№ 4316
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206595 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № 018 от 29.12.2022 г.,
издадено от председателя на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ на Република
България, с което на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита
на личните данни /ЗЗЛД/, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 3200. 00 (три хиляди и двеста) лева на
****************************************************** за административно
нарушение по чл.25е, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Санкционираното лице обжалва НП в срок, като твърди, че същото е постановено
при нарушение на процесуалните правила, при липса на мотиви и при погасена по давност
отговорност, поради това, че АУАН за деянието е бил съставен след изтичане на
тримесечния срок по чл.34 ЗАНН. Сочи се, че обжалваното НП е немотивирано поради това,
че в него не е обосновано дали и как е осъществено обработване на лични данни и дали
това обработване е неправомерно, считайки, че присъствието в списъците на избирателите,
подкрепящи партията за участие в изборите за народни представители на 02.10.2022 г.,
подадени в ЦИК, на починали лица, не означавало, че данните са обработени неправомерно.
Поддържа се, че стриктно е спазено решението на ЦИК, с което е одобрен образецът за
съставяне на тези списъци и са определени изискванията за съставянето им, с оглед на което
се счита, че обработването на списъците е било правомерно, а именно при осъществяване на
правомощията на политическата партия, предвидени в Изборния кодекс и решенията на
1
ЦИК. На последно място се претендира маловажност на деянието, като се поддържа, че то
не е извършено умишлено, поради това, че ********** не е имала интерес да включи в
списъците с подкрепящите я лица такива, които са починали, доколкото последицата от това
би била нерегистриране на партията за участие в изборите. Претендира се липса на вредни
последици от деянието. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.
Алтернативно се иска намаляване на размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен - не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща в съдебно заседание надлежен
процесуален представител, който инвокира доводи за законосъобразност и правилност на
издаденото постановление и моли за потвърждаването му. Поддържа, че се касае за деяние с
голям обществен интерес и в тази връзка счита, че и размерът на наложената санкция
кореспондира с тежестта на извършеното нарушение.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена по пощата на 07.03.2024 г. в законоустановеният срок,
на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, срещу
наказателно постановление, издадено в рамките на административнонаказателно
производство по ЗАНН, връчено на 23.02.2024 г., подлежащ на законов съдебен контрол от
компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като жалбата съдържа изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда са
следните:
********** с БУЛСТАТ: ********* се представлява от председателя М.П.К, с
ЕГН:**********. С решение № 1276-НС от 16.08.2022 г. на Централна избирателна комисия
(ЦИК) тя е регистрирана за участие в изборите за народни представители на 02.10.2022 г.
въз основа на подадено заявление за регистрация, заведено под № 13 на 13.08.2022 г. в
регистъра на партиите за участие в същите избори. Към заявлението за регистрацията на
партията бил приложен и списък, съдържащ имена, ЕГН и саморъчен подпис на избиратели,
подкрепили регистрацията на партията за изборите. В рамките на реализирана проверка от
инспектори в КЗЛД, с писмо с изх. № ППН-02-453 от 02.09.2022 г. е било изпратено искане
до ГД "ГРАО" за предоставяне на заверени копия на протоколите от извършените от
Дирекцията проверки. В случай на съдържаща се информация за починалите лица и датата
на смъртта, констатирани в предоставените списъци с данни на избирателите, подкрепящи
партиите и коалициите за участието им в изборния процес, са изискани заверени копия на
извършените от ГРАО проверки. Изисканата от ГД "ГРАО" информация е получена в КЗЛД с
писмо с вх. №ППН-02-453#1/09.09.2022 г. След анализ на същата било установено, че
********** в периода 02.08.2022 г. (датата на влизане в сила на Указ № 213/01.08.2022 г. на
Президента) до 13.08.2022 г. (датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК при
2
регистрацията на партията за изборите) е обработила в Списъка с избирателите си до ЦИК
при регистрацията си за изборите за народни представители на 02.10.2022 г., без правно
основание и в нарушение на обществения интерес, лични данни на 100 (сто) на брой
починали физически лица.
Въз основа на съставения АУАН с № 018/05.12.2022 г., е било издадено наказателно
постановление № 018 от 29.12.2022 г., издадено от председателя на Комисия за защита на
личните данни на Република България, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и на основание
чл. 86, ал. 1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3200. 00 (три хиляди и
двеста) лева на Политическа партия "******" за административно нарушение по чл. 25е, ал.
