Решение по дело №172/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 212
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420200172
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВРЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д. №172/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН

 

Образувано е по жалба на ЕТ „Жужи-91-Д.Е.“***, против Наказателно постановление /НП/ №06-001327/31.01.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

 

В жалбата се твърди, че наказващият орган е достигнал до неправилни фактически констатации и до неправен извод, че е извършено административно нарушение, тъй като е налице сключен граждански договор, който се прилага към жалбата. При това се моли за отмяна на санкционния акт като неправилен и незаконосъобразен.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ир. И. – АК Враца, която поддържа жалбата, доразвива изложените в нея съображения и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са св. Т. И. и Ц. Г..

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 16.01.2020 г., около 13:15 часа, св. Т. И. ***, извършил проверка на дружеството-жалбоподател в обект, представляващ шивашки цех, находящ се на ул. Мито Орозов №22 в гр. Враца.  В хода на проверката установил, че св. Ц. Г. извършва шиене на оверлог на калъфки от плат. На св. Ц. Г. била предоставена за попълване декларация за сключени трудови или гражданско-правни отношения и й било обяснено от проверяващите какво и къде да попълва. Св. Ц. Г. отразила, че има сключен граждански договор с дружеството, а в графите за работно време и трудово възнаграждение посочила работното време на обекта и регламентираните почивки, както и че за м.Декември 2019 г. е получила възнаграждение от 400 лв. При това св. Т. И. решил, че са налице трудово-правни отношения, за които няма сключен трудов договор в писмена форма.

С оглед направената констатация, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на жалбоподателя е съставен АУАН №06-001327/20.01.2020 г. АУАН е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и му е връчен лично, като в графа „възражения”, същият е вписал, че е налице сключен граждански договор с Г..

Въз основа на така съставения АУАН, на 31.01.2020 г. е издадено НП, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв.

 

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на Т. И. и Ц. Г., които съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. Свидетелят  И. лично е извършил проверка на жалбоподателя и е констатирал, че св. Ц. Г. извършва работа в обекта, като е счел, че трябва да са налице трудово-правни отношения, тъй като св. Ц. Г. е попълнила, че има уговорено трудово възнаграждение и работно време и почивки. От показанията на св. Ц. Г. пък се установява, че има сключен граждански договор с дружеството, че ходи да работи на повикване в различни дни и за различни часове, както и че не е знаела какво да попълва в предоставената й по време на проверката декларация и е попълнила това, което проверяващите са й продиктували. Съдът кредитира показанията на свидетелите.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства. Счита, обаче, че с оглед спорните обстоятелства между страните, по-прецизното обсъждането на доказателствената маса не е необходимо.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

 

Разгледайки я по същество, съдът намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Разглеждайки НП от материално-правна гледна точка, съдът счита, че наказващият орган неправилно е достигнал до извод за допуснато административно нарушение по смисъла на Кодекса на труда. Видно е, че по делото се установява, че лицето Ц. Г. е извършвала работа в обекта на дружеството-жалбоподател по силата на граждански договор. Действително, св. Ц. Г. е попълнила в декларацията за трудови и гражданско-правни отношения, че има уговорено работно време, почивки и възнаграждение. Но това същата е извършила под диктовка на проверяващите, като изрично е отразила в декларацията, че има сключен граждански договор. В хода на съдебното следствие пред районния съд пък се установи, че св. Ц. Г. не е имала фиксирано работно време, почивки и възнаграждение, а е работела на повикване, в различни, нефиксирани дни, без фиксирано работно време и с нефиксирано възнаграждение, а такова, начисляващо се съобразно реално отработеното. Такива са и параметрите, уговорени между страните по представения по делото граждански договор от 31.10.2019 г. Т.е. по делото не се установява страните да са се договорили да се дължи работна сила, не се установява лицето Г. да се е задължило да идва всеки ден на работа за неустановен, неопределен срок както е при трудовия договор, както и не се установява лицето да е подчинено на изискванията и разпорежданията на работодателя по отношение на работно време, трудова дисциплина и т.н. При това съдът счита, че не са събрани достатъчно доказателства, за да се установи и възприеме наличието на трудово-правни отношения, изискващи сключването на трудов договор а приема, че е налице граждански договор. Възприетото от съда му дава основание да приеме, че издаденото НП като недоказано и неправилно следва да се отмени, ведно с всички произтичащи от това последици.

 

Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, Дирекция Инспекция по труда, гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 300 лв., какъвто е размера на реализираните разноски за адвокатски хонорар.

 

Така мотивира и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът

           

                         

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №06-001327/31.01.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на ЕТ „Жужи-91-Д.Е.“***, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

 

ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Жужи-91-Д.Е.“***46708, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: