№ 12428
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110128120 по описа за 2022 година
С. С. Х. е предявил срещу „,,,,“ООД, както следва: 1.иск с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непродоставяне на
обезпечение и 2.иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от
60.42 лева, представляваща недължимо платена сума, с кояго ответникът се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба-30.05.2022 до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.01.2022 между страните е сключен договор за
потребителски кредит №624449, по силата на който на ищеца е отпуснат заем
в размер на 750 лева, платим на 23 седмични погасителни вноски.Поддържа,
че уговореният лихвен процент не е посочен в договора.Посочва, че в чл.5 от
договора за кредотополучателя е предвидено задължение да предостави едно
от посочените в него обезпечения.Като санкция за неизпълнение на това
задължение на кредитополучателя е предвидена неустойка в размер на 414.74
лева, която била начислена на ищеца още при сключването на
договора.Допълва, че при предаване на заетата сума била удържана сумата от
54 лева.Навежда твърдения за нищожност на процесния договор вследствие
1
нарушение на изискването същият да е написан на ясен и разбираем език с
размер на шрифта не по-малък от 12.Сочи, че в договора липсва методика за
формиране на ГПР, тъй като същият е посочен само като процентна
величина.Твърди, че размерът на ГПР е неправилно изчислен, като
действителният такъв не отговаря на изискването на чл.19, ал.4
ЗПК.Поддържа, че в договора не е посочен размера на възнаградителната
лихва, както и че същият противоречи на добрите нрави.Навежда твърдения
за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.33, ал.1 от ЗПК.Твърди
наличие на неравноправни клаузи.Счита, процесният договор за
нищожен.При условията на евентуалност, твърди, че процесният договор е
унищожаем като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че не оспорва сключването на процесния договор, по
силата на който заетата сума в размер на 750 лева е предадена на
ищеца.Оспорва твърдетнието на нищожност и унищожаемост на процесния
договор, както и за нищожност на отделни клаузи на същия.Оспорва ищецът
да е заплатил сумата от 414.47 лева в изпълнение на задълженията си по
договора.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №624449 от 24.01.2022
„,,,,“ООД е предоставил на С. С. Х. кредит в размер от 750 лева, на 23 вноски,
при ГПР-49.81% и Фиксиран лихвен процент-40.05%, с обезпечение -
поръчител или банкова гаранция, при обща сума на плащане 827.53 лева.Към
договора е представен и погасителен план..
По делото е представена разписка №0300017776436199 от 27.01.2023 за
сумата от 670.95 лева -вноска по дог. №62449 от С. Х. в полза на „,,,,“.
Съгласно заключението на ССЕ при размер на кредита от 750 лева, срок
на кредита от 23 седмици и ГЛП-40.05%, ГПР възлиза в размер на
49.81%.Съгласно заключението на ССЕ при определяне на ГПР кредиторът е
включил само разходите за възнаградителна лихва.
Съгласно допълнителното заключение на ССЕ общо изплатената сума
от С. Х. на „,,,,“ООД е в размер на 887.95 лева.Със сумата от 887.95 лева са
2
погасени задълженията по процесния кредит в размер от 827.53 лева, от които
750 лева – главница и договорна лихва в размер от 77.53 лева.Съгласно
заключението на ССЕ съобразяваяки сумата на отпуснатия кредит в размер на
750 лева и общо изплатената сума от 887.95 лева ГПР възлиза на 57.77%.В
съдебно заседание вещото лице заявява, че сумата от 60.42 лева е постъпила
при ответника, но не е разпределена.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №624449 от 24.01.2022
„,,,,“ООД е предоставил на С. С. Х. кредит в размер от 750 лева, на 23 вноски,
при ГПР-49.81% и Фиксиран лихвен процент-40.05%, с обезпечение -
поръчител или банкова гаранция, при обща сума на плащане 827.53 лева.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора страните се споразумяват, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения- безусловна
банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица.Съгласно чл.5, ал.2 от договора страните се споразумяват, че
кредитополучателят ще предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключване
на настоящия договор.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако кредитополучателят не предостави
договореното по договора обезпечение в тридневен срок от сключването му
или представеното обезпечение не отговаря на условията, кредитополучателят
дължи неустойка в размер от 414.47 лева.
Неустойката поради неосигуряване на обезпечение е в размер на 414.47
лева, което представлява повече от 50 % от сумата по кредита в размер от
750 лева.Съдът намира, че уговорката за неустойка в размер повече от ½ от
кредита нарушава принципа за добросъвестност, и води до злоупотреба и
неоснователно обогатяване за сметка на ищеца. Съдът намира, че уговорената
неустойка накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функция на неустойката.От непредоставянето на
това обезпечение няма да произтекат вреди, поради което уговарянето на
процесната неустойка в договора не е обвързано с настъпване на вреди.Освен
това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави
преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите на чл.5 и чл.11, ал.1 от
договора, предвиждащи неустойка са нищожни поради противоречие с
3
добрите нрави.
Отделно от това съдът намира, че неустойката е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата..
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите на чл.5 и чл.11, ал.1 от
договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3
и поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Освен това съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./
максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер
на законната лихва, дължима за просрочени задължения.В случая договорът
за кредит е сключен на 24.01.2022, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК..Основният лихвен процент за
2022г. /към датата на сключване на договора -24.01.2022/ е 0%, а заедно с 10
пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 49.81% и така
както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%.
Съгласно заключението на ССЕ при определяне на ГПР кредиторът е
включил само разходите за възнаградителна лихва.Съдът намира, че в ГПР
неправилно не е включено и неустойката за неосигурено
обезпечение.Въведената допълнителна неустойка за неосигурено
обезпечение представлява разход по кредита, който е следвало да бъде
включен в ГПР на договора за кредит.Установеният по договора за кредит
ГПР е 49.81%, но той не включва процесната неустойка.С включването на
неустойката би се стигнало до превишаване на максималния размер на ГПР
по чл.-19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната
лихва.Съгласно заключението на ССЕ при извършено плащане на сумата от
887.95 лева, т.е. с 60.42 лева над главницата и договорната лихва, ГПР
възлиза на 57.77 %.С оглед на което съдът намира, че ГПР превишава 5-
кратния размер, установен в чл.19, ал.4 от ЗПК..А при уговорка за неустойка
в договора в размер от 414.47 лева, стойността на ГПР би била многократно
по-висока над лимита по чл.19, ал.4 от ГПК.
С оглед на което с включването на неустойка за неосигурено
обезпечение се цели допълнително оскъпяване на кредита и по този начин се
4
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договора за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая доколкото в ГПР не е включена като разход и неустойката за
неосигурено обезпечение, съдът намира, че не е посочен точния размер на
ГПР, което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Освен това ако
бъде включена неустойката, ГПР би надвишил 5-кратния размер, което също
нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен и да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл.11, ал.1 от договора.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че е заплатена от
ищеца в полза на ответника сума в размер на 887.95 лева.Със сумата от 887.95
лева са погасени задълженията по процесния кредит в размер от 827.53 лева,
от които 750 лева – главница и договорна лихва в размер от 77.53 лева. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че сумата от 60.42 лева е постъпила
при ответника, но не е разпределена.
С оглед на което е налице имуществено разместване между
патримониума на ищеца и на ответника.Ответникът не доказва основание за
получаване на сумата от 60.42 лева.А с оглед нищожността на клаузата за
5
заплащане на неустойка, ищецът не дължи заплащането й.С оглед
недействителността на договора за потребителски кредит ищецът не дължи и
други плащания.
Предвид изложеното и като взе предвид, че сумата от 60.42 лева е
заплатена от ищеца на ответника, като ответникът не е ангажирал
доказателства за оснонанието за плащането й, съдът намира, че сумата е
платена без основание.Поради това предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 300 лева, от които 50 лева – за държавна такса и 250 лева – депозит
за ССЕ.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.
Съдът констатира, че ответникът не е внесъл депозит в размер на 250
лева за допуснатата по негови задачи ССЕ.Депозитът е изплатен от бюджета
на СРС.С оглед на което на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати в полза на СРС сумата от 250 лева – депозит за ССЕ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 от договор за
потребителски кредит №624449 от 24.01.2022-„С подписването на настоящия
договор кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че ако не представи договореното в чл.5 от настоящия договор
обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за
6
кредит, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 414.47
лева.“, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД-поради противоречие с добрите
нрави, по предявения иск от С. С. Х., ЕГН**********, с адрес:,,, община
Перник, със съдебен адрес:гр.,,,,“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, чрез адв. М.,
срещу „,,,,“ООД, ЕИК20,,9, със седалище и адрес на управление:гр.,,,№29,
ет.7.
ОСЪЖДА „,,,,“ООД ЕИК20,,9, със седалище и адрес на управление:гр.,,,
№29, ет.7, да заплати на С. С. Х., ЕГН**********, с адрес:,,, община Перник,
със съдебен адрес:гр.,,,,“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, чрез адв. М., на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 60.42 лева, представляваща
недължимо платена сума, с която „,,,,“ООД се е обогатил неоснователно.
ОСЪЖДА „,,,,“ООД ЕИК20,,9, със седалище и адрес на управление:гр.,,,
№29, ет.7, да заплати на С. С. Х., ЕГН**********, с адрес:,,, община Перник,
със съдебен адрес:гр.,,,,“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 300 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „,,,,“ООД ЕИК20,,9, със седалище и адрес на управление:гр.,,,
№29, ет.7, да заплати на адв. Д. М., процесуален представител на С. С. Х., със
съдебен адрес:гр.,,,,“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на основание чл.38 от ЗА
сумата от 480 лева -адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „,,,,“ООД, ЕИК20,,9, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,№29, ет.7, да заплати на СРС на основание чл.77 от ГПК
сумата от 250 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7