Решение по дело №100/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „В.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от управителя В. Г. срещу Решение № 95/03.08.2023г., постановено по АНД № 218/2023г. по описа на Районен съд-[област]. Жалбата е подадена от пълномощник- адв. Н. Маргаритова.

С обжалваното решение е потвърдено изцяло НП № 21-2300024/09.05.2023г., издадено от директора на дирекция „ИТ“ [населено място], с което на касатора за нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 КТ на основание чл. 414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Със същото решение жалбоподателя „В.Д.“ ЕООД е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 80 лв.

В касационната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал представения като доказателство по делото граждански договор и потвърждаващите го показания на свид. Р., стигайки до извод че се касае за трудов договор, тъй като при гражданския такъв уговорения резултат не се постига на работното място, посочено от работодателя и с негови технически ресурси. Неправилно било прието, че нарушението се доказва от попълнената от свид. Райчева декларация. Сочи се, че в случая въззивният съд направил неправилен анализ на доказателствата. Гражданският договор, на който страната се позовава бил представен в най-ранна фаза на производството и без каквото и да е основание не кредитирал свидетелските показания. Освен това Районен съд-[област] в решаващият си състав изложил и неправилни разсъждения относно правната същност и съдържание на гражданския договор, като изводите му противоречали на правната теория и на утвърдената съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП като приеме, че те са неправилни, тъй като процесните договорни отношения носят белезите на облигационни, а не на трудови.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез адв. Н. М. поддържа подадената касационна жалба. Счита, че допълнителна индиция в подкрепа на становището за основателност на жалбата е фактът, че след издаване на НП, а и преди него АНО не е предприел други действия, свързани с издаване на постановление за обявяване съществуването на трудов договор. Счита развитите в касационната жалба доводи за достатъчни и обосноваващи отмяната на въззивното решение и издаденото НП.

Ответникът по касация чрез юриск. П. оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна, а постановеното от Районен съд-[област] възизвно решение- за законосъобразно и правилно.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Споделя изцяло доводите на районния съд и по тези съображения заема становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд-[област] приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. С него е постановен неблагоприятен за правната сфера на дружеството-касатор резултат и правото на жалба му принадлежи. Преценена така, касационната жалба е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С него е е потвърдено изцяло НП № 21-2300024/09.05.2023г., издадено от директора на дирекция „ИТ“ [населено място], с което на касатора за нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 КТ на основание чл. 414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. За да постанови този резултат, Районен съд-[област] в решението си е приел, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Изложил е мотиви, че с представения граждански договор по делото се прикрива съществуващо трудово правоотношение. Според районния съд уговорения резултат не се постига на работното място, посочено от работодателя и с техническите му ресурси. Според мотивите на обжалваното решение се очертавал извода, че е договорено престиране на работна сила с място на работа при предварително създадена от работодателя организация на труда и под негов контрол. Крайният извод, който въззивният съд е направил е, че НП се явява материално и процесуално законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Обжалваното решение е валиден и допустим и законосъобразен съдебен акт.

Мотивите на Районен съд-[област] изцяло се споделят от касационната инстанция. Освен за неопределен/определен срок, трудов договор може да бъде сключен и до свършване на определена работа (чл. 68, ал.1, т.2 КТ), в случая за боядисване на 30 кв.м. дървена обшивка срещу възнаграждение от 30 лв. По тази причина липсата на последващи действия от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ освен издаване на НП се е аргумент за приемането на договора за различен от трудов. При такъв договор страните конклудентно се споразумяват края на трудовия договор да настъпи с изпълнение на възложената задача.

При преценка налице ли е договор за услуга или трудов договор следва да се преценява изпълнението на задължението било ли е свързано с постигане на определен резултат на свой риск по арг. на чл. 280 от ЗЗД. От представения граждански договор се установява, че работата се е извършвала под ръководство и контрол на касатора. Правилно е прието от районния съд, че в случая не е налице сключен предварително какъвто и да било договор, това се установява и от съдържащата се във въззивното дело декларация на свид. Р. (л. 14), където е посочено, че няма сключен трудов или граждански договор. Следователно приложения по делото граждански договор е сключен впоследствие. Независимо от това от съдържанието на престацията следва извод, че с гражданския договор в случая се прикрива трудово по своята същност и белези правоотношение. Постановеното въззивно решение и потвърденото с него НП са законосъобразни и правилни. Решение № 95/03.08.2023г., постановено по АНД № 218/2023г. по описа на Районен съд-[област] следва да бъде оставено в сила.

Конкретното деяние носи всички белези на маловажен случай с оглед спецификата на казуса. Този вид обществени отношения обаче са обект на специална защита от законодателя и предвид нормата на чл. 415в, ал.2 КТ не може да се разсъждава върху тази плоскост. Съгласно цитираната правна норма нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ не са маловажни.

На ответника по касация следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/03.08.2023г., постановено по АНД № 218/2023г. по описа на Районен съд-[област] КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА „В.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от управителя В. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Инспекция по труда“ юриск. възнаграждение в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.