Мотиви:
Производството по
делото е образувано въз основа на
Постановление по чл. 375 от НПК против обвиняемия С.Д.К. за престъпление по чл.
134 ал.1 т.2 вр. чл. 129 ал.2 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението , така както е внесено с Постановлението по чл.
375 НПК. Счита същото за доказано от обективна и субективна страна от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление
пледира обвиняемият К. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК с налагане на административно наказание глоба която да бъде
определена около средния предвиден в текста на закона размер.
Обвиняемият К. участва
лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адвокат. Не се
признава за виновен по предявеното му обвинение, като дава подробни обяснения
във връзка с него. Чрез защитника си изразява становище за недоказаност на
обвинението и моли за постановяване на решение, с което К. да бъде оправдан по
предявеното му обвинение.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият С.К. и св. Г.П.
били правоспособни ловци по смисъла на ЗЛОД и ППЗЛОД и притежавали разрешително
за носене на ловно оръжие. К. членувал в
ловно-рибарската дружинка в с. Ч., а св. Г.П. и ***
св. П.П. често вземали участие като гости в ловните
излети на същата дружинка.
К. притежавал ловно
оръжие пушка марка Бенели (Benelli), модел Комфорт (Comfort) № М 665769, 12
калибър.
На 24.11.2013г в ловностопански район с.Ч. се състоял ловен излет за групов лов на вреден
дивеч, въз основа на издадено Разрешително
№ *****. В лова взели участие дванайсет човека , а именно св.А.Д., св. С.Д.,
св. Я.К., св. Г.П., св. И.И., обв. С.К., св. П.П., св.
И.П. (неправилно вписан в разрешителното за лов като И.П.), св. С.П. и св. К.Г. (последният не бил вписан в
разрешителното за групов лов, поради отнето
разрешително за носене на ловно оръжие). Трима от ловците - св. Г.П.,
св. П.П. и св.
С.Д. били гости на ловната дружинка. Ръководител на
лова бил св. К.К.. Преди започване на ловния излет от
ръководителя на лова бил проведен рутинен инструктаж за което всеки един от участниците
положил подпис срещу името си в разрешителното за групов лов. По време на
ловния излет участниците ползвали три автомобила тези на св. П.П. , св. Ат.Д. и на обв. К..
Ловът започнал около
8.30 в м.“Ч.“ („М.“) в землището на с. Ч.
Един час по-късно се преместили в м.“П.“ , находяща
се в подножието на Б, северно от с.Ч. Местността съставлявала дере, обрасло с
дървета и храсти простиращо се на север от чешма със същото име до черен път в
подножието на Б. От изток и запад дерето граничило с черни пътища след които
следвали земеделски площи. Дълбочината на дерето достигала около 2м., а
ширината му варирала между 30 и 60м. По
време на тази гонка ловците били разпределени по следния начин: за гоначи били определени И.П. и К.Г., като първият се движел
от западната страна на дерето, а вторият от източната. И.И.,
А.Д. и Я.П. били разставени на черния път, в
подножието на Б. на разстояние приблизително 100м. един от друг, С.Д. и К.К. били от западната страна на дерето също на разстояние от
около 100м. един от друг и обвиняемият К. и св. Г.П. били от източната страна
на дерето като следвало да застанат на определените им места приблизително през 100м. един от друг , като К.
бил в североизточния край на дерето на полянка (площадка) намираща се на около
2-3 метра от ръба на дерето , а Г.П. съответно в югоизточния му край. Св. С.П.
и П.П. били определени за контра постове и се
намирали в югоизточния край на дерето.
При заемане на определените им места ловците нямали визуална връзка
помежду си. При тази разстановка на постовете
единствената разрешена посока за стрелба била към земеделските площи и
съответно за постовете, намиращи се по черния път в подножието на Б. – към
самите възвишения. Първо заел своето
място обв. К., св. Г.П. продължил да върви на юг към
определеното му място. Малко след като
заел позицията си обв. К. излязъл на черния път, за
да провери дали Г.П. е заел позицията си и тъй като не го видя в нивата или по черния път , решил, че последният е на
определеното му място. Гонката започнала
от южния край не дерето , в посока север като св. П.П.
оставил с джипа си гоначите К.Г. и И.П. до чешмата в началото на дерето от където
последните потеглили с кучетата в посока Б. В началото на гонката св. П.П. прострелял белка, след което навлязъл с джипа си в
земеделските площи от източната страна на дерето. Не след дълго се чул
продължителен кучешки лай , като ловците установили, че кучетата гонят животно
към края на дерето в посока постовете,
намиращи се в подножието на Б. Не след дълго по лая на кучетата ловците се
ориентирали, че последните са сменили посоката си , като се връщат обратно от Б
към с.Ч. Непосредствено след това, около 10.00ч. обв.
