ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 04.06.2021г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 878 по описа за 2021 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Н.А.Н. ЕГН **********, с
която сочи че обжалва мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР Варна да се
произнесе по негово заявление с Bx. №
365000-14258/01.04.21г. с което на основание чл. 99, т. 2 АПК е поискано
възобновяване на производството по ЗППАМ № 20-0819-001128/02.07.2020г от Ваня
Славчева Иванова- ПИ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна на основание
чл. 171 т. 1 б „а" ЗДвП.
С Определение № 1040/28.4.2021г. съдът е освободил жалбоподателя от
задължението за заплащане на държавни такси и разноски по адм.д. № 878 по описа
на Варненски административен съд за 2021 година и е оставил без движение жалбата
му, като е дал възможност в седмодневен срок, да отстрани допуснатите нередовности
в жалбата, като мотивира правния си интерес да търси съдебна защита, чрез
оспорване на мълчаливия отказ, при положение че по същото заявление е налице
изрично произнасяне от страна на административния орган с постановено от него
Решение № 36500016649/19.04.2021 г. и уточни в какво се изразяват новооткритите
обстоятелства или кои са новите писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.
С молба Входящ № 6366 от 28.4.2021г. жалбоподателят е заявил, че за него не
е налице правен интерес от обжалване на мълчаливия отказ, но не е заявил
изрично, че желае делото да бъде прекратено. С молба за определяне срок при
бавност вх. № 6784/10.5.2021г. жалбоподателят отново заявява, че за него не е
налице правен интерес да поддържа жалбата.
С определение № 1092/10.5.2021г. съдът оставя без разглеждане жалбата на Н.А.Н.,
против мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР Варна да се произнесе по негово
заявление с Bx. № 365000-14258/01.04.21г. с което на основание чл. 99, т. 2 АПК
е поискано възобновяване на производството по ЗППАМ №
20-0819-001128/02.07.2020г от Ваня Славчева Иванова- ПИ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна на основание чл. 171 т. 1 б „а" ЗДвП и Прекратява
производството по адм. дело № 878 по описа за 2021 г. на Административен съд –
Варна.
С молба Входящ № 6837 от 11.5.2021г. жалбоподателят Н.А.Н.
е поискал постановяване на определение на основание чл. 248 ГПК, а с уточняваща
молба Входящ № 7128 от 14.5.2021г. е уточнил, че иска на основание чл. 248 ГПК
съдът да допълни Определение №
1092/10.5.2021г., като осъди Директора на ОД на МВР Варна да заплати в полза на
държавата държавна такса от 10 лева.
Ответникът по жалбата не е изразил становище по молбата, въпреки дадената
му от съда възможност.
Съдът счита искането за допустимо, като подадено в срок, но по същество
неоснователно, тъй като не намира правно основание за неговата дължимост.
В настоящия случай жалбоподателят е бил освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавни такси и разноски. По делото няма данни, а и не се
твърди, че същият е направил разноски по делото.
Не е налице предвидено от закона задължение за съда да осъжда
административния орган или юридическото лице в чиято структура е конституиран
да заплати държавна такса при прекратяване на делото.
Въпросът с разноските в съдебно-административното производство е уреден в
разпоредбите на чл. 143 АПК. Анализът им показва, че
законодателят не е предвидил право на разноски в случаите на прекратяване на
делото, при липса или отпаднал правен интерес.
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по чл. 143, ал. 1 АПК и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен
акт.
Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Следователно в нито една от хипотезите, конкретно посочени по-горе не се
приравнява прекратяването на делото, поради липса на правен интерес от
обжалване. В ал. 2 е предвидено единствено при прекратяване в случаите на
оттегляне на жалбата право на разноски в полза на жалбоподателя (ако е направил такива). Разпоредбата на чл.
78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК (Когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда.) не може да намери приложение в случая, тъй като тази
разпоредба не е приложима при прекратяване на делото. Тя е приложима в
хипотезите на приключило дело с акт по същество. Освен това АПК съдържа
собствена, специална уредба на разноските при прекратяване на делото в ал. 3 на
чл. 143, съгласно която при положение, че съдът прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че ако с поведението си административният орган е
дал повод за завеждане на делото, той няма право на разноски, но и не дължи на
държавата такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н.А.Н. ЕГН ********** от 22.11.2018 г. за
допълване на постановеното по делото Определение № 1092/10.5.2021 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС по реда на глава ХІІІ от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: