Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ВАНИНА МЛАДЕНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 8337 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 17217 от 28.10.2016 г., постановено по гр. д. № 11202/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 79 състав, е отхвърлен предявеният от „П.“ ООД против „И.Д.“ ООД, иск с правно основание чл.288 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 540 лв. – незаплатено възнаграждение за м.05.2007 г. по договор за счетоводно обслужване от 03.01.2007 г., както и иска са правно основание чл.288 ТЗ вр. с чл.92 ЗЗД – за заплащане на сумата от 6 480 лв. – неустойка по чл.13 от договор за счетоводно обслужване от 03.01.2007 г. ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 000 лв. – сторени по делото разноски. С определение № 129848 от 31.05.2019 г., постановено по гр. д. № 11202/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 79 състав, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца „П.“ ООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че след своевременно отстраняване на констатираните
от съда нередовности на исковата молба, препис от
същата и приложенията към нея е връчен след повече от 130 дни - на 05.11.2014 г. Връчителят
не е удостоверил лицето, на което са връчени съдебните книжа – И.Р., е служител
или работник на ответното дружество, както и каква длъжност е заемал, съгласно
изискванията на чл.50, ал.3 ГПК. Също така не е удостоверено къде е станало връчаването на съдебните книжа. Представеното пълномощно от
ответника в полза на И.Р. му дава възможност да представлява дружеството пред
данъчните служби, общинската администрация, НАГ – СО, „Чез
Разпределение България“ АД, „Софийска вода“ АД, както и пред компетентните
органи във връзка с изграждането на офис сграда
„Елипс център“. Поддържа, че това пълномощно
не дава правомощия на И.Р. да представлява ответното дружество пред съдилищата.
Също така няма данни посоченото лице да има юридическо образование. ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба и е представил препис да ищеца. Независимо от това СРС не е
изпратил препис от писмения отговор на исковата молба на ищеца. Във връзка със
залепено на 24.11.2015 г. уведомление и в рамките на определения двуседмичен
срок представител на ищцовото дружество се е явил в
съда за получаване на съдебните книжа, но получил отказ за връчването им. С молба от 09.12.2015 г. отправил искане към
съда насроченото за 11.12.2015 г. открито съдебно заседание да бъде отложено
поради нередовната процедура по призоваването му. В проведеното на 11.12.2015
г. открито съдебно заседание съдът не е дал ход на делото, поради неспазване на
срока по чл.56, ал.3 ГПК, но не е призован за следващото съдебно заседание,
насрочено за 11.12.2015 г. На основание
чл.56, ал.2 ГПК съдът не призовава страните по делото, ако те са били редовно
призовани за съдебното заседание, в което е била обявена новата дата, на която
да се гледа делото. Счита, че непризоваването на ищеца за насроченото на
07.04.2016 г. открито съдебно заседание съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е отнело правото на
ищеца за участие и защита в съдебния процес.
По тази причина не е могъл да ангажира релевантни за спора
доказателства, свързани с хипотезата на чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД, както е
неподаването на писмен отговор на исковата молба от ответника в срок. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника
„И.Д.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че не
са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, както и че правото
му на защита е било осигурено и гарантирано.
Твърди, че ищецът е получавал съдебни книжа по делото, правил е справки,
за което е налице надлежно удостоверяване в картона към делото. въпреки, че е
разполагал с информация за всички насрочени дати на заседанията по делото,
ищецът е депозирал молби за отлагане на делото, но не е изразил становище по
спора и не е поискал събиране на зоказателства.
Счита, че ищецът е упражнявал избирателно правото си на участие в процеса и
защита на интересите си, което не е по вина на съда, а на ищеца. Във въззивната
жалба не са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 03.01.2007 г. ищецът е
сключил договор за счетоводно обслужване с ответника, със срок на действие до
31.12.2008 г., който може да се променя с писмен анекс, подписан от девет
договарящи се страни. По силата на чл.7, ал.1 и ал.3 от договора ответникът –
възложител, се е задължил за срока на действие на договора да заплаща на ищеца
– изпълнител, месечно възнаграждение в размер на 540 лв., което е платимо
най-късно до 7-мо число на месеца, за който се отнася и сумите следва да са
постъпили в този срок. По силата на чл.12 от договора ищецът има право
едностранно да прекрати договора по вина на ответника и да получи предвидената
в чл.13 от договора неустойка, ако ответникът не плати дължимото месечно
възнаграждение в договорения срок. В чл.13 от договора страните са уговорили,
че в случай, че договорът бъде прекратен по вина на възложителя преди изтичане
на 12 месеца от подписването му, възложителят дължи неустойка на изпълнителя в
размер на 12 месечни възнаграждения, платими в едноседмичен срок от датата на
прекратяване на договора. Твърди, че за
периода 03.01.2007 г. – 09.05.2007 г. ищецът не е предявил каквито и са е
претенции, забележки или възражения към ищеца във връзка с изпълнението на
задълженията му по посочения договор за счетоводно обслужване от 03.01.2007 г. Въпреки
наличието на действащ договор между страните ответникът не е платил на ищеца в
уговорения срок дължимото месечно възнаграждение за м.05.2007 г. След изискана
справка от обслужващата банка за движението по указаната в договора банкова
сметка ***.05.2007 г. – 09.05.2007 г. включително и се уверил, че два дни слез
изтичане на срока не е постъпило дължимото от ответника месечно възнаграждение
за м.05.2007 г., на основание чл.12 от договора за счетоводно обслужване ищецът
е прекратил едностранно по вина на ответника договора. В същия ден изпратил нотариална покана до ответника за едностранно прекратяване на
договора по негова вина, както и поканил ответника да му заплати в едноседмичен
срок дължимото месечно възнаграждение за м.05.2007 г. и дължимата договорна
неустойка по чл.13, ал.1 от сключения на 03.01.2007 г. договор за счетоводно
обслужване. Ответникът не е платил претендираните
вземания. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 540 лв. –
възнаграждение за м.05.2007 г. и сумата от 6 480 лв. – неустойка, като му
присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Признава, че страните са сключили на 03.01.2007 г. договор за счетоводно обслужване, който бил прекратен едностранно от ищеца, на основание чл.12 от договора. Месечното възнаграждение за м.05.2007 г. е станало изискуемо на 07.05.2007 г., а неустойката за забава – на 09.05.2007 г. Към момента на завеждане на делото вземанията на ищеца са погасени по давност. На основание чл.11, б.“в“ ЗЗД по отношение на вземането за неустойка приложение намира 3 – годишната давност, която изтича на 09.05.2010 г., а по отношение на месечното възнаграждение приложение намира регламентираната в чл.110 ЗЗД 5 – годишна давност, която изтича на 07.05.2012 г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.На 03.01.2007 г. между страните в производството е сключен договор за счетоводно обслужване, по силата на който“И.Д.“ ООД – възложител е възложил на „П.“ ООД – изпълнител, да извърши срещу заплащане на възнаграждение счетоводно- консултантски услуги, обезпеаващи функционирането на възложителя в съответствие с българското счетоводство и данъчно законодателство. В чл.2 ставните са уговорили срок на договора от 2 години – до 31.12.2008 г., като срокът може да бъде изменян само с писмен анекс към договора ,подписан и от двете страни. В чл.7, ал.1 и ал.3 от договора е предвидено задължение за възложителя да заплаща на изпълнителя до 7-мо число на месеца, за който се отнася месечно възнаграждение в размер на 540 лв. – равностойност на 276, 10 евро. В договора е посочен номер на банковата сметка, по която следва да се превежда месечното възнаграждение от възложителя. В чл.12 от договора страните са уговорили, че при неплащане на договорното месечно възнаграждение в срока по чл.7, ал.4 от договора изпълнителят има право едностранно да прекрати договора по вина на възложителя и да получи предвидената в договора неустойка за това. В клаузата на чл.13, ал.1 от договора е предвидено в случай, че договорът бъде прекратен по вина на възложителя преди изпичане на първите 12 месеца от подписването му, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 12 месечни възнаграждения, изчислени по начина, посочен в чл.7 от договора. Ищецът е изпратил нотариална покана до ответника, връчена на 09.05.2007 г., с която е отправил волеизявление за прекратяване на договора от 03.01.2007 г. за счетоводно обслужване, съгласно чл.12 от същия. отправена е покана да плати на посочената в договора банкова сметка ***.13, ал.1 от същия неустойка.Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на 05.11.2014 г. чрез И.Р., който е положил подпис, със задължение да я предаде.Писменият отговор на исковата молба е депозиран от ответника на 03.12.2014 г., след залепване на уведомление на входната врата на ап.1, на вписания в Търговския регистър адрес на управление.По делото е приложено пълномощно от управителя на ответното дружество в полза на И.Р., който да извършва вместо него и за сметка на ответника всякакви правни и фактически действия, като го представлява в качеството му на управител пред всички лица (физически и юридически), организации и учредения (държавни, общински и други)), в страната, а също така и следните примерно изброени правни действия, изброяването на които не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия: пред всички държавни, общински и финансови органи на територията на страната (данъчни служби и управления, общинска администрация и др.); да го представлява пред компетентните органи, като има право да приема, получава и подписва всички необходими документи във връзка с изграждането и поддържането на офис сграда „Елипс център“ с магазини, ресторант, подземен паркинг и трафопост; да прави искания за нанасяне на нови данни в кадастъра или отстраняване на грешки в кадастъра; да подписва всякакъв вид договори с държавни и общински институции, частни физически и юридически лиза, включително договори с архитекти, строители, надзорници и др. Пълномощното е от 12.10.2012 г. и е с нотариална заверка на подписите. Във въззивното производство са приети по реда на чл.266, ал.3 ГПК писмени доказателства. С искова молба вх. № 33092/05.05.2010 г., депозирана от „П.“ ООД срещу „И.Д.“ ООД, за заплащане на сумата от 540 лв. – месечно възнаграждение за м.05.2007 г., дължимо по договор от 03.01.2007 г. за счетоводни услуги, неустойка по чл.13, ал.1 от договора и лихви по чл.14 от същия. С определение от 10.11.2010 г., постановено по търг. д. № 1214/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав, съдът е констатирал, че предмет на делото са обективно, кумулативно съединени искове за 540 лв. – незаплатено месечно възнаграждение, иск за 6 480 лв. – неустойка и иск за 38 048, 40 лв. – лихва за просрочие. Съдът е постановил разделяна не производството по горепосоченото дело, като исковете за 540 лв. – незаплатено възнаграждение и за 6 480 лв. – неустойка се изпратят за разглеждане от СРС, като в предмета на делото остава иск за 38 048, 40 лв. Постановено е спиране на производството по делото до решаване на спора по двата отделени иска.С молба вх. № 123060/26.11.2012 г. „П.“ ООД е отправила искане към съда освен претендираната лихва за забава съдът да постанови ответникът да заплати обезщетение за неизпълнение на договорни задължения в размер на 7 020 лв.Видно от представения препис от протокол от проведеното на 26.11.2012 г. открито съдебно заседание по търг. д. № 1214/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав, съдът е приел, че чрез изменението ищецът включва в предмета на спора нов иск, което е недопустимо на етапа, на който се намира производството по делото, поради което е оставена без уважение молбата на ищеца за разглеждане на иск в размер на 7 020 лв.С решение от 15.01.2014 г., постановено по търг. д. № 1214/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав, съдът е отхвърлил предявеният от „П.“ ООД срещу „И.Д.“ ООД иск са 38 048, 40 лв. – лихва за просрочение, като неоснователен и недоказан. В мотивите съдът е констатирал, че гр. д. № 55456/2010 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, образувано по отделението искове, не е постановено съдебно решение, а с разпореждане от 31.03.2011 г. исковата молба е върната, а производството делото е прекратено, поради неизпълнение на дадени от съда указания.С решение № 219/03.02.2015 г. по търг. д. № 1132/2014 г. по описа на САС, ТО, 5 състав, горепосоченото решение на СГС е потвърдено. В мотивите съдът е приел, че следва да разгледа претенциите на ищеца за главници, с оглед преценка основателността на иска за заплащане на лихви. Съдът е приел, че е неоснователна претенцията за заплащане на възнаграждение за м.05.2007 г., тъй като ищецът не е изпълнил предмета на договора през м.05.2007 г. Съдът е приел, че е неоснователна и претенцията за заплащане на неустойка по чл.13, ал.1 от договора в размер на 6 480 лв., тъй като ищецът няма качеството изправна страна по договора.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
При
преценка допустимостта на исковете, предмет на делото, следва да се посочи, че
в мотивите на решение № 219/03.02.2015 г. по търг. д. № 1132/2014 г. по описа на САС,
ТО, 5 състав, съдът е формирал изводи относно липсата на вземане в полза на „П.“
ООД срещу „И.Д.“
ООД за
сумата от 540 лв. – възнаграждение за м.05.2007 г. и неустойка по чл.13, ал.1
от договора от 03.01.2007 г. за счетоводни услуги в размер на 6 480 лв.
Предвид обстоятелството, че тези вземания са преюдициални
спрямо спорното право в посоченото производство пред САС – задължение за лихва
за забава, то по отношение на тях не се разпростира силата на пресъдено нещо. Ето защо не са налице регламентираните в
нормата на чл.299, ал.1 ГПК процесуални пречки за предявяване на исковете,
предмет на настоящото производство. Не се смятат нито признати, нито отречени
със сила на пресъдено нещо доказателствените
факти, правнорелевантните факти, както и преюдициалните правоотношения, отнасящи се до спорното право
- решение № 21 от 08.01.2021 г. по т. д. № 3069/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО. Ето
защо съдът счита, че исковете, предмет на настоящото производство са допустими,
поради което законосъобразно същите са разгледани по същество от решаващия съд.
Липсва спор между страните, а и от ангажирания по делото
договор се установи, че същите са били обвързани от облигационна връзка,
възникнала по силата на договор за счетоводно обслужване от 03.01.2007 г.
Ответникът признава, че не е платил на ищеца претендираните
по делото вземания съответно в размер на 540 лв. – възнаграждение за м.05.2007
г. и неустойка по чл.13, ал.1 от договора за счетоводно обслужване от
03.01.2007 г. в размер на 6 480 лв.
Налице е спор между страните в производството дали тези вземания са погасени по давност или не.
На основание чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
На основание чл.7, ал.3 от договора за счетоводно
обслужване от 03.01.2007 г. вземането за заплащане на възнаграждение за
м.05.2007 г. става изискуемо на 07.05.2007 г. С оглед на това давностният срок изтича на 07.05.2012 г.
Съгласно нормата на чл.111, б.“б“ ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор.
На основание чл.13, ал.1 от договора за счетоводно
обслужване от 03.01.2007 г. задължението за заплащане на неустойка става
изискуемо в едноседмичен срок от датата на прекратяване на договора. В случая
волеизявлението на ищеца за прекратяване на посочения договор е достигнало до
ответника на 09.05.2007 г., когато е връчена нотариалната покана. С оглед на
това изискуемостта на вземането за неустойка настъпва на 17.05.2007 г., поради
което давността изтича на 17.05.2010 г.
Исковата молба е предявена на 04.03.2014 г., т. е. след
изтичане на давностиня срок.
Жалбоподателят поддържа, че давността е прекъсната с
предявяване разглежданите вземания на по съдебен ред в предходното съдебно производство.
На основание чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната.
В разглеждания случай претендираните
в настоящото производство вземания са предявени по съдебен ред по т. д. № 1214/2010 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-3 състав. След разделяне на производство по тези искови претенции е
образувано гр. д. № 55456/2010 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав. Същото е
приключило с определение за връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото. След като не е налице постановено съдебно решение, с
което предявеният иск е уважен и на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД давността не се
смята прекъсната.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че претендираните от ищеца вземания са
погасени по давност.
Жалбоподателят релевира
оплаквания за нередовно връчване на съдебните книжа на ответника и
несвоевременно депозиране на писмен отговор на исковата молба от ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
редовно връчени на ответника чрез И.Р., с представено по делото пълномощно за
извършване на правни и фактически действия от името на ответника. Предвид
обстоятелството, че получаването на съдебни книжа не съставлява процесуално
представителство на страна в процеса, не е необходимо посоченото лице да има
юридическо образование. Ответникът не е заявил възражение, че получените от
неговия пълномощник съдебни книжа не са му своевременно предадени.
Предвид обстоятелството, че препис от исковата молба
и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника на 05.11.2014 г., а
писменият отговор на исковата молба е депозиран на 03.12.2014 г., то ответникът
е спазил регламентирания в нормата на чл.131 ГПК едномесечен срок за депозиране
на писмен отговор на исковата молба. С оглед на това възражението за изтекла
погасителна давност е своевременно релевирано по делото,
поради което законосъобразно е разгледано по същество от решаващия съд.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
Ответникът по жалбата претендира
сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на
1 200 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, с начислен ДДС по
договор за правно обслужване от 06.11.2022 г.
Жалбоподателят своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответницата по жалбата.
Нормата
на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер
на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на
цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като
съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при
всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В конкретния случай усилията на процесуалния
представител на ответника по жалбата се свеждат до изготвяне писмена защита и
списък на разноските по чл.80 ГПК, както и явяване в проведеното открито
съдебно заседание. Предвид обстоятелството, че установеният минимален размер в
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, в приложимата към момента на сключване на договора редакция,
възлиза на 681 лв. без ДДС или 817, 20 лв. с ДДС, а адвокатското възнаграждение
е в размер на 1 200 лв., въззивният съд счита,
че същото е прекомерно и следва да се намали до 817, 20 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17217 от 28.10.2016 г., постановено по гр. д. № 11202/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
79 състав.
ОСЪЖДА „П.
ООД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на „И.Д.“ ООД, ЕИК ******, с адрес ***,
ж. к. „Изток“, ул. ******и съдебен адрес *** – адв. А.К.,
на основание чл.78, ал.3 вр. ал.5 ГПК, сумата от 817, 20 (осемстотин и седемнадесет лева
и двадесет стотинки), представляваща възнаграждение за един адвокат за
процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.