Р
Е Ш Е Н
И Е №
Гр.Ловеч, 17.12.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Галина Аврамова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева
в.гр.д. № 522 по описа
за 2018 година и за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 63/29.08.2018 год., постановено
по гр.д. № 162 по описа
за 2018 год., Л.ският районен съд е отхвърлил предявените на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ от В.Д.В. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, против „***" ООД със седалище и адрес на управление:
с.Д., област Ловеч, улица "***, ЕИК ***искове, имащи за предмет спорно
преобразуващо право за признаване на уволнението на първия, настъпило на
11.01.2018 г. в резултат на издадена от М.Г.Г. – управител на
дружеството работодател, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
/намаляване обема на работата/ Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 1/11.01.2018 г. за незаконно, за отмяната и за
заплащане на обезщетение, дължимо поради оставане без работа на същия,
вследствие на това уволнение, в размер на 2 155.90 лева, претендирано за периода от 11.01.2018 г. до 16.05.2018 г., като
неоснователни.
Срещу решението на РС-Л.е подадена
въззивна жалба от В.Д.В., в която излага съображения за неговата незаконосъобразност. На първо
място твърди, че от страна на ответното дружество е нарушена т.10.8 от сключения между него
и „Бюрото по труда” – гр.Л.договор. Посочва, че според цитираната разпоредба
основание за прекратяване на трудовия му договор е единствено виновно
неизпълнение на трудовите задължения, както или по взаимно съгласие на
страните, но не и „поради намаляване обема на работа”. На следващо място твърди, че ответникът не е доказал
намалелия обем на работа във фирма „***”ООД,
която съгласно споразумението между двете фирми го е пренаела като строителен
работник. Счита, че приемаща фирма „***”ООД
не е направила подбор, поради което и заеманата от него длъжност не е
единствена. Навежда и възражение, че неподписването на новата длъжностна
характеристика не е основание за прекратяване на трудовия договор и е следвало
да остане в сила старата длъжностна характеристика. Моли съда да отмени
решението на ЛРС като незаконосъобразно и уважи предявения от него иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и му
присъди сумата от 2155.90 лв. обезщетение в резултат на незаконното уволнение
за периода от 11.01.2018 г. до 16.05.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „***" ООД чрез пълномощника адв.С.Х., в който изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна и моли съда да
потвърди решението на ЛРС като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът се явява
лично и поддържа подадената жалба на изложените в нея основания. Подробно
съображенията си излага в представената писмена защита.
Въззиваемият чрез
пълномощника си адв.Х. моли съда да постанови
решение, с което остави в сила решението на РС Л.по изложените в отговора
съображения и му присъди направените по делото разноски пред настоящата
инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Постановеното от
ЛРС решение е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като
обсъди наведените от страните
доводи и събраните доказателства по гр.д. № 162/2018 г. на РС-Л., при така
очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството по
гр.д. № 162/2018 г. по описа на Районен съд Л.е образувано по постъпила от В.Д.В.
против „***" ООД искова
молба с посочено правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В нея ищецът твърди, че на 23.05.2017
г. бил нает на работа в ответното дружеството по мярка „Заетост на
продължително безработни лица” към Бюро по труда гр.Л., съгласно чл. 55в от
Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Съгласно изискването на чл. 55в от
ЗНЗ сключил трудов договор за срок от 12 месеца - до 24.05.2018 г. на длъжност
„работник строителството", която длъжност изпълнявал на територията на
предприятието до 10.01.2018 г. Твърди, че на 10.10.2017 г. след завръщането му
от неплатен отпуск поради присъствие на лекции като студент по право, му било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с
дружеството по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно поради намаляване обема на
работа, считано от 11.01.2018 г. След изтичането на срока на предизвестието, на
11.01.2018 г. му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 1/11.01.2018 г. При разговор управителят М.Г. му отговорил, че
не може да му осигури работа и да му плаща, тъй като след шестия месец от
Бюрото по труда ще бъдат спрени субсидиите за това, че го е наел като трайно
безработно лице по програмата и след този период му става във финансова тежест
и го ощетява всеки ден .
На следващо място твърди, че същевременно ответникът е
назначил друг работник на същото работно място и на същата длъжност, за да не
му се налага да връща с лихви получените пари под формата на държавна субсидия
от Бюрото по труда. Посочва, че в заповедта за уволнение е посочено основанието
за освобождаване, но не са описани причините за прекратяването на трудовия
договор, а също как и с какво точно е намалял обемът на работата. На второ
място от управителят г-н М.Г. не му била предложена друга подходяща работа,
което само по себе си прави уволнението ми незаконно съгласно TP №22 от 20.V.1990
г. на ОСГК при ВКС.