К. забелязал в края на полянката (площадка) на която се намирал да преминава
чакал, при което произвел три последователни изстрела към животното с личното
си ловно оръжие пушка марка Бенели , модел Комфорт № М 665769, 12 калибър, като
един от изстрелите бил с ловен патрон Supreme 3
IN OOB 76 mm Wincdester 12 GA, съдържащ 15 бр. сачми
размер ООВ, като по системата Remington отговаря на 33 калибър
или на 8.38 мм. размер на сачмите. Една от сачмите на този патрон рикоширала и улучила пострадалия Г.П.,
който в този момент бил напуснал установеното му място и се намирал в
земеделските площи източно от дерето. Сачмата попаднала в лявата предна
половина на гръдния кош на П.. Последният извикал на св. Г., че е
прострелян и поискал от него да уведоми ***,
след което се затичал към джипа им. Виждайки *** да бяга към автомобила им св.П.П. също побягнал към него, след което незабавно потеглили
за гр.Я.. По пътя съобщили на тел. 112 за настъпилия инцидент. До с. К.
срещнали линейката, като Г.П. бил прехвърлен в нея и откаран в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ гр.Я., където бил приет в ОАРИЛ. На следващия
ден Г.П. бил транспортиран в УМБАЛ „Ст.Киркович“
Ст.Загора . Там, след оперативни интервенции бил изваден процесния
проектил от тялото му.
На мястото на инцидента
бил извършен оглед по време на който били намерени и иззети гилзите от
изстреляните от К. патрони , както и обективирани
попадения от сачми по намиращата се в близост растителност.
От заключението на
изслушаната балистическа експертиза се установява, че
изследваният обект пушка марка Бенели номер М 665769
представлява огнестрелно оръжие. Пушката е многозарядно,
полуавтоматично, гладкостволно, дългостволно
(пушка) оръжие – 12 калибър, марка Benelli, модел Comfort. Същата е изправна и е
годна да произведе изстрел с подходящите за целта боеприпаси. Иззетите при
огледа три броя гилзи са изстреляни от
същото оръжие пушка Бенели номер М 665769 и номер на
цевта С 969357. В предадените доброволно боеприпаси се откри един патрон с червена пластмасова шпула и
надпис върху шпулата „Supreme
*3 IN * OOB * 76 mm“, който е идентичен с гилзата с
червена шпула-обект на експертизата и пет масленозелени патрони с надписи върху пластмасовите си шпули „ Fiocchi *Semi magnum *2/0*70mm“ които са
идентични на гилзата с тъмнозелена/масленозелена шпула-обект на експертизата.
Патрон с вишнев цвят и надпис „F2*big
game* B&P *7/0* g.36*12/67“ не се откри. При разкернирането на червения патрон с надпис „Supreme *3 IN * OOB * 76 mm“, който е идентичен с гилзата с
червена шпула – обект на експертизата се установи, че той съдържа 15 на брой
сачми, идентични по форма, вид (покритие с медна обвивка), тегло и размер с
предадения от пострадалия проектил.
От заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
инцидент, станал по време на ловен излет на 24.11.13г около 10.00ч. в землището
на с. Ч. пострадалият Г.П. е получил следните телесни увреждания: огнестрелно
нараняване в лявата предна половина на гръдния кош с входно отвърстие на нивото
на първо междуребрие и второ ребро по предна аксиларна (подмишнична) линия,
проникващо в лявата гръдна кухина и наличие на проектил
на нивото на десети гръден прешлен; лезия (увреждане)
на горния дял на левия бял дроб от раневия канал на проектила, преминал през него; хемопневмоторакс
(наличие на свободни кръв и въздух) в лявата гръдна кухина. Касае се за сляпо огнестрелно нараняване с входна рана в
лявата половина на гръдния кош, по
неговата предна повърхност на нивото на второ междуребрие
по предна аксиларна линия. Посоката на изстрела е била
отпред назад и отляво надясно при изправено положение на тялото на пострадалия
като раневия
канал е преминал през горния дял на левия бял дроб. Касае се за нараняване ,
проникващо в гръдната кухина. Юпри проникването си в
лявата гръдна половина проектилът е причинил хемопневмоторакс и заедно с него е осъществило смисъла на медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия.
Видно от заключението
на назначената комплексна организационно –техническа експертиза в областта на
лова и оръжезнанието с вещи лица К.К. – главен
експерт по лова към РДГ Ст.Загора , С.П.
– лесничей по лова към ТП ДГС Ст.Загора и К.Р. –инспектор КОС при ОД МВР Ямбол на 24.11. 2013г по време на групов лов за хищници С.К. и Г.П.
са допуснали нарушение на чл. 55 ал.4ППЗЛОД като са се преместили от местата
определени от ръководителя на лова, което е и основната предпоставка за
възникналия инцидент. К. не е спазил т.17 от Инструкцията за безопасно боравене с ловно оръжие, като е стрелял по
посока на другия ловец и не е взел необходимите мерки за безопасност при
боравене с ловно оръжие по време на лов с което е нарушил чл. 59 ал.1 от ЗОБВВПИ
От изслушаната по
делото комплексна експертиза с вещи лиза В. В. – *** и д-р С. – *** се
заключава, че изстрелът е
произведен от площадка с размери 2.70м х5.80м, намираща се на 15 м. навътре в
гората и на 127м. южно от северозападния край на нива на изток от м. „П.“. В
момента на изстрела пострадалия Г.П. е отстоял от К. на 55м. (според
показанията на Г.П.) или на 63м. (според показанията на К.Г.). При провеждане
на следствения експеримент Г.П. е застанал с лице на север/северозапад, т.е. с
лице към площадката в гората, от която е бил произведен изстрела. Посоката на
трите последователни изстрела е била изток/югоизток и по сведения от К. са
били на около 87
̊ , 110 ̊ и 120
̊ ъгъл по азимута. По данни от
литературата сачми с диаметър 8мм имат полет до 625м, по таблични данни сачми с
диаметър 4 мм запазват порзяващата си способност до
60 и повече метра, при което проникват до 5 см. , а сачми с размер 7.5мм и
тегло 2.660гр. имат поразяваща сила до и над 100м. Като се има предвид, че
извадената от тялото на Г.П. сачма е с диаметър 8.32мм. и тегло 3.28гр. може да
се определи, че поразяващата и сила при установените при извършване на
следствения експеримент разстояния от 55 до 63м. е по-висока и може да
нанесе установените върху пострадалия
наранявания. Още с напускането на цевта снопа от сачми започва да променя
своята форма и да добива вид на конус, грозд, обърнат с широката си част
напред, като за конкретното разстояние от 10-13 метра е с диаметър около 10 см,
а на разстояние 55 до 63м. диаметъра на
конуса нараства до 60-70 см. за
конкретната цев на пушка Бенели. Като се имат предвид
откритите доказателства по време на извършения на 24.11.2015г оглед на
местопроизшествие за низходящата траектория на изстрела- следи от попадения на
сачми на разстояние от 9 до 13 метра от позицията на стрелящия съответно на
височина от 0.50 по 0.25м. от земята най-логичната хипотеза по която може да се
търси обяснение за настъпилия инцидент е
рикоширала сачма от клоните или кората на ниската дървесна и храстовидна растителност
на гората около дерето в м.“П.“. След рикошета променя ъгъла си във вертикално и хоризонтално направление,
траекторията и става възходяща, запазва поразяващата си сила, за да порази Г.П.
и да нанесе установените наранявания. Не се разглежда друга хипотеза на
нараняването на Г.П., тъй като откритите по време на огледа следи не допускат
такава. Ако нараняването не е в резултат на рикошет не може да бъде обяснена
разликата във височината на намерените на 13 метра от мястото на стрелбата сноп
от 15 сачми и на височина 0.50м. , а на 13.50м. от мястото на стрелбата на
височина 0.25м. е открита счупена клонка, съпоставена с височината на първо и
второ междуребрие и второ ребро по предна аксиларна линия. Промяната на мястото на сачмата в тялото
на пострадалия Г.П. в най общи линии се дължи на обстоятелството, че проектила попада между белите дробове и задната част на
гръдния кош и поради движението на белите
дробове и поради активното придвижване – тичането на Г.П. към джипа на ***му.
В хода на досъдебното
производство е изслушана комплексна експертиза с вещи лица К.П.-***, В.Д.-земеустроител,
Д.Н. – *** по лова при ТП ДЛС „Тракия“ и
др.Б. – ***, която дава заключение, че пострадалият Г.П. при инцидента на
24.11.2013г е получил едно сляпо
проникващо огнестрелно нараняванена гръдния кош вляво
с входно отвърстие отпред-отстрани по предна подмишнична
линия на нивото на І и ІІ ребра в ляво, лезия
(увреждане във вид на раневи канал) на горния дял на
левия бял дроб, хемо-пневмоторакс (свободен въздух и
кръвоизлив) в лявата гръдна кухина, чуждо тяло (проектил,
сачма) в лявата гръдна кухина. Нараняването е причинено от единичен изстрел
(сачма), изстрелян от огнестрелно , гладкоцевно
оръжие, като изстрелът е произведен от далечна дистанция. Траекторията на проектила в тялото е била отпред-назад и отляво-надясно
приблизително под ъгъл 45 ̊ , приблизително хоризонтално, преценено при
изправено положение на тялото на пострадалия. Проектилът
е преминал само през меки тъкани- кожа, подкожие,
междуребрена мускулатура, бял дроб и обвивките му. След проникването през белия
дроб проектилът е спрял в гръбначния стълб без да го
увреди и по силата на гравитацията е попаднал в левия косто-диафрагмален
синус-джоб между диафрагмата и гръдната стена. Проектилът
е голям и тежък и предвид обстоятелството , че е преминал само през меки
тъкани с раневи
канал около 10-12 см. може да се направи преценка, че преди попадането в тялото
на пострадалия сачмата е загубила по-голямата част от кинетичната си енергия,
тъй като при запазена енергия е възможно проектилът
да напусне тялото или да нарани гръбначния стълб. Предвид деформацията на сачмата и ниската кинетична енергия следва друг извод,
че най-вероятно проектилът е рикоширал в някакъв
предмет преди попадането в гръдния кош на пострадалия. Твърдостта на сачмата,
изработена от олово с добавка антимон, не позволява да се деформира от костната
структура, без последната да се увреди. Стрелецът е бил с насочено оръжие в
посока на пострадалия. Рикошетът е бил под много малък ъгъл, което практически
не променя тази позиция . Пострадалият е бил обърнат с дясната си предна част
на тялото към стрелеца. Теренът на
местопроизшествието е равнинен с лек наклон на югоизток- от ръба на дерето в посока двете вероятни позиции на Г.П.. Спрямо първата позиция денивелацията
е 16см, а спрямо втората -12см. Дерето цялото е обрасло с храсти и дървета до
около 5-10м. след ръба на ската. Тази растителност оформя контура на дерето по
КВС (Карта на възстановената собственост). Според КВС на с.Ч. дерето съставлява
ПИ № *** и се заключава между двата полски (черни) пътя от западната и
източната му страни. Стрелецът по координати е бил на 2-3 метра в посока нивите
от горния ръб на ската в равнинната част от ската до полския път. Между
стрелеца и полето има храсти и дървесна растителност, която не позволява на
стрелящия да наблюдава местоположението па простреляния. При положение, че
изстрела е директен към простреляния щяха да се открият множество
наранявания по листната маса и клонките
на височината на стрелящия. От протокола за оглед е видно, че такива
наранявания има на височина 0.50м, 0.40м., 0.25м. Организационните причини,
довели до допускане на увреждането вещите лица виждат в небрежното отношение на
ръководителя на лова К.К. към пострадалия Г.П. и
обвиняемия С.К., като не им е посочил персонално позициите на които е трябвало
да застанат и които да не напускат до
приключване на лова и липсата на уточняване, разбирателство и синхрон в
действията и поведението на двамата ловци Г.П. и С.К.. Имало е възможност да
бъде избегнато нараняването , ако Г.П. не е напуснал самоволно указаната му
позиция по разстановка и да навлезе навътре в нивата
и скъси дистанцията между него и С.К., ако и двамата ловци са били в пряка
видимост един към друг, в една линия е секторът им на стрелба е бил само напред
и назад в ъгъл от 45 ̊ е нямало да се стигне до инцидент. К. е нарушил
Инструкцията за безопасност при боравене
с ловно оръжие и боеприпаси по
време на ловни излети – да не се стреля в посока където има или е възможно да
има хора или домашни животни, дори да са далече. Като пълноправен ловец боравещ
с ловно оръжие е бил длъжен да предприеме мерки за недопускане на злоролуки или
наранявания при употребата му, като в конкретния случай не е съобразил, че храстите
пред него са били само една визуална преграда, която няма стопиращ ефект за
сачмите, изстреляни от неговата пушка и по този начин не е взел необходимите
мерки за безопасност. Според свидетелските показания местоположението на К.
според разстановката е било от източната част на ръба
на дерето до черния път по посока с. Ч., а реалното му местоположение при
произвеждане на изстрелите е било на площадка сред гората в дерето. Отново
според гласните доказателства вещите лица стигат до извода , че преди изсрела К. се е придвижил от мястото на което е бил разставен
до мястото от което е произвел изстрелите.Не е установено придвижване по време
на самата стрелба. От позицията на първоначалната разстановка
обвиняемият е следвало да произвежда изстрели с лице към видима цел в сектор от
45 ̊ с ъглополовяща перпендикулярна на линията
между двамата ловци. От позицията на произведените изстрели, тъй като не е имал
пряка видимост (храстите и дърветата са му пречели на видимостта) обвиняемият
не е следвало да стреля. В случай, че К. е запазил позицията си според разстановката сектора за стрелба отново следва да бъде 45 ̊ с ъглополовяща перпендикулярна на линията
между двамата ловци, но от тази позиция К. е имал видимост към съседните ловци
включително и към Г.П.. Произведените от К. три изстрела са в следните посоки
и при следните ъгли: първи изстрел в
посока около 87 ̊ източно, втори изстрел – в посока
около 110 ̊ изток/югоизток и трети изстрел в
посока около 120 ̊ изток /югоизток
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на обвиняемия отчасти
от показанията на свидетелите Г.П. и П.П., от показанията на свидетелите К.К.,
И.П., С.П., И.И., С.Д., А.Д., Я.К., Н.Е., дадените в
хода на досъдебното производство и пред друг съдебен състав показания на
свидетелите К.Г. и А.Д., прочетени в съдебно заседание по предвидения
процесуален ред, въз основа на писменото
заключение на изслушаните по делото комплексна
експертиза с вещи лица К.П., В.Д., Д.Н. и др.Б. , писменото заключение на
назначената комплексна експертиза с вещи лица В. В. и д-р С., писменото
заключение на назначената комплексна организационно –техническа експертиза в
областта на лова и оръжезнанието с вещи лица К.К., С.П. и К.Р., писменото
заключение на изслушаната по делото балистическа
експертиза с вещо лице В., съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р С. и
разпита в съдебно заседание на вещите лица д-р Б., К.П., В.Д., Д.Н., д-р С., В.В., С.П., К.К., К.Р., въз основа на приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, протокол за проведен
следствен експеримент и изготвения към него фотоалбум, , приемо-предавателен
протокол- 3бр. , писмо изх. № КД-01-02-388/30.04.15 на Изпълнителна агенция по
горите, РДГ-Сливен, членска карта – 2 бр., , билет за лов №*** и № ***,
разрешение за носене на ловно оръжие серия *** рег. № ***г и серия *** рег № ***,
писмо изх. № ИАГ-32381/28.09.11, инструкция за безопасност при боравене с ловно
оръжие и боеприпаси по време на ловните излети, писмо изх. № ИАГ 39632/12.11.14
на ИАГ, писмо изх. № 165/16.06.2014г на НЛРС,СЛРБ, Писмо изх. № 166/26.05.14 на
НЛРС,СЛРБ, разписка – 2бр., Протокол за приемане на ВВООБ, протокол за
доброволно предаване – 4бр., разрешително за групов лов № 55336, епикриза- 2бр, разписка, справка за съдимост, а така също
въз основа на приложените веществени доказателства светлоотразителна
жилетка в оранжев и кафяв цвят, блуза синя на цвят, 3 бр. гилзи, 6 бр. разснарядени патрони, 1 бр. проектил.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не включи в обсъждането си писменото
заключение на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна
експертиза с вещи лица К.П., В. С., Д.Н. и д-р Б., тъй като към датата на
съдебното заседание вещото лице В. С. е починало и заключението по експертизата
не може да бъде проверено в хода на съдебното следствие.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът даде вяра на обясненията на св. К. в
частта им, в която се твърди, че
позициите в които ловуват и се разставят са едни и
същи в продължение на много години, като в тази насока са и показанията на св. Кр.К., К.Г. и А.Д..
Именно горните обстоятелство логически обясняват защо св. К.К. не е завел всеки
от ловците и по-конкретно обв. К. и св. Г. П. до
определеното му за пусия място. Св.Г.П.
макар и участник в лова като гост на процесната ловна
дружинка е ловувал многократно с нея преди инцидента
и е познавал ловните територии на същата. В тази насока съдът отказа да даде
вяра на показанията на св. П., че не е знаел къде точно следва да застане, тъй
като ако това е било така логически оправдано е последният да поиска повече разяснения от ръководителя
на лова или обв. К. с когото е тръгнал към
определените им позиции, къде точно следва да застане. Обстоятелството, че не е
сторил това показва, че последният е бил наясно къде точно е следвало да застане по време на пусията.
При възобновяване на разпита му в друго съдебно заседание П. заявява, че друг
път не е ловувал в това дере , но е
знаел къде трябва да застане. Горното противоречи с предходните му показания е
и логически необосновано, тъй като ако не му е показано от никой къде трябва да
застане и друг път не е ловувал в тази местност, няма как да знае къде следва
да е точното местоположение на пусията.
При Установяване на
горната фактическата обстановка съдът не даде вяра на показанията на св. Г.П. в
частта им, в която се твърди, че при заставането им на определените им позиции
първоначално са имали визуална връзка с К.. Видно както от обясненията на
обвиняемия, така и от показанията на св. Кр.К.
позицията, която К. е следвало да заеме, е била на полянката (площадка) в края на дерето. Последната , съгласно
данните вписани в огледния протокол и протокола за
проведен следствен експеримент, е оградена от всички страни с храстовидна и
дървесна растителност, което
възпрепятства пряката визуална връзка със съседните постове. Съдът не даде вяра на показанията на св. Г.П.
в частта им, в която се твърди, че се е изтеглил максимум на 5-6м. от позицията,
която е имал от началото на гонката. В тази му част показанията му противоречат
както на обясненията на подсъдими, така и на показанията на св. Кр.К. и К.Г.. Съдът не даде вяра на показанията на св. Г. П.
в частта им в която се твърди, че от позицията на която се е намирал стрелбата
е била възможна в ляво и дясно от него и зад него (ако се намира с лице към дерето),
тъй като от останалите събрани по делото гласни доказателства се установява, че
в ляво и дясно от него е имало ловци, като в ляво се е намирал обв. К., а в дясно св. К.Г. и при евентуална стрелба в тези
посоки би се стигнало до нараняване на последните двама. А и по-надолу в
показанията си самият свидетел твърди, че от позицията в която се е намирал е
можел да стреля само в нивата. Съдът не даде вяра на показанията на св. Г.П. в
частта им, в която се твърди, че св. К. не му е казвал, че следва да бъде на
100м. от С.К. като в тази си част показанията на свидетеля противоречат на
обясненията на К. и показанията на св.К.
