РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 19.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 4231 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена отЖ.А.М. против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, с която са
предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1
от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата твърди, че на 15.11.2016 г.
сутринта около 05.50 часа по главен път Е-79 с посока на движение от гр. Мездра
към гр. София, А.О.А. управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № *******,
а по същото време по същия път с посока на движение от гр. София към гр. Мездра
К.П. К. управлявал товарен автомобил Мерцедес 1846 ЛС с рег. № *******АС.
Твърди, че зад него, в същата посока, М.Х. М. управлявал лек автомобил „Ланчия
Либра“ с рег. №*******. Твърди, че на км. 170+000 М. предприел изпреварване на
движещия се пред него товарен автомобил, независимо от насрещно движещото
се МПС и изгубил контрол над
управлението на лекия автомобил, навлязъл в десния пътен банкет по посоката си
на движение, завил рязко наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение в
момента, в който там се намирал товарен автомобил Мерцедес Спринтер и го ударил
в лявата задна гума, при което този автомобил се отклонил наляво и настъпил
челен кос удар между него и товарен автомобил Мерцедес 1846 ЛС. Твърди, че в
резултат на ПТП починал А.Б.А., с когото Ж.М. живеела на съпружески начала, а
ищцата получила телесни увреждания – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, счупване на левия глезен в
основата на голямопищялната кост, счупване на горния и долния клон на дясната
пубисна кост. Поддържа, че отговорност за настъпилото ПТП носят водачите на
товарен автомобил Мерцедес 1846 ЛС с рег. № *******АС и лек автомобил „Ланчия
Либра“ с рег. №*******, като отговорността на водача на лекия автомобил била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество
с полица № 30115003192747, със срок на действие 30.12.2015 – 29.12.2016 г. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 150000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на А.Б.А. и сумата от
90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на ПТП
травматични увреждания. Претендира законна лихва от датата на подаване на
исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че е налице и отговорност на водача
на товарен автомобил Мерцедес Спринтер, който се движел с несъобразена скорост
и не спазвал дистнация и не е упражнил адекватен контрол върху МПС. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като твърди, че пострадалите не са пътували без поставени предпазни
колани. Оспорва твърдението, че ищцата е живяла на съпружески начала с А.Б.А..
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира направените по делото
разноски.
С Определение
от 31.05.2017 г. като трето лице помагач на страната на ответника е
конституирано З. „А.“ АД, както и в производството по делото е приет при
условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 53 от ЗЗД във
връзка с чл. 127 от ЗЗД и чл. 226 от КЗ отм. В обратната искова молба поддържа,
че вина за настъпване на ПТП има и водачът А.А., чиято отговорност е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ЗАД „А.“. Моли при условията
на евентуалност З. „А.“ АД да бъде осъдено да заплати сумата от 150000 лева,
представляващи част от сумата от 240 000 лева. В отговора на обратната искова
молба ответникът ЗАД А. поддържа, че водачът на товарен автомобил Транспортер
няма вина за настъпване на ПТП. При условията на евентуалност поддържа, че
пострадалите са пътували без поставени предпазни колани. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Х.М., К. П. К.
и А.О.А. и изготвеното заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 15.11.2016 г. в тъмната част на денонощието – сутринта около
05.44 часа на път Е-79 км. 170.000 с. Лютидол – с. Р.на прав хоризонтален
участък от пътя, сигнализиран с хоризонтална маркировка с двойна линия М5 –
непрекъсната, гледано в посока гр. Мездра се движел товарен автомобил Мерцедес
Спринтер с рег. № ******* със скорост от 139,60 км.ч. В същия момент в лентата
му за движение навлиза насрещно движещият се лек автомобил „Ланчия Либра“ с
рег. №******* със скорост от 104 км.ч, който за да избегне челния удар навива
волана надясно, но поради липса на време и разстояние е ударен в задната лява
гума на буса от предната лява гума на лекия автомобил. В следствие на
настъпилия удар товарният автомобил Мерцедес Спринтер губи напречна устойчивост
и се удря в предната челна част на товарен автомобил Мерцедес 1846 ЛС с рег. № *******АС.
Вещото лице от приетата съдебно-автотехническа експертиза установява, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е навлизане на лек
автомобил Ланчия Либра в лентата за насрещно движение, с което е реализиран
първият удар с товарен автомобил Мерцедес Спринтер, а друга причина за
настъпването на ПТП е посочено и това, че товарният автомобил се е движел със
скорост от 139, 6 км.ч, което е способствало
за загуба на напречна устойчивост. Вещото лице посочва, че при скоростта
на движение на Мерцедес Спринтер не е имало техническа възможност за
предотвратяване на удара, но ако се е движел с разрешената скорост от 90 км.ч,
това е било възможно. Установява се от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № ******* е бил
фабрично оборудван с триточкови инерционни колани на трите предни седалки.
Видно от Препис –
извлечение от Акт за смърт е, че А.Б.А. е починал на 15.11.2016 г.
Установява
се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – патоанатом, въз основа
на събраните по делото доказателства, че в следствие на ПТП на 15.11.2016 г. А.Б.А. е получил множество съчетани травми,
които са довели до развитието на травматичен шок и са довели до смъртта на
пострадалия. При разпита си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че
вероятно А.Б.А. е бил без поставен предпазен колан, като посочва, че с оглед на
тежките травми предполага, че тялото свободно се е движело в купето на
автомобила.
От
приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експерти, изготвена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства от вещо лице – хирург,
ортопед – травматолог се установява, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 15.11.2016 г. ищцата Ж.А. М. е получила следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, счупване на вътрешния глезен на
лявата голямопищялна кост, фрактура на горното рамо и откъс на лонното
съчленение на дясната пубисна кост на таза. Вещото лице посочва, че по своя вид
и тежест травматичните увреждания на ищцата имат следната медико-биологична
характеристика: полученото мозъчно сътресение представлява разстройство на
здравето с временна опасност за живота, счупването на вътрешния глезен на
лявата голямопищялна кост е причинило затруднение на движението на левия долен
крайник за срок от около 4 месеца, а получените фрактури на дясната срамна кост
на таза са причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок от около 2 месеца. Установява се, че спешна медицинска помощ ищцата е
получила в МБАЛ Враца, като първоначално е настанена в Хирургично отделение
поради полученото мозъчно сътресение без загуба на съзнание. Счупеният глезен
бил наместен и била временно обездвижена в гипсов ботуш. Била поставена на
строг постелен режим. Била изписана на 17.11.2016 г. Постъпила е отново на лечение
в периода от 28.11.2016 – 04.12.2016 г.
в МБАЛ Медика Враца и била оперирана на 29.11.2016 г. като било
извършено открито наместване на счупения глезен и стабилизиране на фрактурата с
метална остеосинтеза по метод на Вебер и била поставена гипсова имобилизация.
Вещото лице посочва, че счупеният глезен е зараснал окончателно за срок от 1
месец и половина и след проведена рехабилитация, ищцата е претърпяла оперативно
лечение в МБАЛ Медика Враца в периода от 15.03.2017 до 18.03.2017 г. като са
отстранени металните импланти от зарасналата вече кост. Установява се, че общо
лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 4 месеца. Вещото лице
дава заключение, че към настоящия момент движенията на десния крак са в пълен
обем и сила, като по вътрешната страна на глезена има остатъчен кожен белег, но
движенията на ставата са в норма, но екстензията (разгъването) на ходилото е в
трайно намален обем с 10 градуса. Има остатъчна малка деформация и от счупената
дясна пубисна кост. Установява се, че не се очакват в бъдеще негативни
последици и усложнения от процесното ПТП. Въз основа на данните за механизма на
ПТП (ляв челен удар) върху купето на товарния автомобил Мерцедес Спринтер и с
установените деформации на купето, местоположението на тялото на ищцата и получените
травматични увреждания, вещото лице посочва, че тя е пътувала без поставен
предпазен колан, като при правилно поставен предпазен колан е нямало да получи
счупване на срамната кост, а би получила други травматични увреждания.
Във
връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. А.М. и К.И.И.. В
показанията си свидетелят М. – брат на ищцата установява, че видял за пръв път
сестра си в болницата след катастрофата. Била на легло, неподвижна, на системи,
дезориентирана. Останала около седмица, а след като се прибрала я болял крака.
След 10 дни се разбрало, че трябва да й се направи операция. В болницата във
Враца й сложили шини на глезена и била гипсирана. Постоянно изпитвала болки,
била неподвижна не можела да става. За нея се грижела майка й около месец,
месец и половина, защото не можела да се обслужва сама. Не се чувствала добре.
В този период не можела изобщо да излиза, защото имала болки в глезена.
Раздвижването й станало постепенно. След това се наложила втора операция, за да
се извадят шините. Това станало през пролетта. Общо възстановяването й
продължило около 5-6 месеца. В началото, не искали да й кажат за смъртта на А.,
но после се наложило. Тя започнала да плаче. И до ден днешен не го била приела.
С А. били заедно над 10 години. Живеели заедно в София около 3 години, после
работили в Чехия една година. Имали планове през август да се оженят. Били си
уредили работа в Англия. Резервирали си билети. Били като семейство само не
били женени. Свидетелят заявява, че сестра му все още е разстроена от смъртта
на А. и не може да я приеме. В
показанията си свидетелят И.– братовчед на ищцата, заявява, че Ж. и А. станали
гаджета след училище, а след това живеели на съпружески начала. Работили в
София, живеели заедно в Чехия, както и в Бяла Слатина, където живеели в
неговата къща. Имали план да заминат за Англия, да се оженят, да създадат дом и
деца. Ж. много тежко приела смъртта на А.. Дори близките й се уплашили за
здравето й. Много плачела. Психически била зле, тъй като 11 години били заедно
с него. Към настоящия момент била по-добре психически, но болката от загубата
не се забравяла. Нямала връзка, нямала приятел. Свидетелят заявява, че Ж. и А.
се обичали, искали се, имали планове.
Не се спори по делото, че между ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ и собственика на лек автомобил „Ланчия
Либра“ с рег. №******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № 30115003192747, по силата на която застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие. Не е спорно, че между З. „А.“
АД и собственика на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № ******* е бил
сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № 11116000994267.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти
и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването
или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което е починал А.Б.А. – съжител на
ищцата и ищцата Ж.М. е получила телесни увреждания. Механизмът на ПТП, вредите
и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска и
авто-техническа експертиза. Установява се, че една от причините за настъпване
на ПТП е виновно поведение на водача на застрахования лек автомобил „Ланчия
Либра“ с рег. №******* - М.Х. М., тъй като е предприел маневра „изпреварване“,
в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Закона за движение
по пътищата, а именно предприел е маневрата
като е създал опасност и пречки за превозните средства, движещи се по лентата
за насрещно движение, както и е не се е убедил,
че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство. Освен това, се е движел със скорост от 104 км.ч., която е над
разрешената скорост от 90 км.ч. От събраните по делото писмени доказателства,
гласни доказателства и заключението на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на товарен автомобил
Мерцедес Спринтер с рег. № *******, който при разрешена скорост от 90 км.ч. се
е движел със скорост от 139,6 км.ч. и при възникнала внезапно ситуация, не е
могъл да спре и съответно предотврати настъпване на ПТП, а избраната скорост на
движение е довела и до загуба на устойчивост на автомобила, което след удар в
задна лява гума е довело до последващ сблъсък с товарен автоболил Мерцедес. Следователно
налице е съпричиняване на вредоносния резултат от водачите на двата автомобила,
като с оглед разпоредбата на чл. 53 от Закона за задълженията и договорите
водачите им отговарят солидарно за причинените вреди в резултат на настъпилото
ПТП. Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лек „Ланчия
Либра“ с рег. №******* и че между З.А. АД и собственика на товарен автомобил
Мерцедес Спринтер с рег. № ******* е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователните
договори застрахователите са поели задължението да покрият в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1
от ЗЗД кредиторът (в случая пострадалото лице) може да иска изпълнение на
задължението за заплащане на обезщетение за вредите от всеки един от длъжниците
(виновните водачи), респективно от всеки един от застрахователите по
застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно правото на избор срещу кого
от виновните водачи, респ. застрахователното дружество, принадлежи на ищцата,
като може да претендира цялото вземане от него.
В конкретния случай, ищцата е направила избора си, като е предявила иска
срещу застрахователното дружество, обезпечило отговорността на водача на лек
автомобил „Ланчия Либра“ с рег. №*******.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че ищцата
е била във фактическо съжителство с починалия при ПТП А. А., с когото тя е имала
изградена трайна и дълбока емоционална връзка, имали са планове да станат
семейство и да продължат да живеят заедно. Следва да се отчете и емоционално състояние на
ищцата след смъртта на А.. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищцата, то следва да се приеме,
че справедливото обезщетение е в размер на 150 000 лева. При определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на получени от
ищцата травматични увреждания, следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 4 месеца след ПТП. От значение е обстоятелството, че е имало
оперативно лечение. От заключението на съдебно-медицинските експертизи се
установява, че получените травматични увреждания са били възстановени, като
движенията на крака са възстановени напълно. Освен козметичен белег и около 10
градуса отклонение при разгъване на глезенната става, не се установяват други
усложнения, които да имат значение при определяне на размера на дължимото
обезщетение. Следва да бъдат взети предвид и икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 30 000 лева
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалите
са били без поставен обезопасителен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие пострадалите лица са извършили противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. От приетите по делото съдебно-медицински експертизи, изготвени въз
основа на данните от приетите писмени доказателства, както и от вида и
характера на травматичните увреждания вещите лица са дали категорично
заключение, че пострадалите са били без поставен предпазен колан. Съгласно
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Следователно и доколкото пострадалите Ж.М. и А.
А., пътуващи в превозно средство, са имали задължение да поставят
обезопасителните колани, с които се установява, че товарен автомобил Мерцедес
Спринтер с рег. № ******* е бил оборудван, то те са имали противоправно
поведение. За да се приеме, че това противоправно поведение е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат от събраните по делото доказателства е
следвало да бъде установена и връзката между това противоправно поведение и
настъпилата вреда. От заключението на съдебно-медицинските и автотехническата
експертизи се установява, че ползването на предпазен колан от пострадалите при
удар настъпил в предната част на автомобила, като е прието, че установените
травматични увреждания на починалия А. нямаше да настъпят, както и е нямало да
има счупване на пубисната кост на пострадалата Ж.М.. Следователно и доколкото е
установено от събраните по делото доказателства, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалите, които са пътували без поставен предпазен
колан и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, то обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 20
%, или до размер от 120000 лева – обезщетение за причинени вреди от смъртта на А.
А. и до 24000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат Предявеният иск
следва да бъде уважен до тези размери, ведно със законната лихва от датата на
застрахователното събитие – 15.11.2016 г.
С оглед
основателността на предявените главни искове, съдът дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност обратен иск, предявен от ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ против третото лице – помагач З. „А.“ АД с правно основание чл. 53 във
връзка с чл. 127 от Закона за задълженията и договорите и чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
От
събраните по делото доказателства и по изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав приема, че ПТП е настъпило при независимо
съизвършителство на водачите на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № *******
и лек автомобил „Ланчия Либра“ с рег. №*******, които са нарушили правилата за
движение и виновното им поведение е станало причина за настъпване на ПТП, от
което е настъпила смъртта на А. А. и са причинени телесни увреждания на Ж.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от Закона за задълженията и договорите
отговорността им е солидарна, като с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
солидарният длъжник има право да предяви иск срещу неплатилите длъжници за
разликата над неговата част от задължението. В конкретния случай,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, който е платил цялото
задължение има право на иск срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на
другото виновно за ПТП лице до съответния размер. Доколкото по делото не се
установява друго, приложение намира разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите и съответно застраховтелят З. „А.“ АД ще дължи
заплащане на половината от определеното от съда обезщетение или суми в размер
на 60000 лева – неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на А. А. и
12000 лева – обезщетение за получени от Ж.М. телесни увреждания и то при
условие, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ е заплатил на ищцата дължимите суми.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 423 лева, представляващи направени по делото съдебни разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 2616 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 5760 лева,
представляваща дължима държавна такса и платени възнаграждения на вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Й. Георгиев Д. сумата от 4410 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът по обратния иск З.А. АД
следва да бъде осъден да заплати сумата от 2880 лева, представляващи направени
по делото разноски по обратния иск, съразмерно с уважената му част.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК –********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ж.А.М., ЕГН-**********,*** сумата
от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А.Б.А., с когото
ищцата е била във фактическо съжителство, настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 15.11.2016 г. от М.Х.
М., водач на лек автомобил „Ланчия Либра“ с
рег. №*******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № 30115003192747, както и
сумата от 24 000 (двадесет и четири
хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за
причинени й от същото ПТП телесни увреждания - мозъчно сътресение, счупване на
вътрешния глезен на лявата голямопищялна кост, фрактура на горното рамо и откъс
на лонното съчленение на дясната пубисна кост на таза, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 15.11.2016 г.
до окончателното им плащане като отхвърля
иска за разликата над сумата от 120 000 лева до предявения размер от 150000
лева, както и за разликата над сумата от 24000 лева до предявения размер от 90 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 53 във връзка с чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) З. „А.“ АД, ЕИК-********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК –********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева, представляващи половината от обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на Ж.А.М., ЕГН-********** от смъртта на А.Б.А.,
с когото тя е била във фактическо съжителство, настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 15.11.2016 г. от М.Х.
М., водач на лек автомобил „Ланчия Либра“ с
рег. №******* и А.О.А., водач на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № *******,
застрахован при З. „А.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
със застрахователна полица № *******, както и сумата от 12000 (дванадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди за причинени на Ж.А. М. от същото ПТП телесни увреждания -
мозъчно сътресение, счупване на вътрешния глезен на лявата голямопищялна кост,
фрактура на горното рамо и откъс на лонното съчленение на дясната пубисна кост
на таза, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –
15.11.2016 г. до окончателното им плащане при
условие, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ представи доказателства, че е платил сумите на Ж.А.М.,
като отхвърля иска за разликата над сумата от 72000 лева до предявения
размер от 150000 лева като част от сумата от 240000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Ж.А.М.,
ЕГН-**********,*** сумата от 423
(четиристотин двадесет и три) лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Ж.А.М., ЕГН-**********,***
да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес на
управление *** сумата
от 2616 (две хиляди шестстотин и
шестнадесет) лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 5760 (пет хиляди
седемстотин и шестдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Й. Георгиев Д., ЕГН-**********, Софийска
адвокатска колегия, със съдебен адрес ***, партер сумата 4410 (четири хиляди четиристотин и десет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
З. „А.“ АД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление *** да плати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК –********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева, представляващи
направени по делото разноски по обратния иск, съразмерно с уважената му част.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника – З. „А.“ АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: