Определение по дело №63/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 161
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100500063
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Варна,      .01.2020г.

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело №63/2020г., намира следното:

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5089 от 21.11.2019г. по гр.д. № 5581/2019г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ю.И.Д. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 1282,18 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за  обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.“Алеко Константинов“, №10, ет.3, ап-12, с кл. ********** и аб. № ********** за периода от 06.12.2016г. до 05.12.2017г., за която сума е издадена фактура № ********** от 29.03.2019г. и въззивното дружество е осъдено да заплати на Ю.И.Д.,  406,29 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата Ю.Д. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.        2.