Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шести март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8808 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „БДЖ – П.П.“ ЕООД срещу решение от 12.04.2019 г. по гр.д. №6084/2018
г. на Софийски районен съд, 61 състав, с което е уважен предявеният от Г.К.В.
срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.357 ал.1 т.1 вр. чл.188 т.1 КТ –
за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед
№7111/13.08.2018 г., издадена от управителя на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски, както и да заплати по сметка
на СРС държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения. Сочи, че неправилно и необосновано първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не е извършил вмененото му нарушение на трудовата
дисциплина. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Г.К.В. в срока за отговор
по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо и правилно по следните съображения:
По делото не е спорно, че страните са били в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„Ръководител, отдел „Обществени поръчки“ в Централно управление на ответното
дружество.
Със заповед
№Н-11/13.08.2018 г. на управителя на ответното дружество на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка”.
Вменено му е
извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.10 КТ, а именно: неизготвяне своевременно на пазарен анализ /прогнозна стойност/
към доклад за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Планов /среден и
капитален/ ремонт на 227 бр. пътнически вагони за 3 г.“, като прогнозната
стойност към доклада е изготвена 3 мес. след получаване на доклад от
иницииращото поръчката звено – дирекция „Подвижен железопътен състав“ от
16.10.2017 г. с писмо, изх. №03-10-118/16.10.2017 г., адресирано до отдел
„Обществени поръчки“. В резултат на забавянето за изготвяне на прогнозна
стойност на доклада за обществената поръчка не е спазен срокът за одобрение и
възлагане на обществената поръчка, съгласно одобрения „План-график“ за
възлагане на приоритетните за реализация обществени поръчки и доставка на
стоки, предоставяне на услуги и възлагане на СМР през 2017 г.
Данни за извършваните нарушения се съдържат в
самата заповед и в обяснения от Н.Ц.А. – ръководител отдел „Пътнически вагони“,
дирекция „Подвижен железопътен състав“ в Централно управление на ответното
дружество, вх. №03-09-263/18.06.2018 г. В същите се сочи, че на 16.10.2017 г.
дирекция „ПЖПС“ е инициирала доклад за обществена поръчка за ремонт при външен
изпълнител на 227 бр. пътнически вагони, като на същата дата докладът е
изпратен към отдел „Обществени поръчки“ за пазарен анализ, но до мес.01.2018 г.
отдел „Обществени поръчки“ не е предприел действия за извършване на пазарен
анализ.
Дисциплинарните наказания се налагат, когато
служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението
на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания,
касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на
преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези
изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
Подробното описание на обективните и
субективните признаци на нарушението е от съществено значение за защита на
служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез
депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи
изводите на наказващия орган. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г.
по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011
г. по гр.д. № 1276/2010 г.,
ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г.
по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е
възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане
към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци,
който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните
факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана
и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този
документ непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал
достояние на работника или служителя. Съдът намира, че процесната
уволнителната заповед съдържа всички
задължителни реквизите, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ - мотиви, нарушителят, нарушението,
индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ и съдържа всички
задължителни реквизити.
Чл.194 КТ урежда
сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Ал.1 предвижда, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете са
преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи
дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в
съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за
дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно
производство. С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене
на дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не
съществува като основание за налагане на наказание. Двумесечният срок по чл.194
ал.1 КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде
налице, когато са изготвени всички материали, установяващи нарушението от
обективна и субективна страна. Едва когато материалите, обективиращи данни за
извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да говорим за
откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл.194
ал.1 КТ.
Видно от описаната по-горе заповед за налагане
на дисциплинарно наказание, същата е издадена на 13.08.201 г. и е връчена на
ищеца на същата дата, а нарушението е открито на 18.06.2018 г. - с достигане на
описаните по-горе обяснения на ръководителя на отдел „Пътнически вагони“,
дирекция „Подвижен железопътен състав“ до управителя на ответното дружество.
При тези данни, съдът намира, че при налагане на дисциплинарното наказание на
ищеца са спазени предвидените в чл.194 КТ преклузивни срокове.
Съгласно
разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, в стадия на установяване факта на нарушението
на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя
като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на
работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
По делото е
представено искане от управителя на ответното дружество до ищеца, изх.
№03-00-24/28.06.2018 г., връчено му на същата дата, за даване на обяснения във
връзка с неизготвяне на пазарен анализ на ОП за ремонт на външен изпълнител на
227 бр. пътнически вагони до мес.01.2018 г. - близо 3 мес. след подаване на
иницииращ доклад от дирекция „ПЖПС“ на 16.10.2017 г. Представени са обяснения
на ищеца, вх. №03-00-24/02.07.2018 г.
При тези данни, настоящият съдебен състав
намира, че по делото се установи ответникът да е спазил императивното изискване
на чл.193 ал.1 КТ – работодателят е приел писмените обяснения на ищеца.
На ищеца е вменено извършването на нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа
и по чл.187 ал.1 т.10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, определени
при възникване на трудовото правоотношение.
По делото не се оспорва от ищеца, че посочената
в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание прогнозна стойност
по обществената поръчка не е изготвена в срок от 3 мес. след получаване на
посоченото в заповедта писмо, изх. №03-10-118/16.10.2017 г., адресирано до
отдел „Обществени поръчки“, а е спорно дали работодателят е определил срок за
нейното изготвяне, респ. дали неизготвянето в този срок представлява нарушение на трудовата
дисциплина, както и дали от това са настъпили вредни за работодателя последици.
По делото е представено цитираното в процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание писмо от директора на дирекция
„ПЖПС“, изх. №03-10-118/16.10.2017 г., изпратено до ищеца, в което е посочено,
че в съответствие с чл.15 от Вътрешни правила за управление на цикъла за
обществени поръчки в „БДЖ – П.П.“ ЕООД и писмо №03-10-118/21.08.2017 г.,
приложено му е предоставен доклад и одобрени технически спецификации за
определяне прогнозната стойност на обществена поръчка с предмет „Планов /среден
и капитален/ ремонт на 227 бр. пътнически вагони за 3 г.“. Представени са и
цитираните Вътрешни правила за
управление на цикъла за обществени поръчки в „БДЖ – П.П.“ ЕООД от 19.07.2016
г., утвърдени от управителя на дружеството-ответник, както и план-график на
приоритетните за реализация обществени поръчки за доставка на стоки,
предоставяне на услуги и възлагане на СМР през 2017 г., като процесната
обществена поръчка е под №32 и е оценена с
най-висок за реализация приоритет, като е предвидено одобрение за
периода 20-26.11.2017 г., както и длъжностна характеристика за длъжността
„Ръководител, отдел „Обществени поръчки“ в Централно управление, връчена на
ищеца.
Представена е също заповед №38/18.01.2018 г. на
управителя на ответното дружество за предприемане на навременни действия за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Планов /среден и капитален/ ремонт
на 227 бр. пътнически вагони за 3 г.“
От показанията на свид. Ц.Б.се установява, че
план-графикът за 2017 г. е бил предшестван от актуализиран списък с приоритетни
обществени поръчки, като от датите на възлагане са се определяли и датите за
одобрение на докладите, като съгласно информацията от иницииращото звено,
процесната обществена поръчка е трябвало да бъде възложена мес.07-мес.08.2018
г.
От показанията на свид. Н.А.се установява, че
процесната обществена поръчка е била приоритетна и за нея от отдел „П.П.“ е бил
иницииран доклад през мес.10.2017 г., който е бил изпратен с техническа
обосновка за пазарен анализ на отдел „Обществени поръчки“, но до мес.01.2018 г.
такъв не е бил получен, а е получено писмо от отдел „Обществени поръчки“ със
забележки по доклада. Свидетелят сочи още, че със заповед №38 от мес.01.2018 г.
на управителя на ответното дружество е изготвена техническа обосновка, след което
вече е била изготвена прогнозната стойност.
При тези данни и
с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
споделя решаващия извод на СРС, че по делото не установено ищецът е да извършил
вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Не се установи забава от страна
ищеца в качеството му на ръководител на отдел „Обществени поръчки“ в
дружеството-ответник при изготвяне на прогнозната стойност по процесната
обществена поръчка, тъй като не се установи, вкл. и от свидетелските показания,
наличието на такъв 3-мес. срок за изготвянето, считано от получаване на
описаното по-горе писмо от 16.10.2017 г. Напротив – установи се, вкл. и от
показанията на свид. А., че в рамките на този 3-мес.срок са постъпили забележки
от страна на ръководения от ищеца отдел, след което е била изготвена нова
техническа обосновка. Вмененото на ищеца бездействие не представлява нарушения
на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.10 КТ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е незаконно и поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото
и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва
да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.77 ГПК
въззивникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 10,00 лв.,
представляваща незаплатената част от дължимата държавна такса за депозираната
въззивна жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №92925/12.04.2019 г., постановено по гр.д.
№60804/2018 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.
ОСЪЖДА „БДЖ – П.П.“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.В., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, а на основание чл.77 ГПК
да заплати по сметка на СГС сумата от 10,00 лв., представляваща държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.