Счита, че извършеното с обжалваната заповед уволнение е
незаконосъобразно, моли съда да бъде възстановен на заеманата длъжност преди
уволненото и да му бъде заплатено обезщетение за оставане без работа в резултат
на незаконно уволнение за периода от 11.01.2018 г. до 16.06.2018 год. вкл. в
размер на 2155.90 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът на основание чл. 233 ГПК прави
отказ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а по отношение на иска с основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, моли да бъде уважен в размер на сумата от 2155.90
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на
незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът, „***" ООД е подало отговор, в който оспорва предявените
искове. Не оспорва, че ищецът В.Д.В. се е намирал в трудовоправни отношения с „***"
ООД по силата на трудов договор № 1/ 23.05.2017 г. и е бил назначен на длъжността
„Работник строителство“. Трудовия договор е сключен чрез Дирекция „Бюро по труда"
гр.Л.. За разкриване на длъжност по програмата за заетост на трайно безработни
лица, се е наложило кандидатстващото дружеството „***" да сключи Договор
за сътрудничество и съвместна дейност с дружество „***" ООД, в предмета на
дейност на което е включена строително - ремонтна дейност. Твърди, че трудовият
договор с ищеца В.В. като трайно безработно лице е сключен на основание чл. 68,
ал. 1, т. 1 от КТ за срок от 1 година на длъжност „работник строителството".
Ответникът не оспорва, че със Заповед № 1/11.01.2018г. трудовото правоотношение
с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Твърди, че през
есента на 2017 год. преди настъпване на зимния сезон, Общото събрание на „***"ООД по искане на дружество „***"
ООД е взело решение за предприемане на
мерки за уплътняване на трудовата заетост на лицето, заемащо по програмата
длъжността „работник строителство", чрез промяна на трудовите му функции
по длъжностна характеристика във връзка с намаления през този сезон обем
работа. В изпълнение на решението на ОС на дружеството е изготвена и
представена на ищеца нова длъжностна характеристика, която В. отказал да
подпише. Поради несъгласието с новите трудови условия, работодателят прекратил
трудовия договор с лицето, заемащо длъжността, при което на 10.10.2017 год. на
ищеца е връчено писмено предизвестие, с което му е отправено тримесечно
предизвестие по чл. 326 от КТ за прекратяване на трудовия договор, считано от
11.01.2018 г. След изтичане на срока, на ищеца е връчена заповед № 1/11.01.2018
г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
З КТ поради намаления обем работа и несъгласието му да приеме новите трудови
функции по изготвената нова длъжностна характеристика. Твърди, че длъжността
„работник строителството“ била създадена с цел трудовата ангажираност на В..
През периода след връчване на предизвестието, ищецът бил изпратен и е участвал
в курс за квалификация „оператор на парни и водогрейни
съдове” на разноски на дружество „***" ООД, за което е получил
Свидетелство за професионално обучение, издадено на 17.12.2017 год. от Център
за професионално обучение - гр.Враца. Оспорва твърдението на ищеца, че
причината за освобождаването му е намерението на работодателя да се отърве от
него, тъй като е приет за студент задочно обучение и често ще се налага да
отсъства. Ответникът излага твърдения, че още преди кандидат-студентската
кампания, ищецът е подпомогнат със заем от 500 лв. от дружество „***" ООД,
тъй като работодателят е имал визия за неговото внедряване на подходяща работа.
От приложените по гр.д.
№ 162/2018 г. по описа на
РС Л.писмени доказателства се установява, че районният съд
е бил сезиран обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.3 от КТ. Съгласно установената съдебна практика, предявеният иск следва да
бъде разгледан на основанието, което е посочено от ищеца, а основанието на
предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното
право. При предявен иск за признаване на уволнението за незаконно, ищецът
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е оспорил липсата на мотиви в
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, наличието на реално
настъпило намаляване обема на работа, липсата на извършен подбор по чл.329 от КТ, както и ненадлежното връчване на новата длъжностна характеристика. Тези
основания са изложени и в подадената въззивна жалба.
