№ 464
гр. П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201034 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е жалбата на Д. Г. К. от град С., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 22-1006-000970 от 13.05.2022 г. на Началник
група в ОДМВР П., група КПДГПА П., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че пътник в превозното средство /бабата на
жалбоподателя/ получила криза, което наложило движение в аварийната
лента на АМ Тракия с цел по-бързо придвижване, което жалбоподателят бил
съобщил на спрелите го полицаи.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по жалбата - АНО не изпраща представител. От надлежно
упълномощен юрисконсулт е депозирано писмено становище, в което
1
поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 25.04.2022 г. около 17,15 часа на АМ „Тракия“,
км.58+100 в посока на движение към гр.С. управлява лек автомобил „..” с ДК
№ ..., като се движи се в лентата за принудително спиране, без повреда на
пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача, като е
пояснено че при възникнала тапа на А-1 Тракия излиза от лентите за
движение, навлиза в лентата за принудително спиране и продължава своето
движение.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Същото е издадено от компетентен орган, какъвто се явява Началник група
КПДГПА в ОДМВР П., видно от заповедта за материална компетентност на
л.12 и л.13 в делото, т.3.11.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетеля Г. Ч. - актосъставител и писмените доказателства
представени по делото.
Констатациите описани в акта за управление в лентата за принудително
спиране се установяват категорично от показанията на свидетеля Ч..
Същият дава показания, че на посочената в АУАН и НП дата за времето
от 07,00 ч. до 19,00 ч. изпълнявал наряд на АМ Тракия. В двете ленти за
движение в посока град С. се било получило задръстване на около 2 – 3 км.
По време на наряда, в описания в АУАН час свид.Ч. получил обаждане от
прекия началник на сектор „Пътна полиция“ А.Г., който също се намирал на
АМ, км.58+100, по служба. Г. разпоредил на свид.Ч. да отиде на км.58+100,
тъй като станал очевидец на движение на лек автомобил, в аварийната лента,
който спрял. Това бил автомобил „..” с ДК № ..., управляван от
жалбоподателя. Свид.Ч. отишъл на указаното място и разговарял с
жалбоподателя, като го попитал кое е наложило да се движи в аварийната
лента. Жалбоподателят му отговорил, че бързал за град С. и че това е
единствената причина за това му поведение. При това положение и след като
2
възприел, че автомобила е без повреда, свид.Ч. на място съставил срещу
жалбоподателя процесния АУАН, който последният подписал без
възражения.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейския служител свид.Ч.,
тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от
изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския
служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава
жалбоподателя, като му преписват нарушение, което иначе той не е
извършил. Фактите, отразени в НП съдът прие за установени изцяло въз
основа на приложения по делото акт за установяване на административно
нарушение, който е съставен редовно, не страда от пороци, поради което
съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП същият има доказателствена сила до доказване на
противното, още повече че е подписан от жалбоподателя без възражения.
С оглед установеното съдът намира за опровергани по един несъмнен
начин твърденията в жалбата, че пътник в превозното средство /бабата на
жалбоподателя/ получила криза, което наложило движение в аварийната
лента на АМ Тракия с цел по-бързо придвижване. Жалбоподателят твърди, че
бил съобщил този факт на спрелите го полицаи, което се опровергава от
свид.Ч.. Ако действително в автомобила се беше превозвало лице с криза, то
полицейските служители не биха си позволили неговото задържане под
угрозата да носят отговорност за живота на това лице. Тук е мястото да се
посочи, че представените с жалбата медицински документи за лице с имената
Иванка Асенова Иванова на 61 г. с нищо не подкрепят твърденията на
жалбоподателя, нито за родствената връзка на първия с това лице, нито за
това че е била пътник в автомобила, още по-малко че докато се е превозвала,
е получила криза.
При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и
субективна страна е осъществен фактическия състав на вмененото нарушение
по чл.58, т.3 от ЗДвП, който забранява движението или спирането в лентата
за принудително спиране на автомагистрала, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, какъвто не е бил конкретния случай.
При определяне размера на наказанията наказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
3
административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, както и
че същото е извършено за първи път. В този смисъл съдът счита, че
наказанията са правилно определени в размерите императивно установени в
чл.178ж, ал.1 от ЗДвП и които не могат да бъдат намалени.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П., към което учреждение
принадлежи органа, издал НП, следва да се присъди претендираното от гл.
юрск. Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 80
лева, преценявайки ниската фактическа и правна сложност на делото.
По горните съображения и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1006-000970 от
13.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР П., група КПДГПА П., с което на
Д. Г. К. от град С., ЕГН **********, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Г. К. с ЕГН: **********, адрес: гр.С., ул. „В.К.“ № 5, да
заплати на Областна дирекция на МВР П., адрес: гр.П., пл. „С.“ № 3,
представлявана от Директор, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – П. в 14 -
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4