№ 850
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Вивус.бг“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№52-54, ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. И. Д., против
Решение №365 от 04.02.2022г., постановено по гр.д. №6653/2021г. по описа
на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., в частта му, с която дружеството е
осъдено да заплати на Е.Г. Г., ЕГН **********, сумата от 179,58 лв.-
получена без основание по договор за потребителски кредит
№********** от 27.06.2020г. и анекс за допълнителна сума от
05.07.2020г., от които 137,94 лв.-такса за допълнителни услуги, 20 лв.-
наказателни такси и 21,56 лв.- наказателна лихва и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА е осъдено да заплати на адв. И.Т. С.- сумата от 254 лв.-
адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението, като се иска отмяната му в обжалваните части.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- Е.Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв.
А.Ч., с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на
1
обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
В обжалваната част от решението първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като ищецът Е.Г.
Г., ЕГН **********, иска постановяване на решение, с което ответникът
„4Финанс“ ЕООД, преименуван в хода на делото на „Вивус.бг“ ЕООД, да
бъде осъден да му върне сумата от 179,58 лв.- получена без основание
по договор за потребителски кредит №********** от 27.06.2020г. и
анекс за допълнителна сума от 05.07.2020г., от които 137,94 лв.-такса за
допълнителни услуги, 20 лв.- наказателни такси и 21,56 лв.- наказателна
лихва.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че между ищеца, в качеството му
на кредитополучател, и ответното дружество, като кредитодател, е бил
сключен договор за потребителски кредит №********** от 27.06.2020г. и
анекс за допълнителна сума от 05.07.2020г., съгласно който ответникът е
предоставил на ищеца сумите от 620 лв. и 480 лв. при съответно
уговорени срокове за връщането им и при посочени в договора и анекса
годишен лихвен процент, годишен процент на разходите и обща дължима
2
сума по кредита. Няма спор, че ищецът е заплатил на ответника по
договора и анекса сумата от общо 1312,24 лв., от които 1100 лв.-
главница, 32,74 лв.- лихва, 137,94 лв.-такса за допълнителни услуги, 20
лв.- наказателни такси и 21,56 лв.- наказателна лихва. С обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че клаузите в договора и
анекса, предвиждащи заплащане на такса за допълнителни услуги за
експресно разглеждане на документи са нищожни поради противоречието
им с добрите нрави, тъй като размерът на таксите е необосновано висок
и не е еквивалентен на насрещната престация на кредитора. Изложил е
съображения, че тези клаузи са нищожни и поради противоречието им с
чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като се отнасят за услуги по предоставяне и
усвояване на кредита. По така изложените съображения съдът е приел,
че заплатените от ищеца суми по нищожните клаузи за допълнителни
услуги в размер на 137,94 лв. са платени без основание и е осъдил
ответното дружество да му ги върне. По отношение на претенцията за
връщане на сумите от 20 лв.- наказателни такси и 21,56 лв.- наказателна
лихва съдът е посочил, че ответникът не е доказал основанието, на което
е получил същите, поради което е приел, че са недължимо платени и е
уважил предявения иск и по отношение на тях.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи по
отношение на присъдената сума в размер на 137,94 лв.- такса за
експресно разглеждане. Видно от договора за кредит и анекса, в същите
е предвидено заплащане на такси за експресно разглеждане съответно в
размер от 106,95 лв. и 51,88 лв. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2
от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая в
договора и анекса е предвидено заплащане на възнаграждение за услуга
по експресно разглеждане на документи, която според настоящия състав
на съда се отнася за действия по усвояване и управление на кредита, за
които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява събиране на такси и
комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че
целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските
3
отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочените договорни
клаузи са и неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2,
т.20 от Закона за защита на потребителите, тъй като са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предвид горното заплатените от ищеца на
ответника такси за експресно разглеждане в размер на 137,94 лв. се
явяват недължимо платени, поради което претенцията за връщането им е
основателна и следва да се уважи.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба срещу
присъждане на сумите от 20 лв.- наказателни такси и 21,56 лв.-
наказателна лихва. От изложеното във въззивната жалба е видно, че
наказателната лихва преставлява надбавка в размер на 10%, прибавена