От представените по гр.д. № 162/2018 г. по описа
на РС Л.писмени доказателства се установява, че на 17.05.2017 г. в гр.Л.на
основание чл.30б, ал.1, т.2 от ЗНЗ и чл.55 от ЗНЗ е сключен договор между Агенцията по заетостта
чрез Дирекция „Бюро по труда” в гр.Л.като „Възложител” и „***”ООД – с.Д. в
качеството му на „Работодател”. Предмет на договора е предоставяне/възстановяване
от Възложителя на Работодателя средства от държавния бюджет, представляващи
схема за минимална помощ за заетост съгласно посочените регламенти в размер
общо на 2326.06 лв. за 1 работно място. Според т.1.1 средствата за субсидирана
заетост се предоставят по реда и условията на чл.55в от ЗНЗ, за всяко посочено
от Възложителя безработно лице, наето по трудов договор /на пълно или непълно
работно време/, за срок не по-малък от 12 месеца. В разпоредбата на т.2.1 е
посочено, че средствата по т.1.1 се изплащат ежемесечно, за всяко наето от
Работодателя по смисъла на чл.55в от ЗНЗ лице за времето, през което е било на
работа, но за не повече от 6 месеца.
Страните
не оспорват факта, че във връзка с усвояване на отпуснатата от Дирекция „Бюро
по труда” - гр.Л.бройка, кандидатстващото дружеството „***" ООД е разкрило
длъжност „строителен работник. По делото е представен трудов договор № 1 от 23.05.2017 г., с който ищецът
е назначен в ответното дружество
за срок от 12 месеца на длъжността „работник строителството".
От ответника е
приложен Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 23.05.2017 год.,
сключен между „***" ООД и „***" ООД, с подписването на който страните
са декларирали намерението си за сътрудничество и съвместна дейност в областта
на услуги в строителната дейност в условията на трайно изпълнение н
строителната дейност. Страните са се договорили да използват общия фирмен
инвентар за реализация на договорената съвместна дейност на обектите на „***"
ООД, находящи се в с.Д., ул.”***. Ответникът твърди,
че разкриването на щатна длъжност
„строителен работник" е с цел да създаде трудова ангажираност на ищеца В.Д.В.
и се е наложило да сключи договор за съвместна дейност с „***" ООД, в
предмета на дейност на което е включена строително ремонтна дейност.
По делото е
представено уведомление от 04.10.2017 г. от „***" ООД до „***" ООД
във връзка с намаляване обема на извършваните строителни дейности през
есенно-зимния сезон и сключения между тях договор за сътрудничество и съвместна
дейност.
На същата дата
/04.10.2017 ./ е проведено ОСС на „***"
ООД, на което е обсъдено полученото уведомление. Видно от приложения по делото
протокол, на същото е взето решение за предприемане на мерки за уплътняване на
трудовите функции на разкритата по Договора с БТ – гр.Л.длъжност „строителен
работник”, като се извършат промени в трудовите функции. Управителят на „***"
ООД е задължен да извърши съответните промени в длъжностната характеристика на
длъжността „строителен работник”.
В изпълнение на решението на общото събрание на
ответното дружество била изготвена и представена на ищеца нова длъжностна
характеристика, която той отказал да подпише.
На 10.10.2017 г. на ищеца е връчено 3-месечно
предизвестие за прекратяване на трудовия му договор от 23.05.2017 г. на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.
От представената по делото заповед № 1/11.01.2018
г. се установява, че на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ трудовото
правоотношение с ищеца В.В. е прекратено считано от 11.01.2018 г.
От ищеца е представена служебна бележка изх. № 60-40-07-22220/15.06.2018 г. на Агенция по
заетостта, БТ – гр.Л., от която се установява, че същият е бил регистриран като
търсещо работа лице за периода от 06.02.2018 г. – 10.06.2018 г.
От приложеното по делото копие на трудовата книжка
на В.В. е видно, че от 17.05.2018 г. същият е назначен на длъжността „секционен
майстор” в „***”АД – гр.Ловеч.
При така установените фактически обстоятелства,
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Основанията за уволнение с предизвестие по чл.328 КТ са изчерпателно изброени в закона. Това означава, че едностранното
прекратяване на трудовия договор от работодателя може да се извършва само въз
основа на определените в КТ фактически състави, а не на други основания.
Уволнението „поради намаляване обема на работа” е изведено като самостоятелно
основание за прекратяване на трудовия договор в нормата на чл.328, ал.1, т.3. При
намаляване обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко
конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обема, в който тя е
била осъществявана до този момент. Това прави излишна част от длъжностите на
съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част
от трудовите договори по излишните длъжности. Според трайната и непротиворечива
практика на ВКС намаляването обема на работа е обективен факт и при
настъпването му въпрос на работодателска преценка е дали да намали персонала в
цялото предприятие или отделни негови звена. Намаляването на обема на работа е
фактическо състояние, което не е необходимо да се установява с изрично приети
решения от работодателя. При оспорване законността на уволнението поради намаляване
обема на работа, съдът следва да установи фактът на намаляване на обема на
работа и дали това намаление е свързано с изпълняваните от работника трудови функции.
В тежест на работодателя е да докаже намаляването обема на работа, послужило
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. В доклада си по чл.146 от ГПК районният съд изрично
е указал на ответника, че следва да докаже наличието на основанието по чл.328,
ал.1, т.3 от КТ, както и момента, от който е намалял обема на работа в
строителството. В конкретния казус от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че
от страна на ответника са ангажирани допустими по ГПК доказателства, от които
да се установи намаляване обема на работа, обусловило прекратяването на
трудовото правоотношение с В.. От „***”ООД е представен протокол от заседание
на Общото събрание на съдружници от 04.10.2017 г., с който са взети решения
след получено уведомление от управителя на „***" ООД да се извършат промени в трудовите функции на длъжността
„строителен работник”, като се премахнат частично дейностите, свързани със
строително ремонтните работи, резултат от сезонното им намаление и добавят
обслужващи текущи строителни дейности, съответстващи на есенно-зимния сезон.
Управителят на „***" ООД М.Г. е задължен да извърши съответните
промени в длъжностната характеристика на длъжността „строителен работник”. От тези
доказателства не може да се направи обоснован извод, че е налице действително намаление
в обема на работа на ответното дружество, в което ищецът е бил назначен на
длъжността „работник строителство”. От страна на „***”ООД не са представени и
доказателства, че по силата на сключения между него и „***" ООД договор за съвместна дейност, ответникът
В. е изпълнявал трудовите си функции именно в това дружество, каквито твърдения
са изложени в отговора на исковата молба. Не е поискано и назначаването на съдебно-техническа експертиза, от която
да се установи по какви договори е осъществявана строителна дейност в „***"
ООД, намалял ли е обема на работа с тяхното приключване, в каква степен и
трайно ли е намалял обема на работа, с какви дейности е свързано тяхното
осъществяване и др. При тези данни настоящата инстанция счита, че от страна на работодателя не е доказано
соченото в заповедта основание за уволнение на ищеца по чл.328, ал.1, т.3 от КТ
и същото следва да бъде признато за незаконно и обжалваната заповед №
1/11.01.2018 г. отменена. Поради изложените съображения не следва да се
обсъждат и наведени от ищеца доводи относно връчването на променената
длъжностна характеристика за длъжността „работник строителство”.
Съдебният състав
намира за неотносима към настоящия спор разпоредбата на т.10.8 от сключения между БТ-Л.и
ответното дружество договор, каквито доводи са изложени от ищеца. Същата не
касае основанията за прекратяване на трудовия договор, а санкциите, които
следват за работодателя при осъществяване на визираните в нея хипотези.
Съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника за липса на мотиви в обжалваната заповед, с която се прекратява
трудовото му правоотношение, тъй като е налице многобройна и непротиворечива
съдебна практика в тази насока. Съставите на ВКС трайно приемат, че няма пречка
мотивите да се изчерпват само с цитиране на правната норма, когато тя изчерпва
една единствена хипотеза и е еднозначна. В конкретния случай в обжалваната
заповед № 1/11.01.2018 г. не се съдържат фактически доводи, а само е посочено
правното основание на чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Това обаче не означава липса на
мотиви, защото в чл.328, ал.1, т.3 от КТ се съдържа само едно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя и то е
„намаляване обема на работа”. Следователно за въззивника е била ясна волята на
работодателя и основанието за уволнението му. В този смисъл определение № 802
от 09.07.2009 г.на ВКС по гр.д. № 854/2009 г. на III г.о., определение № 891 от
09.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1536/2013 г. на IV г.о. и др.
Настоящата инстанция счита за неоснователен
наведения във въззивната жалба довод, че от страна на работодателя не е
направен подбор. В чл.329, ал.1 от КТ законодателят е уредил правото на
работодателя чрез подбор, в интерес на производството или службата, да уволни
работници или служители, чиито длъжности не се съкращават, за да останат на
работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Това право
работодателят може да упражни и при намаляване обема на работа. За да осъществи
това право, длъжностите трябва да съдържат сходни трудови функции. Съобразно
трайната съдебна практика, когато работодателят се е възползвал от правото си
на подбор, той подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По аргумент на
чл.329, ал.1 от КТ следва, че той е задължителен при намаляване обема на
работата, когато се уволняват част от работниците, заемащи една и съща
длъжност. В настоящия казус не се спори между страните, че в ответното
дружество „***”ООД ищецът е бил назначен на единствената длъжност „работник
строителство”, т.е. работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. Без
значение е твърдения факт, че по силата на сключения между „***”ООД и „***" ООД договор за
сътрудничество и съвместна дейност ищецът е изпълнявал трудови функции във
второто дружество, което имало за предмет на строителна дейност. В случая В.В.
