнала щетата по предна лява гума и джанта на
автомобила. В приложения снимков материал, макар и трудно, се вижда
пътен участък, по който в дясната част на платното по посоката на движение,
на около метър от бордюра асфалта е изрязан и има шахта без капак. Ако
допуснем, че тази шахта е причина за щетата, то се налага логическия извод,
че подобно засягане на предна лява гума и джанта не би било възможно освен
при движение в обратна на посоката за движение, т. е. движение в
насрещното пътно платно и то плътно до тротоара, което е нарушение на чл.
15, ал. 1 от ЗДвП . В попълнената декларация на водач на застраховано МПС
увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от
наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се
нерегламентирано върху пътното платно (приложена по делото), схемата на
ПТП първо не е изготвена съгласно указанията, поместени под нея и второ не
е посочена посоката на движение, не са посочени улиците пресечени от
кръстовището/ата, не е посочена приблизителна скорост на движение, няма
3
отразен и насрещно движещ се автомобил, за какъвто се твърди в
обясненията на водача. След изслушване на вещото лице става ясно, че
схемата не е изготвена адекватно и въпреки това същата е послужила като
основа за съставяне на експертното заключение. Експертът не поясни къде е
мястото на възникване на инцидента, а се задоволи с потвърждаване на
твърдението на ищеца за настъпване на събитието на ул. „Х.А.“ в гр. С..
Вещото лице не защити извод за увреда вследствие показаната на снимката
дупка, но и не успя да посочи от какво всъщност е настъпила твърдяната щета
по автомобила. Напълно съвпадащата с посочената в ищцовата претенция
сума, която според експерта е била необходима за ремонта на автомобила и
несъстоятелната му аргументация относно метода на изчисляване, причините
за идентичната стойност на ремонта, стойността на подменената гума, както и
твърдението за нарушаване на гаранцията на автомобила при смяна на един
консуматив, какъвто е автомобилната гума още веднъж показа пълната
недостоверност на изготвената експертиза по делото, но пък послужила за
основа на постановеното решение. Твърди също,че изготвената САГЕ по
никакъв начин не внесе яснота и не подкрепи твърдението на ищеца относно
претендираната щета и отговорността на община С. по случая, даже напротив
още повече разколебава основателността на претенцията на застрахователната
компания. Като цяло експертизата не отговоря ясно, конкретно, без съмнение
и безпротиворечиво на нито един от поставените в нея въпроси, като изводите
остават твърдения с неуточнена степен на вероятност. Възражението на
ответника за съпричиняване е отхвърлено априори без да съдът да вземе
предвид, че в съдебно заседание, проведено на 18.08.2020 г. вещото лице
посочва, че увреждания на автомобилна гума и джанта (такива каквито се
твърдят навежда на извод шофиране едновременно с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
което от своя страна идва да покаже, че отговорността в случая следва да се
понесе единствено от водача, респ. от неговия застраховател. В
първоинстанционното съдебно решение въобще не е обсъден довода за
неоснователността на иска, свързан с очевидното противоречие между
твърденията на ищеца и реалните факти и обстоятелства. В подкрепа на
изложеното в справка относно застрахователно събитие по щета №***,
съставена от А.С.се описва, че мястото е било посетено за оглед и заснето, че
по пътното платно е имало множество дупки, които са изрязани и подготвени
4
за асфалтиране, а част от тях са запълнени. Справката е от дата 13.10.2014 г.,
докато в приложения снимков материал единствената дата, която фигурира е
09.10.2014 г., а заключението е, че уврежданията по автомобила биха могли
да се получат на посоченото място и по посочения от водача начин, като не
става ясно на база на какви факти се прави този субективен извод. В
декларацията на водача и в цитираната справка обаче конкретно място не се
сочи, ул. „Х.А.“ е с голяма дължина (над километър), преминава през над 5
кръстовища, т. е. посочване на място на инцидента просто като ул. „Х.А.“, гр.
С. е напълно недостатъчно за ясно и точно установяване на конкретната
причина за настъпване на щетата, дали действително е имало нарушена
цялост на пътното платно в този участък, дали е извършван ремонт и т.н. От
цитираната справка следва да се приеме, че процесния участък е бил в
ремонт, като се твърди и че е имало изрязани дупки, подготвени за
асфалтиране, а с приложените снимки явно се цели този довод на ищеца да
бъде затвърден. Твърди се, че във въпросния участък (неконкретизиран с
достатъчна точност) се е извършвал ремонт на пътя и поради необезопасеност
е настъпил инцидент. С оглед доказване на необосноваността и
неоснователността на този довод на ищеца са представени по делото писмени
доказателства(отново не взети в предвид и необсъдени от съда)- договор
№*** от 01.10.2014 г. сключен между община С., като възложител и „ИСА
2000“ Е*, като изпълнител с предмет на договора: „ремонт на улици и пътища
(в т. ч . подпорни стени, водостоци, хоризонтална и вертикална маркировка )
на територията на община С.“ и възлагателно писмо с изх. №*/15.12.2014 г.
По силата на този договор ул. „Х.А.“ е попадала в улиците подлежащи на
ремонт. Видно от датата на възлагателното писмо в периода, посочен в
исковата молба и относно конкретната дата на събитието-08.10.2014 г. ремонт
на пътното платно на ул. „Х.А.“ не е извършван, следователно не е
достоверно твърдението за наличие на изрязани и подготвени за запълване
дупки по пътното платно, които са били необезопасени и вследствие на една
необезопасена дупка е настъпил инцидента, довел до завеждане на иска.
Моли въззивният съд да отмени Решение № 60545/18.09.2020 г. като
неправилно и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК да постанови свое правилно
решение, с което да бъде отхвърлен изцяло иска на ЗАД „АРМЕЕЦ“ А, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и от
5
изпълнителния директор В.П.К.-М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт В.К.. Претендира направените по делото разноски, изразяващи
се в юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции, при отчитане
сложността на делото и извършените процесуални действия.
В случай, че насрещната страна претендира разноски, в това число
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, които са прекомерни и
съществено надвишават посочените минимални размери в действащата
нормативна уредба - Наредба №1/01.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, Закона за правната помощ и Наредбата за
заплащане на правната помощ, при постановяване на решение, което не е в
полза на община С., прави възражение размерът на разноските да бъде
определен в съответствие с указаните в действащата нормативна уредба
минимални размери
В писмения отговор на ЗАД“Армеец“А*се поддържа неоснователност
на жалбата и се излагат пространни доводи и съображеиня в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят Община С. редовно и
своевременно призована се представлява от юр.консулт Б., който поддържа
изцяло депозираната въззивна жалба.
Въззиваемият Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“А* редовно призовано изпраща процесуален представител,като в
писмена молба-становище юрисконсулт К. поддържа неоснователност на
жалбата, по съображенията изложени в писмения отговор.
Окръжният съд , след като обсъди доводите на жалбоподателя и
неговия пълномощник, писмения отговор и представителя на
въззиваемия, след проверка на данните по делото и решението ,
съобрази следното :
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от
активно легитимирана страна - имаща право на жалба,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, поради което съдът
пристъпи към разглеждане нейната основателност .
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
6
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният
иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл.213, ал.1 КЗ
за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
Пред настоящата инстанция се обжалва решението на районен съд, с
което е признато за установено по отношение на Община С.,че дължи
заплащане на ЗАД“Армеец“А* сумите в размер на 413.04лева,
представляващи регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по преписка по щета №* и 10
лева ликвидационни разходи, сумата 128.79лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.11.2016година
до 08.11.2019година,ведно със законната лихва върху главницата от
08.11.209 година до окончателното изплащане задължението, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение парично задължение по чл.410
ГПК№559/13.11.2019година по ч.гр.д.№1319/2019година.
Съдът е мотивирал уважаване на предявените в обективно и
субективно съединение искове,приемайки,че ищецът е активно легитимиран
поради наличие суброгационно право при настъпване застрахователното
събитие, заплащайки застрахователното обезщетение в изпълнение на свое
договорно задължение да встъпи в правата на увредения срещу причинителя
на вредата. Прието е също така, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на ответника Община С. съгласно разпоредбата на
чл.213,ал. КЗ(отм.),във връзка с чл.49,във вр. с л.45,ал.1 от ЗЗД, поради
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения
и дружеството ищец застраховател,вредите са причинени вследствие
противоправно поведение,застрахователят по имущественото застраховане е
заплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
Решението е валидно,допустимо ,законосъобразно постановено и
основано на доказателствата по делото, поради което следва да бъде
потвърдено.
7
От фактическа страна при разглеждане на делото е установено
сключена комбинирана застрахователна полица за застраховки каско и
злополуки №**(л.7) и добавък №1 към застрахователна полица
№****/20.08.2014година промяна на регистрационен номер на МПС и
прехвърляне всички права по полицата на нов рег.№* за автомобил
„Мерцедес“Е350, рама***, цвят – черен.
По делото е установено,че на 08.10.2014г. З.З.Х.управлявал описания
по-горе лек автомобил по ул.“П.Д.П.“ в гр.С.,след което навлезнал в
ул.“Х.А.“ и в близост до МБАЛ „Братан Шукеров“ ,като платното за
движение на ул.“Х.А.“ било с нарушена пътна настилка,изразяващо се в
множество дупки,подготвени за асфалтиране,като след преминаване на
автомобила през негативна неравност-дупка на пътната настилка на платното
за движение,поради което са причинени материални щети по автомобила –
подмяна на предна лява гума.
Подадено е на 08.10.2014 година уведомление за настъпило
застрахователно събитие от З. З. Х. въз основа на което е заведена щета при
ищеца № *** на процесния лек автомобил за увредена предна лява гума, по
застраховка пълно каско, видно от фактура №**/17.10.2014година сумата
дължима за извършените ремонтни дейности е 42068 лева, от която сума е
одобрена за плащане от страна ЗАД“Армеец“413.04лева,заплатена от
застрахователя на 21.11.2014година., като общия размер на заплатеното от
застрахователя обезщетение е сумата 423.04лева,от които дължимо
обезщетение 413.04лева и 10 лева ликвидационни разноски.
До ответника е изпратена регресна покана от 08.10.2014г. за
възстановяване нанесената щета, изплатена от ищеца за причинена вреда на
лекия автомобил „Мерцедес ”Е350 с ДК № ***на основание чл.213, ал.1,
изречение І от Кодекса за застраховането, за връчване на която ищецът е
представил известие обратна разписка получена от ответника на 11.05.2015
година.
Вещото лице по изслушаната СТЕ инж.С. дава заключение, че най-
вероятния механизъм за настъпване на претендираните увреди от ищеца на
инкриминираната дата 08.10.2014година е управляване лекия автомобил по
ул.“П. Д.П.“гр.С.,след което навлиза в ул.“Х.А.“,в близост до МБАЛ“Братан
8
Шукеров“,където платното за движение е с нарушена пътна
настилка,изразяващо се с множество изрязани дупки, подготвени за
асфалтиране и при преминаване на автомобила при негативна неравност-
дупка на пътната настилка на платното за движение настъпват материални
щети по автомобила-предна лява гума за подмяна.Вещото лице констатира
вследствие извършения анализ причинно-следствена връзка между описания
механизъм и отстраняване причинената щета-подмяна на сочената от ищеца
автомобилна част.Определил е и общата стойност за части,материали и
труд,необходими за правилното възстановяване на автомобила по пазарни
цени –сумата 420.68 лева с ДДС,като след отчитане на амортизация на гумата
приема стойност 413.04лева с ДДС,плюс ликвидационни разходи за щета
заведена от застраховател приема,че стойността варира в диапазон от 10 до
30 лв.с ДДС.
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно всестранно
и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа
на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на
първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск също са
правилни и са базирани на установените по делото факти.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
По наведените в жалбата доводи и за пълнота следва да се изтъкне
неоснователност на оплакването на въззивника относно липсата на валидно
застрахователно правоотношение по сключената със собственика на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Блуетек Матик“, рег. № * полица
за застраховка „Каско на МПС“. Възражението е правено и пред районен съд,
който въз основа на представените и приети като доказателства по делото
договор за имуществена застраховка и добавък №,1 за промяна на
регистрационен номер на МПС,подписани надлежно от застрахователя и
застрахования, протокол за оглед и заснемане на МПС от 25.09.2014 г. ,
поради което законосъобразно е прието посредством представянето на
процесната полица,че ищецът е доказал валидността на застрахователното
правоотношение.
9
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи във връзка
направеното оплакване за процесуална недопустимост на иска поради липса
на застрахователно правоотношение, че процесуалната легитимация зависи
от правното твърдение на ищеца и ако той твърди,че е носител на спорното
право, а ответникът е длъжник по него, то е налице както активна,така и
пасивна процесуална легитимация.Жалбоподателят допуска смесване на
процесуална легитимация, която е условие за допустимост на
иска(положителна процесуална предпоставка) и материално-правната
легитимация, която е условие за основателност на иска. Както е известно
процесуалната легитимация зависи от правното твърдение на ищеца.Ако той
твърди,че е носител на спорното право, а ответникът длъжник по
него,каквото е положението с предявения иск от ищеца,налице е както
активна,така и пасивна процесуална легитимация, поради което предявеният
иск е допустим. Друг е въпросът дали е налице материалноправна активна и
пасивна легитимация, която ответникът оспорва, т.е дали искът е
основателен.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя Община С. за
изтекла погасителна давност. Началният момент, от който започва да тече
давността за предявяване на регресен иск е момента на извършване на
плащане от страна на застрахователя в полза на застрахованото лице. По
въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в
ППВС № 7/77 и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение №70/23.06.2011 г. по
т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008
г. на II т. о. и др. В посочените актове е прието, че регресните искове на
застрахователя се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати
обезщетенията на правоимащите лица.
В случая по делото е установено, че сумата от 413,04 лева е заплатена в
полза на извършилия ремонта на автомобила сервиз на 21.11.2014 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
подадено на 07.11.2019 г. по пощата. На 13.11.2019 г. е била издадена и
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
10
образуваното във връзка с претенцията ч. гр. д. № 1319/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. С. След подаване на възражение от длъжника Община С., в
рамките на законово установения едномесечен срок, ЗАД „Армеец“ е
предявило иск по чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, въз основа на който е
образувано и производството по гр. дело № 1536/2019 г. по описа на Районен
съд - гр. С..
Неоснователно е и оплакването,че в приетата по делото и кредитирана
от съда САТЕ, вещото лице по която компетентно и безпристрастно
установява механизма на ПТП, причинната връзка между събитието и
вредите, както и размера на същите. Не е установено твърдяното от
жалбоподателя нарушение на правилата за движение по пътищата от водача
на МПС, нито има данни водача да се е движил с превишена скорост. В тази
връзка следва да бъде отбелязано,че извършените от експертите на ЗАД
„Армеец“ справки съответстват на твърдените от ищеца факти, тъй като е
установено по делото,че във връзка с претенцията на застрахования на
09.10.2014 г. е заснето увреденото МПС и процесния пътен участък, като
впоследствие на 13.10.2014 г., в хода на експертната проверка мястото е
посетено отново от служители на застрахователя. Изложени са твърдения, че
в резултат на преминаване през дупка в пътен участък стопанисван от
ответника, е увреден автомобил, застрахован в ЗАД „Армеец“ по застраховка
„Каско на МПС“ и е установено, че МПС преминава през негативна
неравност - дупка в пътната настилка на платното за движение, в резултат на
което настъпват материални щети. Ищецът ЗАД „Армеец“ е провел
доказване относно факта на събитието , настъпило поради бездействието на
служителите на Община С. да се обезопаси пътното платно посредством
свидетелски показания, писмени документи и заключението на вещо лице-
автоинженер.
Неоснователни и в разрез с установените по делото доказателства са
оплакванията,че липсва основание за ангажиране на отговорността на
ответника,настоящ жалбоподател по чл. 49 от ЗЗД поради наличието на
процесуални нарушения. Обстоятелството,че възлагателното писмо изх.
№ДЛ 008260 от 15.12.2014година, по силата на което въз основа на сключен
договор №*14.10.-2 от 01.10.2014година,сключен между Община С. като
възложител и ИСА като изпълнител ,по силата на който е възложено
11
изпълнението на строително – ремонтни работи на определени обекти,между
които и на ул.“Х.А.“ не опровергават по никакъв начин установените по
делото факти, още повече, че в исковата молба са изложени твърдения, че
поради преминаване през дупка в пътен участък стопанисван от ответната
община е увреден автомобил, застрахован от ЗАД“Армеец“ по застраховка
„Каско на МПС“. Това обстоятелство е установено от данните по делото, че
причинените щети са настъпили при преминаване процесното МПС през
негативна неравност –дупка в пътната настилка на платното за движение.
Поради гореизложеното и поради съвпадане изводите на настоящия
състав с изложените от районен съд, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно постановено.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани се дължат
направените от въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на сумата 50 лева, тъй като фактическата и правна
сложност на делото не е висока, а и процесуален представител не се е явявал
на въззиваемата страна по делото.
Мотивиран от гореизложените съображения, Смолянският окръжен съд
,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60545 от 18.09.2020 година,постановено по
гр.д.№536/2019 година по описа на Смолянски районен съд, като
законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Община гр.С. да заплати на ЗАД“Армеец“А* направените
разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50( петдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13