О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1944/18.12.2020г.
гр. Пазарджик, 18.12.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ административен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 862 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на „Варварски минерални бани“ ЕООД против Заповед № 22 от 17.07.2020 г., издадена от кмета на Община Септември.
От фактическа страна оспорващият
сочи, че с оспорената заповед се променя предназначението на имот УПИ VI – „Зеленина“ в
УПИ XV – за минерален извор, като дружеството е пряко засегнато от промяната в
регулация на основание чл. 131, ал.2, т.4 ЗУТ като собственик на УПИ IV – за паркинг, граничещ
с УПИ VI.
Ответникът по жалбата – кмета на Община Септември, чрез процесуалния си представител счита, че жалбата е процесуално недопустима, евентуално неоснователна.
С процесната заповед е одобрен проект за изменение на ПР на УПИ VI – „Зеленина“ в кв.9 и улица с осови точки 15а-14 по плана на Варварски минерални бани, с който се предвижда за сметка на част от тях да се образува нов УПИ XV – за минерален извор, определящ пояс I на сондаж № 6 на санитарно охранителна зона и се променят очертанията на УПИ VI – „Зеленина“ до тротоара на улицата.
Във връзка с твърденията на страните, съдът е допуснал изготвянето на техническа експертиза. Вещото лице е посочило в заключението на изготвената експертиза, че с обособяването на УПИ XV – за минерален извор, предмет на процесния ПУП, се променя само конфигурацията на УПИ VI – „Зеленина“, което не се отразява на УПИ IV – за паркинг по отношение на неговите граници, достъп до улица или ползването, съгласно неговото предназначение.
При така установеното, съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 159 от АПК, съдът е длъжен да провери допустимостта на жалбата, с която е сезиран.
Съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като имотът, собственост на дружеството-жалбоподател, не е съседен на новосъздадения УПИ XV – за минерален извор и съответно не е непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП, предмет на обжалваната заповед, каквото изискване е поставено в чл. 131 от ЗУТ, за да бъде заинтересовано лице собственикът на непосредствено засегнатия от предвижданията на ПУП недвижим имот. Не е налице хипотезата на чл. 131, ал.2, т.4 ЗУТ, тъй като в случая не се променя предназначението на имот УПИ VI – „Зеленина“, с който имот граничи имотът на дружеството-жалбоподател, а новообразувания УПИ XV – за минерален извор не е съседен на УПИ IV – за паркинг и не граничи по никакъв начин с него. Категорично не са налице и нито една от останалите изброени хипотези на чл.131, ал.2, вр. ал.1 ЗУТ.
Предвид всичко гореизложено и с оглед цитираната по-горе разпоредби на ЗУТ, които предвиждат изрично случаите, в които определени лица могат да оспорват ПУП и техните изменения и съответно ограничава правния интерес на лицата, именно до посочените там лица, които са собственици или носители на ограничени вещни права в непосредствено съседни имоти, съдът констатира, че в случая не е налице такова засягане на имота на дружеството-жалбоподател от извършеното изменение на ПУП с обжалваната заповед. С оглед на това не е налице правен интерес от страна на дружеството-жалбоподател за оспорване на атакуваната заповед и съответно жалбата му е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК, вр. чл.131 ЗУТ.
Съдът намира при този изход на производството, че е основателно искането за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата предвид прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата. Разноските са в размер на 1200 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение видно от договора за правна защита и съдействие, като от представения банков документ се установява, че същото е заплатено по банков път изцяло.
Ето защо, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на „Варварски минерални бани“ ЕООД против Заповед № 22 от 17.07.2020 г., издадена от кмета на Община Септември.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 862/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА „Варварски минерални бани“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. Д.“ № .., вх. ..да заплати на Община Септември сторените по делото разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/
Определение
от 5.3.2021г. по Административно дело 1777/2021 Върховен административен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2947 ОТ
05.03.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ ВТОРО ОТД. ПО АД № 1777/21 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 1944/18 декември 2020 г., постановено по адм. дело № 862/2020 г.
по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА „Варварски минерални бани“ ЕООД да заплати на община Септември сумата от
500 (петстотин) лева- разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.