1 от ЗЗЛД.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и от
показанията на свидетеля Л. М. - инспектор в КЗЛД, които съдът кредитира изцяло, като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни в изложението на фактическата
обстановка. Предвид липсата на противоречия в тях, а и с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага други съображения на основание чл. 305, ал. 3 от НПК.
Доказателствената съвкупност е единна, непротиворечива и последователна.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните
законови пълномощия и правомощия, като констатираното нарушение е ясно, изчерпателно
и подробно описано в акта за установяване на административните нарушение, като по
идентичен начин е отразено и в наказателното постановление. Налице е пълно съответствие
между описаните факти и дадената им правна квалификация. В тази насока възраженията на
жалбоподателя са неоснователни. От НП ясно се извежда изводът, че 100 лица от вписаните
в предоставения списък са починали преди датата на влизане в сила на Указ
№213/01.08.2022 г. на Президента на Р. България /обн. ДВ бр. 61/02.08.2022 г./ за насрочване
на изборите за народни представители на 02.10.2022 г., т.е. преди 02.08.2022 г.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед разпоредбите на ЗАНН, с
което е гарантирано упражняването на неговото право на защита. Съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане
3
на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
доколкото съгласно посочената норма: „Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението …“ Следователно меродавен за началото на този срок е моментът на откриване
на нарушителя, като в конкретния случай това е станало едновременно с установяване на
самото нарушение, след като в КЗЛД е получена изисканата от ГД „ГРАО“ информация с
писмо с вх. №ППН-02-453#1/09.09.2022 г., към което са били приложени заверени копия на
протоколите от извършените проверки на списъците с избирателите и поименен списък на
починалите лица, включително списъците на съответните партии, съдържащ номер на
страница в подписката, ЕГН, три имена и дата на смърт, записан на електронен носител.
Именно от така предоставената информация е установено, че ********** е обработила
лични данни (три имена и ЕГН) на 117 починали физически лица, което е станало най-рано
на 09.09.2022 г. Считано от тази дата, тримесечният срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на
АУАН изтича на 09.12.2022 г., като процесният АУАН е съставен преди тази дата, а именно
на 05.12.2022 г., т.е. в рамките на тримесечния срок от установяване на нарушителя.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма е
посочена правилно.
Досежно приложението на материалния закон, в конкретния случай се установява от
обективна страна, че е реализиран административнонаказателния състав на чл. 25е, ал. 1 от
ЗЗЛД, като ПП "******" се явява неговия извършител. От показанията на свидетеля Л. М.,
както и от приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства, съдържащи се
административнонаказателната преписка, представена от КЗЛД се доказва по безспорен и
несъмнен начин, че на 13.08.2022 г. от името на партията са били входирани в ЦИК
заявление за участие в изборите за народни представители на 02.10.2022 г. с приложен
списък на лица, подкрепящи регистрацията на **********. Доказано е, че в този списък е
имало със сигурност 100 вписани лица с три имена и ЕГН, които са били починали преди
02.08.2022 г. – датата, на която е влязъл в сила Указ № 213 от 01.08.2022 г. на Президента на
Република България (обн. в ДВ бр. 61 от 02.08.2022 г.), с който са били насрочени избори за
народно събрание на 02.10.2022 г.
Според § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕС) № 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО "лични данни" е всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
4
(т. е. лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез
идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата,
физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или
социална идентичност на това физическо лице, а "обработване" на тези данни е всяка
операция или съвкупност от операции, извършвана с личните данни или набор от тях чрез
автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане
или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В случая трите имена и ЕГН
на лицата, вписани в списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на *********** за
участие в изборите за народни представители на 02.10.2022 г. представлява информация,
чрез която лицата могат да бъдат идентифицирани, т. е. това са "лични данни" по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) № 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. Записването на тези данни във въпросните списъци
(в периода 02.08.2022 г. – 13.08.2022 г.), съхраняването им (от влизане в сила на Указа на
Президента на Република България, с който се насрочват изборите до предаването им в
ЦИК) и употребата им пред ЦИК на 13.08.2022 г. представляват все действия по
"обработване" на личните данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 2 от
Регламент (ЕС) № 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. В случая
това обработване касае лични данни на лица, които са починали преди 02.08.2022 г.