към договорения лихвен процент по кредита, а наказателната такса е
събрана за изпратени от ответното дружество на ищеца три напомнителни
писма поради просрочието по кредита. Според настоящия състав на съда
получаването от кредитора на сумите от 20 лв.- наказателни такси и
21,56 лв.- наказателна лихва на така описаното във въззивната жалба
основание е в противоречие с разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК,
съгласно които при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената сума за времето на забавата, като размерът на
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая
в чл.13.2 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че
при забавяне на плащанията от потребителя същият дължи наказателна
лихва, формирана като сбор от уговорената в договора възнаградителна
лихва и наказателен лихвен процент за просрочие в размер на 10%,
което е в нарушение на разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, тъй
като уговореното обезщетение за забава надвишава законната лихва за
забава. Ето защо тази клауза е нищожна и получените въз основа на нея
суми подлежат на връщане. Противоречи на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК и
заплащането на такси за напомнителни писма, тъй като посредством
същите кредиторът би получил от потребителя при забава допълнителни
суми под формата на такси, надвишаващи законната лихва. Ето защо
сумата от 20 лв.- наказателни такси се явяват недължимо заплатена по
нищожна клауза и претенцията за връщането й е основателна.
4
С въззивната жалба се оспорва и определеното в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, като се
излагат доводи, че липсвали доказателства ищецът да е материално
затруднен. В тази й част жалбата също е неоснователна. Видно от
представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и адв. И.С., в същия е уговорено услугите да се
предоставят безплатно съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно
формираната съдебна практика /Определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.
№2340/2015г., първо т.о.; Определение № 163/13.06.2016г. на ВКС по ч. гр.
д.№2266/ 2016г., първо гр.о.; Определение № 295/ 16.06.2017 г. по ч. т. д. №
1962/2017 г., първо т.о. и др. / изявленията на страните в договора за
правна помощ за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза, а нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не е
необходимо да се провежда. Ако обаче противната страна твърди, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице
и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне
на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения,
различни от посочените в чл.38 от ЗА, тя следва да представи доказателства
в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието на
поддържаното основание. Доколкото в случая жалбоподателят не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на това, че ищецът не е
материално затруднен, то следва да се приеме, че изявленията на
страните в договора за правна помощ доказват наличието на
предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказване на безплатна правна
помощ. Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца в
първата инстанция правилно е било определено адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
Предвид горното в обжалваните му части решението следва да
бъде потвърдено.
Процесуалният представител на ищеца във въззивното производство
адв. А.Ч. ска й е оказала безплатна правна помощ основание чл.38, ал.1
5
от Закона за адвокатурата, предвиждаща, че адвокатът може да оказва
безплатна правна помощ на материално затруднени лица. С оглед изхода
на спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. А.Ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивната инстанция, определено
съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №365 от 04.02.2022г., постановено по гр.д.
№6653/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., в частта му,
с която „4Финанс“ ЕООД с ново наименование „Вивус.бг“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№52-54, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Е.Г. Г., ЕГН
**********, сумата от 179,58 лв.- получена без основание по договор
за потребителски кредит №********** от 27.06.2020г. и анекс за
допълнителна сума от 05.07.2020г., от които 137,94 лв.-такса за
допълнителни услуги, 20 лв.- наказателни такси и 21,56 лв.- наказателна
лихва, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА е осъдено да заплати на
адв. И.Т. С.- сумата от 254 лв.- адвокатско възнаграждение.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Вивус.бг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, ЕИК *********,, да
заплати на адв. А.А.Ч., с личен номер **********, сумата от 300 лв.-
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната пред
въззивната инстанция безплатна правна помощ на Е.Г. Г., ЕГН
**********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7