Решение по дело №17396/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 553
Дата: 15 февруари 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110217396
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110217396 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на СЛ. В. СЛ., ЕГН ********** чрез адв. К.П.
срещу наказателно постановление № 559/06.10.2021 г., издадено от
началника на 05 РУ- СДВР, с което на основание чл. 116, ал.2 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на чл. 99, ал.1 от ЗГР.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендира се, че
връченият на жалбоподателя екземпляр от АУАН е нечетлив, което
ограничава правото му на защита. Поддържа се, че доколкото в НП не се сочи
каква регистрация е следвало да има жалбоподателя, то не може да се приеме,
че деянието му представлява нарушение на чл. 99, ал.1 ЗРГ. В жалбата се
прави оплакване, че срокът за изпълнение на задължението за заявяване на
промяната в настоящия адрес е 30 дни, считано от промяната, като
неправилно АНО е приел, че тази дата съвпада с датата на проверката, а от
друга страна не е посочено кога е изтекъл 30-дневеният срок. Претендира се
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят СЛ. В. СЛ. редовно призована, не
се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. К.П.. От същата
са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище по съществото
на делото. Претендират се разноски, съобразно представен списък.
1
Въззиваемата страна – началника на 05 РУ- СДВР, редовно призован не
се явява и не се представлява. В постъпили писмени бележки от процесуален
представител се аргументира законосъобразност на НП и се моли за
потвърждаването му.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
В края на месец април при свидетеля КР. Р. К. – младши полицейски
инспектор в 05 РУ- СДВР постъпила преписка във връзка с извършена
проверка по сигнал за нарушаване на нощната тишина от лице, живущо на
адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 19, вх. В, ет. 3, ап. 45, като
личната карта на лицето се намирала в материалите по преписката.
Свидетелят призовал лицето – жалбоподателя СЛ. В. СЛ., за да му върне
документа за самоличност. Жалбоподателят посочил пред свидетеля, че
живее на адреса в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 19, вх. В, ет. 3, ап. 45
от около 2 години, като попълнил и обяснение по случая с идентично
твърдение. Свидетелят К. счел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на
чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация и на 27.04.2021 г. съставил
срещу него АУАН с № 559/27.04.2021 г. Актът бил предявен за запознаване
на жалбоподателя, който го подписал, като посочил, че няма възражения.
Такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 06.10.2021 г. началникът на 05
РУ-СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от който
бил връчен на жалбоподателя на 25.11.2021 г., а на 01.12.2021 г. била
депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля КР. Р. К. ,
заповед № 5Вр-8574/04.10.2021 г., на директора на СДВР, заповед № Iз-
1751/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, удостоверение №
5133-6925/26.01.2022 г. и удостоверение №513р-6780/26.01.2022 г. на
началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР.
От показанията на свидетеля КР. Р. К. се установява, че същият лично е
установил, че жалбоподателят СЛ. В. СЛ. живее на адрес гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, бл. 19, вх. В, ет. 3, като точния номер на апартамента се
установява от писмените материали по делото и от обясненията на самия
жалбоподател, депозирани по преписката. Свидетелят посочи, че данните,
относно адреса са установени както от негови колеги, така и от самия него с
помощта на наемодателката на жалбоподателя, която потвърдила пред
свидетеля, че С. живее на посочения адрес от около месец и половина преди
датата, на която жалбоподателя е бил призован да се яви в 05 РУ- СДВР.
Свидетелят потвърди пред съда, че самият жалбоподател е посочил, че живее
на този адрес от около 2 години.
Представените по делото заповеди и удостоверения установяват
материалната компетентност на актосъставителя и АНО – първият да съставя
актове за нарушения на ЗГР, а вторият – издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице),
2
депозирана е в преклузивния срок за обжалване и е насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т. 1.5 от представената заповед № Iз-1751/28.08.2012 г. на министъра
на вътрешните работи същият е възложил на служители на СДВР да съставят
АУАН на ЗГР, а от удостоверение №513р-6780/26.01.2022 г. на началника на
03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР е видно, че свидетелят КР. Р.
К. през 2015 г. е назначен на длъжност „младши полицейски инспектор“,
която длъжност заема и към датата на издаване на удостоверението,
следователно е бил компетентен да състави процесния АУАН. С цитираната
заповед /т. 2.11/ министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията
си да издава наказателни постановления и на началниците на районни
управления при СДВР.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че на
жалбоподателя е връчен нечетлив екземпляр от АУАН, което опорочава
изначално производството. Въпреки, че АУАН е написан на ръка /впрочем
законът не е въвел изискване актовете за установяване на административни
нарушения да се написани на компютър, пишеща машина или друго печатно
устройство/ текстът не е нечетлив, а напротив, разбираем е и не е налице
неяснота относно съдържанието му. Следва да се отбележи, че на сочения за
нарушител се предявява за запознаване съставеният оригинал на АУАН, като
същият има възможност да се запознае с написания текст и да релевира
своите възражения и едва след като се е запознал с АУАН на същия се връчва
копие от АУАН. По делото също е представено заверено копие от АУАН,
което съдът не намери за нечетливо и от него може да бъде установено
съдържанието му.
Съдът намира, че са налице са основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните
правила, изискващи ясно и точно описание на извършеното нарушение и
които нарушения съществено са ограничили правото на защита на
жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен.
На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение на чл. 99, ал.1
от Закона за гражданската регистрация, съгласно която разпоредба „всяко
лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес”. При
описание на нарушението в АУАН е посочено, че жалбоподателят „живее на
адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 19, вх. В, ет. 6, ап. 54 от две
години, без да се е адресно регистрирал в законоустановения срок”. Така
направеното описание от фактическа страна /сходно е описанието и в НП/ е
неясно, доколкото не е посочено в какъв срок лицето е следвало да се
регистрира на посочения адрес, започнал ли е да тече този срок, кога е
започнал да тече, изтекъл ли е и ако да - на коя дата. Посочването в НП, че
законоустановеният срок е 30 дни не внася яснота относно фактическите
3
предели на вмененото нарушение, тъй като отново не е посочено кога е
настъпила промяната в настоящия адрес на жалбоподателя, респ. от коя дата е
започнал да тече срокът и дали е изтекъл към посочената в АУАН дата.
Всъщност нито в АУАН, нито в НП се твърди да е била налице промяна в
настоящия адрес на жалбоподателя - не е посочен предишният настоящ адрес
на жалбоподателя, за да бъде направена преценка, че същият е бил променен.
Наред с изложеното в АУАН и НП липсва еднозначно и ясно посочване на
датата на твърдяното нарушение – датата 27.04.2021 г. около 17:10 часа е
всъщност датата на установяване, че лицето не е заявило промяна в
настоящия си адрес, но не може да се приеме, че това е датата, на която е
твърди да е извършено нарушението. Липсата на яснота относно посочените
по-горе съществени обстоятелства, освен че накърнява правото на защита на
наказаното лице, препятства съда да прецени дали срокът за заявяване на
промяна в настоящия адрес е изтекъл, кога и дали всъщност жалбоподателят
действително е извършил процесното нарушение.
На следващо място в АУАН е посочено, че жалбоподателят живее на
адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 19, вх. В, ет. 6, ап. 54 от две
години, следователно според актосъставителя промяната в настоящия адрес
/адресът, на който лицето живее – чл. 94, ал.1 ЗГР/ е настъпила преди две
години /макар и да не е посочена точна дата/, следователно срокът по чл. 99,
ал. 1 е изтекъл една година и единадесет месеца преди съставяне на АУАН.
От тази констатация следва извод, че АУАН е съставен в нарушение на
давностните срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно цитираната
разпоредба „Не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението.“ Очевидно при твърдението на актосъставителя,
че промяната в настоящия адрес на жалбоподателя е настъпила преди 2
години, то следва извод, че едногодишният давностен срок от извършване на
нарушението е изтекъл и на 27.04.2021 г. незаконосъобразно е бил съставен
АУАН за нарушение, извършено преди повече от една година.
В допълнение следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля
КР. Р. К. не се установи жалбоподателят всъщност да живее на посочения в
АУАН и НП адрес – свидетелят изрично посочи, че жалбоподателят живее на
адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър” бл.19, вх. В, ет. 3, като посочи, че
лицето, което е подало сигнала за нарушаване на нощната тишина живее в
същия блок, но на шестия етаж. Горното се потвърждава и от заявлението от
Андриян Венев Петков /лицето, подало сигнала срещу жалбоподателя/, в
който същият е посочил, че живее на адрес ж.к. „Хаджи Димитър” бл.19, вх.
В, ет. 6, ап. 54 – същият адрес, който е посочен в АУАН и НП като адреса, на
който живее жалбоподателят С.С..
Описаните по - горе нарушения в значителна степен са накърнили
правото на защита на наказаното лице и обуславят незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да се
отмени.
Въпреки своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
доколкото по делото не са ангажирани доказателства такива да са реално
сторени от жалбоподателя, то искането не може да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 559/06.10.2021 г., издадено от
началника на 05 РУ- СДВР, с което на основание чл. 116, ал.2 от Закона за
гражданската регистрация на жалбоподателя СЛ. В. СЛ., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
за нарушение на чл. 99, ал.1 от ЗГР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5