Безспорно е, че починалите лица нямат избирателни права. Поради това няма и правно
основание да се обработват техните лични данни в хода на една предизборна кампания и в
частност данните на тези лица да фигурират в списък на избиратели, подкрепящи
регистрацията на дадена партия за участие в избори за народни представители. По делото не
се спори, че партията е администратор на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД,
вр. чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) № 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г. Поради всичко това следва да се приеме, че в случая от обективна страна е
доказано реализирането на състав на нарушението по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД от страна на
**********. Административната отговорност на юридическите лица е обективна и
безвиновна, поради което нарушението следва да се приеме за доказано и от субективна
страна, без да се обсъждат конкретните форми на вина, каквато претенция се отправя в
жалбата.
Разпоредбата на чл. 133, ал. 3, т. 5 от Изборния кодекс ИК/ предвижда, че: "Към
заявлението за регистрация партията представя:... т. 5. списък, съдържащ имената, единния
граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи
регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица или квалифициран
електронен подпис; при избори за членове на Европейския парламент от Република
България и при избори за общински съветници и за кметове регистрацията на партията може
да бъде подкрепена и от избиратели - граждани на друга държава - членка на Европейския
съюз, като в списъците се посочват имената, личният номер, номерът на удостоверението за
5
пребиваване, датата на регистрация, посочена в него, и подпис; всеки избирател може да
участва само в един списък; при полагане на подписа си в списъка избирателят
удостоверява своята самоличност; списъкът се предава и в структуриран електронен вид,
като съдържа имената и единния граждански номер (личен номер) на избирателите,
положили саморъчен подпис или квалифициран електронен подпис, в последователността, в
която са вписани в списъка".
Нормата на чл. 133, ал. 4 от ИК урежда, че "личните данни по ал. 3, т. 5 се обработват
и предоставят при спазване изискванията за тяхната защита. ".
С оглед на цитираните разпоредби се налага извод, че при полагане на подписа си в
списъка избирателят удостоверява своята самоличност пред упълномощени от партията
лица. Следователно е неоснователно възражението в жалбата за това, че нарушението е
извършено не поради неправилно обработване на личните данни от партията, а поради
морала на гражданите, които вписвали в списъците починали лица или невярно ЕГН.
Нарушението е извършено именно поради неизпълнение съобразно изискванията на закона
на задълженията на упълномощените от партията лица при изготвяне на въпросните
списъци, като за същото в качеството на администратор на лични данни носи отговорност
политическата партия, в подкрепа на която се полагат съответните подписи, които се
изискват по закон за регистрацията на същата за участие в изборите.
Липсват основания за третиране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 АНН,
доколкото за регистрация на политическа партия за участие в изборите законът изисква
подкрепа от точно определен брой физически лица, като липсата на дори едно лице от
изискуемата бройка, води до това, че не се изпълняват изискванията на закона и
регистрацията следва да бъде отказана. В случая се касае за неправомерно обработване на
лични данни на 100 починали физически лица, с оглед на което няма как да се приеме, че от
деянието липсват вредни последици, доколкото същото е формално, като изначално за
неговата съставомерност не е предвидено настъпване на вредни последици, тъй като
законодателят е приел, че простото му извършване е достатъчно основание за ангажиране
отговорността на нарушителя. Липсват и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
налагат извод за това, че конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид, за да
се третира случаят съобразно дефиницията за „маловажен случай“, дадена в разпоредбата
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.
За извършеното нарушение по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД, на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗЛД /предвиждаща санкция до 5000 лева/ правилно е индивидуализирано и
административното наказание, като размерът на санкцията от 3200 лева /около и над
средния размер/ е съобразен с броя на починалите лица, чиито лични данни са били
неправомерно обработени, за какво и от кого са били обработени тези лични данни,
голямата обществена нетърпимост към подобни деяния и пр., т. е. имуществената санкция се
явява съобразена не само с нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗЛД, но и с критериите по чл. 83 от
Регламент (ЕС) № 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.
6
Воден от всичко, изложено до тук, съдът прие, че обжалваното Наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 018 от 29.12.2022 г., издадено от
председателя на Комисия за защита на личните данни на Република България, с което на
основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни
/ЗЗЛД/, на П*********************************************************** е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3200. 00 (три
хиляди и двеста) лева, за административно нарушение по чл.25е, ал.1 от Закона за защита на
личните данни, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.София в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7