е бил назначен на длъжността „работник строителство” във „***”ООД,
поради което за работодателя не
съществува задължение да извършва подбор между него и лицата, заемащи
длъжността „работник
строителство” в „***" ООД.
С оглед на
изложените съображения и основателността на предявения иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде уважен и предявения иск на основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 от КТ,. Факта на
оставане без работа подлежи на доказване от ищеца и в изпълнение на това му
процесуално задължения последният е представил регистрационна карта от Дирекция
”Бюро по труда” - гр.Л., служебна бележка изх. № 60-40-07-22220/15.06.2018 г. и копие от трудовата
книжка. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В конкретния случай съдът
приема, че ответникът му дължи обезщетение за периода от 11.01.2018 г. – дата
от която е прекратено трудовото му правоотношение до 17.05.2018 г. – датата, на
която е бил назначен на длъжността „секционен майстор” в „***”АД. От
представената по делото ведомост за заплати за м.декември
От страна на
ответника по делото е представено платежно нареждане от 14.03.2018 г., от което
се установява, че по банковата сметка на ищеца е преведена сумата от 418.70
лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. От ответника по делото в
отговора по чл.131 от ГПК обаче не е направено възражение за прихващане със
свое вземане при условията на евентуалност, поради което съдът не следва да
излага съображения в тази насока и искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде
уважен в посочения по-горе размер.
Поради несъвпадане на
направените от настоящата инстанция правни изводи с тези на районния съд,
обжалваното решение на ЛРС следва да бъде отменено изцяло по отношение
на предявения от В.Д.В. иск за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на
заповед № 1/11.01.2018 г., с което е прекратено трудовото му правоотношение с
ответника на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ и частично до размера на сумата от 1779.37 лв., до която
е уважен размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225 от КТ, като
вместо него се постанови ново, с което те бъдат уважени. В частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.
с чл. 225 от КТ за
разликата над 1779.37 лв. до пълния
претендиран размер от 2155.90 лв. обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
От страна на
въззивника в настоящето производство не е направено искане за присъждане на
разноски.
При този изход на
процеса ответникът „***” ООД следва
да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ОС Ловеч
държавна такса в размер на сумата от 151.16 лв., от които 80.00 лв. дължима на
основание чл.3 от ТДТКССГПК и 71.16 лв., дължима на основание чл.1 от ТДТКССГПК
върху размера на присъденото обезщетение.
На основание разпоредбата на чл.
315, ал. 2 от ГПК, с оглед характера на настоящото производство, срокът за
касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ на въззивното решение
е едномесечен и започва да тече от датата, която съдът е посочил в съдебно заседание,
че ще обяви решението, съответстваща на датата на действителното му обявяване.
Води от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 63 от 29.08.2018 год., постановено по гр.д.
№ 162/2018 год. по описа на РС - Л.В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени като
неоснователни предявените от В.Д.В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против
„***" ООД със седалище и адрес на управление: с.Д., област Ловеч, улица
"***, ЕИК ***искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.
3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ:
- за признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на заповед № 1/11.01.2018 год. на управителя на „***" ООД за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ и
- за присъждане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение през периода от 11.01.2018 год. до
16.05.2018 год. за сумата от 1779.37 лв.,
ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковите претенции - 07.03.2018 год. до окончателното им
изплащане като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ заповед № 1/11.01.2018 год. на управителя на „***" ООД, със седалище
и адрес на управление: с.Д., област Ловеч, улица "***, ЕИК ***, с която на
основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ "намаляване обема на работата", е
прекратено трудовото правоотношение с В.Д.В. с ЕГН **********, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА „***" ООД, със седалище и адрес на управление:
с.Д., област Ловеч, улица "***, ЕИК ***да заплати на В.Д.В. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** сумата 1779.37 лева /хиляда седемстотин седемдесет и девет
лева и тридесет и седем стотинки/, представляващо обезщетение за оставане без
работа за периода от 11.01.2018 год. до 16.06.2018 год. вкл. поради незаконното
уволнение, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.03.2018 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 29.08.2018 год., постановено по
гр.дело № 162/2018 год. по описа на РС - Л.в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от В.Д.В. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** иск с правно
основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за разликата над уважения размер – 1779.37 лева до пълния
претендиран размер от 2 155.90 лева
като правилно.
ОСЪЖДА
„***" ООД, със седалище и адрес
на управление: с.Д., област Ловеч, улица "***, ЕИК ***да заплати в полза
на съдебната власт по сметката на ОС Ловеч държавна такса в размер на сумата от
151.16 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес - 17. 12.2018 година.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.