Съдът не даде вяра на
показанията на св.Пл. П. в частта им, в
която се твърди, че въпросното събитие ,
за което свидетелства се е случило февруари месец, тъй като в тази му част
показанията противоречат на всички събрани по делото гласни доказателства , а
така също и на писмените такива и най-вече на огледния
протокол и епикризите на св. Г.П., видно от които процесното събитие е настъпило на 24.11.2013г. Съдът не
даде вяра и на показанията на св. Пл.П. в частта им, в която се твърди, че не
знае кой е бил ръководител на лова и , че не е чул за инструктаж в деня на ловния
излет. В тази им част показанията на свидетеля освен , че противоречат на
показанията на всички свидетели и обясненията на обвиняемия са в противоречие и
с данните, вписани в разрешителното за групов лов, в което освен, че е вписано
името на ръководителя на лова и имената на участниците св. П.П. е положил подпис срещу името си затова, че му е бил
проведен инструктаж. Съдът не даде вяра на показанията на св. Пл.П. в частта им, в която се твърди, че
обвиняемият се е преместил в дерето от където е произвел изстрелите. На първо
място свидетелят не е имал визуален контакт с обвиняемия по време на
произвеждане на изстрелите, поради което не е могъл обективно да възприеме местонахождението му по време на
стрелбата. На второ място свидетелят съобщава, че не е знаел къде са разставени ловците , поради което и не би могъл да направи
извод дали обвиняемият е променил първоначалното си положение. На следващо
място в тази му част показанията на въпросния свидетел противоречат както на
обясненията на обвиняемия и показанията на св. К., Г. и Д., така и на
обективните находки по време на проведения оглед и данните от проведения
следствен експеримент.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. Ат.Д., дадени в хода на досъдебното производство в частта
им, в която свидетелят заявява, че мисли, че от св. К. е разбрал, че по време на стрелбата е бил в дерето,
тъй като от една страна свидетелят не е
категоричен в изявленията си , а от друга в тази им част свидетелските
показания противоречат на обясненията на обвиняемия и обективните находки по
време на извършения оглед.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. Я.К. в частта им, в която се твърди, че позицията на Г. П. и
обв.К. е била навътре в дерето. Тъй като в тази им
част показанията на свидетеля са вътрешно противоречи и в противоречие с
обясненията на К. и показанията на св. К. , Г., и Г.П.. От една страна св. К.
съобщава, че от неговата позиция не е виждал К. и П., следователно няма как да
е знаел къде точно се намират последните, а от друга страна в тази им част
показанията му противоречат и на обективните находки по време на огледа и
установените позиции на К. и П. от гласните доказателства.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият не е променял първоначалното
си местоположение като в тази насока даде вяра
на обясненията на К. , които са логически, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от показанията на св. Кр.К. и К.Г.. В тази насока са и показанията на св. Ат.Д..
Предвид горното съдът отказа да даде
вяра на заключенията на изслушаните по делото комплексни експертизи с вещи
лица Б., П., Д. и Н. и П., К. и Р. в
частта им, в която се приема, че К. е променил позицията на която е бил разставен. Заключението на експертите в тази им част се
базира изцяло на интерпрепиране на свидетелски
показания, дадени в хода на досъдебното производства, които при по-подробния
разпит на свидетелите в съдебно заседание не се потвърдиха по време на
съдебното следствие пред настоящия
съдебен състав
Съдът счита, че не е
налице противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г.П. в
частта им, в която последния твърди, че от ръководителя на лова е разбрал, че
следва да застанат в края на дерето, но
да не влизат в него. От събраните по делото гласни доказателства по несъмнен
начин се установява, че всеки един от участниците в лова влага различен смисъл
в понятието „край на дерето“, като
безспорно установено и логически обосновано е
ловците да са разставени там където преминават
животните, което в много редки случай се извършва на открито ( в нивите или
черните пътища). В този смисъл както позицията на К. , така и тази на Г.П. е
била в края на дерето, но не на
откритите площи – черен път или земеделски ниви, а на обособени открити пространства сред дървесна или
храстовидна растителност, през които преминават
животински пътеки .
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът призна
обвиняемия К. за невиновен в това на 24.11.2013 г., около 10:00 часа, в местността „П.“, находяща
се в землището на с. Ч., община Т., обл. Я., поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност - участие в групов лов на хищници, със законно притежавано
ловно оръжие – пушка, марка „Бенели“ /Вепеli/, модел „Комфорт“ /Comfort/
калибър 12, № ******, да е нарушил: чл.59 ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия; чл.55 ал.7 от
Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча; чл.9 от
Инструкцията за безопасно боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на
ловните излети; чл.17 от Инструкцията за безопасно боравене с ловно оръжие и
боеприпаси по време на ловните излети, като е прострелял друг ловец - Г.П.П. ***, причинявайки му: огнестрелно нараняване в лявата
предна половина на гръдния кош, проникващо в лявата гръдна кухина и наличие на проектил на нивото на десети гръден прешлен и лезия (увреждане) на горния дял на левия бял дроб от раневия канал, като по този начин му е причинил две средни
телесни повреди, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдава по
така предявеното му обвинение по чл.134 ал.1 т.2 вр.
чл.129 ал.2 от НК.
От събраните в хода
на съдебното следствие доказателства не се установи по безспорен и категоричен
начин извършването от страна на обвиняемия на съставомерно
деяние по чл. 134 НК. Несъмнено ловът представлява правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. За упражняването му се
изискват специални знания по силата на ЗЛОД и ППЗЛОД проверени и удостоверени
по специален ред, като за тяхното упражняване се изисква специално разрешение.
И при най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността се създава
опасност за живота и здравето на други лица. В конкретния случай обвиняемият е
бил пълноправен ловец, притежаващ ловен, билет и разрешително за носене на огнестрелно
оръжие, като за процесния ловен излет е бил вписан в
разрешителното за групов лов. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че именно от произведеният от К. изстрел пострадалият е
претърпял уврежданията под формата на няколко средни телесни повреди, като в
тази насока са всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Авторството на деянието се установява както от самопризнанието на обвиняемия и
показанията на останалите ловци,взели участие в излета, от намерените по време
на огледа три броя гилзи от ловни патрони, заключението на балистичната
експертиза, че намерените гилзи са изстреляни от оръжието на подсъдимия и заключението на комплексната експертиза, че
намерената сачма в тялото на пострадалия е част от снаряжението на ловен патрон
Supreme, с какъвто е стреляно по време на инцидента. Но съдът счита, че процесното нараняване на пострадалия не е резултат от
допуснати от страна на К. нарушения на чл. 59 ал.1 ЗОБВВПИ, чл.55 ал.7 ППЗЛОД,
чл.9 и чл.17 от Инструкцията за безопасно боравене с ловно оръжие и боеприпаси
по време на ловните излети (ИББЛОБВЛИ).
Чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ
гласи, че: “Лицата , получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване
и /или съхраняване на взривни вещества и
пиротехнически изделия са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на
други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания
при употребата им.“ Посочената законова разпоредба е включена в Раздел І „Общи
положения“ към глава ІV от закона- „Придобиване, съхранение , носене и употреба на взривни вещества, на
оръжия, на боеприпаси и пиротехнически изделия“. Като обща норма тя е приложима
във всички случаи на придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия. Насочена е към предотвратяване на достъпа до оръжието на трети лица,
незапознати със спецификата му и в повечето случаи необучени да боравят с
огнестрелно оръжие и в тази връзка предприемане на мерки за недопускане на злополука или нараняване при употребата им.
Предприемането на мерки за недопускане на злополука е насочено към тези „трети
лица“ и то превантивно, а не към самия собственик на оръжието. В конкретния
случай обвиняемият не е нарушил задължението си по цитирания текст от закона,
което нарушение да е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат.
Съдът прие, че
обвиняемият К. не е допуснал нарушение на чл. 55 ал.7 ППЗЛОД гласящ: „ До
завършване на гонката ловците не могат самоволно да напускат или да променят
определените им от ръководителя места.“
Единственото доказателство в подкрепа на повдигнатото в тази насока
обвинение е заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза, което
в тази си част почива изцяло на свидетелски показания.
От събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства се установява, че позициите в
които застават на пусия ловците не са променяни с години, като конкретното
място на К. по време на тази гонка е било на полянка (площадка) на 2-3 метра от
ръба на дерето. В тази връзка са както обясненията на К., така и показанията на
кв. К.К.. Съдът счита, че не е налице противоречия
между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г.П. в частта им, в която
последния твърди, че от ръководителя на лова е разбрал, че следва да застанат в края на дерето, но да не влизат в
него. От събраните по делото гласни доказателства по несъмнен начин се
установява, че всеки един от участниците в лова влага различен смисъл в
понятието „край на дерето“, като
безспорно установено и логически обосновано е
ловците да са разставени там където преминават
животните, което в много редки случай се извършва на открито ( в нивите или
черните пътища). В този смисъл както позицията на К. , така и тази на Г.П. е
била в края на дерето, но не на
откритите площи – черен път или земеделски ниви, а на обособени открити пространства сред дървесна или
храстовидна растителност, през които преминават
животински пътеки.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. Г.П. в частта им в която се твърди, че при заставането им на
определените им позиции първоначално са имали визуална връзка с К.. Видно както
от обясненията на обвиняемия, така и от показанията на св. Кр.К.
позицията която К. е следвало да заеме е била на полянката (площадка) в края на дерето. Последната , съгласно
данните вписани в огледния протокол и протокола за
проведен следствен експеримент е оградена от всички страни с храстовидна и
дървесна растителност, което
възпрепятства пряката визуална връзка със съседните постове.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. Пл.П. в частта им, в
която се твърди, че обвиняемият се е преместил в дерето от където е произвел
изстрелите. На първо място свидетелят не е имал визуален контакт с обвиняемия
по време на произвеждане на изстрелите, поради което не е могъл обективно да възприеме местонахождението му по време на
стрелбата. На второ място свидетелят съобщава, че не е знаел къде са разставени ловците , поради което и не би могъл да направи
извод дали обвиняемият е променил първоначалното си положение. На следващо
място в тази му част показанията на въпросния свидетел противоречат както на
обясненията на подсъдимия и показанията на св. К., Г. и Д., така и на
обективните находки по време на проведения оглед и данните от проведения
следствен експеримент
Съдът не даде вяра на
показанията на св. Ат.Д., дадени в хода на досъдебното производство в частта
им, в която свидетелят заявява, че мисли, че от св. К. е разбрал, че по време на стрелбата е бил в
дерето, тъй като от една страна на свидетелят не е категоричен в изявленията си
, а от друга в тази им част свидетелските показания противоречат на обясненията
на обвиняемия и обективните находки по време на извършения оглед.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. Я.К. в частта им, в която се твърди, че позицията на Г. П. и
обв.К. е била навътре в дерето. Тъй като в тази им
част показанията на свидетеля са вътрешно противоречи и в противоречие с
обясненията на К. и показанията на св. К. , Г., и Г.П.. От една страна св. К.
съобщава, че от неговата позиция не е виждал К. и П., следователно няма как да
е знаел къде точно се намират последните, а от друга страна в тази им част
показанията му противоречат и на обективните находки по време на огледа и
установените позиции на К. и П. от гласните доказателства.
Предвид горното съдът отказа да даде вяра на заключенията на
изслушаните по делото комплексни експертизи с вещи лица Б., П., Д. и Н. и П., К. и Р. в частта им, в
която се приема, че К. е променил позицията на която е бил разставен.
Заключението на експертите в тази им част се базира изцяло на интерпрепиране на свидетелски показания, дадени в хода на
досъдебното производства, които при по-подробния разпит на свидетелите в
съдебно заседание не се потвърдиха по време на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав.
Обстоятелството, че подсъдимият не е променял мястото на което е бил разставен се
подкрепя и от показанията на св. К.Г., който при разпита си пред друг съдебен
състав заявява „Освен Г. нямаше друг, който да ходи“
От събраните по делото
доказателства се установи, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 9 от ИББЛОБВЛИ, въвеждаща изискване при стрелба от позиция
същата да се извършва само напред или назад в два противоположни сектора от 45
º, чийто върхове се допират в мястото на стрелеца, като последният се
съобразява с местоположението на останалите участници. В конкретният случай единствените
доказателства за посоката на произведените от обвиняемия три изстрела са
данните, съдържащи се в протокола от проведения следствения експеримент.
Съгласно последния произведените от К. изстрели са в посока около
87 ̊ източно, втори изстрел
– в посока около 110 ̊ изток/югоизток и трети изстрел в посока около 120 ̊ изток /югоизток в разрешената за стрелба
зона, като единствено изстрелът с посока 120 ̊ изток /югоизток се е отклонявал от сектора
от 45º. Без съмнение е факта, че нараняването на пострадалия , съгласно
заключенията на всички балистични и комплексни експертизи е резултат на рикошет . Вещите лица са
категорични, че при наличието на такъв не може да се изчисли под какъв ъгъл ще се
отклони рикоширалата сачма. Ето защо съдът счита, че не е налице пряка причинно
следствена връзка между допуснатото от страна на обвиняемия нарушение на чл. 9 ИББЛОБВЛИ и настъпилия вредоносен резултат
Не се установи нарушение от страна на
К. на чл.17 от ИББЛОБВЛИ – Да не се стреля в посока, кьдето
има хора или домашни животни, дори и да са далече. От събраните по делото
гласни доказателства по безспорен начин се установява , че при разставянето им на пусия
пострадалият е следвало да се намира на около 100м. от К. в южна посока,
като разрешената за стрелба зона е била навътре в дерето и в земеделските площи
източно от тях. От изслушаните по делото комплексни експертизи и обективните
находки по време на огледа се установява, че произведените от обвиняемия
изстрели са били в посока земеделските площи, в разрешената за стрелба зона.
Безспорен е и факта,че същите са били произведени по чакал, към който К. е имал
добра видимост. Доколкото местата на които са се намирали ловците по време на
конкретната пусия не са позволявали визуален контакт помежду им обвиняемият е нямало как да знае, нито е бил
длъжен, нито е могъл да предвиди, че пострадалият своеволно е променил
позицията си и е навлязъл в разрешената за стрелба зона, поради което
последният се е намирал на място, попадащо в обсега на изстрел, произведен от
неговото оръжие.
С оглед обстоятелството, че обвиняемият не е
нарушил инкриминираните му норми, запълващи бланкетния
състав на чл. 134 ал.1 от НК, последното се явява несъставомерно
от обективна страна. Липсата на обективна страна на престъплението прави
безпредметно обсъждането на субективната страна. Налице е случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК, в каквато насока са и доводите на защитата.
Предвид изложеното и на основание чл.
304 вр. чл.
378 ал.4 т.2 НПК съдът оправда обвиняемия по предявеното му обвинение по чл.
134 ал.1 т.2 вр. чл. 129 ал.2 НК.
Направените по делото разноски на осн. чл. 189 ал.4 НПК остават за сметка на държавата.
Веществените доказателства: 3 бр.
гилзи, 6 бр. разснарядени патрони, 1 бр. проектил, 1 бр. светлоотразителна
жилетка в оранжев и кафяв цвят, 1 бр. блуза синя на цвят, като вещи без
стойност след влизане на присъдата в сила съдът постанови да бъдат унищожени.
Водим от горното съдът постанови
съдебния си акт.
Районен съдия: