Определение по дело №269/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 479
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700500269
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

479

гр. Перник, 03.06.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.06.2019 г., IІІ – ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00269 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) против Определение № 8 от 08.02.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник, с което е отказано вписване/отбелязване на пети по ред особен залог на търговското предприятие на "Елит петрол" АД, постановен по молба вх. № 379 от 08.02.2019 г. В жалбата по подробно изложени съображения се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорва се изводът на съдията по вписванията, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1, б. В от ПВ, тъй като според чл. 6, ал. 2, б. Б от ПВ описание на имота не се изисква при договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие. На второ място се оспорва изводът на съдията по вписванията, че не ставало ясно, за кой по реда особен залог се иска извършване на вписване/отбелязване. В тази връзка се твърди, че по партидата на залогодателя „Елит петрол" АД в ТР в полето "условие" е посочено, че се отнася до подновяване на залога под номер 002 на осн. § 5 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност. Навеждат се доводи, че в случая не се иска вписване на нов особен залог, а възстановяване на вписването, предвид нищожността на заличаването му, настъпила по силата на закона и вписването в имотния регистър има само единствено декларативно значение, тъй като действителността на обезпеченията е неоспорима. Не се иска и последващо изменение на обстоятелства, свързани с особения залог, защото той по закон е възстановен в правния мир такъв, какъвто е съществувал към момента на учредяването му и със заявлението е поискано само привеждане на фактическото положение в съответствие с установеното в закона. Относно посочената в определението недопустимост на молбата поради неяснота на исканото действие, се излагат доводи, че за молителя било невъзможно да посочи реда, който съдията по вписванията следвало да приложи спрямо съответното действие, доколкото била налице празнота в правната уредба. По тези съображения се прави извод, че именно съдията по вписванията следвало да посочи приложимия ред с оглед фактическите твърдения на молителите. В допълнение се посочва, че независимо от липсата на правна уредба исканото действие следвало да бъде извършено от съдията по вписванията с оглед съблюдаване на принципа на правната сигурност и необходимостта да се даде гласност на установената в § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН нищожност. Поддържа се също, че исканото от съдията по вписванията действие се основава пряко на закона – § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност, поради което същият е длъжен да се съобрази с цитираната разпоредба без да прави преценка за нищожността на извършеното заличаване, доколкото същата е прогласена по силата на закона. Въз основна на изложеното се иска отмяна на отказа и връщане на преписката с указания за извършване на вписване/отбелязване на заявеното обстоятелство.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Съдията по вписванията е сезиран с молба вх. № 379 от 08.02.2019 г. от "Корпоративна търговска банка" АД /н/, с която е поискано на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за особените залози (ЗОЗ) и чл. 22а от ПВ да бъде извършено вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на "Елит Петрол" АД, в чиито активи се включва недвижим имот, находящ се в местността "Язовине", в землището на с. Драгичево, община Перник, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър. Към заявлението са приложени в оригинал две удостоверения за вписани по партидата на „Елит Петрол” АД в ТР обстоятелства, заверено копие на договор за особен залог от 30.07.2013 г., документ за платена държавна такса и разпечатка от ел. система на ТРРЮЛНЦ от партидата на залогодателя „Елит Петрол” АД в ТР.

С обжалваното определение е отказано вписването с мотиви, че особеният залог № 002, чието вторично вписване/отбелязване се иска с подадената молба, е заличен в регистрите на службата по вписванията – Перник на 24.09.2015г., въз основа на влязло в сила определение на Окръжен съд Перник. В тази връзка съдията по вписванията е достигнал до извод и че подадената пред него молба страда от порок, доколкото в нея не ставало ясно извършването на какво точно действие се иска – вторично вписване или отбелязване на особен залог, като е посочил, че няма правомощия да прецени кое точно действие да извърши. Освен това съдията по вписванията е счел, че депозираният за вписване акт не отговаря на изискванията на чл. 264 ДОПК с документите да  се представи удостоверение  за данъчна оценка, с което се удостоверява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, включен в договора за особен залог, като е посочил, че в предметния обхват на проверката по чл. 32а ПВ на съдията по вписванията се включва и представени ли са доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК /т. 6 на ТР № 7/25.04.2013г. на ОСГТК ВКС/.

При така установеното настоящият въззивен състав съобразява следното:

Разпоредбата на чл. 22а от Правилника за вписванията разграничава две различни хипотези на вписване на актове относно залог на търговско предприятие – първоначално такова и подновяване на вписването.

В молбата, по повод на която е постановен обжалваният отказ, се съдържат твърдения, че по силата на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност е дадена възможност на банката да поднови в шест месечен срок всяко едно обезпечение за нов срок, то и съдът приема, че се касае за искане по § 5, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Възможността за подновяване на вписването по реда на § 5, ал. 3 е обвързана с изрично посочен срок – шест месеца от влизането в сила на този закон, а последният е обнародван в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. При липсата на специална уредба следва, че този срок касае вписване във всички регистри, т.е. при вписване на особен залог на търговско предприятие в 6 – месечния срок следва да се извършат и вписванията в регистрите по чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ. В случая искането е постъпило на 08.02.2019 г., т.е. след изтичане на законово определения шест месечен срок, което е основание да се постанови отказ за вписване.

Дори и да се приеме, че срокът по § 5, ал. 3 се отнася само за датата на подаване на заявлението за вписване на особения залог по партидата на залогодателя в ТР, то обжалваният отказ отново следва да бъде потвърден, тъй като не са налице предпоставките за извършване на вписването.

На първо място подновяване е допустимо да се извърши само, ако първоначалното вписване не е заличено, а в конкретния случай в молбата, депозирана пред съдията по вписванията, са изложени твърдения, че вписването е заличено, в който смисъл са и изложените мотиви на съдията по вписванията. По делото също липсват данни за наличието на вписване на договора за особен залог в Службата по вписванията. След като няма съществуващо вписване, то и не би могло да се извърши подновяване на последното. На следващо място, съгласно чл. 22в, ал. 4 от Правилника за вписванията, при подновяването на вписването се прилага съответно чл. 18 от Правилника, т.е. следва да е налице молба от кредитора в два еднакви екземпляра (чл.18, ал. 1 ПВ), придружена от удостоверение за вписване на залога в ТР, а молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване (чл.18, ал. 2 ПВ). В случая молбата е подадена в един екземпляр, като наред с това в нея не се съдържат данни за първоначално вписване на договора за особен залог в имотния регистър. Следователно не са налице условията на чл. 22в, ал. 4 във връзка с чл. 18 от ПВ за подновяване на вписването на договора за особен залог.

Както се посочи, по реда на чл. 22а, ал. 1 от ПВ може да се извърши и първоначално вписване на актове относно залог върху търговско предприятие. От това следва, че ако сега се извърши първоначално вписване на особения залог, то няма да се постигне целеният от жалбоподателя резултат, основан на разпоредбата на § 5, ал. 1 предл. второ от ПЗР към ЗИД на ЗБН, а именно възстановяване противопоставимостта на трети лица на особения залог по реда му, съобразно заличеното първоначално вписване. В случай, че се приеме, че съдията по вписванията е бил сезиран с искане за първоначално вписване в имотния регистър на актовете на АВ-ТР относно учредения особен залог, то изводът за неоснователност на жалбата остава непроменен. Това е така, защото по силата на  чл. 22а от ПВ в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането им в книгата по чл. 33 б. „Д“ от ПВ на удостоверенията за вписване на залога в Търговския регистър. Когато обаче удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, каквато е и настоящата хипотеза, то съобразно чл. 22а, ал. 1 от ПВ, заедно с молбата се представя и вписаният в ТР договор за залог. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ПВ предвижда, че при вписването на залог на търговско предприятие, се прилагат правилата на чл. 8 и чл. 9 от ПВ. На основание чл. 8, ал. 2 от Правилника, за да се извърши исканото вписване следва да се представят оригинал и официално заверен препис от договора особен залог или два нотариално заверени преписа от същия, каквито преписи не са представени в производството пред съдията по вписванията.

Първоначално вписване не би могло да се извърши и поради липсата на представени доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 264 от ДОПК. Изискването за представяне на такива доказателства е приложимо не само в производството пред ТР, доколкото в закона не се съдържа такова ограничение (в този смисъл е определение № 333 от 07.07.2017 г. по ч. т. д. № 668/2017 г. на ВКС). Обстоятелството, че вписването в ТР е извършено без представяне на доказателства по чл. 264 ДОПК, е ирелевантно за спора, доколкото съдията по вписванията дължи самостоятелно произнасяне за наличие на предпоставките, визирани в ПВ и преценката на длъжностното лице по регистрацията не го обвързва.

В частната жалба се поддържа, че се иска възстановяване на вписването, предвид нищожността на заличаването му, настъпила по силата на закона. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДБЗБН, предвижда, че извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни, а учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред. Цитираната норма обаче не регламентира специален  ред за извършване на вписване и в този смисъл не може да се приеме, че се касае за производство, различно от уреденото в ПВ. Последният не предвижда правила за възстановяване на особен залог, предвид на което и при постъпило искане съдията по вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези, е задължен да извърши проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ.

Предвид всичко изложено, настоящият въззивен състав приема, че след като в случая не са изпълнени условията нито за подновяване на вписване, нито за първоначално такова в имотния регистър, то и обжалваният отказ следва да бъде потвърден, без да се обсъждат останалите доводи, посочени в частната жалба.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8 от 08.02.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник, постановено по молба вх. № 379 от 08.02.2019 г., подадена от "Корпоративна търговска банка "АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 10.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването на жалбоподателя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.